„Завръщане”/ Sıla /- С участието на Джансу Дере и Мехмет А. Алакурт - Тема 20

.  Съла и казва, че е време да прекратят терапията или да сменят лекаря. Но тази с беззочието си казва  че тя решава  кога ще прекрати. Манипулира я че Боран хич  няма да му стане приятно ако разбере , че жена му е искала тайна информация за Зейнеп.  Боран сам и казва че не иска вече помощ от нея. Но Съла вече си е отишла. Отиде да спи на хотел и да я разяждат чувства и женска ревност.

Отново много силен и романтичен епизод.
С всяка следваща серия все по-мили ми стават Бедар и Джелил, гледайки ги ме изпълван с умиление. Чак ми се доплака като видях каква изненада с балони и направи Джелил. Тя си е мечтала за тях още навремето но безпаричието е било причина да не успее да зарадва съпругата си, сега обаче успя да я зарадва като малко дете. Страхотна двойка са двамата, закачливи, уважаващи се и обичащи се хора в зряла възраст, дай Боже и ние да остареем по такъв красив, и обичащ се начин с половинките си, и да се радваме на внуци като тях.
Сладура на Дилян ми се струва добро хлапе нооооо малко объркано не различаващо доброто от лошото и ми се струва, че Оуз наистина си харесва Дилянчето, но пък и тя е една сладурана но малко своенравна, може би заради самостоятелният й престой в Истанбул преди с-вото й да се премести при нея.
Колкото и да се ядосвам на малкия Емир когато философства като дървен философ, в снощната серия ме просълзи когато се разплака и си спомни историята на Бедар, която им разказваше за нейната майка, и думите му……мамо, не умирай, не ме оставяй сам, имам нужда от теб.
Голямо сърце има Бедар, простовата женица но в никакъв случай не и проста с огромно сърце преливащо от обич към всичките й деца, че дори, и към Нарин, и Боран, които не са нейна кръв.
Зинар Ага ме изкефи на макс когато засече погледа на Дилявер, че проявява интерес към адвокатката Джерен и веднага побърза да въведе ред според традициите, да ама не, няма да стане неговата, защото сърцето не пита кой/коя да обичаме.
То не признава грешки, правила, закони, провали, чужди мнения и неговият повик винаги е само един, този на любовта.
Хареса ми и това, че за първи път приложи традициите но както е редно сдобрявайки враждуващите страни, а не както трябва според нечии персонални изкривени традиции.
Дожаля ми за годеника на Зейнеп. Толкова го разочарова, че беше като попарен но от друга страна като, че ли и беше донякъде подготвен, че тя, ще го отреже, и няма да приеме предложението му за брак, а и вътрешно усещаше влечението на Зейнеп към Боран.
Хареса ми прозорливостта му и това, че нарече случващото се със Зейнеп с истинското му име без заобикалки, а именно, че е влюбена в Боран.
До тук добре, но не биваше да ходи при Агата, защото ако трябва да се сърди на някой то това е на любимата си, която прекрачи границата на професионализма(дори колегите й забелязват това на маааалко по-късен етап и й го казват в очите), и добрите стари съученически години, и погледна на приятеля си от детството с очи на жена.
Ако не е, че е сериал и я съжалявам, то в реала никога не бих съжалявала подобна жена, отвращавам се от особи независимо от пола, които следват нагона си в неправилната посока, и съсипват семейства, и разделят бащи/майки от децата им.
Да, не може да заповядаме на сърцето си но понякога е наложително да го направим, особено когато сме семейни с деца и решим да навлезем в нечия чужда семейна територия. Такова вмешателство никога не съм го разбирала и приемала, не го разбирам, и не го приемам,  и дано никога не ми се налага да го изпитвам.
Какво да кажа за Нарин, мъка, мъка, мъка на ента степен, добре че поне е неродената й(засега) рожбица та я крепи съвсем да не рухне, да пази Господ   да не изпитваме нейната болка?!
Не разбирам каква е тази злоба и омраза от страна на Есма към Съла, каква е причината, може би не приема, че Съла има всичко това, което на нея и липсва, и винаги, и е липсвало!?!
Хубава жена е но с коварна черна душица, самотна беше дори когато бяха заедно с Бурхан а на по-късен етап и с Джихан, самотница, ще си и остане до последно, и то защото сама си го направи.
Сладурковците ни ги оставих за десерт но се чудя откъде да ги подхвана.
Боран е стълб за Съла, нейна опора и защитник от всяко зло.
Изключителен дипломат отнасящ се с всички хора независимо от пола и възрастта по човешки начин. Толкова е любезен към тези, които не са му врагове, че отстрани погледнато на мен ми изглежда на моменти глупаво и не защото е лошо да си прекалено любезен, а защото понякога е неуместно и ненужно. Веднага, ще дам пример. Неговата любезност мина приемливите за Съла граници когато покани Зейнеп на вечеря. Да, той не влага абсолютно никакъв умисъл, но не е нужно да оставя за вечеря с тях, не стига, че е с постоянно присъствие като психотерапевтка в този дом, ами да се храни с тях и то неведнъж, чак толкова според мен не е нужно.
Възхищавам се на сдържаността на Съла по отношение на присъствието на Зейнеп в близост до Боран. Изключително дразнещо е, направо адмирации за това как стоически и без драми понася всичкото това натегаческо поведение на Зейнеп, едва ли друга на нейното място би понесла всичко случващо се така стоически както тя.
Много ми е на сърце образът й, винаги съм й симпатизирала, дори когато беше диваче в началните серии, все я разбирах и не я винях за нищо, така е и сега.
Сцената в леглото с тримата ме разтопи. Прекрасно с-во са, а Боран я гледаше мноооого хубаво когато си легнаха тримата(последния кадър от сцената ).

