- Публикувана: 7 май 2015, 11:53 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2015, 20:04 ч.
Как се обръщате към родителите на бъдещия си супруг?
Леля ми, като и дойде снаха и каза да се обръща към нея по име и към свекъра също - снахата ползва умалителни на имената им и няма драма никаква.
И аз ползвам умалителни имена. Първо бях казала лельо и чичо с умалителните им, но те ме поправиха и казаха, че категорично искат на имена (умалителни), което много ме зарадва, защото и аз така исках. Но в началото нали уж по - възрастни, родители на гаджето, викам айде от уважение да сложа едно лельо и чичо. А те не, та не, което е супер. За "майка" и "татко", категорично не биха го приели и дори да го бях казала, много, много щеше да им стане неприятно, защото знаят и усещат, че ще е от супер лицемерие. Винаги са били искренни, сърдечни и много, много добри хора, лицемерието не им е харесва.
КАГ, да и на мен ми се струва, че си изпуснала и последният влак. Станала е малко особена ситуация. Снахата не иска, очевидно да ти казва "майко", но има усещането, че ти искаш така да те нарича, след твоят коментар, че си спечелила от това обръщение като снаха. Така на мен ми изглежа. Понеже "майко" не може да ти казва, та за това си мисли, че е по - добре без обръщение, като уж компромисен вариант.
За останалите неща съм абсолютно съгласна с Жани. Чакай ти някой да видел, че си добра, тактична и т.н. Приемат го за слабост и айде на главата.
Аз също се обръщам към свекърите по малко име, както ми се представиха в началото... ММ също се обръща по име към моите родители. Но смешното е, че когато сме сами и двамата казваме на родителите на другия "мама" и "татко"... Не е обръщение, но когато ММ отива на гости на баща си, аз най-редовно му казвам "Поздрави на татко". Той също, ако сме излизали с моята майка ме пита "Какво купихте с мама?" 
Serendipity, казваш, че имаш 2 образования. Може и да е така, но имаш проблем с правописа, освен "проблемите" ти с бъдещите ти свекъри.
Явно си толкова образована, че разговорите ти с тези хора са под нивото ти. Образование, възпитание, сърдечност не винаги вървят ръка за ръка. При теб едното го има, но за другите ........
Твърде много негативна нагласа и то още преди да си станала снаха. Какво ли ще е след като станеш?!
Явно си толкова образована, че разговорите ти с тези хора са под нивото ти. Образование, възпитание, сърдечност не винаги вървят ръка за ръка. При теб едното го има, но за другите ........
Твърде много негативна нагласа и то още преди да си станала снаха. Какво ли ще е след като станеш?!
Лелеее.....
Аз проблеми със "свекърите " нямам. Иска ми се иска да бъда малко по - дипломатична , когато ми се налага да общувам с тях, за да бъде атмосферата по- ведра. Другото , от което имах нужна ( но вярвам го постигнах ) е да очертаем границите на личното пространство .
Негативна нагласа нямам . Също както нямам и очаквания . Писах тук , за да помоля за практични съвети от вещите в темата . . Никога не съм твърдяла , че са ми "под нивото ", писах , че сме различни и ми е трудно да поддържам разговор . Четящият интерпретира по свое усмотрение и своя жизнен опит.
Това с образованието го дадох като пример как майката на моето момче се опитва да му вменява чувство за вина , като го играе жертва.... Съжалявам , ако съм останала неразбрана.
Явно и адекватното предаване на мисли също ми е пропуск.
Ако като свекърва не залепяш етикети на хората и не анализираш само от твоя фокус ситуацията , общуването със снаха ти ще е много по- леко и балансирано.
Науката педагогика в съзвучие с науката психология, гласят, че и най-лошото дете може да се оправи, ако към него се подхожда с обич, внимание и грижа. Та и аз си мисля, че като съм бяла и добра, ще накарам снаха ми да забележи моите добри страни. Възможно е пък и да ги е оценила, ама е в разрез с гордостта й да ги признае или да го демонстрира при удобен за нея случай.
Ще съм ти благодарна , ако ми покажеш правописните грешки , които съм допуснала. Нека критиката ти ми бъде от полза.
Вярвам, че доброто отношение обезоръжава негативизма, при каквито и да е обстоятелства..
В интерес на истината, след като сключих брак със синът им 
, започнах да им казвам на малко галено име. По-добре ми звучи от леля и чичо Х и У. Наричайки ги на малки имена, лично аз вложих топли чувства в това, проявиха искрена радост и топло посрещане, след като им казахме, че сме се оженили
, започнах да им казвам на малко галено име. По-добре ми звучи от леля и чичо Х и У. Наричайки ги на малки имена, лично аз вложих топли чувства в това, проявиха искрена радост и топло посрещане, след като им казахме, че сме се оженили 
Вярвам, че доброто отношение обезоръжава негативизма, при каквито и да е обстоятелства..
[/quotспявам, e]
Успявам, успявам. В началото, когато ми стана снаха след не повече от 3 виждания помежду ни и нямахме време за по-добро опознаване, беше по-трудно. Сега вече се понаместиха нещата. Па що е живот занапред, все ще се натаманяваме
По име, полугалено. Нещо от сорта на Маргарита - Марги или Маги. Да ги мамосвам и таткосвам - не ми е по сърце, няма да го правя и съветвам всички, на които също не им е на сърце, да не го правят.
