Славена 
- Публикувана: 15 май 2015, 18:38 ч.
- Последно мнение: 26 май 2015, 17:59 ч.
„Завръщане”/ Sıla /- С участието на Джансу Дере и Мехмет А. Алакурт - Тема 21
Славена, представих си сива, мрачна есен. Но изпълнена с размисли, вървейки ти и Алакурт.
Ти руса ли си?! Че така ми изникваш в паметта.
Със сигурност нещо е загубил, но не и слава. Ние до последно го изгледахме в захлас. Както и милиони жени по света.
Гледаш, гледаш и все се надяваш че в следващия епизод ще има някаква целувка, а то дошъл края. Епизода е 79 и те двамата си отиват от нас, поглеждайки ни дяволито...вървят ...вървят хванати за ръце - а всъщност никога повече няма да се видят.
Телата им се жадуваха, а душите мразеха.....
Ти руса ли си?! Че така ми изникваш в паметта.
Със сигурност нещо е загубил, но не и слава. Ние до последно го изгледахме в захлас. Както и милиони жени по света.
Гледаш, гледаш и все се надяваш че в следващия епизод ще има някаква целувка, а то дошъл края. Епизода е 79 и те двамата си отиват от нас, поглеждайки ни дяволито...вървят ...вървят хванати за ръце - а всъщност никога повече няма да се видят.
Телата им се жадуваха, а душите мразеха.....
Благодаря ти, прекрасно е! 
Боран като е с Бедирхан и Съла, не му обръща внимание.
Но остане ли сам с него, почва едно гушкане, целуване, говорене, мерене кой е по дълъг ( ама не това във главите ви
) 
Но остане ли сам с него, почва едно гушкане, целуване, говорене, мерене кой е по дълъг ( ама не това във главите ви
) Сезонче, това ще е интересен момент? А какво си мерят, ръста ли?!
Благодаря ти Galidan
Славена, представих си сива, мрачна есен. Но изпълнена с размисли, вървейки ти и Алакурт.
Ти руса ли си?! Че така ми изникваш в паметта.
Със сигурност нещо е загубил, но не и слава. Ние до последно го изгледахме в захлас. Както и милиони жени по света.
Гледаш, гледаш и все се надяваш че в следващия епизод ще има някаква целувка, а то дошъл края. Епизода е 79 и те двамата си отиват от нас, поглеждайки ни дяволито...вървят ...вървят хванати за ръце - а всъщност никога повече няма да се видят.
Телата им се жадуваха, а душите мразеха.....
Ти руса ли си?! Че така ми изникваш в паметта.
Със сигурност нещо е загубил, но не и слава. Ние до последно го изгледахме в захлас. Както и милиони жени по света.
Гледаш, гледаш и все се надяваш че в следващия епизод ще има някаква целувка, а то дошъл края. Епизода е 79 и те двамата си отиват от нас, поглеждайки ни дяволито...вървят ...вървят хванати за ръце - а всъщност никога повече няма да се видят.
Телата им се жадуваха, а душите мразеха.....
Някъде, някой от тях двамата казал ли го е гласно, или е само от някакви статийки навремето незнайно какви?
Откакто по нашите новини чух с ушите си, че Къванч е убит преди години а той си кипи от живот и здраве не вярвам на жълтури, които също папкат хляб, и това им е работата.
Също така той има по една, две целувки и с другите си партньорки, и с Джансу не е прецедент, и не на последно място по значимост, и други Дизита има с толкова оскъдни целувки а в едно, и целувка дори не е имало(бяха ми казали за Млечния Път но не съм го гледала, засичала съм го) и действието май се е развивало в сегашната къща на Съла и Боран.
Той, морето и....
