Здравейте,
съвсем случайно открих този подфорум и се "радвам" че има възможност и за такава форма на консулт
Моят проблем се състои в това, че малко след като станах мама, моята майчица почина ... Дечицата ми бяха дълго чакани и ужасно желани, а сега не мога да им се радвам, радостта ми, бе помрачена.
Бяха само на 43 дни, когато мама почина, не беше дълго боледуване, просто отиде на лекар и и беше оставена ужасната диагноза, помня само 4 степен, разсейки, химиотерапии и шанс клонящ към нулата ...
Първата и химиотерапия и отне и живота, от една страна се опитвам да се успокоя, че поне нямаше болки, че поне си отиде леко, но от друга страна си казвам, поне да беше жива, все още, болна, но жива
Ние имахме особен контакт с мама. Тя, не беше просто моята майчица, тя беше и най-добрата ми приятелка, по цял ден бяхме заедно, а ако не можехме, то използвахме телефона за целта. През цялата ми бременност, тя, беше до мен, говорехме си, как ще гледаме децата, какво ще им купува, как ... а в един момент нея, просто я няма.
Не мога да превъзмогна тази липса, как ще живея и занапред, как да се радвам на тези деца, вместо да ходим на разходки в градината с нея и децата, аз отивам на гроба и, неискам да живея без нея, обичам я и всеки ден липсата и става, все по - болезнена за мен, по-осезаема. Завиждам на всички, чиито майки са при тях, знам, че не е хубаво, но е по-силно от мен!
Моля ви за помощ, защото имам чувството, че ще превъртя ... Благодаря ви!
съвсем случайно открих този подфорум и се "радвам" че има възможност и за такава форма на консулт
Моят проблем се състои в това, че малко след като станах мама, моята майчица почина ... Дечицата ми бяха дълго чакани и ужасно желани, а сега не мога да им се радвам, радостта ми, бе помрачена.
Бяха само на 43 дни, когато мама почина, не беше дълго боледуване, просто отиде на лекар и и беше оставена ужасната диагноза, помня само 4 степен, разсейки, химиотерапии и шанс клонящ към нулата ...
Първата и химиотерапия и отне и живота, от една страна се опитвам да се успокоя, че поне нямаше болки, че поне си отиде леко, но от друга страна си казвам, поне да беше жива, все още, болна, но жива
Ние имахме особен контакт с мама. Тя, не беше просто моята майчица, тя беше и най-добрата ми приятелка, по цял ден бяхме заедно, а ако не можехме, то използвахме телефона за целта. През цялата ми бременност, тя, беше до мен, говорехме си, как ще гледаме децата, какво ще им купува, как ... а в един момент нея, просто я няма.
Не мога да превъзмогна тази липса, как ще живея и занапред, как да се радвам на тези деца, вместо да ходим на разходки в градината с нея и децата, аз отивам на гроба и, неискам да живея без нея, обичам я и всеки ден липсата и става, все по - болезнена за мен, по-осезаема. Завиждам на всички, чиито майки са при тях, знам, че не е хубаво, но е по-силно от мен!
Моля ви за помощ, защото имам чувството, че ще превъртя ... Благодаря ви!
