Как да освежим една измъчена връзка

Темата стана малко змиярник....
С въпросния си дадохме седмица за размисъл.
Предполагам какъв ще бъде неговият отговор, как да постъпя?
 Как въобще да протече разговора?
Моля без иронични подмятания, седем воала, 50 нюанса сиво и прочие, заядливи коментари.

Въпроси към авторката -

Преди колко време той ти каза, че иска раздяла? (Ако е преди повече от ден-два и още не си е взел думите обратно, ако са били казани в изблик на гняв, бих ги счела за истинското му желание)
Какво му отговори ти? (Надявам се да е било - Добре, беше ми приятно, сбогом!)
Къде живееш сега - още в неговото жилище или си се изнесла? (Дано да си се махнала веднага...)


Сега виждам, че си писала за новото развитите. И все пак - къде живееш сега?

Това за раздялата го говорим от край време. попаднахме в дупка, нещо е обърка, не знам.
Имам багаж в тях, но съм си в нас.
Отговорих му, че може би е редно да опитаме, а и се ядосах.Нормално е да не го приема добре.

Какъв ще бъде неговия отговор?
Ще ти каже ,че иска да приключите?

Ами май да. Виждам, че има някакви чувства,  но всички караници и спорове са му повлияли до степен да се откаже.
Аз осъзнах в какво съм сгрешила и осмислих някои неща. Бих искала да наклоня везните в положителна насока, но как? Или е късно от многото опити.

Мисля ,че трябва да осъзнаеш и най вече да приемеш колкото и да ти е трудно ,че връзката ви е приключила
Не виждам смисъл да се опитваш да накланяш везните в твоя полза защото само ще изгубиш.Няма да се получи така както искаш и това само ще те наранява повече.Той много ясно ти е показвал че иска да приключите и може би останалото уважение към теб го е спирало да те изрита/извинявай за израза/ директно
Не се унижавай допълнително молейки го за любов която той не изпитва.Ако за момента се съгласи да опитате  ще е по скоро от съжаление не от чувства.И ще е за много кратко.
Така че по добре осмисли реално положението. Започни да излизаш и да се забавляваш без него
Няма смисъл да се надяваш

Питай го на прав текст точно какво не му харесва в тебе, кажи му пак какво на тебе не ти харесва, но всичко това спокойно и без емоции и без караници. Кажи му и това, за което казваш, че си го осмислила. После обсъдете можете или не можете да продължавате така (нищо, че вече сте ги обсъждали тези неща). Ако ти каже, че не може така повече, просто се обърни и си тръгни, колкото и да ти е трудно, наистина няма да има смисъл да продължаваш така да се измъчваш, а да измъчваш и него. Ако нещо се е счупило, няма как да го поправиш (говоря за неговите чувства). Знам, че е ужасно трудно, аз също съм се вкопчвала така и след време осъзнах колко глупаво е било, но това е точно защото съм била с по-ниско самочувствие и ме е било страх от това да остана сама. Много е трудно, наистина, но след ще премине, само трябва да си дадеш необходимото технологично време дето се казва.
Не се отказвай от хобитата си, ако трябва наложи си, колкото и да ти е трудно, щом обичаш дизайн, ако ще измисляй си разни неща, колкото и тъжни да са, каза, че обичаш да снимаш, излизай и снимай с фотоапарата, пробвай да направиш някакъв разказ със снимки, хей такива неща.
А и все пак на 25 години си, животът не свършва тук и сега, още толкова много хора ще срещнеш, това не е единственият мъж на този свят в крайна сметка. Знам, че сега не можеш да си го представиш, но повярвай ми, така е... Успех ти пожелавам и ти стискам палци да се справиш   И най-вече, опитай да повярваш в себе си, колкото и да ти е трудно, сигурна съм, че има за какво да се харесваш, обичаш и най-вече да вярваш в себе си.

Единственият ти коз е да се държиш спокойно и уравновесено по време на разговора. Кажи му, че си обмислила нещата, виждаш грешките си и си склонна да работиш върху тях. Останалото е в негови ръце. Успех.

