Близнаците ми не спят....помогнете!

Anqled, ти сякаш не искаш нищо да промениш, а чакаш проблема някак си сам да се реши.  В крайна сметка всичко е на твой гръб.

Успех 

Анелия, относно медикаментите те разбирам напълно.
Дано всичко отмине бързо.

Преди да се родят близнаците, четох ето тази книга: http://www.amazon.com/Healthy-Sleep-Habits-Happy-Twins-ebook/dp/ … -step+programme.. . Като цяло не е нищо, което да ми беше непознато, но ако искаш хвърли едно око. Аз съм привърженик на обратната теория - колкото децата са по-спокойни през деня и отпочиват добре, толкова по-спокойни ще бъдат и през нощта... Казваш, че са много енергични и се чудите как не се изморяват - понякога точно от преумора не могат да се успокоят. С големия син, винаги съм била стриктна с почивките. Със съня през нощта е имал проблем само след много натоварен и активен ден. Близнаците за сега спят по цяла нощ (на 5 месеца са). По същия начин забелязвам, че нощем са по-неспокойни ако през деня сме имали гости, било е много шумно, водили сме ги насам-натам повече от необходимото и т.н. Стискам палци да се радваш скоро на здрав сън!

  Как можеш да накараш деца, които са много активни да бъдат спокойни? Ето на този въпрос още не съм си отговорила. Не говоря за случаи на превъзбуда, когато става още по-зле.
  Към авторката мога изразя единствено съпричастност и да и кажа, че не е сама. Неспящи близнаци е кофти комбинация най-вече за майката ако няма помощ. Моите и до ден днешен спят по 8 часа и им е напълно достатъчно, а за мен 9 часа са обсолютния минимум за оцеляване. Как се справяме - ами трудно, но най трудното  вече мина .... и оцелях/ме, макар на моменти да не ми се вярваше. Когато тръгнаха на ясла прекарах няколко месеца в спане, може да не ви се вярва, но така си беше.   

Това, че при вас е нямало нищо такова, не означава, по принцип че няма такова нещо. 

Ще ти разкажа моята история, пък ти сама ще си направиш изводите. Моите първата година спяха добре. Задържахме едното нощно хранене доста дълго - до към 6-7 мес, но и наче си спяха. От навършването на 1 год. заживях в някакъв кошмар. Заспиваха вечер към 19.30 ч. и към 12.30 - 1.00 ч. се будеха наспани, свежи като краставички и пълни с енергия. И започваше един нощен ужас - мляко, игра, приказка, забавления, който продължаваше до 3-4-5 ч. И нямаше сила на света, която да ги сложи в леглата. Към 4-5 заспиваха и се будеха в 6.30 ч. Аз вече работех и нямаше как да спя през деня. И така абсолютно всяка нощ без изключение. Спях от 22 до 24 ч. и от 4 до 6. Общо 4 часа на денонощие. На този режим изкарах 3 години.  Няма нужда да обяснявам, че не знаех на кой свят съм. Как не полудях не знам. Явно съм издържлива. После от 4 до 5 г. спряха да стават, но продължиха да се будят с писъци и ревове по 4-5 пъти на нощ и да ме вдигат. Опитах всичко друго освен да ги взема при нас. 4 год се мъчих, защото ми бяха напълнили главата с глупости колко е вредно децата да спят при родителите си. Накрая не издържах. Един ден отидох в магазина, купих две сгъваеми кошари (че дървените не се събираха в нашата стая), опънах ги от двете страни на нашето легло и ги преместих там. От същата вечер до ден днешен не са се събудили нито веднъж. Спим си  прекрасно вече повече от 2 год. В кошарите спаха до към 6,5 год. После вече не се събираха  и сами поискаха да се преместят в детската стая, което стана без никакви драми.
Сега толкова много ме е яд, че послушах книги и разни съвети и не ги взех в нашата стая по-рано, че ми иде да се пукна. Можех да си спестя 4 год безсъние и похабени нерви. Та съветът ми е не решавай предварително нища без да си опитала. Децата са различни, имат различни нужди и реагират различно на едно и също нещо. Не знаеш как ще им подейства нещо докато не опиташ. Така че опитай всичко и разбери кое ги успокоява. Не робувай сляпо на измислени правила.

аз си мислих ,че съм единствената ,която допуска децата да спят при нас ,но явно това е спасението ,които не го е преживял не знае колко е трудно месеци наред да не спиш ,нито за децата ,нито за родителите не е полезно да имат вечно уморена майка.