Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 26

Н_алекс, срещу желанието винаги да печели опитай следната тактика
Опитай с думите - ето ти колко се радваш като спечелиш , нали искам и аз да спечеля също - иначе се натъжавам. затова когато се играе може един път да спечелиш ти а другия път може да спечеля аз.

при нас това много сработи. Ако спечеля аз той не се сърди и ми казва- нищо нали следващия път мога  спечеля аз мамо. А ако спечели той го виждам как почва да играе слабо за да спечеля аз. Децата ни са много чувствителни и това може да им бъде от полза в такава ситауция.

а за грешките в броенето и ние ги правихме. това е просто правило което трябва да бъде усвоено през опита и мъъъничко по дълго отколкото при другите деца. Повтаряй- по посока на часовниковата стрелка и прави кръг с ръката - така й минава през очите дори да не знае как се движи чсовниковата стрелка. За игри от типа квадрат пък се казва- отгоре надолу от ляво надясно- както пишем. Тези просто многократни повторение после се оказва че с амного от полза.

Приблизително 15% от хората от спектъра са като това момиче, но някъде около 30% (в миналото повече) са като момиченцето от този клип
http://blog.theautismsite.com/bellasaysmmm/?utm_source=aut-autaw … smmm&origin=-

Останалите 55% са по средата и за родителите им е неприемливо да ги оставят да се чувстват комфортно сега за сметка на бъдещето.
 

В посоченият пример не виждам нищо положително като модел, освен една майка, която отчаяно желая да вкара във вербалният свят, едно очевадно невербално дете. Дори и да се научи на език, едно такова дете никога няма да си служи нормално с него/т.е езика няма да му служи на него като средство за комуникация, каквато е същността му, а то ще служи на езика, което си е парадокс/, със самоинициатива и смисъл, което прави упражнението безсмислен тормоз над  детето. А то ясно дава индикации и малоумен да си какво иска, не всичко е реч и думи и норми.......но това е мое мнение, разбира се. Предполагам желанието всички деца да са еднакви и точно твоето да не е различно е нормално човешко желание и до някъде оправдава средствата и способите  

о звезден прах
гледам ти линийката и виждам възрастта на детето, веднага си правя изводи.

Не можеш да си представиш колко път имаш още да извървиш преди да можеш реално да оцениш какво става в това филмче , са пресметнеш на какво е способна майката, както и какъв е точо капацитета на детето. Много малко от нас могат защото понякога съчетанието на добра терапия с подценени  качества води до неочакван резултат. Много от нас са тръгнали от ситуация доста по-лоша от това което виждам тук. ако специалисти и терапевти разсъждаваха по подобен на твоят начин сега моето дете щеше да е невербален аутист защото той искаше да е точно такъв- мълчалив самодостатъчник.


без лични чувства го пиша.  

Звезден^Прах, очевадно сте доста далеч от проблемите на хората от аутистичния спектър. Това ми беше ясно и мислех да не коментирам какво е различността и кому какво е нужно. Реших да го направя заради някои майки на невербални деца, а и заради не малкото  майки на проговорили служещи си добре с езика деца, които са изживели подобно страдание. Казвам това съвсем добронамерено и искрено се надявам Вашето дете да не е от този спектър и да не Ви се налага да разбирате, защо искаме децата ни да се различават колкото е възможно по-малко от останалите - поне от пръв поглед.

констанца и _re_ge, напълно споделям мнението Ви!
Животът е борба! Не може да оставиш детето си на произвола и да чакаш чудесата да се случат от само себе си. Но само майките преминали по трънливия път с децата си могат да разберат за какво пиша.
Хриси е почти на 7 и все още не се справя с родовете.Предлозите къде липсват, къде са не на място, но повтаряме, потретваме, докато ги запомни.  

Изцяло съм съгласна и с трите ви.
И моите деца използват много аграматизми, но продължаваме да се учим. Средният ми син проговори на 4, а малкият на 5. Преди това използваха думи, но изреченията се появиха тогава.
Малкият ме нарече "мама" за първи път на 4 и половина. И тогава започна "мамо, виж", "мамо, гледай", и се води бой за вниманието ми, а това е огромен плюс.

Само дето децата не се чувстват добре в своята "нормалност".  Тепърва ще видиш колко го боли детето, че не може да общува пълноценно с другите. И колкото повече порастват, толкова по-зле става положението. Най-лошото, което една майка може да направи за детето си, е да му осигури комфорта и да не стимулира развитието му.

Но общуването не се свежда само до вербалност. Това дете от клипчето ясно показва невербално, какво иска и без думи е напълно ясно, кому е нужен езика в случая и дори и да се научи на език, смятате ли , че ще си служи с него пълноценно и със смисъл или ще е само знаково обозначение. Гледах много клипчета за невербални аутисти, за които очевадно речта е голяма пречка и тормоз да бъде използвана, то те намират начин за комуникация , стига да са отворени хората срещу тях за тези канали.

Нямам противоречие с това, на детето да му се помогне да проговори, ако е отворено към това , но да стимулираш речта като на папагал/така се обучават говорящи папагали, повтаряш до откат и като успее , даваш бисквитка, ама всеки знае , че папагала владее ситуативна реч , но не разбира/- с награда и до момент в който да проговори, от крайна нужда, за мен е насилие. Има много софт и терапевтични методи - арт, музика , четене и т.н, които не са насилие, а биха били приятни, но да караш дете да каже мам, за да му дадеш бонбонче прилича повече на дресировка, а не на истинска терапия и "помощ". За мен лично такъв метод би бил дори психическа бариера за нежелание да се отключи речта, именно защото граничи с насилие- ако не кажеш еди си какво , няма да си награден/защото не си добър, не можеш и т.н..../

Какво ще рече детето да е отворено към проговаряне? Ако то беше такова, сега нямаше да пишем тук. Има причини тези деца да не говорят и те са много далеч от тяхното нежелание.  За да подпомогнеш проговарянето, трябва да работиш и над тези причини, не е достатъчно само да стимулираш детето да казва думи. При всички дефицити да пратиш детето само на арттерапия и подобни за мен е несериозно.
И аз да напиша - без никакви лоши чувства.

