С какво ви дразнят свекървите-44

Ей, това е ключето! Като имаш - даваш на децата си, защото така е човешко и нормално. Защото са ти деца! А очакването, че са ти длъжни, защото си им подарил нещо, което и без това не можеш да си занесеш на оня свят, е липса на възпитание.

Всъщност, извод  три е- че  ако  свекърите  или  тъстовете   очакват  да  им пълзиш в краката   заради подарен  или предоставен   имот, си правиш  сметката  можеш  ли  и  искаш ли.
Ако можеш   и  искаш, приемаш. Ако  не можеш  и не  искаш,  не приемаш. Ако  очакват  това, но ти  не можеш  и не  искаш,  и  все  пак  приемеш,  се стига  до грозни  битови  драми.
Ако   пък никой  не очаква  нещо  подобно   от  теб   и  дареното   е  в резултат  на   безусловна  родителска  любов, дилема  няма- приемаш   основата, която  ти  дават  и   надграждаш  за  децата  си.

Бронте,
съгласна съм с написаното.
Проблемът е, че много хора не го поставят толкова ясно, А се очаква постфактум.
Моят проблем е друг - не желая да виждам свекърва си на празници.
ОК имам задължения - финансови и реални (помощ от различно естество, да я закарам на лекар и т.н.).
Но вече няма сила на света на света, която да ме накара да празнувам с нея.
ОК, чрез ММ имам задължения - ще ги изпълнявам. Но празниците са мои права. Изобщо не ми пука, че иска да сме заедно. Тя не ми е приятел. И не съм длъжна да прекарвам празниците си с нея.
Да, миналото ми пречи - не мога да й простя много неща. Например, когато се "пошегува" с родителите ми по телефона, че умирам и ако искат да ме видят жива, да си "ме приберат". В днешно време се нарича телефонен тероризъм. Направи го ей така, за да ме разкара - смяташе, че съм й под нивото, 
С ММ дори не бяхме гаджета, но тя беснееше, че той предпочита мизерията на моето студентско общежитие пред лукса на тяхното жилище. Това беше историята на една предизвестена любов - всички виждаха/усещаха, че аз и ММ ще се влюбим и ме предупреждаваха какво ме чака с тази свекърва.
Ама на Либоф, взех го въпреки С. И о да, 25 години стигат. Тя С направи толкова глупости, че се дискредитира тотално. Да, имам задължения - плащания на сметки, ремонти и т/н., общо взето пари и присъствие.  Но не съм длъжна дори да й кажа добър ден.
Така да се каже, на каквото на  каквото си поселиш, на това ще стъпиш - никога вече няма да прекарам празник с нея. Ако искат ММ и детето могат да контактуват с нея - обаче защо ли и те вече виждат нейната лакомия. 
Понякога се влачи на у нас. Нямам нищо против - поредният пример да се изложи. Не е необходимо да казвам/правя нещо - тя си е само достатъчна.   

Темата с имоти се преповтаря и преповтаря. На мен ми омръзна в личния ми живот, дотежа ми и тук. Големи съдници, голямо нещо. Все едно чуждия живот е просто уравнение с едно неизвество и набързо можем да го разчекнем.
Хареса ми едно изказване на .................. от предната тема - " благодаря за помощ на "грамаж"". За мен това обобщава всичко.
Ако даваш - давай от сърце.  Ако купуваш уважение, то внимавай да не си хвърлиш парите на вятъра.

Загорча ми  и  на  мен, докато  те  четох. Много  си  събрала  

И  ще  те питам  нещо- защо  считаш, че имаш  някакъв  дълг  към нея?

