Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Дезидерада - нищо лично , извинявай ако съм те засегнала без задна умисъл.
Детето на Рори от всичко което съм чела в последните почти две години има невроятна словесна култура и няма проблеми с четене/разбиране/отговори на сложни върпоси и прочие еквилибристики, демонстрира невероятна памет , схватливост, и много други качества на които могат децата от тази възраст да завидят , НО ( Рори извинения ) има проблеми с това което има всеки един от спектъра ( високофункциониращ ще го нарека защото не знам иначе как да го подравня под другите ) -пренебрегва правила, не признава прости човешки йерархии, норми и според мен има проблеми в разпознаване на емоции и реципрочен отговор, подлага на съмнение всичко и неговата необходимост  и други които няма да изброявам. но пък има таланти и е от децата които ако имат късмет може да надскочи всеки. мисля че проблеми от нивото на неразбиране и поясняване въобще не стоят при тях на дневен ред. Рядко деца се справят със словесни задачи в първи клас ( заради логиката) при него това го няма.

Затова и казах че при тях проблемите са от съвсем друго естествно но пък Чека ме разбра погрешно- къде съм казала че ги няма, или че вискофункциониращите са на пиедестал. За сведение  ние самите бяхме като нискофункциониращи няколко години, после една година се чудиха дали сме високофункциониращи. Наясно съм с всички детайли и смятам че високо или нискофункциониращ общото е едно- проблеми със социума и емоциите ( разпознаване, реципрочност) .Макар че и тук вече не съм съгласна, има деца от спектъра които демолстрират страхотен емоционален отговор и затова те са си вече отделна група ГРР. СИд имат и нормални хора, липсата на концетрация при ХАДВ е по-лоша но и при тях всичко се корегира има си методи за нейното подобряване . значи остава социализирането като основно.

Ре-ге, изключително точно описа детето - и уменията, и дефицитите му. 

В Свети Никола сложиха диагноза ГРР - други и веднага след това докторката поясни, че не е точно Аспергер, а високофункциониращ аутист. Диагноза е само ориентир.
На година и четири месеца имаше достатъчно думи в речника си, за да разказва така, че без да поясняваме ставаше ясно какво му се е случило. Заради уменията да борави с думите с лекота /не знам дали винаги разбира смисъла на използваните думи, но винаги са казани на място/ учителите го забелязват и в общия случай това му печели симпатии. Техните. С децата е обратното. Може би това, че говори не по детски ги обърква и отблъсква.

Чудя се как разбирате, че някоя черта е аутистична, а не например прищявка или глезотия. Голямата ми дъщеря, която е студентка цял живот е учила с баба си от лиготии и от гевезелъци, и все не можеше сама и все й е трудно,  ама сме ги приемали за такива. При малката положението е коренно различно, с нея никой не може да се справи, тя на практика не говори а крещи, няма очен контакт, говори си в трето лице, никакъв диалог и да не изброявам още и още, даже не може да се усмихва.

Честит ден на детето на всички наши прекрасни дечица! 

Да са ни живи и здрави и да имат късмет да попадат сред хора които имат търпението да ги разбират и обичат такива каквито са!

Много усмивки и щастие за тях и за техните родители, братчета и сетрички!

_re_ge, няма проблем, разбрахме се.

Честит празник на децата ни!  
Моите цяла седмица ще имат интересни забавления в училище и в градината. Блазе им. Вчера ги водих на кино и книжарница, така че  отпразнувахме порядъчно.

Моите дребни проговориха късно (след регреса), единият на 4, другият на 4 и половина. Новата логопедка беше смаяна от средния, каза, че напредъка му е изумителен, но имаме много за работа. Дребното ще работи с нея от септември. От него вече валят изречения, все по интересни като смисъл, но с много аграматизми. Род и число нищо не означават за него, но и средния беше така, а вече се ориентира все по-добре. Отбелязвам позитивното, като си спомням как изглеждаха нещата преди 2-3 години.

Здравейте! Предполагам, че темата за телка е дискутирана многократно, но тъй като темите са много, пиша с молба да ме насочите къде мога да прочета повече за процедурата по издаване на телка. Благодаря предварително!

