С какво ви дразнят свекървите-44

  • 46 690
  • 736
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: X
На 21 страница съм и искам да попитам КОЙ е определил порядките, за които така горещо се жалвате с Лолита? Не ми се вярва да са свекърите, ами тя се е наложила и посе й е станало криво, че не е единствена господарка... на чужд дом

# 346
  • Мнения: 3 098
От няколко поста в тази тема не може да разберем реалната ситуация.
Понякога е важно не само какво си казал/направил, но и как е станало.
Случаят с Лолитка е сложен. Не знам и не мога да си представя какво е 3 семейства да живеят заедно.

Но бих дала един съвет на Лолитка - твоето дете и "тайното бебе" са първи братовчеди. Може да се окаже, че в бъдеще са най-близки роднини (ако с етървата не родите други деца). Помислете за тях и не ги вкарвайте в капана на омразата. Ясно е, че с "каката" не се харесвате. Няма и нужда да го правите. Но проявете разум, така че децата да бъдат пощадени от вашите не-симпатии. Уважавайте празниците на другото дете  - РД, погачи и т.н. Нека децата се познават и общуват. Те нямат принос и вина към вашите отношения.

ПП Съвместното съжителство е сложна работа. Изпитала съм нещо такова на гърба си - отделни етажи/къщи в общ двор. Гледала съм и подобни истории в махалата. Възрастните правят лоша услуга на децата . В детството възрастните се карат и сдобряват, а децата си играят. Но когато децата станат на 20+ - всяко дете защитава мама и конфликтът ескалира.  Нагледала съм се на безумни и безсмислени конфликти. Ако обичате децата си, не ги натоварвайте с вашите проблеми.

ПП2: Лолитка, не сме почнали да спрягаме имотите. Обаче твоето поведение (без значение правилно или грешно) може да доведе до предпочитание към другото семейство и свекърите да прехвърлят всичко на тях. Ако добре съм разбрала, говорим за голям апартамент в София - и 1/2 от него би била значителна финансова загуба. Помисли, дали етървата не цели точно това.

# 347
  • Мнения: 24 511
Стига сте я надъхвали излишно Лолитка. Остава сега и сметка да тръгне да търси на свекървата за апартамента, да ѝ вкарва мисли за приписване на апартаменти, които може и да не са ѝ хрумвали досега.

# 348
  • по пътя
  • Мнения: 2 360
Четейки темата май повече се натъжавам, толкова ли сме огрубели, толкова ли сме се загубили: не можем да прощаваме, да сме толератни, не обичаме чуждите деца, всичко ни дразни, правим дребни сметки кой какво ядал, на кой рафт, тука някакъв хладилник се размята из цялата тема.Пък чак се стига и до разпределение на апартаменти, абе вие сериозно ли? Аз си мисля, че единствената причина да се случват такива неща е нещастие и неудовлетвореност от самите себе си и понеже е трудно да се занимаем със самите себе си, предпочитаме да изместваме фокуса, към  другите:снахите, свекървите, децата.

# 349
  • София
  • Мнения: 35 577
Четейки темата май повече се натъжавам, толкова ли сме огрубели, толкова ли сме се загубили: не можем да прощаваме, да сме толератни, не обичаме чуждите деца, всичко ни дразни, правим дребни сметки кой какво ядал, на кой рафт, тука някакъв хладилник се размята из цялата тема.Пък чак се стига и до разпределение на апартаменти, абе вие сериозно ли? Аз си мисля, че единствената причина да се случват такива неща е нещастие и неудовлетвореност от самите себе си и понеже е трудно да се занимаем със самите себе си, предпочитаме да изместваме фокуса, към  другите:снахите, свекървите, децата.

Всеки упрек, който си написала тук, важи с пълна сила за авторката на казуса, която ти пък защитаваш. Лицемерие, нещо?

# 350
  • по пътя
  • Мнения: 2 360
 milenaka, не я защитавам, напротив, именно за нея е написано, но важи и за нас май.Това ме натъжава.