Като начало през тази седмица не търси никакъв контакт с него.
Изчакай той да се обади.
После слушай какво ще каже, той е инициаторът, нека той говори. Ако е стигнал до извода, че можете да продължите при определени промени/условия, кажи му, че ще си помислиш и вкъщи на спокойствие прецени дали компромисът те устройва или ще живееш нечий чужд живот.
Ако обаче каже, че не иска да сте заедно повече, не виждам какво повече има да се продължава разговора - Сбогом. и това е.

Ей това е да оглупееш и да чакаш някой да реши съдбата ти, едва ли не.  Само защото те е страх и обичаш, готов си да забравиш всичко, за да започнеш на чисто и да се поправиш. Сигурно някой ден ще ме е срам от това.

Аз не бих обяснявала колко съм виновна и какви грешки съм осъзнала преди да чуя решението му.

А ако реши да продължите все пак е добре да обсъдите и дали пак ще си кибичиш вкъщи, а той с аверите, защото е явно, че това не те устройва и рано или късно ще стигнете до същото положение като сега.

Повечето са на мнение, че щом говори за раздяла, категорично това иска. Обаче, има и други варианти. Самата аз съм споменавала не веднъж и два пъти тази дума, по-импулсивна натура съм и бързо запалвам. Къде от яд, къде от отегчение, къде с определена цел. Хората са различни, характери и реакции-безброй.

simonazh., ти го познаваш най-добре, има ли вариант да ти казва, че желае раздяла, за да инициира някаква промяна в теб, да отстъпиш за неща, които не го устройват?

И аз съм на мнение да изчакаш той да те потърси. Знам, че е много трудно, но опитай да направиш и друго. Когато ти се обади и поиска да говорите, не откликвай веднага, ако имаш възможност точно в този период не бъди в града. Постарай се да звучиш по-жизнерадостно, обясни, че си на почивка с приятели или нещо подобно-нека да види, че не приемаш нещата толкова драматично и може самата ти да си осъзнала, че така е по-добре. Ако още има чувства и е по-скоро уморен от скандали и драми, а не категорично решил да се разделите, подобна реакция от твоя страна може да му дойде отрезвяващо. Но след две, три седмици проведете този разговор, тогава може и двамата да гледате на нещата по-различно.
Желая ти успех!

Някой ден няма и да си спомняш за това
Изслушай го спокойно, дръж се на ниво. Каквото ще става, ще става. Реално няма какво да направиш.
Успех!

Искам да ти кажа някой неща, като човек в почти същата ситуация, с разликата, че ние със жена ми сме от 10 години заедно и имаме дете.
При нас всичко беше ОК, до момента в който аз не осъзнах или по-точно докато тя не ми показа колко означавам за нея. В същност според нейните действия не означавам нищо, но на думи означавам ВСИЧКО, но само на думи и така сме от около 5 години и винаги си мислех, че всичко е в главата ми и че всичко ще се нареди. Това твоето си е любов, както каза в предишен пост, трябва да се правиш, че не ти пука за да има положителна реакция от отсрещната страна. Може би така сме устроени хората, че като на един човек не му пука ти подсъзнателно гледаш да се доказваш пред него. И на мен не ми допада тази част от човешкото поведение, но е факт. Вече 10 години угаждам, доказвам, не с някаква цел, а защото така ми харесва, лишавам се, работя като луд за да има всичко и накрая си лягаме като съквартиранти и разговорите са ни от сорта на от какво имаме нужда и какво трябва да се купи. Но с течение на времето осъзнавам, че няма никакъв смисъл да "бутаме" съвместния ни живот, колкото повече се стремя да разбера какво става между нас, толкова повече се отчайвам. Така че моят съвет към теб е ако виждаш реално, че нещата не вървят към добре, по-добре се откажи. Защото си млада, ще намериш по-подходящ човек за теб, може би и той ще намери по-подходяща за него. Дори и да останете заедно, дори и да те заобича така както ти го обичаш, винаги ще си на премисъл, винаги ще те гони параноя и винаги това което прави той няма да те удолетворява, защото просто ТИ даваш много повече.

И друго..Осъзнала си къде си сгрешила/или на него не му се нрави да си такава/.
Но ,ако ти е такъв характера докога ще играеш роля на някоя друга.И ще можеш ли?И заслужава ли си?