Ако преди месец някой ми беше казал,че ще подхвана подобна тема щях да го обявя за луд и за човек,който не ме познава,но ето че изпаднах в нелепа ситуация...
Аз съм семейна с детенце на 3 годинки,живеем си добре с ММ,заедно сме от 12 години.
Имам прекрасно семейство с което много се гордея.
В нашата фирма се запознах с един колега,който в началото въобще не ми направи никакво по-специално впечатление.Той е доста по-млад от мен с 6 години,в началото дори ми се стори много досаден с детинското си държание..но все пак е на 24.
С течение на времето го опознах,и за моя огромна изненада се оказа че сме преживели много сходни неща,по много въпроси имаме еднакво мнение..установих,че той е преживял страшно много неща макар и да не дава вид на такъв човек...открих че зад маската на непукист стои човек,който е много раним и чувствителен...също като мен...И неусетно започнах да го харесвам...в началото си мислех,че е просто защото сме имали сходни трудности,но впоследствие разбрах че ме привлича...и то не като приятел...
Привлича ме като мъж...усещам се че често си мисля за него и нямам търпение да го видя...
Мисля,че и аз съм му симпатична,защото все се закача нещо с мен...и точно тук е проблемът...
Ужасявам се,че всичко е взаимно...страхувам се от собствените си мисли...от желанията си....
Това са непознати за мен неща.....Знам какво е да ти изневерят...знам колко боли...и не бих го причинила на семейството си,но е факт че аз харесвам този мъж и това ме кара да съм неспокойна,да се чувствам виновна...направо се плаша от себе си...в последните дни се правя на много заета за да не се засичаме много и да не си говорим често....или ако се наложи да си говорим да е за някакви общи неща...
Ако някой е изпадал в подобна ситуация нека сподели...
Това отминава ли с времето...Досега много пъти съм била обект на свалки,но това не ми е било проблем,защото всичко е било едностранно...никога не съм отвръщала със същото,но сега е различно....
Аз не искам да предавам семейството си...то е прекалено ценно за мен.Но как да се преборя със собствените си чувства..?Изпадали ли сте в такава ситуация?Как постъпихте?
ПП И моля ви не ме съдете..самата аз съм прекалено объркана..просто споделете какво мислите
Аз съм семейна с детенце на 3 годинки,живеем си добре с ММ,заедно сме от 12 години.
Имам прекрасно семейство с което много се гордея.
В нашата фирма се запознах с един колега,който в началото въобще не ми направи никакво по-специално впечатление.Той е доста по-млад от мен с 6 години,в началото дори ми се стори много досаден с детинското си държание..но все пак е на 24.
С течение на времето го опознах,и за моя огромна изненада се оказа че сме преживели много сходни неща,по много въпроси имаме еднакво мнение..установих,че той е преживял страшно много неща макар и да не дава вид на такъв човек...открих че зад маската на непукист стои човек,който е много раним и чувствителен...също като мен...И неусетно започнах да го харесвам...в началото си мислех,че е просто защото сме имали сходни трудности,но впоследствие разбрах че ме привлича...и то не като приятел...
Привлича ме като мъж...усещам се че често си мисля за него и нямам търпение да го видя...
Мисля,че и аз съм му симпатична,защото все се закача нещо с мен...и точно тук е проблемът...
Ужасявам се,че всичко е взаимно...страхувам се от собствените си мисли...от желанията си....
Това са непознати за мен неща.....Знам какво е да ти изневерят...знам колко боли...и не бих го причинила на семейството си,но е факт че аз харесвам този мъж и това ме кара да съм неспокойна,да се чувствам виновна...направо се плаша от себе си...в последните дни се правя на много заета за да не се засичаме много и да не си говорим често....или ако се наложи да си говорим да е за някакви общи неща...
Ако някой е изпадал в подобна ситуация нека сподели...
Това отминава ли с времето...Досега много пъти съм била обект на свалки,но това не ми е било проблем,защото всичко е било едностранно...никога не съм отвръщала със същото,но сега е различно....
Аз не искам да предавам семейството си...то е прекалено ценно за мен.Но как да се преборя със собствените си чувства..?Изпадали ли сте в такава ситуация?Как постъпихте?
ПП И моля ви не ме съдете..самата аз съм прекалено объркана..просто споделете какво мислите
Боже, ти го виждаш, така както го разбираш. А, след като го прочетох, странично, ми това си е живо лигавене....От моя гледна точка, не ми прилича на никаква свалка. Но както и да е! Още петнадесет да се включат с писане, съвсем друго ще ти кажат като мнение. И както се казва- Опичай си акъла, за да не плачеш след това заради единия "сърбеж". 
Добре, че други места не са го впечатлили чак толкова 
. Та въпреки, че ми идеше да го убия и сълзях около час, все пак си станахме приятели. Във времето той си продължи да ме тормози като току ме дръпне за косата, ухото и подобни лапешко-офисни глупости, ама грам не съм помислила, че има нещо към мен...аз също не го възприемах по-различно от дружка ,която ме разсмива. Ама тогава бях на 19, та сигурно за това и не съм се замисляла толкова. Ако бях рутинирана от към семейство, деца, битовизми...знам ли ,можеше и да се влюбя в него 
Само не приемай насериозно любовните клетви и омайните думи, за да не направиш глупоста да си развалиш семейството. Ако прецениш, че човека може да бъде дискретен и можеш да изживееш тръпката без това да нарани други хора-ок! Но внимавай, не си играй твърде с огъня, защото може и да се опариш.