Дилема...колкото и да е банално

Ми той точно това си проси Тъй хубаво ще се резне,че ще се чуди откъде му е дошло после.

Именно това не е хубаво. Не толкова за гъдела по малкото момиче. Последното даже и да прерастне в отношения след време самият живот ще те убеди, че е било грешка.

Но защо за Бога създаваш връзка просто ей така? Щото обществото има тези неписани правила да не си сингъл ли? Не са хубави тези неща.

Много хора сключват брак именно защото трябва, не защото го усещат отвътре. То е по-голямо прегрешение от това да изпиташ сексуално привличане към неподходящо по-млада жена.

Аз лично виновник за тазкива неща смятам, че е самият социум. И отживелиците на които хората робуват. В малките градчета все още е някъде седемдесета година. Та понякога даже и в по-големите. Познатите ти те питат: "Ами хайде... няма ли... нещо?". Винаги не от лошо чувство. И ей така хората влизат в собствените си капани.
След време забравят, някои даже успяват да заобичат партньора. Докато един ден....  

 

Не те знам на колко години си, но е отвратително да употребяваш думата "дърто" за човек в развета на силите си. И ти ще остарееш и ще видиш, че  и на 40 има живот. Защо сте толкова вулгарни някои жени тук във форума?

Ти сериозно ли? Нещо като ирония да виждаш в целият пост или?... Вулгаризмите са навсякъде около нас, та това да ти прави впечатление Ами лично мнение е, че темата е не банална, а откровено глупава и дори май пързалка, колкото да си пишем простотии, които друг пък да коментира. Какво искаш да ти кажа: колко е грозно човек на 40 да се занимава с момиче на 23 и да ме разпънат на кръст, заради мнението ми, което няма да се промени??? На 23 момичетата още вършат глупости и не са си много с акъла. От къде знам ли? Била съм и аз на 23, та знам. Ако човек не е готов да бъде иронизиран, не знам какъв живот живее. Не взимай всичко за чиста монета

Хъм ,  то този плам е само в началото  после има искри бам -бУм    
В една дълго годишна вързка има спадове , пикове , равна линия и т.н.   

Като го няма този първоначален плам да одЯ да припаля нейде аМ 

Я по-кротко! Да не очакваш всички да се съобразяват с комплексите ти? Има мнение, казва си го, а това, че ти от шега не разбираш, не значи, че трябва да скачаш и да обясняваш на всеки пост какви са свежарки са 40-годишните. Тука повечето не сме първа младост, спокойно, ама и приемаме, че за 20-годишните сме си дърти.
Сега ако си хвана любовник 17-години по-млад от мен, какво ще кажат приятелите му според вас: "оуу, откъде я забърса тази запазена леля, я колко много живот има в нея!" или по-скоро ще има намеци за бабоебията?

Дърта , дърта ама се озърта 

Е зависи от лелята..

Е тази,е почти на 60,ама още си става

Мнението за вързрастта не е комплекс. Да, на 40 не си на двайсет. Ама то и не е нужно. Защото и векът не е 20-ти.   По-различни са нравите в тоталитаризма. Жениш се до на 20 до към 23 най-късно. До 25 вече е налично едното дете (та и второ). И ако наследникът следва примера ти по живо по здраво на 40 като нищо ставаш дядо или баба.

Студент не се е ставало лесно. Не както сега - университети и филиалчета знайни и незнайни с прием за куцо и сакато. Преди - малко ВУЗ-ове и сериозна цедка. А ако не станеш студент какво ти остава - живота на село или в малкия градец (или в големия няма значение), но като РАБОТЕЩ. Предприятие, заводче... Нали се сещате?

Току така не можеш и както сега да си грабнеш чукалата и да заживееш в София, Варна, Бургас - имало е "жителство".  

И така какво ти остава? Ами да се ожениш/омъжиш. Едно ретро парче много точно си го казва:

Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен ,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи

Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма .
Тук по тъмно започва денят
и завършва със първа програма .

Да , така е във малкия град ,
този град старомоден и скучен ,
в който друго , освен да се влюбиш
просто няма какво да се случи . /2  /и сетне се жениш. На 20. На 40 - внук  /

Жените след 28 най-често подсригани така, по дефолт след 30 правят предимно плетки и туршии. Мъжете спокойно приемат, че е нормално да започнат да ти се подават косми от носа и... да не го скриваш. Е, па да, "ми то станахме си на години вече".