Според мен моят вариант е оптимален - хем се обръщаш без обидни или лигави обръщения, хем и не е грубо. Това, нали, за хора, които не са сигурни как да им викат.
Леля и чичо ми се вижда неуместно - надхвърлили са възрастовата разлика за подобно обръщение и е много безлично, казано от немай къде.
Като цяло ми допадат, но си имат черти, които ме дразнят.
Виждам известни прилики между авторката и себе си, между другото За девата Мария, свекървата - и аз ще посъветвам да има едно наум. Моята ми се вижда скрита лимонка - миличка, обаче приказлива и критикуваща зад гърба.
Свекърва ми е така, по този начин се обръща и към мен, заедно с "детенцето МИ, момиченцето МИ" и на мен не ми е смешно, а ме напряга ужасно дори само като се сетя. Нежели да е очи в очи. Няколко пъти с усмивка и казах, че не съм дете и тя се сконфузи, скоро не ме е умалявала.
Свекърът не е толкова лигав, но няколко пъти го излових вече, че като не е мъжо наоколо, се държи много дистанцирано. Не съм сигурна какво да мисля, но като цяло той ми допада повече от свекървата.
Според мен моят вариант е оптимален - хем се обръщаш без обидни или лигави обръщения, хем и не е грубо. Това, нали, за хора, които не са сигурни как да им викат.
Леля и чичо ми се вижда неуместно - надхвърлили са възрастовата разлика за подобно обръщение и е много безлично, казано от немай къде.
Като цяло ми допадат, но си имат черти, които ме дразнят.
Виждам известни прилики между авторката и себе си, между другото
За девата Мария, свекървата - и аз ще посъветвам да има едно наум. Моята ми се вижда скрита лимонка - миличка, обаче приказлива и критикуваща зад гърба. Имам една позната, която като говори за снаха си , използва супер умалително име, все едно говори за малко момиченце. Чак ми става смешно. Чудя се от истинска обич ли е или от докаросване.
Свекърът не е толкова лигав, но няколко пъти го излових вече, че като не е мъжо наоколо, се държи много дистанцирано. Не съм сигурна какво да мисля, но като цяло той ми допада повече от свекървата.
Аз на свекър ми 10 години му казвах по име, защото сме и бивши колеги. Десет години по късно, след като усетих силната му симпатия към мен, а още повече, че винаги е готов да ми помогне започнах да му казвам,татко. Просто един ден му казах виж сега от сега започвам да ти казвам,татко, че така те чувствам. Свекървата е починала и не я познавам, но втората жена ан свекър ми м иказа казвай ми по име. И така проблеми нямам, ч
Аз съм от по-старото поколение и като се омъжих,майка ми ме посъветва..."Още като влезеш в къщата кажи:добър вечер майко,добър вечер татко"Изпълних съвета и признавам ,че им изкарах акъла,явно не го очакваха от мен.Така си свикнах с тези традиционни обръщения и признавам ,че хората бяха много добри и съм ги казвала искренно.Сега е по-сложно,защото младите живеят заедно преди бака и обръщенията са неопределени.На моята снаха предложих да ни казва по име,но и тя предпочете"майко " и "татко",което много ме радва.Съпругът ми винаги се е обръщал към моите родители на име,защото те изрично казаха,че така предпочитат.
Аз съм от по-старото поколение и като се омъжих,майка ми ме посъветва..."Още като влезеш в къщата кажи:добър вечер майко,добър вечер татко"Изпълних съвета и признавам ,че им изкарах акъла,явно не го очакваха от мен.Така си свикнах с тези традиционни обръщения и признавам ,че хората бяха много добри и съм ги казвала искренно.Сега е по-сложно,защото младите живеят заедно преди бака и обръщенията са неопределени.На моята снаха предложих да ни казва по име,но и тя предпочете"майко " и "татко",което много ме радва.Съпругът ми винаги се е обръщал към моите родители на име,защото те изрично казаха,че така предпочитат.
Моята майка също казва "майка" на баба ми /свекърва й/. Дали го заслужава-ами според мен, не. Но майка ми, като една голяма душа отговоря: '' тя, те е гледала през летните ваканции, което е неоценима помощ". Със заставянето за казване на "майко" и "татко", майка на мой приятел, ми е разказвала, как бъдещите свекъри я хванали сами в кухнята, с усмивка и по 50лв. в ръка, са я попитали как ще ги нарича. Жената им отговорила по имена, те се нацупили, викнали сина си и й казали пак да си помисли. Тя е мила, гледа да няма конфликти и ми каза, че тогава се е "прекършила" и ги нарекла "майка" и "татко". Стана ми жал, а като чета, колко подобни случаи има /макар и без паричният елемент, който дори е обиден/.
Аз пък, като бъдеща свекърва /в недалечно бъдеще/, не държа да ме "мамосват" - колкото и да е механично това обръщение, думата е изпълнена със смисъл, а аз не искам да ми се вменяват някакви чувства като задължение. От друга страна, да ме нарича по име... малко ми е нетипично и странно... Определено не знам какво бих приела, не че ще изразя претенции 
Аз пък, като бъдеща свекърва /в недалечно бъдеще/, не държа да ме "мамосват" - колкото и да е механично това обръщение, думата е изпълнена със смисъл, а аз не искам да ми се вменяват някакви чувства като задължение.