1. - Да, смятам, че може да ми бъде опора. Подкрепя ме и ми е истински приятел, в това няма съмнение. Бих казал, че е зряла за възрастта си, не е лекомислена, може да се разчита на нея.
2. - Да.
3. - По-скоро е привързаност и благодарност, колкото и да не ми се иска да го призная.
4. - Тя не тича след мен, не ме притиска, не настоява за нищо. Както казах, истински приятел ми е, държи на мен, знам го.
Относно опората - едно е на приказки някой да ти е опора, друго е на действия. Очакваш ли от това момиче да заеме мястото си на жена в къщата ти - да се грижи за дома, да участва финансово, да споделя грижите ти за детето и пр. Защото на теория всичко е много лесно, но на практика и от гледна точка на крехките й години, може да се окаже, че няма да й е приятно на 24г. да го играе домакиня и майка на един тийнейджър и да поделя вниманието ти със сина ти /т.е да е на второ място/.
Ако тя не тича след теб и не работите заедно, как и кой подхваща инициативата да се виждате?
Това момиче не е за теб. Недей да си чешеш егото така, не е редно. 17 години разлика е кофти, освен това нямаш право да съсипеш живота на момичето. Едва ли имате общи неща и теми дори. Овладей си мерака