Раждане със секцио - 5

  • 81 261
  • 305
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 12 356
Нее аз точно контракциите бих ги предпочела от болките 3 дни от секциото. Ама аз стигнах до пълно разкритие за 2 часа,обаче загубихме тонове, не беше слезнал в таза и нямах напъни и за това се наложи спешно секцио. Беше си натиснал пъпната връв. После раздвижването на контрахирала матка е ад, щях да припадна. Това което забелязах е че тези с планирано секцио много по-леко го понасяха. Но определено не е моя тип раждане, ама за съжаление в бъдеще нямам избор.

# 106
  • Мнения: X
А аз не разбирам защо спорите кое боли повече, след като всяко раждане (и всяко секцио) е различно и всеки човек има различна търпимост към болката.

# 107
  • София
  • Мнения: 12 356
А аз не разбирам защо спорите кое боли повече, след като всяко раждане (и всяко секцио) е различно и всеки човек има различна търпимост към болката.

Защо мислиш че спорим? Дискутираме си най-нормално.

# 108
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Болките от контракции, когато има вливане на окситоцин са по принцип доста по-неприятни, тъй като не са естествени и тялото не може да ги контролира. Страха усилва болката, тъй като сам по себе си страха създава стягане в тялото, а жената трябва да може да се отпусне и разтвори за да роди.
Позицията на бебето също има значение дали и колко ще боли.

Няма връзка между това дали секциото е планирано или не и възстановяването.

Мацето, защо да нямаш избор?  Thinking Причините ти за секцио не са били "абсолютни".

# 109
  • София
  • Мнения: 12 356
Не бих поставила себе си отново в този риск, в който бебето ми имаше шанс да се задуши, благодаря на страхотната ми лекарка която събра екип за 2 мин и бързата реакция. Другото е опасноста от руптура на матката. Да не говорим че аз бях с високо рискова бременност, лежах 3 месеца за задържане.

# 110
  • Варна
  • Мнения: 935
При мен и двата операции минаха чудесно, както и възстановяването. Първия път на 12ят час се раздвижи, а на 24я ходех нормално. Вторият път на 8я час ходех. Нямала съм особено големи болки. Относно мокренето, разрешиха ми да се изкъпя на втория ден, без никакви лепенки.

# 111
  • Мнения: 11
Нямаше ли водоустойчива лепенка? Как така разреза да обливаш

нямах нищо, свалиха пустата лепенка преди душа. Две сестри ме инструктираха какво кога да правя, аз още бях замаена от наркозата... малко са ми мъгливи спомените. Явно си имат различни практики навсякъде.. Даже подозирам, че от мокренето и потенето (имах две седмици температура и горещи и студени вълни) се получи това сълзене на раната. Но няма как да се докаже. За протокола: раждах в Прага

# 112
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Не разбрах кое са изтъкнали като причина за инфекцията?
Ако си имала инфекция разбира се, че това забавя възстановяването, но причината не е била в това, че секциото е било по спешност, а в самата инфекция. Ако имаше инфекция и секциото беше планирано пак (най-вероятно) щеше да имаш същото възстановяване.

Обичайно спешното секцио влияе на възстановяването в психологически план, защото нанася по-сериозни травми от планираното секцио. На физическо ниво, доколкото съм попадала на информация, няма пряко отношение към възстановяването. Говоря разбира се за общия случай и като цяло нещата са много размити, тъй като няма как да се съпоставят коректно нещата. Няма как да имаш две първи цезарови - едно планово и едно спешно, за да се сравнят резултатите.  Wink

Моето секцио беше по "спешност" - нямаше животозастрашяваща ситуация, но не издържах на натиска и на окситоциновите контракции. Беше голяма емоционална травма, но физически бих казала, че се възстанових доста добре и бързо, нямах никакви усложнения. Ако помня правилно след раздвижването не съм използвала обезболяващи.

Мацето, съжалявам, че така са се развили при вас. На твое място бих потърсила специалист за справяне с травмата от раждането. Не е шега работа.  Rolling Eyes

# 113
  • София
  • Мнения: 12 356
Цитат
Мацето, съжалявам, че така са се развили при вас. На твое място бих потърсила специалист за справяне с травмата от раждането. Не е шега работа.  Rolling Eyes

От раждането нямам травма, даже напротив го чувствам като геройство, травма ми е бременноста.

Според лекарката ми има значение ако е планирано или спешно секцио, особено в първите 24 часа, ако матката е вече контрахирала след секциото тя продължава интезивно да контрахира, а при планирано е по-спокойна.

