С какво ви дразнят свекървите-44

Може би има плюсове,но аз лично не бих живяла вече с никого,пък било то и с майка ми,сестра ми или който и да било роднина на мъжа ми. Парадоксът е,че винаги съм го мислила,но  ми се случи да живея със свеки и от тогава съм още по-убедена,че съм била права

Ами повечето са за ожалване. Едно е да живееш с детето си, а съвсем друго детето ти да доведе чужд човек, когото не харесваш и който ти пречи да живееш в собствения си дом спокойно.

И аз не бих живяла с нашите или със свекърите, ако не съм принудена. Но в един квартал или къща до къща или на отделни етажи бих...Нашите са живели  при баба ми и дядо ми в началото на браака си, младо семейство с малко дете по-късно. Понякога се влюбваш,  преди да си станал милионер. Това не е попречило на родителите ми по-късно да се изнесем, да имат собствено жилище и да ни изгледат с брат ми и образоват.. Не мисля, че са хрантутници, защото в някакъв период са живели при баба ми и дядо ми.

А интимниченето? Как ли страда сексът  от такова едно съжителство? Никой не може да ме убеди , е може да живееш с родителите на съпруг/ата и да имаш здрави и пълноценни сексуални отношения.
Моята приятелка твърди , че секса не бил особено важен , така , че го пропускали често  
Те спят с децата си в една стая .
 Пак едното за сметка на другото .....
Да бе и това с ходенето до тоалетна.....ужас . Или да искаш да врещиш на метъл , за да разпуснеш , или да медитираш,или да не понасяш затворени врати , или просто да имаш нужда от спокойствие , а да трябва да обръщаш на някой внимание, щото от уважение.......

Ми не го разбирам и се надявам да не ми се налага да го разбера , честно казано

Аз също не бих живяла с роднини на едно място, независимо дали са моите или на половинката. Слава Богу, не ми се и налага, но просто не бих могла да издържа подобно нещо. По време на първата ми връзка, преди доста години, редовно преспивах при тогавашния ми приятел, в интерес на истината чудесно се разбирах с родителите му, но да живея за постоянно с тях... не знам дали бих издържала. Не, че съм имала нещо против тях, но все пак според мене едно семейство е хубаво да си бъде отделно, когато има тази възможност.

Честно казано секса ни пострада след като се роди детето и без да живеем с никой друг, просто трябва да намериш удобен момент, да спи, да нямаш нещо друго спешно за детето да правиш, в един момент се усещам, че и права заспивам и не се и сещам дори....

А коя си ти,че да държиш сметка,какво се случа в дом който не е твой?

Етървички..Намерили се..Гърнето и похлупака,да не кажа,че другата,че май е по-гявол,а ти се представяш в светлината на невротична стара мома,която колкото и да си белосва фацата,все мома си стои..




п.п.Темата станала много яка..

Аз настоящо свеки нямам,имам бившо.
Още си ме мрази.

Само да се обадя ,че ходих и се върнах ,харесаха ми всичко ,имам какво да ви кажа ,но когато има затишие  в темата...

+1 Няма по-добро от това всяко семейство да е отделно, но не винаги е възможно.
Давам 2 примера.
1. Младите купуват етаж от къща, ремонтират и се нанасят - щастие, лИбоФ.  Като хваща върла зима в стаята максималната температура е 15 градуса.   Оказва се грешно сметнато отопление от фирмата доставчик. Но бебето вече е на път, а тази доставка не може да се отложи. Банките не дават кредит. Следват няколко зими съвместно съжителство.
2. Отделното съжителство е лукс и за двете страни - поддържане и режийни за 2 жилища.
Конкретен пример - младите добре са си направили сметката - плащат си своето и са независими. Ако родителите не се оправят сами (ниски пенсии), а младите не могат да отделят и за тях, какво следва: вариант 1 казват на родителите - оправяйте си и ги оставят на студ и глад.   Или вариант 2 - младите правят компромис да се съберат заедно. Знам, знам - младите са виновни, че не изкарват достатъчно.

Не разбрах - възрастните разчитат младите да ги гледат ли?
На няколко места срещам размишления за нуждите (не на живот и смърт) на родителите и защо младите не живеят с тях, да делят сметки, да си помагат с битовизмите и детегледането, да си правят компания. Аз пък това не го приемам.

Аз също , но какво разбираме ние .

Да, това имам предвид - младите да плащат и сметките на възрастните (или поне част от тях), нали са им родители. Така че младите като си правят сметките - трябва да включат и перо "помощ за мама/баба".

