С какво ви дразнят свекървите-44

Така е..

Но все си мисля,че какъвто ида е моментът,не бих се обидила

Сега друго ако говорим за системна ситуация,или когато е правене на пук и надцакване от страна на свекито/че и такива има/
Ма да си всичко ОК,и жената спонтанно да реши да мине да остави нещо/ако ще и най-големия булумач да е/,ако ще и на калъп да сме в това време..Ми кво толкоз..Казвам"мерси,много мило",ако имам възможност, каня да хапнем заедно квото е донесла,ако не по живо по здраво си отива..
Каква е драмата..
Па дори и да е проявила нетактичност..Голяма работа..Хора сме..идеални няма

И аз стигам до този извод,колко е голяма благодарността. Поне съм лесна че далеч  не мога да отида с тенджера. Но не обичам да ми благодарят горещо ,смущавам се и аз не давам благодарности на кило. Една дума  за протокола-благодаря ,и стига толкова ,ако някой  очаква от мен  повече не е познал.
Научиха ме да приемам и давам шанс на друго мнение  да живее ,дори да е   противоположно ,щом човекът  е добре с него ,може и  така.Приемам ,но моля не ми  налагайте вашето ,просто позволявам    равен шанс на различните  мнения ,разбирания.
Това е моята философия. И Няква манджа се взема ,прибира  или яде или хвърля.

     Аз също не бих се обидила, ще съм благодарна, но раздразнението заради притеснението ще ми проличи. Никой не може да предвиди как ще се изтълкува реакцията ми.

И аз бих благодарила даже бих се зарадвала в такава ситуация. Друг е въпросът че моята С никога няма да го направи. Спомням си два фрапантни случая. Единя път искаше да правш някакъв сладкиш и изрично ме попита как го обичам и аз и казах само да не е сиропиран тъй като не обичам сиропирани сладкиши. Е сигурно 3 буркана компот беше изляла в него и после ми се обиди , чу не ям от него. След кято и обьсних съвсем човешки ,че ме е петала и съм и казала ,че не го обичам така се нацупи до небето.
Вторият случай е ,когато реши на се прибере да отпразнува 61 си рожден ден.
Тъкво си бяхме заредили фризера с пържолки и такива те му работи е не познайте не вдигна ли купон за 15 човека вкъщи без за купи нищичо,а изпразни целият ни фризер,нещата които бьх предвидила да де ядът цял месец. Ами криво ви стана честно казано....значи тя да се наяде и да пие а двата и сина не мисли. Айде за мен е ясно чу не и е зор.

Цялата драма с храната е базирана на предварително изградени представи за свекърви и снахи.
Тук съм се нанасяла двапъти в къща и първото, което всички съседи направиха, беше да донесат храна. Нищо, че бяхме абсолютно непознати, ние в ремонт и мръсни, а те и по пижами са идвали.
И до ден днешен си разменяме храна. Някой сготвил повече, или ще покани, или ще донесе.
Съседът ми каза, че обожава супи, а жена му не готви. От тогава, му нося, а жена му носи сладкиши, защото аз пък такова не правя.
Не се питаме по телефона, а просто чукаме на вратата. Те имат ключ от нас, а ние от тях (случва се редовно някой да се заключи).
Като ми донесат храна я приемам с благодарност, ако не ми допада просто не я ям (рядко ми се е случвало).
Голямо окопаване на позиции пада в семейните отношения явно, а в просто въпрос на човещина и възпитание да се получат едни нормални отношения.

С подарените дрешки, които уж са за показ - да, за показ са, но не за да обидят снахата или зетя, а защото се радват да направят нещо за внучето.

Аз, когато знаех, че майка ми или свекърите ще идват обличах подарена от тях дрешка, дори и да не ми е любима.  Като сме били сред познати и някой хареса дрешката винаги съм казвала от кого е.
Бабите и дядовците се радват на такива неща. Не гоправят задължително, за да наранят нечие себелюбие.