# 114
  • Мнения: X
Аз и двата пъти родих секцио по спешност. Втория път имах насрочена дата, но ми изтекоха водите. После цяла нощ кротко ??? си чаках лекаря да се понаспи, че да дойде да ме реже. Накрая вече бяха нетърпими контракциите, спомена от операционната ми е като мини филм на ужасите ( заради болките, да не плаща бъдещите майки). Доста ме болеше раздвижването, но явно не чак толкова като теб. За мен даже си беше плюс, че е тръгнал процеса сам - кърмата ми слезе бързо и матката ми се прибра пак сравнително бързо. Ама както някой вметна - организъм, при всеки е различно. Минава и заминава, само да сме здрави всички.

# 115
  • Мнения: 11
Не разбрах кое са изтъкнали като причина за инфекцията?
Мекониумът в амниотичната течност (зелените води, които споменах) повишава риска от инфекция. Това би могло да се избегне с планирано секцио (а аз родих в 41+0), то нали се прави преди термин по принцип, рядко биха били зелени водите . Тук има малко инфо на английски,ако някой се интересува http://tumj.tums.ac.ir/browse.php?a_id=625&sid=1&slc_lang=en

# 116
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Разбрах сега какво си имала предвид, SchweppesPeace

Мацето, всяка оперативна намеса е травма за тялото, често и за психиката, която обаче остава в подсъзнанието. Работила съм с жени с планирано секцио, които са много щастливи от избора си и са идвали при мен по други поводи (например травмирща бременност като при теб), но винаги се оказваше, че има заседнала някаква травма свързана със секциото.  Sad

Принципно е много спорно за плюсовете и минусите. Защото пък при започнало раждане има много плюсове за бебето (например подготовката на дробовете), а и за майката, защото хормоналния отговор на тялото е много по-различен отколкото при планирано секцио без започнала родова дейност. Например като при Lаdу Stаrdust - кърменето стартира по-лесно и матката се прибира по-адекватно.
Е, на лекарите им е по-лесно плановото секцио.  Simple Smile

# 117
  • Мнения: X
Аз родих със секцио преди два месеца През бременността качих много килограми и чаках едро бебе. Само че никой не премери колко точно едро е бебето. Бях в болницата и преносвах 5 дни, когато започна раждането. Без да усетя бях направила 6 см разкритие и бързо стихнах до пълно. Почти без болки -само в кръста като при цикъл. Дойдоха и напъните, които също не боляха. И тук свършва хубавото. Оказа се, че бебето е прекалено голямо, а таза ми тесен и няма начин да излезе,дори и със епизотомия. Главата на бебето даже се беше показала, но не можеше да излезе. Така се стигна до спешно секцио, но... спешен екип липсваше. Анестезиоложката почти час не си вдигаше телефона. През това време аз трябваше да си сдържам напъните, което всъщност береш невъзможно. Постоянно ми слушаха тоновете. Когато най-накрая госпожата се появи със бърза стъпка стигнах до операционната. Бебето се оказа 4кг и 54см. Аз бях с пълна упойка и като се събудих болката беше поносима. След 12 ч ме свалиха в стаята и трябваше сама да стигна до леглото. Беше ужасно, имах чувството, че корема ми ще се изсипе. 24 ч след операцията трябваше да се раздвижа. Болката при ставане и лягане беше доста, но го отдавам на това, че бяха стегнали много шевовете, а и самите шевове са 10. На третия ден всичко беше мн по-добре, грижех се и за бебето.
  Може би имам висок праг на болка, защото по време на контракциите не гъкнах. Всички родилки ми се чудиха. Ако можех да родя нормално, щях да се възстановя по-бързо. Ако забременея отново ще искам да родя естествено. Надявам се и тогава да не усетя болката от раждането, както нямаше да я усетя, ако бебето можеше да излезе.

# 118
  • Варна
  • Мнения: 935
Кърмата при първото ми секцио слезе веднага. На 12ят час кърмих без да са нужни добавки за бебето. А след още толкова време, цедях по над 50мл, защото гърдите ми преливаха.
С второто на 17ят ден матката ми имаше 0.5 см да се прибере до нормалното си състояние.
С това искам да кажа, че по- бавното слизане на кърмата и прибиране на матката не могат да се считат за минуси на плановото секцио, защото никак не са задължителни при него, а могат да се случат и при естествено раждане.

# 119
  • София
  • Мнения: 884
Аз съм от избралите планово секцио. Не е било за да си спестявам болката от естествено раждане, а защото бях изключително притеснена на тема здравето на бебето. Като всички жени в рода ми съм с много тесен таз и, както ми каза и лекарят, имаше шанс нещата да не се развият особено добре при излизането ѝ. Отделно изчетох някакви страховити истории за оплетени пъпни връви, родилни травми, спиращи тонове и какви ли не ужасии... Съвсем се филмирах. Не ми пукаше за това колко време ще ми се прибира матката, какъв белег ще остане, колко време ще се възстановявам и т.н. - исках само минимален риск за живота и здравето на бебето си.

