Явлението "Бг-продавачка"

Тънката ми мисъл беше, че щом не желаеш нещо, никой не може да те насили.

Това няма общо с това .
С тънката ти мисъл съм съгласна.

Скорошна случка от моята работа:
С клиенти сме с в офиса. Връхлитат 2 лелки, прекъсват ни и заповядват: искаме да ми докарате днес едни шкаф.!
Оставям клиентите на колежката и излизаме да видим кой е въпросният шкаф. От целия шоурум има само едно опаковано шкафче, увито, готово за експедиция, без етикет. Посочват ми го.
Аз:съжалявам, това шкафче вече е продадено.
Те: защо лъжете, не пише да е продадено. /Пише но те не виждат/
Аз: съжалявам , продадено е по договор.
Те: как , ще е продадено, гледаме го, то откога стои тук..
Аз: клиентката ще си го вземе, иска време да си организира транспорта.
Те:как може, това е безобразие, искаме да купим, не ни дават...
Аз: обяснявам, че няма как да продам 2 пъти един артикул, няма как да продам вече продадена стока, въпреки че имам желание..
Те:/едната казва демнстративно на другата: остави ги, те тука са много гадни
 . . .

И аз работя с клиенти и мога да дам мнение и от двете страни.

Като клиент най-запомнящата се случка, която съм имала, беше в магазин за бонбони  Влизам аз с нагласата да си накупя бонбони, весело поздравявам продавачката, а тя седи, мълчи и гледа лошо. На въпроса "Какво искаш?" отговорих "Не знам, ще разгледам първо и ще си харесам". Досега не бях влизала в този магазин, а имаше хиляди видове бонбони, как да и кажа какво искам... Последва " Айде по-бързо, че затварям!" - беше през деня, не беше извън работното време, не беше и във обедна почивка. Жената явно си имаше някаква друга работа, но начинът да ми го каже, не беше този. Ако още с влизането ми беше казала любезно, че бърза и ще затваря, щях да кажа, че няма проблем, и щях да се върна пак в този магазин. Но с това отношение, все едно ще скочи да ме набие, никога не бих се върнала там. Ядосах се и си тръгнах, затръшвайки вратата. Ако сега ми се случи отново, ще се повъртя половин-един час в магазина без да си купя нищо и ще се свържа с управителя,но тогава бях просто в шок и не можах да реагирам.

Като продавач, отговорен към работата си, независимо от ниското заплащане, се старая винаги да съм любезна и усмихната. В половината от случаите, когато поздравя клиента на влизане, не получавам абсолютно никакъв отговор. Често клиентите започват да ми се карат за високите цени, все едно аз ги определям. Длъжна съм, когато нарушават някои от правилата, да ходя и да ги предупредя, въпреки, че не съм съгласна с тях и ми е неприятно, но това са ми служебните задължения и аз съвестно си ги изпълнявам. Естествено, клиентите отново започват да се карат на мен за тези правила, неосъзнавайки, че не съм си ги измислила аз. Има още хиляди неща за разказване, но ще стане много дълго.

Старая се винаги да съм любезна с обслужващия персонал,защото знам какво е да си от другата страна, но не мога да отрека , че има както отвратителни клиенти, така и отвратителни продавачи. Въпрос на възпитание!

Може би има нещо онаследено от "онова" време, защото на мен вчера ми се случи да срещна нелюбезна продавачка, което не е често срещано явление в Канада. Тук са болесенено любезни, чак ми пригорчава от любезност. Беше определено източно-европейка. Подреждаше някакви блузи, но така, че за да видиш размера, трябва да я разгънеш; блузите бяха подредени стройно в редици по десетина, всички в различни цветове. Аз разгънах най-горната, видях, че за да открия нужният ми номер трябва да повторя упражнението със всички и се отказах. В това време тя дойде и сгъна демонстративно блузата. С усмивка и казах, че не се вижда размера и за да го видя, трябва да разгъвам всяка блуза поотрделно. Тя ми се тросна с думи от рода на "ами ти какво очакваш" или нещо подобно. Попитах я защо ми говори сърдито, а тя веднага се измъкна, че не било така. Не ми се занимаваше повече. Пък и не исках да и правя мръсно. Надявам се да се е усетила.

На мене вчера ми се случи доста странна случка, на която не знаех как да реагирам.Отидохме в магазин "Мат стар" в Кауфланд, за да купя на малкия гуменки.Харесах едни, но от номера, който му ставаше намерих само едната гуменка.Видях една продавачка и я помолих за съдействие.Когато се обърна, жената беше с видим дефект на лицето - половината лице беше парализирано, окото също и беше парализирано и цялото бяло.Малкият, който беше до мене се сепна и попита "Мамо, тази леличка болна ли е?", при което жената се обърна добре към него и каза "Да, болна съм, огледай ме добре".Детето се стресна, засрами се много и се навря в мене, аз се направих, че не съм чула.Жената ни обслужи учтиво, но аз се стъписах от реакцията и.Сигурна съм, че това го чува по 10 000 пъти на ден, но децата са си деца, не могат да се съобразят и са супер директни.