Ето това е темата, където се разисква всичко свързано с ТЕЛК:
ТЕЛК, Обжалване на ТЕЛК 3
Ако имаш какъвто и да е въпрос, пиши там 

Здравейте на всички които четат тази тема Имам разни съмнения,а може би и внушения относно моето дете,имам син на 6г,който на пръв поглед изглежда нормално и кротко дете,но е там е нещото което ме притеснява.До 3г възраст всичко беше много,роди се нормално,не е имал усложнения,нарастваше бавно на кг. и см. (което не е от значение),проходи си на годинка.На ясла не е ходил,защото не можеше да се отдели от мен,в момента в който го пусна или го пипне друг човек настъпваха рев и писъка,затова реших да да го пусна на 3,6г на градина,първите две години всяка сутрин ревеше,ставаше с рев когато разбере че е на градина,но някак си се справихме с това и вече нямаме ревливи сутрини.Още от малък страни от децата,когато беше на 2-3г предпочиташе да стои далеч от децата,да си реди камъчета,да рови в пясъка или да се люлее,това бяха занимания които можеше да върши с часове.Тръгна на градина,надявах се там да намери своите приятели,но като че ли не успя да осъществи връзка с децата,постоянно сядаше до госпожата или стоеше сам на пързалката,или в ръба на двора за да наблюдава децата ( живеем близо до градината и имах възможността да го наблюдавам).Вече е на 6г,няма желание да ходи в паркове,но въпреки това го водя от време на време,забелязвам че постоянно търси игри в които да е сам и никой да не нарушава неговия свят,все отива при децата които са доста по-малки от него,винаги му е било трудно да играе на игри в които има повече от 2 деца,опитвала съм много методи,дори аз самата съм постоянно в играта,но не и с моето дете,обичам децата,не мисля че имам проблем с общуването с тях,но с моето дете е някак си трудно.Контакта с очите просто го няма,не знам как да го накарам да ме гледа в очите когато му говоря или обяснявам нещо,всеки път той просто върти погледа си в една страна,когато се изнервя (тъй като и това се случва) той запушва ушите и започва да ги дърпа,когато беше на 2-3г дърпаше косата си.Не може да разбере твоята болка,в смисъл хапи те,скуби те,щипи те и казва "теб не те боли",и когато ти го докоснеш той започва да реве истерично,все едно го колиш.Има още много неща,които не карат да си мисля,че детето ми е специално,но когато подметна това на педиатъра,той ме съветва да не откачам и да не чета много в интернет Позната от нашия квартал е учителка в детска градина,на няколко пъти е споделяла мнение,че детето ми е различно,да го имам предвид,но като че ли гледах да не си внушавам.И друго което се сетих,значи от скоро (може би няколко месеца),успявам да го заведа на детски рожден ден което е в детски път,с детски аниматори,до скоро това беше немислимо просто,но от скоро има някакъв напредък,с малко повече усилия успява да отиде при децата.Когато му се карам започва да мърда устата си все едно нещо си говори,не мога уловя звук,но като че ли повтаря моята реч,често използва думи на други деца и възрастни,но не е и негови,все едно не може да се изрази правилно,когато иска да каже нещо,все ъъъъмка,такова....доста изречения нямат смисъл,опитвам се все да го поправям като му казвам как е правилно да се изрази,има малък напредък,но си мисля че на тази възраст трябва да може да се изразява ясно,а той дори не знае една песен,като че ли изключва мозъка си в тази сфера.Да не говорим,че трябва да го викна 5-6 пъти за да се обърне,в повече случаи отивам и го бутвам с ръка,за да се обърне,питам го "не ме ли чуваш?' а той отговаря "чувам те",а защо тогава не се обръщаш и той казва "не знам".Все едно постоянно е в някакъв негов си свят,негова среда и не иска да навлизаме в неговото пространство,от скоро любимото му занимание е да гледа числа,да брои,да ги следи с поглед и това може да го прави в доста дълъг период от време.Знам,че поста ми стана ужасно дълъг,но колко още имам да споделя....Не знам как да процедирам с детето,как да се държа с него,знам че търпението е най-важно,старая се да имам търпение,но понякога е доста трудно.Благодаря на тези които успяха да ме изслушат,надявам се да получа малко помощ от вас относно държанието ми е детето.

Здравей, от това което описваш оставам с впечатлението, че детето има някои аутистични черти, което не е казано, че е непременно аутизъм. За в бъдеще може да се изчистят, може и не. Ако искаш конкретна диагноза трябва да се насочиш към специалисти и да направите обследване на детето. Това става в клиниката в Св.Никола в София. Но имай в предвид, че каквато и диагноза да поставят, насочват те единствено към работа със специалисти - логопед и психолог. Хубавото /ако въобще има нещо хубаво/ е че с тая диагноза после може да се явиш на ТЕЛК евентуално и да получаваш едни 340 лв на месец. Иначе ние в тая група доста си помагаме, даваме и различни добавки. Успех!

