- Публикувана: 15 май 2015, 10:05 ч.
- Последно мнение: 27 май 2015, 16:36 ч.
Тенденция на необвързани и без деца на около 40 и повече години
Аз пък не вярвам в баланса. Първо се скъсваш от бачкане и поставяш основи, след това предимно гледаш деца, след това пак бачкане. Иначе си пречат. Всяка професия си иска жертвите в началото и ако ги смесиш с нещо друго, става полвинчата работа.
Работата върху себе си също е важна, и развитието. А децата пречат, факт.
Работата върху себе си също е важна, и развитието. А децата пречат, факт.
Много вярно, две дини под една мишница трудно се носят.
именно Не светеното чак толкова на децата означава,че те не получават достатъчно близост и възпитание.После се връща като бумеранг.
Тогава децата как ще се справят сами с осветлението, ако те възприемат като перманентна лампа
За всяко нещо и за всеки си има полезно време и всяко прекаляване твърде вероятно е да донесе отровини.
За съжаление това е тенденция .Не може да се обясни само с трудностите в страната.В богата Германия съществува същия проблем.Мнението ми е,че до определена възраст е много по-лесно и приятно да живееш сам,после явно става късно.Не всеки среща голямата любов,но в предишните поколения беше прието да се живее в брак и съответно с деца.Сега всеки сам решава.Проблем са и прекалените претенции,липсата на готовност за компромиси.Отглеждането на деца не е забавление,а трудна дългогодишна задача.Възможно е също постепенно да отпадне традиционния брак.
Ми да дойде да ми гледа децата. Като млада мислех за 4 породени
Забелязала съм, че сметка за това търсят хора с нисък стандарт, които се опитват да изглеждат по-заможни, а реално покриват масрафа си на кредит, а не с лични средства. И не са в състояние да покрият някой изникнал изневиделица, но належащ харч като ремонт или боледуване. От такива акъл - не, мерси.
не и да шетам на свекърва. 
И понеже не е забранено да имаш по-късен брак, тия, дето стават, накрая сигурно си намират пътя.
Но има хора, които хич не са за женене и винаги ще ги има, и мъже, и жени.
Но има хора, които хич не са за женене и винаги ще ги има, и мъже, и жени.
Обмислям пускането на тема от сорта на "защо такъв не-човек има по-готина половинка от моята".
И аз съм си го мислела това преди време, сравнявала съм, много бях разочарована от тогавашната си връзка, но нещата се оправиха чак когато разбрах, че причината за кофти половинка е в мен, че аз не съм избирала както трябва. Останалите, щом са намерили нещо по-готино, значи имат нужните качества.
И аз съм си го мислела това преди време, сравнявала съм, много бях разочарована от тогавашната си връзка, но нещата се оправиха чак когато разбрах, че причината за кофти половинка е в мен, че аз не съм избирала както трябва. Останалите, щом са намерили нещо по-готино, значи имат нужните качества.
Аз лично не съм забелязала пък подобна тенденция, а общувам, тоест имам впечатления, с голям брой хора на възраст от 20 до 50 +.
Общо взето повечето са обвързани, с деца или поне с планове за такива.
Заклети ергени и моми не познавам. Признато на висок глас или не, на всички, които са сами, им се иска да им дойде сляпата Неделя, да срещнат половинката, да създадат семейство. Кариера, нощен живот и пътешествия са страхотни бонуси към истинския живот, но няма ли го епицентъра ( любов, споделеност, заедност) всичко друго хвърчи хаотично и безсмислено. И не, това не е по моите или Марийкините критерии. Това е човешката природа. Може да има изключения - но едва ли са толкова много.
Общо взето повечето са обвързани, с деца или поне с планове за такива.
Заклети ергени и моми не познавам. Признато на висок глас или не, на всички, които са сами, им се иска да им дойде сляпата Неделя, да срещнат половинката, да създадат семейство. Кариера, нощен живот и пътешествия са страхотни бонуси към истинския живот, но няма ли го епицентъра ( любов, споделеност, заедност) всичко друго хвърчи хаотично и безсмислено. И не, това не е по моите или Марийкините критерии. Това е човешката природа. Може да има изключения - но едва ли са толкова много.
Тези двете цветните нямат общо помежду си. Едното е кофти лична преценка, другото е лъжи... или готината половинка на чумата всъщност не е толкова готина
Нямат нищо общо, именно. Затова и няма логика да си мисля, че някой е по-кофти човек от мен, пък има по-готина половинка от моята - двете неща не са свързани. Едното зависи от моите възможности, другото зависи от възможностите на въпросната. Че имат навика някои да си хвалят стоката, вярно е. Но все пак не съм въздъхвала от завист, когато Таня се похвали, че нейният Пешо редовно мие чиниите или пък не свършва по цял час, пък той всъщност не ги мие и свършва на 15-та секунда. Криво ми е било, че моята половинка е мързелива (примерно), а пък виждам, че въпросният Пешо е пробивен, изкачва се на по-висока позиция, работи допълнително, квалифицира се пр. - някакви неща, върху които имам наблюдения като външен човек върху хора, които са ми в средата.
любов и близост отровини трудно ще донесат ,но разбирам за какво говориш все пак.
Всъщност прекалената близост с родителите от един момент нататък е много, много вредна. Програмира те непреодолимо, именно защото всичко изглежда толкова любовно и позитивно. А всъщност може да е голяма спирачка за съзнанието. Неслучайно в православието от човек се изисква "непорочна ненавист" към родителите. Тоест в един момент и на тях да обърнеш гръб, за нещо по-важно.
Мъдрият родител знае важността на дистанцирането и затова помага на детето- защото за детето е много болезнено само от своя страна да разтегне и дори прекъсне връзката. Затова родителят сам му отпуска свобода и така му спестява една трудна житейска дилема. А истината е, че родителят може неусетно да е много обсебващ, воденичен камък направо, и да провали детето си само с родителска обич. Златна клетка е тя.
любов и близост отровини трудно ще донесат ,но разбирам за какво говориш все пак.
Всъщност прекалената близост с родителите от един момент нататък е много, много вредна. Програмира те непреодолимо, именно защото всичко изглежда толкова любовно и позитивно. А всъщност може да е голяма спирачка за съзнанието. Неслучайно в православието от човек се изисква "непорочна ненавист" към родителите. Тоест в един момент и на тях да обърнеш гръб, за нещо по-важно.
Мъдрият родител знае важността на дистанцирането и затова помага на детето- защото за детето е много болезнено само от своя страна да разтегне и дори прекъсне връзката. Затова родителят сам му отпуска свобода и така му спестява една трудна житейска дилема. А истината е, че родителят може неусетно да е много обсебващ, воденичен камък направо, и да провали детето си само с родителска обич. Златна клетка е тя.
Съгласна съм с теб и браво за постинга!