Скрит текст:
- Казват, че морето е символ на вечноста... Наблюдавам ви, повече от час, бях седнал на онези скали ей там.Не откъсвате поглед от водата, не помръдвате, а сякаш се пречиствате духовно... Нали говорите английски? / кимвам без да поглеждам към гласа/. Вълните имат своя ход, ден след ден, година след година и така откакто света съществува... И вие ли сте избягали от реалноста, тук на този забравен и от Бога остров....Сигурно вие сте другия гост в хотела за който спомена администратора. Идвам тук извън сезона, когато е тихо и спокойно. Обичам да гледам морето и да размишлявам, да опознавам себе си. Сега си давам равносметка на живота си, след няколко месеца ще навърша 36 години, имам любовта на семейството си, средства за да живея така както на мен ми се иска, приятели, любов...може би Кариера, да кариерата нещото което осмисляше живота ми последните 15 години, а сега съм на кръстопът...... А аз съм мъртъв отвътре...Чувствам се като тази празна черупка от морски охлюв...Чувате ли как се разбиват вълните в онези скали? Красиво е нали?....черупката се озова в морето подритната от моя " домакин"
Обръщам се най после по посока на неспиращия поток от думи. Висока,/ май над метър и деведесет/ , атлетична фигура, крака леко разкрачени за повече опoра, ръце скръстени на гърба и брадата гъста, леко прошарена... Голяма, според моите предстаеи за мъжка красота, сякаш иска да се скрие в нея от света, да бъде непознат.... Явно този е другия гост " който няма да ви безпокои" според собственика на малкото семейно хотелче, скрито сред смокините и кипарисите в края на рибарскто селце с неизмените сини прозорчета и врата и малките уютни кътчета за сядане. Място точно като за мен, където да се скрия след депресията която изживях. Стигнах чак до егейска Турция след като се оказа, че роднини на колега държат хотелче на този малък остров...Тук опитах и най вкусната риба с подправки....Срещнах и най учтивите хора и най милите и доверчиви деца...
Той продължава да стой като изтукан до мен и не спира да говори...
- Усетихте ли уханиети на изсъхналите треви и възгорчивия аромат на смола идващ ей там, от онези дървета / посочва с дългите си пръсти към трите самотни дървета в далечината/....А цвета на морето? Нефритено, тюркоазено, изумрудено до най тъмния аметист когато е сърдито...Май ви досаждам / защо ми е толкова познат/.... Да ви почерпя един чай в знак на извенение... Ей там в рибарската колиба живее мой много добър приятел, жена му прави страхотни банички с кайма....
Вървим по каменистата пътека към схлупената постройка и се вглеждам крадешком в профила на този странен мъж и ми се струва толкова познат....И...
- Май не ме познахте Славена ханъм, но аз ви помня от онова кафене в Истанбул и разходката, която ви дължа.... Света е малък, нали...
Усмихнах се и да наистина е малък Мехмет бей....А дали трети път ще се срещнем, кой знае...
Обръщам се най после по посока на неспиращия поток от думи. Висока,/ май над метър и деведесет/ , атлетична фигура, крака леко разкрачени за повече опoра, ръце скръстени на гърба и брадата гъста, леко прошарена... Голяма, според моите предстаеи за мъжка красота, сякаш иска да се скрие в нея от света, да бъде непознат.... Явно този е другия гост " който няма да ви безпокои" според собственика на малкото семейно хотелче, скрито сред смокините и кипарисите в края на рибарскто селце с неизмените сини прозорчета и врата и малките уютни кътчета за сядане. Място точно като за мен, където да се скрия след депресията която изживях. Стигнах чак до егейска Турция след като се оказа, че роднини на колега държат хотелче на този малък остров...Тук опитах и най вкусната риба с подправки....Срещнах и най учтивите хора и най милите и доверчиви деца...
Той продължава да стой като изтукан до мен и не спира да говори...
- Усетихте ли уханиети на изсъхналите треви и възгорчивия аромат на смола идващ ей там, от онези дървета / посочва с дългите си пръсти към трите самотни дървета в далечината/....А цвета на морето? Нефритено, тюркоазено, изумрудено до най тъмния аметист когато е сърдито...Май ви досаждам / защо ми е толкова познат/.... Да ви почерпя един чай в знак на извенение... Ей там в рибарската колиба живее мой много добър приятел, жена му прави страхотни банички с кайма....
Вървим по каменистата пътека към схлупената постройка и се вглеждам крадешком в профила на този странен мъж и ми се струва толкова познат....И...
- Май не ме познахте Славена ханъм, но аз ви помня от онова кафене в Истанбул и разходката, която ви дължа.... Света е малък, нали...
Усмихнах се и да наистина е малък Мехмет бей....А дали трети път ще се срещнем, кой знае...
