Детето ми не говори на 2 години

Мириам,
Мисля, че истината е някъде по средата. Mibobo се опитва да каже, че хипердиагностиката е също токова вредна както и подценяването на проблема. И то е така, защото не се оказва нужната подкрепа на семейството след поставянето на диагнозата. Представяте ли си стреса в едно семейство, когато чуят, че детето им има аутизъм. Мене, ако питате след такава диагноза, на родителите им трябва психолог в първите месеци докато осъзнаят и приемат фактите. И тъй като след поставянето на тази диагноза най-често семейството остава само с проблема си и започва да търси решения лутайки се насам натам, е необходимо много предпазливо да се подхожда при поставянето на тежки диагнози. Не виждам какво пречи да се направи както беше при нас - няма крайно заключение, но има препоръка за работа и покана за ново диагностициране след време. Между другото, в чужбина са много предпазливи с поставянето на диагнози когато имат някакви съмнения. Там подкрепата на семействата и работата с децата са водещи. И това според мен е така, защото са се сблъскавали достатъчно със съдебни искове от семейства, на чийто деца са били поставяни некоректни диагнози.   

Съгласна съм, че е добре диагнозата да се дава предпазливо, в случай, че има съмнения дали тя е правилната.
Не съм чувала за болница тук, която да работи със семействата на диагностицираните. Да, може би в чужбина, някъде по-"на запад".

Milena35, може ли и на мен да ми пратиш линк?

И моето дете е на обследване идния вторник, ще видим какво ще ни кажат

mibobo,
не искам да се заяждам, но как аджеба родителят ще накара едно дете да се съобразява с написаните правила?? Ти по книга и по форуми ли си отглеждала дете?Всяко дете е строго индивидуално и се развива в различен темп? Това, което ти пращаш, всяка майка може да си го намери в чичо  гугъл, но нали се сещаш,че детето А прохожда на 9 месеца,а детето Б прохожда на 1г.и 2м..Същото това детенце А,което е решило,че ще ходи от рано, обаче трупа пасивен речник(както и на мен една докторка от Варна ми каза) и проговаря в края на втората си годинка. Аз съм проговорила  към края на втората си годинка и то доста беден речник,ама под беден имам предвид мнооого беден. Майка ми не ме е водила по светила и не мисля,че съм изостанала (виж какъв отговор на цитата съм спретнала ). На една приятелка детето и до 3 г. ъкаше,мъкаше,хабер си нямаше от изречение , сега е първолак и е супер сладкодумно и умно детенце. ....Че не мисля,да се обяснявам повече, идеята ми е,че всяка разумна майка ще се води по детето си,по хората с доста по-голям опит,по съветите на специалистите в съответната област,а  не по писаните правила във форумите и различните здравни сайтове/ прекалено относително е/
 
И към Авторката Valka8810, от преки наблюдения мога да ти кажа, че в градинката детенцето ще започне да поема повече, децата  се копират едно -друго и мисля, че ще окаже някакво влияние. Ти прецени, сама за себе си, потърси логопед ,за да си по-спокойна, но пък за сироп не бързай, категорично против всякакво тъпчене с химии съм!

Julia,по спомени мисля,че беше казвала,че твоята кукла е била на ясла-би ли споделила там как се е справяла,имало ли е проблеми,полза ,как е било положението в общи линии?

Изобщо не става въпрос детето да бъде мъкнато по лекари, защото е проговорило по-късно. Моето го заведох на консултация малко преди три. Казаха - в рамките на нормата. Дадоха указания как да го насърчавам да говори, препоръчаха повече да му чета и да го карам да разказва по картинки, да държи нещо за писане, за да развива моторика, да оцветява. Доста по-късно тръгнахме редовно  на логопед, където констатираха, че сме отметнали голяма част от работата - остана Р и доизчистване на дикцията.
Но понякога наистина е препоръчително работата с логопед, или друг специалист, да започне по-рано. Най-малкото консултацията ще отхвърли варианта за наличие на по-сериозен проблем, а ако такъв има - да се вземат мерки.

Първите няколко месеца й се отразиха много благотворно - и на дисциплината, и режимно, и на речника. После, обаче си продължи по старому, другите деца стремглаво дръпнаха и докато когато постъпвахме беше на равен старт с някои и дори знаеше повече думички от други, на прага на 3-те години вече се виждаше голямата пропаст. Така се убедих, че има нужда от помощ. При нас проблемът е, че говори и не се спира въобще - просто говори на неин си език с примеси тук-таме от някоя дума.

