Как ще реагирате, ако бият детето ви?

Аз за градинки не говоря, такива каито са поддържани от хората.
Пред блока ни също има градинка, всички  деца си знаят че там не се влиза и не се играе.

Момичета, къде видяхте, че ги бием тези деца, че и за едно цвете?! Правите ли разлика между говорене и действия. Аз на синко му казвам, че ще го набия, когато вече съм изчерпала доводите и той знае, че това значи - ядосана съм, престани, но моето дете не е удряно. Може би и за това той употребява тези думи, в които не влага истинска агресия.
 Четете с повече разбиране и не бъдете толкова крайни в коментарите.

Общо взето навън го оставям да прави каквото иска. Правя забележки само ако заплашва здравето на друго дете с игрите си.  Смешни са ми родители които постоянно крещят не тук, не там, не това, не онова. Детството е веднъж в живота. Сега на 35 г. нямам никакво желание да се кача на което и да е дърво,нито пък да набера букет от глухарчета.

Тази седмица медиите отделят доста внимание на насилието на деца в семейството. Явно този проблем започва да се задълбочава . Агресивни родители, прехвърлят агресията си върху децата, а те върху други техни връстници

Преди 4-5 години една вечер в неделя забелязах детето си със странни одрасквания и някакви морави петна по врата и гърба. При въпроса ми какво е станало детето нещо смотоляви, но аз настоях за по-ясен отговор. Оказа се, че някакъв пян баща влезнал в градинката, в която играели някалко деца включително и моето, защото неговото се оплакало, нещо си. Общо взето спора бил между неговото дете и трето дете, не с моето. Третото дете избягало, а моето не.
 Тогава изрода хванал детето ми и започнал да го души. Като разбрах направо превъртях, бях готова да го убия онзи пиян пумияр. На сутринта в понеделник моментално подадох жалба в полицията.
След няколо дни получих отговор, че са го предупредили "да не прави повече така" и той се съгласил.
От тогава като ме види от далече се крие и заобикаля. А нахалното му дете така и неразбрах кое е, но едва ли бих била равнодушна.

  Само толкова   Че това си е чист опит за убииство както и да го погледнеш... Нямам думи

И аз имах подобна случка. Преди доста години в началото на 4 клас, пуснах синът си на зелено училище. Веднага след това заминахме за чужбина. Знаех, че не се харесват взаимно със съученик още от първи клас. Другото дете беше тип - играят мач, единият бута, другият рита и естествено другото прави огромна драма пред класната удобно заобикаляйки факта, че не е жертва. Та въпросният екземпляр родителя не намери време три години да ме извика и да обсъдим проблемите между синовете ни, моят не ги отчиташе като толкова сериозни, а класната не ми казваше нищо, въпреки че бях през седмица при нея, но използвал момента да отиде в хотела, да намери детето ми и да го предупреди буквално, че ако още веднъж се доближи до ревливия му лиглъо ще го убие.
Това ми беше споделено когато бяхме на 4 000 км. от България. На въпросът ми защо чак сега ми казва ми обясни, че не искал да се разправям с този защото бил дебел, стар и войнствен и можел да ми направи нещо. Така ми беше паднало пердето, че не знам какво щях да направя ако не бяхме толкова далече. Още не мога да си обесня колко тъп трябва да си да паднеш на това ниво. Аз съм родител, който не извисява отрочето си и не го поставя на пиедестали и, ако сгреши си понася последствията, но да оставя някакъв олигофрен да го заплашва от временната позиция на по силен.... леле мале.

Спирам биещия мило, но категорично. Не винаги успявам. Много ми е трудно да се карам на чужди деца, наистина не мога.
Говоря с майката, ако е за повече от един път.
Понеже, като всички майки, имам подобен опит, обикновено проблемът е във възпитанието на детето от родителите.
Знам, че е хубаво възрастните да не се намесваме, но някои майки неглижират проблемите, а точно техните деца бият. Ако детето е от нашата площадка, гледам да разбера защо става така и накрая, общо взето, то си казва какво има.

За жалост има майки, които пускат дори заразни деца да играят с другите (знам, че се отплеснах) с едно небрежно "не се приближавай до другите деца", за което знаят, че няма да хване дикиш. Питала съм дали не е заразно детето с отговор "оо, не, то е наполовина..." и след десет минути ми се казва небрежно, че е...
Накрая се е случвало да се изнасяме половината площадка заради дете, което упорито гони и гушка нашите.
С две думи, често се случва да играеш ролята на друга майка, което за мен не е редно - всяко дете си има своя. Но това е.

