Как ще реагирате, ако бият детето ви?

аз бих сменила, трудно понасям майки, които все знаят,разбират, все тяхното дете е право, на тяхното дете е позволено всичко. Гледам да не влизам в конфликти и може би това ми е проблема, че винаги премълчавам и тая всичко в себе си

Котьо Тръмп - повярвай, преместването в друга градинка понякога пести много нерви, когато имаш насреща безмозъчно неразбиращи същества. Така преди три години спрях да ходя на най-близката площадка, където 99% от майките завираха нос в количката със съжалителното "Ама няма ли да проходи най-после?"

По-важното е простачките да разберат, че може да имате имате пиперлив език, а при нужда и нокти

Не, по-скоро след някоя следваща среща (защото от седмица насам просто и поводи си имам да отказвам среща) с нея смятам да повдигна един друг въпрос - тя , освен всичко, е и много "пряма" и много се гордее с това ("ууу, какна е тази грозна шапка дето си й сложила, я й я махни", "леле Z. (голямата ми дъщеря), колко си се разхубавила, едно време като се запознах с теб не беше толкова хубава", "ама какви са тези гащи с тези камиончета, те са по-скоро за момче", "абе ти си напълняла, и защо така" и връх-ТЪТ последното "оо, ти с тези 3 деца не можеш да си видиш огледалото чисто") - та смятам да й кажа, че бърка "откровеността с нетактичността" и да охладнея съвсем подчертано, от където и причинно ще ми дойде и дистанцията. Не мога да правя забележки на някой колко да трепери на детето си, нито да я нарека истеричка, но, че е нетактична, мога да кажа.

Много е лесна тази; ако си позволи да ми говори така, още повече на децата, направо ще я разплача.

Я дай идеи! 

В общи линии най-добре става с тънка подигравка.

А дали ще разбере? защото такива персонажи са опериране от чувствителност и разбиране. Най-много да и дадеш повече мегдан за действие ( приказване ). С простачки Котъо не можеш да се разбереш. Аз съм имала работа с такава преди много години и единственият проработил начин беше да се разминаваме като непознати. Тъжно и тъпо, защото бяхме съседки и на децата нямаше как да забраним да играят заедно.
Аз сменям парка без да се замислям, не бих си позволила да влизам във войни и спорове, още повече когато и децата ми са обект на нечия глупост.

Повярвайте, добре ми е познат въпросният описан типаж от  Coming 2 life......Тя си мисли, че като говори простотии трябва да й ги търпиш, защото СТЕ БЛИЗКИ и може всичко да си кажете. Аз не бих разчитала на тънки подигравки, защото тя няма да вдене, ще е игра на нерви и т.н. Игнор и недопускане до личното пространство на такава простачка - нека си търси себеподобни - има ги такива много по градинките....

Това е най-доброто за запазване на нервите, но твърдото ми убеждение е, че насрещният трябва да знае, че не може да си развява байрака, когато му скимне. Трябва да знае, че щом закачи детето ти няма да му се размине.
Аз няколко пъти се сблъсквах с отявлени пердета - отървах се от тях като се държах като тях, сиреч свински.
А дали са толкова безчувствени - не се тревожи  - има една порода хора, на които отвътре всичко им се къса, но не го показват, за да не радват врага.
Абе не са попаднали на малката ми дъщеря - направо кърти мивки и цепи мрака 

Която никога не е изпадала в ситуацията да бъде мама простачка, нека първа хвърли камък!

В смисъл?

Вчера видях темата и щях да пиша но бях малко заета затова го оставих за днес,
Първо прочетох в една от предишните страници, че една майка иска да сменя градината на детето си: това не е решение, никой не може да ти гарантира, че в следващата пак няма да има някоя майка или някое дете което да ви ядосва, пък дори и частна да е!
Сега да споделя как аз щях да ошамаря една майка и детето и (аз хич не съм от дипломатичните   ) Миналата седмица със свекърва ми изведохме дъщеря ми която е на 1г и 2м на площадката, там имаше поне около 20 деца и моята реши че иска да се люлее, но и 2те люлки бяха заети и отидохме да си късаме цветенца докато се освободи едната. След няколко минути момченцето стана от люлката и отиде при майка си (май тя го викна). Ние естественно веднага я заехме, малката се държеше за въжетата, а аз я хванах за горната част на ръката и с другата ръка я залюлях. Момченцето което се люлееше предитова дойде отзад на люлката, погледа ни няколко секунди и блъсна дъщеря ми от люлката и той седна на нея. Малката овисна на ръката ми и започна да пищи, направо се стреснах, стана изведнъж. Ако не беше свекърва ми наистина щях да пребия детето направо, все пак е голямо поне на 10г, много му се карах. А майка му първо каза нещо на немски, казах и че съм българка и тя почна на български: " Ко се караш на детето, ма? Скарай се на твойто, мойто беше първо на люлката, как си възпитала толкова нахално дете, като неможе да играе с другите си го дръж вкъщи"   Почнах да се карам с нея, ама то каквото детето такава и майката... Спря ме да я нашамаря само това че тука веднага най малко ще е осъди... Нооо да ви кажа много ми е съвестно... трябваше поне малко да я ошамаря... поне малко

Пднала си на нейното ниво, а не е било ненужно. Като е започнала да ти се пеняви най-спокойно и заявяваш, че люлката е обществена и се използва от всички, като не и харесва да си сложи такава в хола и ще се люлее само нейното дете и ако пробължава с панаирите ще извикаш полиция да разрешат спора + да пуснеш жалба за това че детето и е нападнало твоето. В Германия това действа.

Горките деца! Какъв пример ще получат!