Здравейте Момичета,
Майка съм на момче с аутизъм. Сега се боря със записването в първи клас, след като се отложихме вече веднъж. Имам въпрос: Къде в мога да прочета кой може да стане придружител на детето ми и дали имат право да изискват от майката тя да е такава?
Благодаря Ви предварително за отговора.

Мерси много

Здравейте!

И аз се включвам във вашата тема, за съжаление. С някои от вас се "познаваме" от темата "Трудно прогваряне".
Диагнозата ни е ГРР - детски аутизъм. Момченце - на почти 5 г.
Моля ви да ми препоръчате психолог за работа с детето. Аз също имам нужда от такъв - предполагам, че един и същ психолог/терапевт работи и с родителя и с детето.
Оказа се, че е трудно да се намери такъв и той да има свободни часове в графика си.
Иначе сме на хомеопатично лечение + терапия с барокамера.

Благодаря ви предварително!

Не си твърдяла, че "вискокофункциониращите" са на пиедестала, re_ge, аз и не съм твърдяла, че твърдиш, подобно нещо. Изразявам несъгласието си, и продължавам да го правя, с концепцията, че проблемите им са от "съвсем друго естество". И оттам идеята, че е по-добре да си общуват отделно родителите на "високофункциониращи" и Аспитата. Ти самата изреди неща, които принципно са присъщи на повечето аутисти, но пак продължаваш да твърдиш, че проблемите на едните били от "съвсем друго естество" . Ми не е вярно просто. Принципно аутист с аутист не си прилича, но можеш да намериш нещо общо с един, друго - с друг и единия да е "ниско-", а другият "вискокофункциониращ".  Такова деление е често неадекватно. Ето и ти самата каза, че уж сте били "нискофункциониращи", пък после сте се чудили какво сте точно. Аз въобще не знам с какъв акъл някои лекари казват подобни неща на родителите. Няма такава официална диагноза - високо и нискофункциониращ. (А сега според новите диагностични критерии и диагноза "Аспергер" ще изчезне.)

Аз моя син също не мога да го квалифицирам. Пък и нямам нужда. Много неща са се променили в него и се променят и много се радвам, че когато го диагностицираха и не можеше да говори, и не справяше с доста неща, които връстниците му умееха, никой нищо не спомена по отношение на "ниско-" и "високофункционалност".

Не съм чула някъде да има изискване само майката да е придружител на детето си.Аз работя и съм намерила пенсионерка за придружител.
Момичета във вторник е записването в първи клас.Стискайте ни палци!

Не беше лесно. Истината е, че това да знаеш, че детето ти може да чете, но не иска е много фрустриращо. В началото пробвахме с награди, после дори отнемане на привилегии - нищо не работеше. Само всички се изнервяхме още повече, което мисля, че караше сина ми още повече да се опъва. С учителите се разбрахме да спрем да се мъчим с четенето у дома. Няколко месеца нищо не правихме. После един ден казахме, че пак ще се опитаме да четем у дома. Дадохме му право да реши колко да чете и кога, един вид участва в цялото решение. В началото почнахме с изречения, после със страници докато стана рутина. Направихме си правила - прибиране вкъщи (след занималня, на която само играят, не учат там) ядене и веднага четене, чак тогава игра. После това се промени, първо играеше малко, после сядаше да чете.  Общо взето упоритост, търпение и флексибилност от наша страна. Един ден ако иска чете няколко страници, ако иска само няколко изречения. Побутваме го де, не е като да го оставяхме напълно сам да решава. Някой път с по-строг тон, но без каране. По принцип тонът много му влияе и само да усети някакво напрежение в гласа ни или ядосване от наша страна - веднага реагира с отказ да прави каквото и да е било. Това дете ме научи на много търпение,  за което съм му много благодарна.   В повечето случаи работи схемата - малко четене, после прави нещо друго, после пак малко чете. На стъпчици по малко. Все още не изгаря от желание да чете и се дърпа и мрънка понякога, но чете де. Ако синът ти има някаква любима тема - да чете книги на такава тематика също е много успешен вариант. Моят син се интересува от кино и като чете нещо за филми му е интересно.