Отхвърлянето на всичко е супер унизително и болезнено. Писала съм, че аз нямам проблем със свекърва си, приемала съм всичко от нея, но тя от мен, не. Не е яла от храната, която аз съм приготвяла, не е уважила нито един подарък, който аз и синът и сме направили. До ден днешен не мога да си обясня, защо, като все още сме с нормални отношения, може би защото аз не се задълбочавам и махам с ръка.

И моята свекърва беше дълги години така. Не ползваше нищо от подарените от на със синовете й и другата снаха неща. Минаха повече от 25 години и сега почва да вади стари неща да ги носи и да се хвали, че са от снахите. Дори сега ни моли ние да и избираме разни неща, включително и дрехи. И до сега не мога да разбера защо беше всичко. Но го приемахме като нейна странност и толкова.

И ние така, защото е била възрастна (на 50  ). Не ми пречи да поддърам нормални отношения с нея.

мъжа ми ги донасяше лично от майка си, с която се виждаше всяка седмица, което  пък значи, че можеше да похапне там и да си донесе да хапне още веднъж в къщи и така до следващата седмица. Не беше нужно да се праща например цяла тава с баница или около килограм лазаня. Пък и все пак бях бременна и маааалко съобразяване със състоянието ми и начина ми на хранене нямаше да е кой знае какъв проблем. Все пак това са само няколко месеца. Сега дори да има няколко баници и други такива в хладилника, мога да се контролирам да не ги ям и да не ме дразнят, ама не съм бременна

Down Under, според мен, ти обобщи с 2 изречения, откъде идват повечето проблеми между снаха и свекърва. Много пъти съм искала да кажа на някои момичета тук да не се вглеждат толкова много в това, което е направила свекървата. В голяма част от случаите, по мое лично мнение, свекървата е направила нещо от загриженост, но тя не се приема по този начин от отсрещната страна. Има наистина кошмарни свекърви, но за мен те са единици, а повечето проблеми идват от там, че снахата приема, че свекървата е зла, недобронамерена и иска да се меси във всичко. Но когато се отнася за собствената им майка, тогава нещата се приемат доста по-леко.

Много пъти сме говорили с мъжа ми, че ако аз или свекърва ми, решим да се вглеждаме за грешки в другата и да се хващаме за някакви дребни неща, нямаше да се погледнем досега. Със сигурност и тя има с какво да се оплаче от мен. Както и аз, ако тръгна да й търся кусури. Опитвам се да спазвам един принцип, който съм си изградила във времето - ако свекърва ми каже нещо или направи, се замислям как бих реагирала, ако идва от страна на майка ми. Ако приема и си затворя очите за него в дадената ситуация, ще го приема и от свекърва ми. И никога не изхождам от това, че майка ми, видиш ли, не би го направила. Защото понякога хората не преценяват добре ситуацията, не я виждат през моите очи, или казват прибързано нещо, което е прозвучало зле, а те не са имали предвид това. Всички грешим.

И моята свекърва не ползва 90% от нещата, които съм й подарила. Отделно й давам някои мои дрехи, които вече не нося /да отбележа, че тя сама се натиска да й давам мои дрехи/. Показвам й дрехата и я питам дали ще я носи, защото ако не я носи, да я дам на друг. Тя казва "Не, не, аз ще я нося" и си я взима. Всеки път като я видя е облечена с някакви стари дрехи, а дрехите, които съм дала, си стоят по шкафовете и не ги е облякла веднъж. Тъпото е, че като й давам дрехите изрично я питам дали ще ги носи, защото ако не ги харесва, ще ги дам на приятелка.