Като малка с приятелките ми съм късала индустриални количества глухарчета и маргаритки през лятото. Правехме си венци, подарявахме на мама, баба, прочие рода. Най-отговорно заявявам, че все още не съм станала вандал и тормозатор на животни. Напротив, много съвестен гражданин съм през последните години  

Не забелязвам и към днешна дата да е намаляло количеството на глухарчета/маргаритки заради въпросната беритба.

Как ли пък няма да забраня на детето ми да си къса глухарчета..някои мами не се усещат колко нелепи са им заплахите.

пред агресията на някои родители гаменчетата от кварталния парк пасти да ядат.
случи ми се да попадна на много неприятна случка, на която не реагирах.
на площадката дойде една дребничка и слаба мама, във видимо напреднала бременност, водеше за ръка момченце на около 2 годинки. детето беше буйно и агресивно, катереше се по пързалките и все гледаше да сбута някое дете. майката седеше плътно до него, правеше му забележки, спокойно му обясняваше, караше го да се извини, но като цяло детето създаваше смут. докато не наплю по-голямо момче, на около 5 г. то отиде и се оплака на баща си. на площадката дохвърча разярен около 150-килограмов мъж, който се нахвърли директно върху майката с крясъци къде е тази мърша, която си позволява да плюе. започна да сипе заплахи, да я обижда и да повтаря думата "мърша" нон-стоп, да се заканва, че ако даде знак на синчето си, то щяло да размаже физиономията на тая мърша, дето си позволявала да плюе... жената се опита да се извини, веднага хвана детето си за ръка и се опита да си тръгне, но този я обикаляше и обиждаше. жена му се появи отнякъде, започна да го дърпа "остави ги тия", но като цяло не успя да го отдалечи много и майката с детето се отдалечи под гнусните му крясъци. никой друг не се намеси, при все че този наистина тормозеше бременна жена.
и аз не се намесих, не ми прави чест, но бях с дъщеря ми, която доста се беше впечатлила и уплашила от това крещене, и просто не си представях ситуация, в която този ще ми се изрепчи и на мен пред детето ми.

Ако някой си позволи да ошамари детето ми, хич няма и да ми дреме какво обществено неприемливо деяние е извършило, ама хич. Ако възрастен вместо да се саморазправя с детето се обърне към мен, със сигурност не бих се отнесла с безразличие към поразията на отрочето.

Не знам дали наистина някой го избива на агресия ако види чупене на клони, но почти не познавам хора, които няма да ги избие на агресия, когато възрастен реши да нарани детето им.

Садиш цветя навън на обществено място и си поемаш риска някой да ги извади, стъпче, откъсне или слагаш саксии на балкона си и никой не ти ги пипа. Не съм привърженик на вандализма, научила съм децата си да не унищожават нито своят, нито моят нито чуждият труд, но няма как да изисквам от всички да са като мен и да живеят според моите правила. Не ми се нрави гледката на скачащо върху градинката дете тъпчещо с ожесточение цветята, които някой си е направил труда да засади за всички ни, нито ми харесва факта, че всеки ден пера маратонки защото отрочето ми е нагазило в нечия безотговорност, но не се виждам раздаваща шамари и шутове на кучета, кучкари, деца и родители. Правя нещо за всички, ако се оцени ОК, ако ли не пак ОК, няма как да променя света, колкото и да се напъвам.

Разбрахме.

А дъщеря ти само от бой ли би разбрала?

Защото и аз не бих имала нищо против, и дъщеря ми би разбрала и запомнила за цял живот, забележка на друг възрастен, направена строго или просто с мек поучителен тон. Настоявам така да се подходи.

Чак за ошамарване ми идва в повече, но съм благодарна когато някой възрастен направи забележка на моето дете. Не ми е приятно да се обръщат към мен когато прави нещо неправилно и да ме обвиняват, че аз не го възпитавам, след като се опитвам да му говоря тихо в ухото, хем да не се излагаме, хем да не пречим на хората с нашите проблеми, понякога обаче когато чужд човек му направи забележка, ефектът е феноменален и незабавен.
Аз на чужди деца и майки забележки не правя, защото моите си не мога да възпитам, та камо ли чуждите.

Айде пак е минала метлата.

Аз съм абсолютно ОК когато чужди хора правят забележка - културно обаче, без шамари - на моето зверче. Освен, че е ''мое'', то е и част от социума, тоест намирам за естествено някой друг да посочи конкретна беля/грешка. Ако не съм съгласна със забележката, ще си изложа мнението.

''Ти па коя си?'' и ''Ти ли па ше ми каеш?'' модели на мислене и възприемане на света са ми противни.