искам да споделя и за моя проблем със семейството на мъжа ми, за да видя дали някой се е сблъсквал с нещо подобно и да ми даде съвет как да постъпя:
Женим се с мъжото и си имаме детенце, всички живеем заедно с родителите му и брат му в продължение на 7 години в апартамента на свекърите. През тези 7 години, сме се разбирали, къде със спорове, къде с каране, къде със сърдене, къде с добро, но винаги се е намирало изход от ситуациите.
През всичкото това време брат му си води приятелки, кои за по дългосрочно, кои за краткосрочно, но живота продължаваше напред. Преди години приключи дълга връзка и бързо се запозна с ново момиче, което също дойде в апартамента.
Започна да прави интриги, затвори се в стаята и почна да манипулира брата, от сорта:
1. Храната да и се носи в стаята;
2. Направиха си преградка в хладилника и трябваше да обясняваме на детето, че това не може да го взима, че е на каката

3. Имаше си нейна чаша, която ние не можехме да използваме и ако случайно някой я взимаше по невнимание, се правеше скандал;
4. Имаше интернет в къщата, като рутера беше в стаята в която живеехме ние- холът, изведнъж той се премести при тях с обосновката, че нямали силен нет, съответно при нас нямаше повече никъкъв;
5.Стаята им се заключваше и трябваше да обясняваме на детето, защо не може да влиза там, което в много случай беше трудно ...... и редица темп подобни истории.
Всички се карахме заради нея, докато тя стоеше затворена в стаята и насъскваше брата на мъжа ми срещу нас. Той я протектираше изцяло...........
Знам, че звучат като дребни кокошкарски истории, но в напрегнатото ежедневие, където всеки си търси спасение под покрива, да се прибереш и да се бориш и там, просто .............
Свекървата и свекъра мълчаха и не взеха нито веднъж страна въпреки че беше тяхната къща, което много ме натъжаваше, но реших, че са си такива хора.
Преди 2 години моите близки ни купиха апартамент, който трябваше да ремонтираме. Живехме още всички заедно тежко, подминавахме се в апартамента, защото момичето, беше решило, че няма да контактува с брата и снахата.......... Това го заявиха по телефона на наши общи приятели с който бяхме излязли и се случайно се чуха, докато бяхме заедно и след отправената покана към тях да се присъединят, се чу че, след като брата и снахата са там, нямали да идват.
Една сутрин както се оправях за работа, а ние излизахме първи, чух разговор между свекървата и брата, да попита дали няма да ни трябва банята и той изръмжа, че не го интересувало, което много ме обиди и реших, че повече не мога да си причинявам това и да измъчвам и детето си и реших че колкото е готов моя апартамент ще се пренесем. Изнесохме се по НГ. Година и половина мина отогава.
При опити за контакт от страна на свекъра и свекървата, го отказвах, но пусках детето с мъжа ми в апартамента им.
За НГ отиде да ги сурвака, момичето е било пак там и когато детето ми го е поздравило, тя го е подминала и се е заключила в стаята. Всичко се е случило пред очите на свекървата, която отново е замълчала. Детето се прибра и ми сподели и ме пита каката защо я е подминала и ми каза, че баба и е била там и нищо не е казала, от което аз избеснях.
Обадих се и я питах, защо не и е направила забележка, отговорът беше ми тя си е такава

Така приех и това, но им казах, че детето повече няма да ходи в тях след като живеят с човек, който прави само интриги.
Започнахме да се чуваме по рядко, идваха на някой празници, чуваха детето веднъж в месеца, извеждаха го на две седмици. Така до лятото, когато тя замина при другата си баба в провинцията. Свекървата звъня няколко пъти за 4 месеца и дойде 1 път август месец да ни видела с мъжа ми как сме, дотук добре.
В края на месец август се звъни на вратата ми и виждам отвън брат му и свекървата

Оказа се че идват да черпят за новото внуче, което се е родило и са го крили от нас 9 месеца, защото били суеверни. Не казвали на "никой" само майка и, свекървата, близки приятели, братовчедките, сестрата на момичето и всички на работата и който са я видели знаели. Никой друг

Аз останах в шок. Изтърпях почерпката и почнах да търся обяснения, как майка и баща са суеверни от сина си???
Какво значи било им казано да не казват???
Ако имаш двама сина, как криеш от единия???
Почнаха отново с обясненията, че тя била такава и така поискала.............
Казах им отново, добре, организирайте среща, след като тя е такава, искаме обяснение.........
Не че не може да крие, но в собствения си дом, а не там където трябва да влезе и друго дете и друга снаха и друг брат и не да правиш съучасници и свекъра и свекървата.
В деня за който уж беше срещата се оказа, че брата заминава в командировка и няма да има среща ..........
Последва покана за погача, за детето което са крили от суеверие от нас, аз отказах.
Казах им че тенденциознно защитават единия си син и повече не искам да имам никакъв контакт с тях, както и не искам да контактуват с детето ми. Отогава нямаме контакти вече ще стане повече от 8 месеца.
Чудя се дали съм постъпила правилно??? Терзая се, че детето не контактува с тях, те са му баба и дядо, но как да контактува, ако те не могат да го протектират от лошо отношение.................. и се крият от нас все едно сме вещери..............
Ти сама не си искала детето да ходи при каката, сега защо се обвиняваш? Недей, радвай се,че сте се отделили и не ги мисли. Те теб не те мислят.
Да не се правим на светици, на всяка и се е случвало да е серт даже без причина.