Някои жени избират семейството и цял живот, ако изобщо работят, е за малка заплата, съответно и пенсиите им са жалки. Обикновено мъжете им са били водещи и са издържали всички. Това не е критика към тези жени, имали са право, избрали са. Гледали са си спокойно децата и мъжете им са напредвали. Тези жени не са мързелували, просто не са полагали двойни и тройни усилия.
Но както знаете (и както показва статистиката), мъжете умират по-млади. И често такива жени за съжаление остават вдовици. Дори и с надбавката от съпрузите им, те не успяват да свържат двата края. Жалко е, но е факт.
Съвсем естествено тези жени имат право да разчитат на подкрепа, (включително финансова, но и обгрижване), от децата, които са отгледали и техните семейства. Предполагам всички сте съгласни до тук.
Така младите, освен за своите финанси, трябва да изкарват достатъчно, за да помагат на майки и баби. При нас са 3 дами, да са ни живи и здрави още много години. Но познавам млади семейства с повече задължения.
Обаче живеем в БГ - ниски заплати, несигурност, безрабитица... . Обгрижването (нефинансова помощ - пазаруване, лекари и т.н.) намалява времето за изкарване на пари.  
Затова понякога така се получава, че даже и да има достатъчно жилища, поддържането им е твърде скъпо и отделното живеене е непостижим лукс.
Просто давам примери за Мис Джули, защо понякога се налага млади и родители да живеят заедно.
Ние на този етап можем да си позволим лукса да живеем отделно. Но не всичко в живота може да се предвиди. Хипотетично, ако не изкарваме достатъчно освен за себе си, но и за да помагаме, може да се наложи да живеем в 1 жилище със С/Т.
Освен това не всичко е пари. И майка ми, и С, заради самотата, споделят, че мечтаят да се пренесем у тях. Естествено отказваме. Но понякога си мисля дали ние младите не постъпваме егоистично - нашето ежедневно присъствие би ги направило щастливи.  

biborana, говориш за пенсионери и вдовишки пенсии. Аз говоря за млади хора, които тепърва започват живота си - от порядъка на 20-35 годишни. Колко от тях имат родители, които са грохнали пенсионери на една пенсия /сигурно има такива, но са малцинство предвид това на каква възраст са раждали майките ни/. Повечето са все още работещи хора на по 50+ години. Аз не се чудя защо младите съжителстват с възрастните, когато важни причини налагат това.
Питам как става така, че двама 50+г. хора с техните заплати могат да издържат и себе си и семейството на детето си, а детето не може да издържа само своето семейство. Някакси сметките не излизат. Тук се тръби, че младите работили за малко пари. Ако млад, здрав и образован човек работи за малко пари, то за колко пари се предполага, че работи един възрастен /често без висше образование/ човек.

Джули, това , че младите живеят с възрастните не винаги означава,че родителите покриват всички сметки. Просто младите икономисват от наем. А и сметките са наполовина. И за млади, и за стари.

Това е естествено и в реда на нещата. Никой /или поне повечето/ няма да оставят родителите си да мизерстват, когато имат възможност да помагат. За гледането има различни варианти.
Не съм в блестящи отношения със свекърите, но финансова помощ никога не бих отказала, нито бих искала възвращаемост. Свекърите ми работят на държавна работа, свекър ми отделно гледа животни, които продава и нямат затруднения. Но! Когато колата на свекър ми издъхна, той направо се отчая. Има нужда от кола ежедневно, обаче няма да си купи. Започна едно гонене на автобуси и честно казано не го разбирам. Като знам, какво е без кола, накарах ММ да му купи. Интересно, че на него такъв вариант не му беше хрумвал.   Купихме му и човека е безкрайно щастлив. Просто знам, каква помощ е това за него. Сетих се за тоя случай, като се спореше за задълженията на младите, към родителите, които са осигурили жилище. Като подаряваш нещо обикновено няма условия и не би трябвало да има. В противен случай не е подарък. Сега трябва ли да подлагам свекър ми на стрес понеже сме му купили кола и да е на разположение за всякакви услуги, защото бил длъжен.   Мерси от такива подаръци. Нито ни е извивал ръцете, нито е искал кола. Решили сме, подарили сме. Оттам нататък си е негова работа. Ние нямаме нищо общо повече с тази кола.
Относно дали сме егоисти, към родителите си, че живеят самотно.... не мисля. Трудно им е вероятно, но дали те не постъпват егоистично, като ти вменяват вина, че си ги оставил самотни и живееш собствения си живот.