Аз   към  моята не чувствам, че имам дълг. Моралния   ми  такъв  бе изплатен   в момента, в който, докато  аз бях  в болница, тя  не  си мръдна  пръста   дори  за един  час  да  постои  при  детето  ми, докато  татко  му поспи  след  нощна смяна ; в момента,  в който  аз напусах  болницата  с   бактериална  пневмония, за  да  се грижа  за малката, защото  татко  й  вече  не  издържаше   на безсънието; и  ходех  на вливания  сутрин и  вечер, а после  два месеца  се влачих  с пет  различни  антибиотика, защото   след пневмонията  направих  бронхит и  впоследствие- спазъм, та  приключих нещата  с   инхалатор. Преди  това, колкото  и   да ме е   вбесявала,  й  помагах, когато  имаше  нужда.
Сега  е  изцяло  вън от  живота ми. В него място за  безхаберници  няма


Това  обобщава всичко

Тя не е била  длъжна...сори, както майка ми беше без работа, живеят в блока до училището на сина ми, но аз плащах на жена да го прибира всеки ден. Не съм простила ... Но живи и здрави

Разбира  се, че  не  е била длъжна
Но  елементарната  човещина  изисква  в   труден момент  човек  да  предложи помощ,  а  не само   като  е  на  зор   да изисква такава, все  едно   му  се полага по право.
Ето  защо  и  аз приех, че след случилото  се   не  съм  й   длъжна  с  нищо- нито  да я  понасям, нито  да  й помагам, нито  да общувам  с нея.
Мъжът ми  ме  подкрепя  в това ми решение, ащото  той  пък  се  убеди в силата  на майчината   и  бабината й  любов. Но  дори  да не  ме подкрепяше, това  не би оказало  влияние  на  решението  ми

Понякога чета и нещо не мога да разбера. Май всеки действа както му изнася.
Когато ви предлагат помощ тогава опищявате света как вие и ММ можете да се справите, а видиш ли "тя"се натрапва да гледа детето или да  домакинства. То е ясно, че никой не желае чуждите родители да му се пречкат, но точно този деликатен момент с поискана/непоискана помощ е повод за отсвиркване на свекървата./не съм и няма да бъда свекърва/.

Мисля,че снаха да живее под един покрив със свекърва е по-лош вариант, отколкото зет с тъща.
Защото две домакини в една кухня е просто кошмар.А зетя най-вероятно няма да има претенции как ще се върши домакинската работа.
Предполагам,че всяко момиче в началото иска да има добри отношения със свекърите.
Обаче за една свекърва със селски манталитет уважение означава подчинение.
Тя командва ,а снахата изпълнява.
Снахата не се подчинява означава,че не уважава свекървата.
И ето го конфликта.
Освен това по-възрастните не могат да приемат факта,че синковеца е пораснал и е създал ново семейство .Те смятат ,че снахата е просто нов член на тяхното семейство и си позволяват да се бъркат във всичко.Дори и младите да живеят в друго жилище.
Естествено една съвременна млада жена не може да приеме това за нормално.

Аз пък не разбирам защо предлага помощ на снахата, а не на сина си първо. Моята майка не търси моя да му предлага помощ за каквото и да е, търси мен. И ако аз откажа, пак няма да търси него.
Вени е права с това за новия член на семйството. Точно в такава ситиация съм. Ами вече се правят планове за болногледане.

Всяка помощ е  добре  дошла,  когато е  навременна  и   необходима.
Натрапената помощ  не е  помощ.

И аз да се разпиша, че да не ви изтърва.
Знам, че е за оплакване, но да похваля моята свекърва за пръв път. В петък дребчо и ММ ходиха да ги видят и тя ми пратила букет красиви лалета. 

Какво толкова има да се чудиш в конкретния случай жената е в болница, ако тя не помогне кой?
Бронте а вие поискахте ли си помощ или я чакахте сама да се сети?
Когато аз лежах в болница не се разсърдих на моята, че не помага с малкия, обаче ми стана много болно, че даже не ми се обади да ме пита как съм  Това при положение, че когато тя е лежала в болница аз даже съм ходила на свиждане 100км.

ММ говорил  с  нея.Тя предложила  да   изпрати   12  годишната  ни  племенница, която  била  на гости  у   тях. Живеят  на 5 минути  от нас. Естествено, ММ отказал, защото   не бил  в състояние, след нощна смяна, да обръща внимание   на   две  деца. Освен това, не  е  счел  за нормално  дете  да бъде натоварено  с грижата  за  друго  дете.