Хм, а как според теб е трябвало да реагира? Не е била груба, вероятно не ѝ е лесно. По-добре ли щеше да ти стане, ако се беше разплакала или нещо подобно.

Много кофти ситуация, наистина, не знам как бих реагирала... Жената се е почувствала неудобно, но пък защо е накарала и детето да се почувства зле...


Мисля, че е трябвало да обясни на малкия - да, болна съм, не мога да движа тази част от лицето си или нещо такова... Мисля, че аз самата бих обяснила на детето, ако жената не реагира или ако реагира толкова странно. В случая и тримата участници - продавачката, майката и детето - са останали с неприятно усещане, а не трябва да е така. 

Според мен е отговорила на директността с директност. Не е била груба. Като дете в началото безумно се стрясках от една жена, на която половината и лице беше с голямо червено релефно петно. После свикнах, даже я гледах в очите... Както и да е, според мен си е постъпила ок жената. Вероятно много често ѝ се случват някакви такива директни деца и тя съответно всеки път се чувства недобре. Защо да се старае да им е комфортно, като даже ще е полезно да научат по един такъв сравнително безболезнен начин, че невинаги може да им хареса подобна на тяхната директност. Следващия път, когато срещнат друг човек, който с нещо е по-различен, вероятно ще се сдържат и следващият човек няма да получи подобно отношение.

А нямаше ли да е по-добре вместо да се стряскаш, да ти бъде обяснено? Хората с увреждания или козметични дефекти не са чудовища, от които да се стряскаме и да се правим, че не виждаме. Да, детето ще се научи да премълчава или да извръща поглед и после - защо хората с увреждания са "невидими"... ами ето защо. Ето едно клипче по темата, което много ме замисли наскоро

Доколкото си спомням, реакцията ми беше подобна на тази на детето, с тази разлика, че лично я попитах защо е така, съответно и получих много подобен отговор. За мен си е защитна реакция от страна на жената. След това не съм питала други, по-различни хора защо са така, когато съм срещала. Вече някак инстинктивно знаех, че не е по тяхно желание и ще ги нараня. А следващите пъти, когато я виждах тази жена, вече някак не ми правеше такова впечатление.

Има, има. 
Една рускиня в М&S много ме беше ядосала.. Връщам един комплект дънки, блуза и пуловер на малкото. Нови, със сума етикети, на закачалката. Отзад на джобовете на дънките стои като протъркано. Онази почва да търка, да го разглежда с един такъв намек за нещо нередно. Питам има ли проблем. Трябвало да провери с мениджъра си модела. Чаках я 10 минути да ми се мотае по етажите, на края ми каза, че да, такъв си бил модела. Много любезно й обясних, защо и как я намирам за груба и изобщо не съм доволна от обслужването й. Леле, като врясна тази ми ти рускиня, как тя само си вършела работата, тя от къде да знаела така ли са дънките или не, пълен цирк. Аз с викащи хора не се разправям. Казах й да ми върне парите и да приключва. Особата ми връща два пъти повече пари. На касовата бележка има два артикула, аз връщам само единия. Обяснявам й грешката. Тя почва да ми обясява, че не съм права. И тогава си казвам, абе какво ми пука за теб, невъзпитана жено, че няма да ти излезе касата с доволна сума. Усмихнах се, благодарих и с наддадените пари си купих нова рокля.

Ох, майко милаааа...това си е наистина явление.лл
Няма да забравя преди години думите на един съученик, който е 2 метра над 100 кг.
Избира си дънки, дават му размер,който очевидно му е малък.Продавачката обаче  настоява да пробва..той тръгва ги облича. Думите му бяха" абе аз до колената не мога да си ги нахлузя, тя ми вика "супер ти стоят "  

Аз се сетих за една абсурдна ситуация с продавачи. Отиваме на екскурзия и ни водят на някакво много малко пазарче, даже в града на ММ, който се води малък има повече сергии, но... Отиваме, гледаме, предлагат ни. Един от продавачите попита от къде сме и ние казваме "България". Ей, като се вкисна този човек, че и другите покрай него. Хванаха си стоката и почнаха да я прибират, нас ни изгониха.
Още ми е нереално, а минаха години от както стана. И не бяха БЮРМ-аджии, с което да се обясни малко ситуацията.

Много странно. Къде е било това?