Мама малки дрешки стяга, а ЮНСКО бебе в корема се протяга

В наделя /26.04/ към обяд започнах да усещам някакво напрежение в яйчниците и контракциите ми зачестиха. Пих си хапчетата и легнах с нагласата, че ще ми мине. Да, ама не! Напрежението в яйчниците започна да нараства в болка, а контракциите зачестиха. В 22.30 вече болките бяха нетърпими, а контракциите на 5 мин и аз разбрах, че нещата не отиват на добре. Звъннах на док, а той ми каза веднага да тръгвам за Ямбол. Тръгнах с дамската чанта, без никакакъв багаж. В момента, в който слязох от колата в Ямбол усетих, че цялата се подмокрих. По-късно в кабинета видях, че е кръв. Док ме прегледа и ме прати директно в Бургас, като ми намекна, че може и да се наложи да извадят бебето още същата вечер. Пътят до Бургас /100км/ беше кошмарен. ММ само се молеше да не родя в колата. Контракциите станаха за 3-4 мин и бяха нетърпими. В Дева Мария дежурният лекар ме чакаше на вратата. Прегледа ме веднага и ме качиха директно пред родилна. Включиха системи, за да спрат контркциите и профилактика за дробчето на бебето направиха, но контракциите се сляха и вече въобще не ме отпускаше /повръщах от болка/, а кръвотечението се увеличи. По едно време и тоновете на бебето започнаха да се губят и ми съобщиха, че са се обадили на моят док да идва и започнаха да ме подготвят за секцио. Аз вече не знаех къде се намирам, губят ми се моменти. Помня, че ми казаха, че имам голямо отлепяне на плацентата, че ще съм с пълна упойка без право на избор. В крайна сметка не успяха да дочакат док и ме вкараха в операционната. Упоиха ме с маска, събудих се като ме прехвърляха в друго легло. Нямаше помен от болката. Сестра ми и зет ми бяха при мен /ММ го пратих да си ходи, тъй като нямах намерение да раждам  / и ми показаха снимка на малката. Успокоиха ме, че не е много малка, че е изплакала сама и е добре. Усещах лека болка в операцията, но изчезна след като ми сложиха болкоуспокояващо. Повече болка не съм усещала и дори отказвах болкоуспокояващи. Нямах никакъв проблем след излизането от упойка - не ми се е повръщало, не съм се чувствала замаяна, не съм имала болки в гърлото от тръбата. Нямах търпение да стане 7-8 часа, за да споделя щастието си с нищо неподозиращите ми близки. Раздвижиха ме към обяд. Не беше особено приятно, но после пък ми беше по-лесно. След няколко дена нямаше дискмофорт дори при ставане от леглото. Малката си я видях следобеда, когато се почувствах готова да отида до неонатология. Беше 2 дена в кувьоз, но без маски, само я държаха на топличко. От третия ден ходих да си я кърмя. Задържаха я малко, защото повърна веднъж, но на 5-я ден вече беше при мен и от тогава сме неразделни  . Пропуснах да пиша, че освен отлепването на плацентата съм имала проблем и с матката - била е отворена на мястото на старото секцио, като разстоянието м/у пластовете е било 2-3 см.
Ами това е в общи линии. Дано не уплаша някой с разказа си, аз смятам, че е по-скоро позитивен .  Много се страхувах от секциото, а то се оказа песен  . За това момичета не се страхувайте предварително от нищо, не знаете какво ви е подготвила съдбата...
Няколко мами питаха за болницата Дева Мария Бургас - възхитена съм от персонал, обстановка, обслужване, грижи, отношение ... от всичко. Изключително благодарна съм на моя док за бързата реакция, както и на екипа, който направи секциото. Златни са! Ако имам трето /едва ли  / пак др Агелов ще е моят док и пак Дева Мария ще избера за раждане без да се замисля и за секунда .