Стискам палци само за хубави новини! - Публикувана: 19 май 2015, 14:55 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2015, 15:12 ч.
Да помогнем на съфорумка - Мама Цоцоланка
Борбата не е свършила, борбата продължава......защото е до живот! След около 3 месеца ще е пет скенера - там е истината! Дано има пълна радост и пълна ремисия след него! Да бъде!
Дано! Дръж ни в течение, Маме.
Много хубави думи в целия постинг, дано по-често се сещаме за това
И разбрах едно - добрата и здрава психика не е на последно място. Напротив - тя е водеща! Обичайте се, създавайте си положителни емоции и красиви моменти, превърнете се в здравословни егоисти! Наред с хубавото има и лоши неща в живота - колкото се може игнорирайте ги, съхранявайте се, защото никой и нищо не струва колко вашето здраве и радостта на любимите ви, че ви имат
Борец си ти, ще победиш!
........След около 3 месеца ще е пет скенера - там е истината! Дано има пълна радост и пълна ремисия след него! Да бъде!
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ - ВИЕ И БЛИЗКИТЕ ВИ!
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ - ВИЕ И БЛИЗКИТЕ ВИ!
Позволявам си да споделя с вас това, което постнах и на страницата си във фейсбук.........
Не мога да повярвам, че това се случва с мен.....Смятам, че е сън, кошмар.....Онкоболница - колко е огромна и мирише на смърт!!!! Стоим с Лъчо пред кабинета...И чакаме.....Вече втори час...Чакаме да дойде кабинетната сестра...Тесен коридор, въздуха не стига. Не само от пространството....И хора, много хора пред съседния кабинет.....Учудих се, че никой не роптае. Всеки си чака реда. По-късно ги разбрах тези хора и спрях да се учудвам....Мъж в инвалидна количка, не може да ходи, не може да говори....Пише нещо на лист.......Казах си - Ооооо, защо така се е получило с този човек? Как така не може да говори? Самата аз имах пресипнал глас.....И самата аз само след около 4 месеца ще започна да пиша на лист......
Идва доктора. Първи въпрос - Кой те изпраща? Следва преглед.......Дълъг, досаден.....Отвори по-добре устата.....Не мога, толкова си мога.......Излизаш и чакаш да дойде сестрата, ще оформи документите и ще вземем биопсия.....Докторе, ще живея ли? Без биопсия нищо не мога да кажа.........Воала, най-накрая сестра! Обикаляш малко етажа. Даваш кръв - процедура, която ще се окаже част от моя живот в следващата 1 година. Плащаш цели 4лв. за един здравен картон, върху който са написали името ти - същия в книжарницата струва 60ст. Отиваш на кардиолог - пред мен в кабинета дядо....Без да искаш виждаш годините - 84г.!!!! А твоите 41!!!!! Дори не са наполовината. Той е с рак на простата, а ти.....и ти ще си с рак, макар и двойно по-млада. Тези няколко реда се вместват между 7 и 12,30ч. За да стигнеш финала - биопсията. Поне сестрата в отделението е мила и прави неприятната процедура поносима. Лично доцента взе проба. Друг доктор гледа и се учи......Все още не знам, че колелото за мен вече се върти и Онкоболница и Хемонкология - Дървеница ще станат непоискани от мен, но необходими за живота ми дестинации.........
1 година по-късно....Все още съм в сън, кошмари ме връхлитат на моменти...Онкоболницата е все така огромна, но мирише и на сила. Дори на живот! Научих се да чакам пред кабинета за прием...Опознах докторите, сестрите, персонала - дори ги обикнах!....Въпросната биопсия излезе с отрицателен резултат. Същият доцент дори се обади на панаанатома да го пита сигурен ли е.. И като закъснял подарък за нова година ме сурвака с думите - Ще взема нова биопсия, големината на сливиците не отговаря на добрия резултат. И тази - втората биопсия - излезе с отрицателен резултат. Обикновено биопсиите излизат за 10 работни дни.....Аз и за първата, и за втората чаках по 1 месец. Защото и двата пъти пробата бе изпращана за повторна хистология. Втората биопсия бе изпратена за второ мнение в Онкохематологията........Не чаках дълго......Запознах се с един натрапник, който разби дарбата ми за гостоприемство. Един неканен гост влезе в живота ми, с претенция да стане домакин. Дифузен Б-едроклетъчен лимфом на тонзила, четвърти, последен, стадий! И това за стадия късно го разбрах.........И добре, че не знам всичко....Много знание - много печал!
На 17.11.2014г. започна пътуването ми към себе си! Започна пътя към израстването ми, започна пътя към промяната в мен и около мен! Никой вече не е същият у дома! За добро или лошо! Обичам до полуда Рая, Самуил, Йоан, Вилизар и Лъчезар!!!!! Не съм силна.......Не съм бяла и добра. Искала съм да си сложа край на живота. Колко пъти явно и скрито съм ревала........Добре, че леглото ми не може да приказва....Когато бях едно с него - колко неща чу от мен......
17.11.2015г.........Усмихвам се, радвам се......И повече от всичко искам да живея!!!!!!! И.....чакам......Със свито сърце PET скенера на 03.12.2015г.......И с вяра - че Този, Който бе до мен през цялото време, ще бъде с мен и в тунела на скенера. И най-вече, че ще довече до добър край войната, която водим с Него! Благодаря ти, Господи, че съм жива!