# 351
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Четейки темата май повече се натъжавам, толкова ли сме огрубели, толкова ли сме се загубили: не можем да прощаваме, да сме толератни, не обичаме чуждите деца, всичко ни дразни, правим дребни сметки кой какво ядал, на кой рафт, тука някакъв хладилник се размята из цялата тема.Пък чак се стига и до разпределение на апартаменти, абе вие сериозно ли? Аз си мисля, че единствената причина да се случват такива неща е нещастие и неудовлетвореност от самите себе си и понеже е трудно да се занимаем със самите себе си, предпочитаме да изместваме фокуса, към  другите:снахите, свекървите, децата.
Всеки упрек, който си написала тук, важи с пълна сила за авторката на казуса, която ти пък защитаваш. Лицемерие, нещо?
Съгласна. Къде е толерантността и разбирането от страна на Лолитка. Тя е тази, която не е толерантна към новодошлата снаха, на която тепърва й предстои да се приобщи. Нейното дете е това, което прави напук и извинявам се, но за мен не се държи адекватно за 7г. дете, което се предполага, че вече ходи и на училище /и там ли прави напук и не слуша какво му се казва да изпълнява или да се въздържа/. А пък опита й да спретва домашен съд и да иска обяснение от хора, които не й го дължат, пък е върха на наглостта. Ами представете си, че Лолитка, за да дразни снаха си сама се е правила на приятно разсеяна и не е правила забележки на детето си, а вместо това се е наслаждавала на сеира. В една къща със сто човека дори и да се обичат и уважават няма как да не възникват пререкания. Просто всяко семейство трябва да си е отделно и да се грижи само за себе си вместо да натоварва чуждите хора със своите задължения и да предявява изисквания, които би следвало да бъдат насочени към самия него.

# 352
  • Мнения: 2 009
Разбирам етървата за желанието й за собствен рафт,не се знае и каква е причината да иска да яде в стаята си. Аз примерно като живеехме със свекърва ми започнах да се храня сама на бюрото в спалнята,въпреки че унас винаги сме яли цялото семейство заедно,за мен така е нормално. Писах веднъж за причините за деленето ми-свекърва ми си хвърляше мръсното бельо и чорапи до кухненската маса,а по пода имаше толкова нападали трохи,че прасе да имаше,щеше да е доволно охранено. Веднъж изчистих и сложих мръсните дрехи в пералнята,след няколко часа се появи бележка -"И аз живея тук". Ок. От въпросния момент преустанових храненето в кухнята. Ядях си сама и хич не ми пука за коментарите й ,ако е имало такива.
Ядене сме купували и двете,всеки е ял каквото иска. Искрено ме дразнеше поведението на брат му,което не беше единичен случай. Купя кутия със сладолед. Оставям я във фризера. Дояжда ми се след 1ч,няма сладолед,няма кутия. Така 1,2,5,10 пъти. Сготвя примерно картофени кюфтета,изляза от къщата за едно кафе. Върна се. Няма кюфтета. Купя кола. Изпива цялата. Примери бол. Далеч съм от мисълта,че купувам само за себе си,но пък не съм и длъжна да храня и поя 25 годишен мъж,който не иска да работи и който изяжда и изпива всичко,което му хареса,без да се сети поне да остави на другите да опитат. Безброй пъти ми се е искало и да заключа врата на стаята ни,някак си от срам и неудобство,че съм в чужд дом не го правех. Върна се уморена от работа,намирам го седнал пред компютъра или легнал на леглото. Било му скучно. Хубаво ,ама след като съ да ссъм там да си тръгне,може да съм уморена,да искам да почина,да поровя на компютъра. Ами не. Човекът седеше по 1-2 часа,докато му омръзне и тогава тръгва. На мен пък ми беше неловко да го изгоня.
Така че не се знае поводът за това поведение на етървата. Лолита казва нейната гледна точка. Другата може да е съвсем различна и обоснована

# 353
  • Мнения: 1 858
Ако добре съм разбрала, говорим за голям апартамент в София - и 1/2 от него би била значителна финансова загуба. Помисли, дали етървата не цели точно това.
Е браво, на дребнава жена чудна муха й вкарваш в главата, но и тя може отдавна ги е направила сметките на чуждия имот. Rolling Eyes

Грозно ми изглежда това сметкаджийство, ама всякакви хора си има, не се изненадвам.

