Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Това не е вярно. "Лисата на емпатия" е характерна черта на психопатите. Аутистите не са психопати. Не пишете глупости!

Аутистите могат и да имат затруднения, в една или друга степен, да разпознават някои чувства у другите и да изразяват емпатията си по начин, по който невротипичните го прават, но това ни най-малко не означава, че им "липсва емпатия"! Някои аутисти са толкова болезнено емпатични, че си нямате и идея какво говорите.

Рори72, не можеш ли да се посъветваш със специалист. Конкретно за твоето дете. Това, че е от спектъра не означава нищо. Може и да си приказва така, може да го е чул от някой. Може нещо друго. Не знам дали толкова малко дете може да е в депресия и съответно с рални самоубисйвени мисли. По-скоро си мисля, че не. Нещата, които съм чела в тази насока, касаят тинейджъри и възрастни. И освен това при тях склонността към депресия може и да е по-голяма от невротипичните, но не и склонността да посягат на други хора!

_re_ge, щом детето на Киара* е обследвано в Александровска / Свети Никола вероятно там са й казали, че е генетичо, защото и на мен ми казаха нещо подобно, макар че конкретно в нашия случай има достатъчно основания да се предположи, че състоянието се е отключило вследствие наслагване на твърде много стресови преживявания от 1г. до 3г. възраст на детето.

ЧеКа, говорих с психоложката по телефона и тя смята, че тези думи са нов израз на потребността да манипулира. То и аз така възприемах подобни изказвания, но след като в един от постовете прочетох, че сред аутистичните хора има по-голям риск от такива действия и като насложих пълната липса на чувство за самосъхранение на този етап се замислих колко тънък е леда по който ходим.
Обикновено когато учим децата да се пазят първата мисъл е да им се поднесе този урок възможно най-внимателно за да не се уплашат. След като в един момент осъзнах, че моето дете изобщо не схваща какво му обясняваме за необходимостта да се пази от злополуки и непознати стигнах до момента в който всички опасности му се посочват директно, може би като за дете звучи и брутално именно с цел да се стресне от евентуалните последствия от това което прави или не прави, но единствения резултат е че в този момент плаче защото не иска това да се случва, а в следващ момент в главата му няма и следа от този разговор и отново се поставя в опасна ситуация. Например след като си изгори пръста на ютията напълно целенасочено /издебвайки да отида до кухнята за да я включи/ поиска да опита отново при това пред очите ми А след време опита пак съвсем целенасочено с ръка включената скара у баба си, друг път котлона докато готвя. Опитвал е не веднъж да бърка по контактите "въоръжен" с пинсета, отвертка и др. подобни, при това в присъствие на дядо си, а по улиците бяга и се крие без да мисли поне за опасността от колите. Последно се скри в тъмнината сред тълпата от родители в края на учебния ден. Преди месеци беше пробвал да се надвесва през прозореца докато съм в кухнята и добре, че тялото на климатика прави перваза достатъчно широк, за  да не успее и да загуби интерес. За сега.
Та в този ред на мисли се притесних дали пък няма да поиска да провери какво е това да не е жив. Без да има осъзнаването че това е необратимо. Засега в тези разговори свързвам състоянието "не е жив" - той или аз с раздяла между нас завинаги и това е единственото което му въздейства - за момента. Нямаше 4г. когато поиска да говорим за смъртта за пръв път, но тогава го свързах със стреса от това, че е в болница и му правят прегледи и изследвания. Веднъж ме пита ако го загубя / умре ще го родя ли отново. Мислех, че на някакъв етап е нормално децата да се интересуват и от смъртта, но сега не знам къде е безопасната граница.
На 8г. е и пробвах да го оставям сам за да изхвърля боклука с идеята постепенно да увеличавам времето му сам в къщи. Излизах набързо без ключ и телефон и той ми отваряше до последния път, когато реши че е забавно да не ми отвори и поне 10 минути натисках звънеца без ответна реакция. Излишно е да споменавам какви мисли ми минаха през главата. В тези 10 минути не знаех номер ли ми прави или нещо се е случило с него. От тогава не хвърлям боклука докато сме сами, но как ще стане самостоятелен, ако продължавам да се страхувам от него самия и да не му гласувам доверие, че може да се грижи за себе си сам.

То и рак, диабет високо кръвно е генетично да спрем да се възпроизвеждаме ли 
Все се чудя на разните специалисти колко са вещи, не било от ваксини, диетата БГБК била ужасна, ХБОТ било пари на вятъра...как от това дете нищо нямало да излезе, никога нямало да проговори, никога нямало да се научи да пише и чете -добре, че е интернета за да знаем, че това са ПЪЛНИ ПРОСТОТИИ! Лошото е когато родителя чуе тези думи губи доста време докато се съвземе емоционално за да е в кондиция да помогне на детето си!
Рецепта  Киара* няма , всеки сам трябва да намери пътя към детето си и да отсрани причините дърпащи детето надолу и да намери начин да ги преодолее....къде с добавки, къде с диета, къде с много терапия .След като си чела много както казваш, би трябвало да знаеш посоката към която да потеглиш.Желая ти успех! Нещата не винаги са толкова зле колкото специалистите ги представят.