Благодаря и на вас, приятели верни. На всички приятели, които не ме изоставиха. Всички приятели - нови и стари - които отделихте време, средства, мили думи и сърце за мен! Подкрепата значи много за мен! И е неизменна част от войната! Защото нахранената с добро душа - помага на тялото да бъде победител! Силно вярвам, че ще бъдем победители!!!!!! Но и вече се чувствам победител....Защото победих в мен неща, които смятах за непобедими!
Благодаря!!!!!!
Не мога да повярвам, че това се случва с мен.....Смятам, че е сън, кошмар.....Онкоболница - колко е огромна и мирише на смърт!!!! Стоим с Лъчо пред кабинета...И чакаме.....Вече втори час...Чакаме да дойде кабинетната сестра...Тесен коридор, въздуха не стига. Не само от пространството....И хора, много хора пред съседния кабинет.....Учудих се, че никой не роптае. Всеки си чака реда. По-късно ги разбрах тези хора и спрях да се учудвам....Мъж в инвалидна количка, не може да ходи, не може да говори....Пише нещо на лист.......Казах си - Ооооо, защо така се е получило с този човек? Как така не може да говори? Самата аз имах пресипнал глас.....И самата аз само след около 4 месеца ще започна да пиша на лист......
Идва доктора. Първи въпрос - Кой те изпраща? Следва преглед.......Дълъг, досаден.....Отвори по-добре устата.....Не мога, толкова си мога.......Излизаш и чакаш да дойде сестрата, ще оформи документите и ще вземем биопсия.....Докторе, ще живея ли? Без биопсия нищо не мога да кажа.........Воала, най-накрая сестра! Обикаляш малко етажа. Даваш кръв - процедура, която ще се окаже част от моя живот в следващата 1 година. Плащаш цели 4лв. за един здравен картон, върху който са написали името ти - същия в книжарницата струва 60ст. Отиваш на кардиолог - пред мен в кабинета дядо....Без да искаш виждаш годините - 84г.!!!! А твоите 41!!!!! Дори не са наполовината. Той е с рак на простата, а ти.....и ти ще си с рак, макар и двойно по-млада. Тези няколко реда се вместват между 7 и 12,30ч. За да стигнеш финала - биопсията. Поне сестрата в отделението е мила и прави неприятната процедура поносима. Лично доцента взе проба. Друг доктор гледа и се учи......Все още не знам, че колелото за мен вече се върти и Онкоболница и Хемонкология - Дървеница ще станат непоискани от мен, но необходими за живота ми дестинации.........
1 година по-късно....Все още съм в сън, кошмари ме връхлитат на моменти...Онкоболницата е все така огромна, но мирише и на сила. Дори на живот! Научих се да чакам пред кабинета за прием...Опознах докторите, сестрите, персонала - дори ги обикнах!....Въпросната биопсия излезе с отрицателен резултат. Същият доцент дори се обади на панаанатома да го пита сигурен ли е.. И като закъснял подарък за нова година ме сурвака с думите - Ще взема нова биопсия, големината на сливиците не отговаря на добрия резултат. И тази - втората биопсия - излезе с отрицателен резултат. Обикновено биопсиите излизат за 10 работни дни.....Аз и за първата, и за втората чаках по 1 месец. Защото и двата пъти пробата бе изпращана за повторна хистология. Втората биопсия бе изпратена за второ мнение в Онкохематологията........Не чаках дълго......Запознах се с един натрапник, който разби дарбата ми за гостоприемство. Един неканен гост влезе в живота ми, с претенция да стане домакин. Дифузен Б-едроклетъчен лимфом на тонзила, четвърти, последен, стадий! И това за стадия късно го разбрах.........И добре, че не знам всичко....Много знание - много печал!
На 17.11.2014г. започна пътуването ми към себе си! Започна пътя към израстването ми, започна пътя към промяната в мен и около мен! Никой вече не е същият у дома! За добро или лошо! Обичам до полуда Рая, Самуил, Йоан, Вилизар и Лъчезар!!!!! Не съм силна.......Не съм бяла и добра. Искала съм да си сложа край на живота. Колко пъти явно и скрито съм ревала........Добре, че леглото ми не може да приказва....Когато бях едно с него - колко неща чу от мен......
17.11.2015г.........Усмихвам се, радвам се......И повече от всичко искам да живея!!!!!!! И.....чакам......Със свито сърце PET скенера на 03.12.2015г.......И с вяра - че Този, Който бе до мен през цялото време, ще бъде с мен и в тунела на скенера. И най-вече, че ще довече до добър край войната, която водим с Него! Благодаря ти, Господи, че съм жива!
Благодаря и на вас, приятели верни. На всички приятели, които не ме изоставиха. Всички приятели - нови и стари - които отделихте време, средства, мили думи и сърце за мен! Подкрепата значи много за мен! И е неизменна част от войната! Защото нахранената с добро душа - помага на тялото да бъде победител! Силно вярвам, че ще бъдем победители!!!!!! Но и вече се чувствам победител....Защото победих в мен неща, които смятах за непобедими!
Благодаря!!!!!!
Маме 
,
Толкова се радвам, че всичко е наред
От самото начало следях развитието и виждам колко силен човек си
Пожелавам на всички много, ама много здраве и светли празници
Не се познаваме, но следя някои от темите които правиш, и много ме разчувства с днешният си пост и
ме, и от мъка, и от радост.
,Толкова се радвам, че всичко е наред
От самото начало следях развитието и виждам колко силен човек си
Пожелавам на всички много, ама много здраве и светли празници
Не се познаваме, но следя някои от темите които правиш, и много ме разчувства с днешният си пост и
ме, и от мъка, и от радост. 
Препоръчани теми