Силен страх от живота и от случващото се около мен

  • 1 537
  • 1
  •   1
Отговори
  • Перник
  • Мнения: 160
Здравейте и от мен! Накратко, жена на 28 год. с дете на 3 год., съпруг и баща на детето ми. След раждането на детето ми през 2012 год. последва земетресение в Перник, от където съм. Изживях го доста тежко, силен уплах, невъзможност след това да се прибера в къщи почти 3 месеца от страх да не се повтори. Силно ме разтърси тази случка и от тогава усетих, че не съм същата, станах плаха, много ме е страх от всичко, не мечтая за нищо защото не знам дали ще има утре и така до днес. Следващата случка, която мисля, че допринесе за моето състояние - детето ми на 7 месеца влезе в болница, болно от бронхит. Бързо се възстанови, но от тогава още повече се уплаших за него, за себе си и изобщо ме е страх от живота. В момента  ситуацията е такава, че постоянно ме е страх от болести, катаклизми и подобни неща. Почти не общувам с никого извън семейството ми, рядко срещам детето си с други деца от страх за болести. Страдам от безсъние последната година, напуснах работа за да съм постоянно с детето си, също от страх да не се случи нещо и аз да не съм с него. Съпругът ми вече не разговаря с мен, което допълнително ме измъчва и изобщо се чувствам сякаж изгубена и не мога да намеря пътя.

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Мисля, че за да разрешите проблемите си е добре да поработите с психотерапевт. Перник е много близо до София, така че специалистите са на лице. От написаното личи, че  сте  допуснали страховете и тревожността ви да променят важни неща в живота ви – не работите и не общувате пълноценно с мъжът си. Получил се е омагьосан кръг – колкото повече се затваряте в себе си, толкова повече намаляват възможностите за общуване със различни хора – колеги, приятели, близки. Колкото по-малко общувате с другите, толкова повече се затваряте в себе си.
„Болестите“ и „катаклизмите“ мога да кажа, че също са „социално обусловени“ - Много хора страдат и преживяват болести, някой от тях, забележете, се предават при контакт с останалите. Много хора преживяват  природни катаклизми и оцеляват! Въпросът е как успяват – с помощта на останалите или през собствения си контрол и емоционалност? Комбинация от двете?
Как е това при вас? Какви са  психичните причини, които са ви изработили тези модели на „справяне“- затваряне в себе си? Доколко  моделите ви са ефективни?
Даниела Тахирова /психотерапевт/

Общи условия

Активация на акаунт