П.С Познавам възрастнен аутист с 2 деца, децата му са си съвсем в норма.А човека си е преодолял голяма част от дефицитите...просто изглежда особняк ..та кой не е в днешно време?

Най-страшното генетично увреждане е простотията, но няма как да им забранят да се възпроизвеждат. 
Аман от невежи лекари, че и безпардонни на всичкото отгоре.

Децата се подобряват с много внимание и грижи, с изобретателност и смелост от страна на родителя. Никакво оставяне на самотек, а много игри и запознаване с околния сват доколкото е възможно.

Дрънци на таратанци с извинение. Има предположения/ хипотези за чупеща хромозома , но в бг поне допреди 3-4 години не се правиха тези изследвания. Аз лично имам познати с баща британец които си изпратиха мат'риал за изследване до острова и действително тезата че има чупеща хромозома се потвърди. Три деца бяха в семейството и това със СОП беше средното. Другите две си бяха съвсем наред. Така че това което пробутват лекарите като доказано си е тяхно мнение и това че го пробутват по този начин е възмутително.

Е, нека който е правил изследване за тежки метали и други да каже на жената, тя това пита

Ние ще пращаме коса в САЩ през януари.

А може ли малко повече инфо относно лабораторията  . Предварително благодаря, може и на лс

Здравейте,
бих искала да споделя моите притеснения относно дъщеря ми, тя е на почти една година. И тъй като аутизмът е често срещано състояние в последните години почнах да се интересувам от него и съответно чета за ранните признаци  на аутизъм. За съжаление част от тях мисля, че забелязвам при дъщеря ми макар и да е малка. Нещата, които ме безпокоят:
- Не се обръща на името си, или поне не винаги. Ако е заета с някаква дейност няма да ми обърне внимание и на третото повикване.
- Липсва донякъде споделена радост, например когато й дам някаква нова играчка тя не се обръща да погледне дали и за мен е интересна.
- Като я попитам къде е тати все още не го поглежда или посочва.
- Относно визуалния контакт. Не ме гледа в очите когато я храня, но пък в много други моменти ме гледа.
- Все още според мен поне не казва конкретни думички, а само нарежда срички. (Което знам, че нормално за сега).
- Прави и едно пърхане с ръцете, което не мога да преценя дали е само когато се радва и дразни или и в други ситуации.

Има и положителни страни:
- Много е усмихната и често се усмихва и на непознати.
- Лесно можеш да я развеселиш и да се смее с глас.
- Много обича игрита "ку-ку" където аз се крия.
- Обича и да я друсам на колене даже сама идва отгоре ми и почва да подскача.
- Отскоро посочва каквото иска и каквото й е интересно.
- Разбира, когато й кажа не.
- Подава ми  неща, когато й кажа.
- Сама се научи да се катери и слиза от леглото ни, без да пада.
- Отваря си сама ципа на нейната кошара за да влезе.
- Все още не ходи но затова пък пълзи много умело и ходи по мебелите.
- Играе си с играчки и според мен поне по предназначение.

Съжалявам за дългото обяснение. Съзнавам, че е малка и че ако има нещо трябва да се обърна към специалист. Но моля да споделите мнения според вашия опит.

Тя е още бебе. Естествено е да не може да казва думички. Според мен няма нещо притеснително, щом сочи какво иска и играе с играчките по предназначение. Моя внук /3г./ не си играе с играчките, не разбира името си и не реагира на него. Според нас се бърка с Дани, дай и да - кое кога да ползва и какво значат. В началото не сочеше с пръстче.
Но пък е много усмихнат /ако не е в криза/. Той и досега пърха с ръце, обикновено като се радва на нещо. И ходи на пръсти, което май е типично за това.
Тук има много майки, които са компетентни много, много повече от мен и ще кажат и своето мнение.

Здравейте, искам да изследвам коса в лабораторията в София на улица Дамян Груев до руски паметник  има ли някой мнение за там. Благодаря, ако знаете  и друго място.
В коя клиника в Америка ще се изследвате?

Не знам. На контейтера сигурно има адрес, но така или иначе всичко минава през д-р Усман.

Здравейте мами!
Както може да предположите пиша със свито сърце. Имам някой съмнения по отношение на дъщеря ми и много бих искала да чуя вашето мнение. На кратко предистория, преди два месеца ни се родиха близнаци - момиче и момче. И двамата са доносени според лекарите, не са били в куриози. Тя се роди 2200 кг., а той 2400 кг. Физически се развиват много добре, тя дори го на стигна на килограми и размери. Май се отклоних много, та по същество. Знам, че има много майки с опит и въпросът ми е, рано ли е на 2 месеца да говорим за аутизъм или по-скоро, отклоненията в поведението проявяват ли се толкова рано?. Може и да ме сметнете за луда, да си мисля подобни неща по отношение на толкова малко бебе, но не съм от хората, който биха си заврели главата в пясъка, да отричат проблема, а още по-малко да не говорят за него.
От сърце бих била благодарна на майките, да споделят как е било при тях.
Бих могла и да напиша по-подробно кое точно ме притеснява в  поведението.

Ами така се получава като някоя болест стане модерна, всеки намира признаци. Много е рано още, даже 2 пъти изчетох поста ти да се уверя, че говорим за 2 месечно бебе.