Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Здравейте!

Тази седмица детето остава на занималня тъй като баба му която се грижи за него докато сме на работа има здравословни проблеми. Учителката каза, че не е имало проблеми, а когато единия ден бяха навън да си играят не можах да позная моето момче. Не само, че не гледаше отстрани децата, а не можех да го откъсна от тях. Вярно все още не умее да общува с момчетата, но с момичетата си играе и те не го избягват. Много съм щастлива, че изпитва нужда да е сред връстниците си, макар и да се отделя в групата на момичетата.
Обаче по отношение на останалите елементи на поведението нещата не вървят никак добре. Откакто пи онзи аугументин и споделих тук че има регрес в поведението няма положителна промяна. Поради проблеми на баба му, която го води на гимнастика и при психолог отдавна не сме се срещали с психолога, защото определяше час в средата на работния ден. Знам, че част от вас не работят, за да са с децата, но имам въпрос към тези които работят.
Когато се налага да придружавате децата на терапия как уреждате отсъствието от работа. След като става въпрос за постоянна терапия - 1 или 2 пъти седмично работния ден ще е почти половин. Има ли документ и кой го издава с който да оправдая тези отсъствия пред работодателя и той да не може да ми откаже и да не ме санкционира за отсъствие?

Не мисля, че има такъв документ. И при нас е сложно, двамата с баща й работим, да са живи и здрави бабата и дядото.

И ние работим двамата, но нямаме роднини около нас да ни помагат. Аз лично имам уговорка с шефа си всеки ден да излизам в определен часови интервал за да го взема от училището и да го заввда до Центъра, който посещава. Това време е за сметка на обедната ми почивка, но в Русе разстоянието, трафика и др. фактори са по-различни от другите градове. Основното при нас беше двете заведения да са близо едно до друго.

Ами какво правя, чувствам се като престъпник, защото или закъснявам или бягам по рано. И дори шефа да разреши все има разни дето ти правят забележки одумват е , заплашват с уволнение и така. Последно време си мисля към кого трябва да се обърне човек , за да се направят промени в кодекса на труда. И родителите да имат право на допълнителни дни отпуск за да водят децата на лекар, да имат право на намалено работно време , за да могат да водят децата на терапия.
Не знам нещо да направим подписка ли , да напишем писмо до социалния министър или омбуцмана. Мая манолова принципно не я харесвам, но пък е доста напориста и може да свърши работа. Сега нали идват пак избори та може идеята да хване декиш

Моля за извинение за това, че се включвам в темата без да съм изчела информацията назад в темата, но съм доста объркана и притеснена. Ще съм много много благодарна, ако някой от вас сподели /може и на лични / какво притеснително е забелязвал у детенцето си още в бебешка възраст. Задавам така молбата си , защото съм много притеснена за нашата бебка, която е на 6 месеца. Тя е с доказана В12 анемия, провеждаме лечение-пъвро инжекции, сега таблетки за под езика/разтворими бързо/. Нещата, които много ни притесняват са от сорта на пълна незаинтересованост от околния свят, не я впечатлява нищо-нито играчка, нито коте, нито друг предмет. Много е апатична, като се събуди от сън не търси никой, лежи и гледа в една точка..... И постоянно мрънкане.., не спира да мрънка, раздразнителна като че ли... Не гука, не се смее с глас, като я гушкаш държи ръчичките изпънати назад , а не те прегръща.... Много е странна и сме много притеснени!!! Вече я водихме на детски психолог, обясниха ни , че няма еднакъв случай с друг, че е много малка и ей такива неопределени неща.... 
Ще съм мнооого благодарна, ако някой от вас сподели с мен на лични!!!

Наистина това, което описваш е притеснително. Следи ли с поглед, гука ли? Двигателно как е, има норми, които трябва да покрива двигателни. Но причините могат да бъдат най-различни. Остави засега психолога, трябва да направите консулт с детски невролог задължително.

Освен б12 най вероятно не усвоява и фолиевата и най-вероятно е генетично. Правили ли сте генетични тестове??

Трябва да избягвате всички млечни и ако приема някога антибитоик да не е бисептол и сходните му/защото те възпрепятстват усвояването на фолатите/

Предполагам взимате метил фолиева и б12? Ако не са метилизираните варианти и проблема е генетичен, все едно нищо не и давате

Преди 3г. когато започнахме да посещаваме психолог излизах от работа за да водя детето. Психоложката ми даде бележка от свое име, за да я дам на шефката си. Тя от своя страна мушна бележката между други папки и когато усетеше, че се каня да излизам по-рано все се случваше да ме вика по работа и да ми подхвърля реплики за работата ми. Не го каза направо, няма и да го каже директно, но с поведението си показа че не е съгласна да излизам така. С нея не сме в приятелски отношения и се възползва от всяка възможност да ме закопае. За да не създава проблеми ми е нужно нещо повече, от подписана от психолога бележка.
Може би трябва да има законова разпоредба, която да задължава работодателите да осигуряват възможност на родителите на деца с проблеми да се грижат за потребностите на тези деца от терапии. Сега когато за известно време /няма да е кратко/ няма да мога да разчитам на майка ми ще трябва да прекратим и лечебната гимнастика, а тя е важна за здравето на детето. Той вече не иска да ходи на занималня и не знам колко дълго ще мога да го оставям и в обратна смяна без да възникне сериозен проблем. За съжаление от миналата година забраниха почасовото ползване на отпуската.
Не съм наясно как можем да инициираме някакви законодателни промени, но ако има юристи в темата нека да предложат подходяща инициатива и да се организираме да направим нещо. Дори и да имах финансовата възможност да наема детегледачка вероятността детето да я отхвърли е 99% и проблема си остава.

Дори и законово да се извоюва такова право, то в никакъв случай не мисля, че ще е решение. Работодателя или ще направи всичко възможно да напуснете доброволно, или ще ви ореже от заплатата. Истината е,че всеки се спасява по единично, на кой работодател му пука?
За голямо съжаление това е истината!

Законодателно това може да се направи в кодекса на труда. Вярно е че има работодатели големи.............., но все пак и от нас зависи да си отстяваме правата. Имам колеги , особено по-младите са доста напористи. Дори се оплакват в инспекцията по труда и всякакви опити на шефа да ги махне се провалят. Просто децата не им пука, знаят си правата и не позволяват шефа да им лази по нервите. Понякога им се въжхищавам и дори се опитвам да постъпвам като тях. Най са готини като ги натоварват с повече работа........?ха ха просто не я свършват и с лека усмивка отговарят много съм натоварен не ми остана време да направя и това 😆

Законова уредба няма...Закъснявам и си тръгвам по-рано, но в дните, които не е на терапия оставам до късно...Добре, че шефовете ми влизат в положение. Не смея да мисля за нова работа именно защото кой ще ме вземе?!? Но пък и заплатата ми е по-ниска в сравнение с колегите...

НОВА ТЕМА