 

Няма да си правя труда да ти отговарям, няма да ме разбереш щом си допуснала, че смятам че родителя трябва да направи детето си като по таблицата .......само ще ти кажа, че не си чеша езика като теб тук, а имам дете с проблем с проговарянето така, че хайде моля те не ми обяснявай   защото по неволя знам повече от теб за разни норми на развитие и кое кога и как се трупа.

Въпросната таблица се ползва в клиниката която обследват деца с проблем в развитието - Св.Никола....иначе да из нета таблици бол .

Хора пак казвам взимайте мерки навреме, защо после нещата се задълбочават, моята дъщеричка е вече на 4 години и 1 месец, а в развитието си е като 2 годишно, нали се сещате каква огромна разлика е това в тази възраст, по-добре една излишна консултация, отколкото после трудни за наваксване години.

Julia_21 И при нас проблемът е с бебешки говор. Откакто почнахме работа с логопеда много дръпна, но има много много работа още, много неща не й се разбират или й ги разбирам само аз.  Например: "пучалите" е "полицаите", отне ни месец докато разберем какво означава въпросната думичка:peace:

 romanol , от кога ходите на логопед, друго правите ли? Макар да е в логопедична група, мисля да ходим поне 2 пъти в седмицата и на индивидуална работа. То и въпросът за логопедичните групи е доста спорен, решила съм да дам срок от няколко месеца в които, ако няма промяна, да я преместя в редовна група.

Ами вече почти година работи с логопед- Индивидуално. Отказах прием в логопедична, защото смятам че това вместо да й помогне да се развива ще я дърпа назад. 

Всяко изоставане води след себе си друго изоставане. Изоставането в речевото развитие не е нещо изолирано, зад него стоят закъснения или други вриации на развитие в други системи. Речта е само върхът на пирамидата.

Да, децата в днешно време масово изостават с речта, масово са с незряла нервна система и т.н. и т.н Или да, на братовчедката на една съседка детето проговорило рязко с цели изречения на 4 г. И да, "на мен и на моето дете това не може да се случи".

В реалността обаче, за спонтанно наваксване на закъснението може да се мисли, ако детето започне да изважда активен речник до 2.3 - 2.5 г най-много. Оттам нататък не бих разчитала на казуистиката с детето на братовчедката на съседката. Проблемът е, че родителят трудно може да прецени дали останалите неща около речта са наред, за да чака относително спокойно до 2.5. Когато, ако има някакво по-сериозно затруднение, вече ще бъде късничко за реакция, защото първите 3 г. от детското развитие са решаващи за целия му по-нататъшен живот.

Няма такова нещо като "детето не иска да говори". Детето не говори, защото не може. Не мога да повярвам, че все още има "професионалисти", които използват тази престъпна мантра. Освен, ако не става дума за елективен мутизъм, когато детето говори на определени места и мълчи на други. Но това пак не е, защото не иска, а защото има проблем - т.е., не е по негова воля.  

Но също така и не бих се връзвала на твърди диагнози и формулировки. До третата година, дори и малко след това, и Господ не може да прогнозира как ще се развие едно дете. За това бих дала ухо на професионални препоръки кои са проблемните области, по които трябва да се работи и бих била скептична по отношение на категоричното диагностициране. Колегите много, ама много го обичат. Както обичат да казват и, че няма хапче за проговаряне. Има и още как. Виждала съм буквално стотици деца, някои от които със сериозен аутизъм, да проговарят с интервенции в рамките на биохимичния подход (медикаменти, хранителни добавки) и барокамера.

И последно, при закъснение в речта, редно е първата дума да има неврологът. Логопедите имат своята много важна роля в рехабилитацията на речевите нарушения, но цялостното неврологично функциониране може да се оцени от лекар.

Тези неща съм научила по трудния начин, не само на студентската скамейка и в практиката, но и от работата на сина ми с дисфазия. Който се озова при логопеда точно на втория си рожден ден (а трябваше да е при невролога, но нямаше кой да ми го каже). Ако бях чакала до третата година, сега още щеше да говори като първия човек и да не може по никакъв начин да покаже математическите си заложби.

 
Абсолютно съм съгластна.

Само да добавя, че и ние пием медикаменти и единият от тях бил нова формула и се давал при дечица с говорни проблеми. Откакто малката го пие и в комбинация с логопеда, нещата започнаха да вървят. 

Romanol, какво пиете? Нова формула?! Наострих уши!
Успех на дъщеричката ти, виждала съм я на видео, постнато от теб тук, невероятен сладур е!
Радвам се, че напредва.