# 354
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Разбирам етървата за желанието й за собствен рафт,не се знае и каква е причината да иска да яде в стаята си. Аз примерно като живеехме със свекърва ми започнах да се храня сама на бюрото в спалнята,въпреки че унас винаги сме яли цялото семейство заедно,за мен така е нормално. Писах веднъж за причините за деленето ми-свекърва ми си хвърляше мръсното бельо и чорапи до кухненската маса,а по пода имаше толкова нападали трохи,че прасе да имаше,щеше да е доволно охранено. Веднъж изчистих и сложих мръсните дрехи в пералнята,след няколко часа се появи бележка -"И аз живея тук". Ок. От въпросния момент преустанових храненето в кухнята. Ядях си сама и хич не ми пука за коментарите й ,ако е имало такива.
Ядене сме купували и двете,всеки е ял каквото иска. Искрено ме дразнеше поведението на брат му,което не беше единичен случай. Купя кутия със сладолед. Оставям я във фризера. Дояжда ми се след 1ч,няма сладолед,няма кутия. Така 1,2,5,10 пъти. Сготвя примерно картофени кюфтета,изляза от къщата за едно кафе. Върна се. Няма кюфтета. Купя кола. Изпива цялата. Примери бол. Далеч съм от мисълта,че купувам само за себе си,но пък не съм и длъжна да храня и поя 25 годишен мъж,който не иска да работи и който изяжда и изпива всичко,което му хареса,без да се сети поне да остави на другите да опитат. Безброй пъти ми се е искало и да заключа врата на стаята ни,някак си от срам и неудобство,че съм в чужд дом не го правех. Върна се уморена от работа,намирам го седнал пред компютъра или легнал на леглото. Било му скучно. Хубаво ,ама след като съ да ссъм там да си тръгне,може да съм уморена,да искам да почина,да поровя на компютъра. Ами не. Човекът седеше по 1-2 часа,докато му омръзне и тогава тръгва. На мен пък ми беше неловко да го изгоня.
Така че не се знае поводът за това поведение на етървата. Лолита казва нейната гледна точка. Другата може да е съвсем различна и обоснована
Гери, не се заяждам, а питам сериозно - При такова непоносимо съжителство защо не се изнесете на квартира? Ако е от нямане, ще си търся по-добре заплатена работа или ще започна втора, но това не бих го изтърпяла. То реално даваш пари колкото за един наем, за да хрантутиш девера. Моя девер преди да замине в чужбина беше същия. Свекъра не можеше да го изхрани. Всеки ден мъкнеше торбите от магазина, защото оново ядеше като разпрано. За хигиената в дома, която се налага да търпиш, пък думи нямам.

# 355
  • по пътя
  • Мнения: 2 360
Гери и аз се присъединявам, не зная как търпиш Confused

# 356
  • Мнения: 2 009
July,ние от почти 1г не живеем заедно.  Аз и ММ сме от различни градове и в началото като се преместих при него живяхме известно време при майка му. Купихме къща,но докато траеше ремонтът,решихме,че няма смисъл да излизаме за няколко месеца под наем. Е,ремонтът се попроточи повече от очакваното за мое нещастие. Още в деня,в който ни доставиха мебелите и имаше къде да спим ,се изнесохме.

# 357
  • Мнения: 32
Разбирам етървата за желанието й за собствен рафт,
+1
До преди 3 дни ми идеше да изхвърля С при дъщеря й.
Всяка сутрин отварям хладилника да видя трябва ли да купувам нещо вечерта, питам С дали иска нещо - съответно отговор "не, то всичко има" и вечерта се пребирам и хладилника празен.

Добре де...има телефони...да се обади, да кажи - купи това, това и това, че свърши - ще купя. Ама да ми го казва след като се прибера и съм прибрала колата... #2gunfire #2gunfire

Добре, че почна работа - сега излиза преди мен и се пребира след мен

# 358
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
July,ние от почти 1г не живеем заедно.  Аз и ММ сме от различни градове и в началото като се преместих при него живяхме известно време при майка му. Купихме къща,но докато траеше ремонтът,решихме,че няма смисъл да излизаме за няколко месеца под наем. Е,ремонтът се попроточи повече от очакваното за мое нещастие. Още в деня,в който ни доставиха мебелите и имаше къде да спим ,се изнесохме.

Радвам се, че сте се изнесли.
Наистина винаги съм недоумявала как е възможно хората да отиват да живеят със свекъри. Първо, че тези хора са ти чужди, второ- имат собствени навици, а ти свои, трето - пречите си взаимно и си разваляте отношенията. Разбирам, че в повечето случаи се касае за финансов въпрос, но не е ли нормално първо да стабилизираш финансите си и чак след това да се събираш да живееш с някого, камо ли пък да правиш семейство. Ако се предполага, че не може да отделиш 200-300 лв за квартира това не значи ли, че не може да си позволиш и дете, а пък повечето създават такова.
Просто си разсъждавам и се надявам някой съжителстващ с роднини да ме светне защо аджеба си причинява това  Thinking

# 359
  • Мнения: 1 472

July,ние от почти 1г не живеем заедно.  Аз и ММ сме от различни градове и в началото като се преместих при него живяхме известно време при майка му. Купихме къща,но докато траеше ремонтът,решихме,че няма смисъл да излизаме за няколко месеца под наем. Е,ремонтът се попроточи повече от очакваното за мое нещастие. Още в деня,в който ни доставиха мебелите и имаше къде да спим ,се изнесохме.

Радвам се, че сте се изнесли.
Наистина винаги съм недоумявала как е възможно хората да отиват да живеят със свекъри.
........Просто си разсъждавам и се надявам някой съжителстващ с роднини да ме светне защо аджеба си причинява това  Thinking


И аз се нареждам тука , и аз искам да разбера гледната точка на подобно решение.
 Много си обичам момчето , много държа на него , ала постави ли ме при подобни условия , дори за месец, ще си преосмисля желанието да живеем заедно ...

Общи условия

Активация на акаунт