Такава любов струи от очите на Съла и Боран, такава нежност се чете в милувките им, такава привързаност се усеща в допира на телата им, че гледайки ги ме изпълват само с положителни емоции.
Поздравления за Боран, че си призна пред нея всичко за Емре, голям сладур е нашият ревнивко ноооооо да не ми е в къщата.
Сега беше моментът, в който Съла също трябваше да сподели с него притесненията си относно Зейнеп ноооо тя е изключително горда в случая и тази нейна гордост, ще и изиграе лоша шега.
На следващия ден при разговорът им за продължението на терапията забелязах, че Боран я гледа неадекватно. Абсолютно вярвам на героя за всяка изречена от него дума по отношение на Зейнеп и не само, но в такива моменти като този свързани със Зейнеп мисля, че е пробойна в сценария от страна на сценаристите.
Не мисля, че е реален такъв паралел на прозорлив мъж като Агата, силен, стабилен, уравновесен, мъж за пример във всяко едно отношение, а в същото време сляп за любовта на Зейнеп и за ревността на Съла. За мен пък казвам това е пропуск в сценария(вярвам в искреността на Боран, че за него Зейнеп е просто негова съученичка и терапевт както каза на Юмер, никога не и дава повод за близост каквато тя мечтае да има с него, поиска на по-късен етап от Съла прошка за това, че не е усетил как се е чувствала, и че не е видял сълзите й а е трябвало да ги види), защото двете линии на паралела са взаимноизключващи се за мен.
Когато възникне проблем в едно с-во той не бива да се изолирва или потушава а де се разрешава из основи и навреме, защото в противен случай, ще акумулира във времето, и в даден момент, ще ескалира с помитаща сила както за съжаление, ще се случи и с тях.

Терапията продължава. Зейнеб под всякакъв претекст гледа да е близо до Боран. По стечение на обстоятелствата ще й се предостави възможност да помогне на Боран като скрие Зелиха в дома си. През нощта ще чуе шум навън и ще се обади на Боран. Той веднага идва. На разсъмване се прибира вкъщи , където го чака Съла. Имат много хубав разговор. През деня Боран се среща със Зейнеб (заради Зелиха) и й казва, че спират терапията. Най-накрая Зейнеб признава, че е завидяла на Съла. Това е в 58 т. еп.