Честно казано, не съжалявам изобщо. Не ме е страх от операции, избрах си спиналната анестезия с две ръце, за да чуя и видя бебчето възможно най-бързо. Месеци бях прекарала представяйки си я и нямах търпение за първата среща с нея.
Скрит текст:
Като цяло секциото не беше нищо особено. Болка нулева при самата процедура.  Изключително неприятно ми беше единствено тежкото гадене по време на операцията. Кръвното ми било паднало доста и ми биха инжекция, с която го вдигнаха до 120/80, само че не бяха предвидили, че за мен нормалното кръвно е в рамките на 80/50 - 90/60, и от тяхната "нормална" стойност ми стана изключително лошо, причерня ми и се почнаха едни жестоки пориви и напъни за повръщане... Разбира се, като не бях яла и пила нищо от 20 часа нямаше как да излезе нещо от моя напълно празен стомах и си останах с давенето и кашлянето. После малко се поуспокоиха нещата, но щом извадиха бебето и тръгнаха да ми бъркат из коремната кухина вътре пак се почна.

Освен това моят доктор от ЖК ме оперираше с някакъв млад специализант, на който обясняваше бавно, спокойно и изключително подробно за всяко нещо как да се направи... Добре че съм здравен работник и не ме притеснява да слушам такива неща, но си представям как би било за някоя по-емоционална и чувствителна мама  Mr. Green Яд ме беше единствено, че заради тази обучителна сесия ми се проточи операцията по-дълго, отколкото трябваше... А аз броях секундите до гушкането на бебчето. Но то пък няма как да се научат специализантите иначе.

Като цяло най-яркият момент от всичко ми е споменът за това как бебчето проплака.  Heart Eyes Никога не се бях чувствала по-щастлива в живота си. Лежейки, си поревах от щастие на операционната маса. Накарах мед сестрата на анестезиолога да ми я покаже изкъпана. Не знам защо се бях настроила за някакво тъмничко, сбръчкано, грозновато бебе (мислех, че всички такива се раждат), а дъщеря ми се оказа беличка, изящна и с розови бузки... абе любов от пръв поглед Heart Eyes

Престоят в реанимацията мина доста спокойно. Носиха ми бебето няколко пъти за кърмене, така че кърмата ми слезе толкова бързо, колкото и на родила естествено жена. Таткото също го пуснаха да ни види. Бях на система с окситоцин, за да контрахира матката и да се прибере по-бързо, но за щастие болката беше търпима, като от по-силно ПМС, благодарение на обезболяващите. Много исках да стана още няколко часа след операцията, но бях с катетър, електроди, системи и нямаше как, да не говорим че  и сестрата ми се накара като повдигнах въпроса Laughing

На следващата сутрин ми махнаха катетъра и вече можех да си ида в стаята. Бяха ми донесли инвалидна количка за пренасянето (!?), но аз им се изсмях и казах да не се излагат. Станах си и сама се прибрах в стаята. Изкъпах се с водоустойчива лепенка, преоблякох се, сресах се, слязох до кафето пеша по стълбите за студена минерална вода, че умирах от жажда вече. Като се върнах минах през неонатологията и половин час седях да гледам влюбено бебето Heart Eyes После се появи една от сестрите и помолих да ми го донесат за постоянно в моята стая. От тогава до края си бяхме заедно.  Heart Eyes

Първите три дни наболяваше, но не чак толкова, че да не мога да се грижа за бебето сама. На петия ден ни изписаха, а на седмия дойдох да ми махнат шевовете и след това забравих, че съм била оперирана.


Като цяло смятам, че нагласата е много важна. Аз нямах и грам притеснение спрямо операцията и подходих към нея изключително оптимистично. Вярвах, че при секциото няма какво да се обърка за бебето - и именно това ми даваше такова безгранично чувство на спокойствие. И така госпожицата си излезе 6 дни преди термин, с перфектни мерки - 3,2 кг на 51 см, напълно здрава. Heart Eyes Нормалното раждане за мен лично би било голям стрес и ужас, само при мисълта за всички неизвестни изпадах в паника. Искаше ми се и към него да можех да подходя така спокойно и сигурно, както към секциото, но не можех - психологическата бариера беше твърде висока. Затова вярвам, че за себе си взех най-доброто решение и този ден, който аз смятам за най-важния в живота си, мина по ноти. Simple Smile



Общи условия

Активация на акаунт