Самият начин на живот е предполагал конкретен солциален статус и дори външен вид.

Нужно ли е да споменавам разликите започвайки по същия път отначало - с ВУЗ-овете, приема и т.н.?

Така че, не, не го е газил влак автора на пързалката. Камо ли пък да е "дърто". Т'ва лафче ми е мнооо ретро. Със сегашните фитнеси, кариери, пътувания... леееекинко ми е ретро.   Не за репродукция все пак става дума, а за социален, личен живот.. Ще ме скъсате от смях.

На 40 наистина не е дърто, но разликата си е сериозна, и за момичето си е дърт. Бях на 20 когато имах връзка с 41 годишен, още си спомням колко възрастен ми се виждаше Също така знам как сега, когато съм на 42, тези на 20-25 ми се виждат деца. А и те наистина могат да ми бъдат деца, сина ми е  на 19!
И макар, че осъзнавам че може би звуча наивно, но е важно да има любов! За него да кажем вече не е толкова важно, той сам си призна, че просто не иска да е сам. Но ако наистина държи на момичето, ще я остави да бъде с мъж, който я обича. Така както планира той, да пробва с нея -  ще я обрече на нещастие. Та тя е едва на 23! Защо трябва да се примирява с формални отношения?! Нима не заслужава вълнение, трепет, копнеж?

Мхм. Точно. За нея е голям, не че инак е дърт. Повече от точно.

Само че за това... нееееееееее.

Той си признал, ама си и казА човекът как му действа тази девойка. То ако му беше само до това да не е сам, щеше на секундата да е смазал надигащото се у него желание.

И тема нямаше да има.

Какво го жалите толкова много момичето. Не е на 17, а на 23-24г. Много жени стават майки на тази възраст. Нито той е толкова престарял, нито тя е толкова малка. А и тя е тази, която го търси и тича след него. Вие я изкарахте капка росна, а тя всъщност може да е поредната меркантилна пикла, която си търси някой "стабилен", който да я издържа, да я води по почивки и да й купува скъпи подаръци. Надали връстниците й, които са още студенти може да й предложат всичко това. Да не се окаже, че и двамата са привлечени един към друг поради чисто прагматични причини.

Тоя лаф го зная, вървежен е...

Дъртостта е въпрос на индивидуалност.
Имам познати, с по 3-4 години по-млади от мен и вече приличат на чичковци, а други, които са на чичовска възраст, до тях са като момченца.
Не знам как изглежда авторът все пак.
Аз от един момент нататък никак не можех да приема, да бъда са 40-45 годишен мъж, който изглежда в пъти по-зле от почти 60-годишния ми баща. Отделно аз явно съм си смотана и трудно бих пожелала мъж, който лъже жената до себе си. Каква е гаранцията, че днес като лъже нея, утре няма да лъже мен?
И да, отделен е въпросът за финансовата привлекателност. За доста момиченца, това е най-важното условие, та могат да си затворят очите за доста недостатъци.

Напълно подкрепям. Не е съвсем по темата, но ако ми позволите, ще споделя своя опит. Аз съм на 27 и живея в малък град. Още преди повече от година "доброжелатели" ми правиха намеци, че вече съм "стара мома". Аз можех да се омъжа още на 22, но отказах и не съжалявам. Не се чувствах готова за подобно обвързване, предложението дойде по-малко от година след началото на връзката. Не бяхме живели заедно и не се познавахме достатъчно добре още. А и въпросният мъж очакваше да заживея с него в къщата (едноетажна), която дели с майка си, сестра си, нейния съпруг и детето им. След отказа ми помислих, че той ще сложи край на връзката. Нищо подобно. Не искаше да се разделяме (не че аз исках тогава, но бях готова и за това). Реших, че е защото много ме обича. После осъзнах, че просто не е искал да бъде сам. Повечето му приятели бяха обвързани, явно не е искал да се различава от тях. Мен обаче не ме е страх да съм различна. Познавам доста хора на моята възраст, които са вече семейни. По-голямата част имат деца. Може да са много щастливи така и да се чувстват пълноценни, но това си е техният живот, не моят, и не смятам да създавам семейство само защото някой друг го прави.