Понеже сте захванали темата за това кой донесъл нещо за хапване и как това да се приеме, се сетих за няколко случки с моята С (то не е оплакване, по-скоро неща, за които се сещам със смях и редовната въздишка 'ами тя просто си е такава'  )

При нея порциите се сервират в чиниийки за кафе, за всички, включително 90-килограмовия й син. Защото от много ядене се било дебелеело (а никой от нас не е и никога не е бил с наднормено тегло). Спомням си един фрапантен случай - поканила ни е на вечеря и посягам аз да си сипя втора чаша ябълков сок. Грабна ми кутията от ръцете с 'хайде стига, ще го изпиеш' и си я прибра в хладилника. Когато ни гостува на нас обаче, притеснения за дебелеене няма. Изяжда си и предястие и основно и десерт, а и най-спокойно си отваря хладилника и си сипва колкото си иска от каквото си поиска. Никога не би ми и дошло наум да й правя забележка. А отдавна се научих, че за носене на храна (дори когато сме се разбрали предварително) на нея не може да се разчита. Най-редовно идва с празни ръце на гости. В което няма нищо нередно, но поне да не обещава, че щяла да донесе десерт примерно, защото аз разчитам на това и десерт тогава не правя. А тя звъни на вратата и казва 'ами реших десерт да не вземам, не съм много гладна'. Или обещава да приготви руска салата - голям празник, събрали сме се 7-8 човека - тя носи руска салата в бурканче за бебешка храна. А да не говорим, че най-редовно праща разни неща с изтекъл срок на годност. Директно отиват в коша за боклук. Нито й правя забележки, нито й се обаждам да й благодаря. В крайна сметка не виждам за какво.

хахаха, Мирандина, ми то твойто съкровище си е отявлена скръндза просто....
Хахаха, "реших да не правя, защото не съм много гладна"...  Имате си пинтия и половина...

И моята прибира всичко, но поне носи каквото може. Аз съм по-слаба и висока от нея, но от бременния ми период и след него дрехите и стават и се радвам, като ги носи. Взе и обувките ми (след бременността ми порасна кракът) и тя наследи всичките ми обувки.

Майка си пък на дърти години научих да носи панталони и от тогава само така ходеше.

Проблемът идва от различните норми в семействата. Нормално е майка ми да гледа детето, по по-подходящ според мен начин, защото тя и мен така ме е гледала.

Би следвало и двете двойки баби и дядовци да уважат желанието на родителите, но дребни прегрешения, като облекло и лакомство (когато няма алергия) не са драма.

Как съм тормозила милата си баба, докато ме гледаше лятото  . Тя и да ме бие се опитваше, ама аз бързо бягах  . На майка ми майка беше, защото другата почина когато бях на 6.

Имаше един период, в който живеехме с двете баби в 50 кв. Апартамента беше само и изцяло на майка ми и баща ми, но те вече не можеха да карат зимите сами. Разбирахме си се прекрасно. Двете баби си разпределяха задълженията сутрин, родителите ми отиваха на работа, а аз излизах да играя или да ходя на предучилищна.

Жал ми е за родителите ми, които не са имали никаква интимност, а и аз страдах от липса на пространство и за това се изнесох на 18 и с помощта на едната ми баба се сдобих със собствено жилище. За съжаление, тогава в София придобиване на по-голямо жилище беше проблем.

Ааа пак няма угодия. Една такава свекърва не можеше да се побере в кожата си, че синът й сам  плащал кредита, пък апартамента е на името на двамата. "Натрапницата" била се уредила на чужд гръб.

А свекърите не е да нямат. Вземат наем от апартамента, който не прехвърлиха на сина, за да не иде у  " натрапницата", но сега пак проблем, "чуждата" на готово ще се обзаведе с половин апартамент.

Down Under

Частично съм съгласна с теб - че възрастните се радват да направят нещо мило за внучетата си. Но причината за несъгласието ми е - че моята майка когато и да е подарила нещо на някое от децата - никога не е казвала пред познати, комшийки или прочие - в мое присъствие - ей на, виждаш ли, туй и туй аз го купих от априлската си заплата. А свекито го казва.

Моите родители също са гледали децата, и понякога сме вземали храна от тях - както от свекито - ама за разлика от нея те никога не са казвали че са ни изгледали децата, и са ни изхранили.

В този случай се касае и до липса на възпитание и култура, които у моята свеки честно казано, липсват. Също се касае за властническо отношение  и чувство за собственост на С спрямо сина си и децата ми.