Да, съгласна съм , че първоначално трябва да се проследят причините, поради които липсва речта. Въпреки всичко, това което на мен ми прави впечатление е, че има 2 вида аутисти. Вербалните ги оставям в съвсем друга графа. Такива, които им е възможно да научат речта, макар и със затруднения и ограничения/тук вече е спорно до колко е само символична реч или е реч с разбиране и целенасочено използване/ и такива, които остават невербални , въпреки всички подходи и терапевтични модели и обучения , които им се предлагат , те просте не могат , не толкова не знаят и не искат да говорят. Предполагам тук става въпрос вече за някакъв вид увреждане на тази функция на чисто биологично ниво. Интересна история , която ме навя на тези размишления е историята на Карли и по-точно , това което тя споделя за пресимулирането на мозъка и. Опитах се да си го представя, все едно да си в дискотека със силни светлини , много силна музика, много различни хора и примерно да ти надупят 5 парчета едновременно. Буквално в тази ситуация, не ще изгубиш дар слово, ами ще искаш да изтичаш навън , на кротко и спокойно място. Ами я си представеете да не можеш? И в същият момент ти сяда някой насреща да те учи на испански , като ти обещава тортичка.....няма как да стане нали? Ще кажеш там мама тати , не за друго, ами само да ти се махне от главата и да излезеш от ситуация. В тази една картинка, много по-лесно е да намериш невербален начин към който да насочиш мисълта и да изразиш мислите си и чрез този канал да протече комуникацията. Понякога  , когато стоя и пиша във форума например , т.е комуникирам чрез компютъра ми се е случвало да не чувам телефон или ако мъжът ми ми говори нещо, но въпреки всичко комуникацията тече за мен. Предполагам и аутиста би се чувствал по подобен начин и за това не е чудно, че използват подобни канали за комуникация много лесно и целенасочено.   Това имах предвид, под това, че не винаги вербалната комуникация е най-добрият избор и не трябва да се настоява винаги за нея, не е ясно колко е терапия и до колко не се усложнява картинката с подобни подходи.  

7;40 минута, когато споделя, че е трудно да гледа хората в очите, защото мозъка и се престимулира, ако ние/по-скоро нашите мозъци избирателно възпримат картината именно с цел да не се претоварва/ то неийният възприема по повече от 50 кадъра наведнъж......и в същият момент си мисля как традиционно терапистите настояват при аутисти да се набляга на очният контакт  

Извинявай, но искрено се посмях над разсъжденията ти.   
Честно казано, не ми се занимава да пиша какво точно не е наред в теорията ти, още повече, че нямаш дете от спектъра, за което да се притеснявам. 

не я ясно какво имам или не, никой не е застрахован , за жалост, а разсъжденията са ми лично мои, според моите наблюдения и опит. Това, че са различни от чуждите не виждам с какво пречи- напротив. Към момента спектъра е толкова широк и теориите за произхода и причините толкова много, че рядко се засичат 2 еднакви, но пък е полезно да се обсъждат, защото именно това тика нещата напред. Лично на мен би ми било полезно да знам какво според теб, куца и не е наред в теорията ми , при все че самото дете го заявява ясно . Аз лично намирам много ценно именно подобни "разговори" и комуникация с вербални или комуникативни аутисти, защото те са хората на които трябва да им бъде помогнато и които страдат по някакъв начин.

Очният контакт е важен, защото чрез наблюдение детето се развива.Най-просто и кратко написано.Ето защо се набляга на очния контакт.
Интересно ми е да чуя мнението ти след 5 години, когато трябва детенцето да тръгне на училище и тогава никой няма да се интересува, че не може да говори.Няма да може да покрива ДОИ, защото може да знае, но не може да се изрази.Лично съм виждала как детето ми започва да събаря играчки или напада и хваща за гушките другите деца, защото не можеше да каже: "Аз искам...". Ами болеше ме както за моето, така и за другото дете.    
Друг проблем на дневен ред ми е да осъзнае да се пази от коли.Както стои, изведнъж се изтрелва като куршум към шосето.   

Това, че не гледа право в очите, не означава че не вижда и не наблюдава/ако на нас ни е нужно да фокусираме поглед за 3-4 секунди за да възприемем образа, то очевадно за тях този процес тече много по-бързо, 50 кадъра едновременно, направо не мога да си го представя , наистина, колкото плашещо, толкова и удивително звучи, да можеш да виждаш толкова неща едновременно/. А въпроса с образователната система е тотално сбъркан за деца без образователни потребности, какво остава за деца със специфични нужди. Това, че не може да се изрази и да участва в дои/и да рецитира шекспир например/ в случая не е по негова вина и не означава, че не е способно и не знае, а говора  е  само за наш комфорт ,да го накараме да говори, за да го разбираме ние по-лесно.  а не за негова потребност. Защо да се мъчи такова дете като това от клипа да проговаря, като тя владее речта перфектно, макар и не вербално.  И пак ще взема момичето от клипа за пример. Да чуваш и да виждаш толкова неща едновременно и в същото време да се изисква от теб да слушаш, следиш мисълта и да отговаряш едновременно, за мен си е истинско мъчение. И това не е като да идеш на дискотека, да поседиш някой и друг час там, най много главата да те боли на другият ден и без да си пил, това е състоянието в което се намират цял живот.