Добра равносметка ,осмисляйки живота си...НО 
...толкова тъга лъха от казаните думи...и както по назад каза Надето 
...неприсъщи за един ЛЪФ...колкото и да е наранен и сринат човек,дори и да падне, трябва да се изправи и да продължи напред...винаги се намира правилното решение...винаги можеш да бъдеш полезен на хората ,а не само на себе си...И...в този ред на мисли,не мисля ,че това хайманосване по градове ,курорти и баири е най доброто да забравиш или да си мислиш ,че ще те забравят...защото така вредиш само на себе си...
Славенче...
...толкова тъга лъха от казаните думи...и както по назад каза Надето ...неприсъщи за един ЛЪФ...колкото и да е наранен и сринат човек,дори и да падне, трябва да се изправи и да продължи напред...винаги се намира правилното решение...винаги можеш да бъдеш полезен на хората ,а не само на себе си...И...в този ред на мисли,не мисля ,че това хайманосване по градове ,курорти и баири е най доброто да забравиш или да си мислиш ,че ще те забравят...защото така вредиш само на себе си...Славенче...
Ехххххх Славенче, Мехмет направо ти се е изповядал.
Като говори с непознати
Непознати, които виждат, за разлика от тълпата, която гледа
Много истинско Лека
Вили, отново хубави кадри с вълнуваща музика.
Славена, Алакурт е бил непослушен като малък. Майка му казва - Не говори с непознати лелички. А той:
- тропа с крак и отговаря Няма пък.
И след години така се запознал с една очарователна дама.
Леличка била тя, но с хитрост успя,
Разчовърка му душата и му стопли краката.
Чая си изпи с него, после на морето го заведе.
За сезона не му спомена и си направи лоша шега.
А тя жадува Мама да става, но Алакурт не сдава..
Славена, Алакурт е бил непослушен като малък. Майка му казва - Не говори с непознати лелички. А той:
- тропа с крак и отговаря Няма пък.
И след години така се запознал с една очарователна дама.
Леличка била тя, но с хитрост успя,
Разчовърка му душата и му стопли краката.
Чая си изпи с него, после на морето го заведе.
За сезона не му спомена и си направи лоша шега.
А тя жадува Мама да става, но Алакурт не сдава..
Славена, представих си сива, мрачна есен. Но изпълнена с размисли, вървейки ти и Алакурт.
Ти руса ли си?! Че така ми изникваш в паметта.
Със сигурност нещо е загубил, но не и слава. Ние до последно го изгледахме в захлас. Както и милиони жени по света.
Гледаш, гледаш и все се надяваш че в следващия епизод ще има някаква целувка, а то дошъл края. Епизода е 79 и те двамата си отиват от нас, поглеждайки ни дяволито...вървят ...вървят хванати за ръце - а всъщност никога повече няма да се видят.
Телата им се жадуваха, а душите мразеха.....
Ти руса ли си?! Че така ми изникваш в паметта.
Със сигурност нещо е загубил, но не и слава. Ние до последно го изгледахме в захлас. Както и милиони жени по света.
Гледаш, гледаш и все се надяваш че в следващия епизод ще има някаква целувка, а то дошъл края. Епизода е 79 и те двамата си отиват от нас, поглеждайки ни дяволито...вървят ...вървят хванати за ръце - а всъщност никога повече няма да се видят.
Телата им се жадуваха, а душите мразеха.....
Някъде, някой от тях двамата казал ли го е гласно, или е само от някакви статийки навремето незнайно какви?
Откакто по нашите новини чух с ушите си, че Къванч е убит преди години а той си кипи от живот и здраве не вярвам на жълтури, които също папкат хляб, и това им е работата.
Също така той има по една, две целувки и с другите си партньорки, и с Джансу не е прецедент, и не на последно място по значимост, и други Дизита има с толкова оскъдни целувки а в едно, и целувка дори не е имало(бяха ми казали за Млечния Път но не съм го гледала, засичала съм го) и действието май се е развивало в сегашната къща на Съла и Боран.
Между тях двамата има магия, химия, искри....Те толкова много си приличат и в интересите в реалния живот-пътувания, фотография и двамата са свободни. Те са като два магнита , на - се отблъскват, на плюс също, но когато единият се обърне - бум ПРИВЛИЧАНЕ
