„Завръщане”/ Sıla /- С участието на Джансу Дере и Мехмет А. Алакурт - Тема 20

сериен убиец, а не на полицай. Мотивите му не бяха на сериен убиец, жертвите му заслужаваха наказание, но аз не възприемам леко отнемането на човешки живот.

През един изключително горещ ден шейхът забиваше шпорите на ботушите си в хълбоците на запотения си кон. Той беше ходил на тридневно събрание с едно от съюзническите им племена „отайбасите“ и сега бързаше да се върне в лагера.
Той присвиваше очите си срещу силната слънчева светлина, а слепоочията му пулсираха от безсънието през последните две денонощия.
Непрекъснато мислеше за Т****. Месеци наред се бори със себе си, опитвайки се да угаси изгарящата страст, която го съсипваше. Той я желаеше.
Искаше Т*****  ******. Желаеше я с цялата си страстна натура. Копнееше за нея толкова силно, че това се беше превърнало в истинско мъчение. Не издържаше повече. Беше безсилен пред първичната страст, която изпитваше към тази красива руса американка. Шариф се презираше за своята слабост, но знаеше, че ще я притежава независимо дали тя го иска или не, независимо от честта и разума.
Това постоянно изкушение го беше довело до полуда и той не издържаше повече.
Решението му беше взето. Нямаше връщане назад. Препускаше стремглаво напред към ада, но това вече му беше безразлично.
Бе опитал всичко. Беше се държал резервирано и незаинтересовано. Преструвал се бе, че не я забелязва. Понякога дори не смееше да я погледне, толкова се боеше от това до какво би могла да го доведе тази смайващо красива жена. Но дори и със затворени очи си я представяше прекалено ясно — нежната извивка на бялата й шия, златистите й коси, изумруденозелените й очи и меките й сочни устни.
Стотици пъти на ден се улавяше, че си представя нейния образ. Само Т****. Единствено тя.
Т****, с тесните си бричове за езда, яхнала жребеца Тоз и препускаща през пясъците. Т****, седнала срещу него на масата за вечеря с рокля със съблазнително дълбоко деколте. Т****, свила се на пода пред шахматната дъска. Т***, когато спи, гола, покрита само с чаршафа.
Т****! Т****! Т****!
Той трябваше да я притежава, за да не изгуби разсъдъка си. Само това можеше да го спаси. Това беше единствената му надежда да я прогони от мислите си и от кръвта си.
Присвил очи, Ш*** най-после съзря прохладния зелен оазис, който като че го чакаше и го подканваше да се прибере. Забеляза голямата бяла шатра и си представи как Т**** лежи с книга, оставена на гърдите й, които леко се надигат и отпускат.
Сърцето му се сви. Мускулите на ръцете му се напрегнаха, а пръстите му стиснаха здраво кожените юзди, като си представи как ще я грабне в прегръдките си и ще я отнесе в спалнята си. Ще я съблече гола, ще я отнесе в леглото си, ще я задържи там и ще се търкалят в развихрилата се наслада на първичния екстаз.
Ш*** присви очи, а сърцето му биеше лудо. Той не отговори на поздравите на хората си, профуча бързо край тях и се отправи към шатрата. Втурна се през завесите, видя я и потрепери. Желаеше я толкова силно, че изпитваше болка.
Обаче си даде сметка, че не е в състояние да го направи.
Не можеше да я вземе насила. Не искаше да се люби с нея, когато тя не го желае и дори не може да го гледа. Тя беше прекалено хубава, за да иска това от нея.
Темпъл погледна шейха. Черните му очи блестяха в мрака. Робата му беше покрита с пясък и прах. Тъмна брада покриваше красивото му лице, като още повече подчертаваше малкия бял белег над устната му и го правеше още по-опасен. Той свали тюрбана си и го захвърли, черната му коса беше мръсна и сплъстена, по лицето и по врата му се стичаше пот.
Беше мръсен и разрошен.
Въпреки това й се струваше много привлекателен.
Т**** безмълвно се изправи и тръгна към него. Докато се приближи, той беше съблякъл вече изцапаната си бяла роба и я бе хвърлил на земята.
— Ша***… — промълви тя и сложи ръцете си върху раменете му. Той разтърси глава и каза:
— Мръсен съм.
— Знам — отвърна му нежно. — Това не ми пречи. — Наведе се и долепи устните си до блесналата му от пот тъмна шия.
Щом почувства вкуса на кожата му, коленете й се подкосиха.
Неговият дъх като че секна, той вдигна ръка и подпря с нея златокосата й глава, когато тя разтвори ризата му и започна да обсипва с целувки широките му гърди. Той затвори очи и изпита някаква особена, мъчителна наслада.
Т**** вдъхваше дълбоко неповторимата му мъжка миризма, докато устните й се движеха настойчиво и гальовно по гладката му топла кожа. Тя почувства, че отмалява, като усети силата на неговото стройно стегнато тяло, което като че се сля с нейното и коленете й отново се подкосиха.
Шариф потрепери, когато Т**** плъзна език по шията и вдлъбнатината на гърлото му. Зарови ръце в косите й, вгледа се в красивото й лице и промълви:
— Само да те докосна и няма да мога да спра, докато не те видя да лежиш гола под мене.
Задъхана, тя отговори:
— И аз исках да ти кажа същото.