Тия дни етърва ми като роди, за пореден път ми припомни как в голяма част (да не кажа повечето) страни по света майчинството е скандално малко време. Те са в Испания и там е 4 месеца, доколкото си спомням това дори включва 1 месец преди термина, та остават 3. Но и 4 да са, е безобразно малко. Като се сетя нашето на 4 месеца каква душица беше, нито тя, нито аз знаехме къде се намираме, а да те привикват на работа... Вижда ми се супер ужасно, та затова се чувствам много благодарна, че тук не сме така. 
Щастлива съм, че мога легално да си гледам детенцето докато е толкова малко, а не да шикалкавя, за да изкрънкам дни, седмици или месици допълнително, за да съм си с него. Ама все пак на тази "добра социална политика" ли да дължим 340лв? Не съм съгласна с постановката, че трябва майчинството през втората година трябва да се измерва с мин. раб. заплата... или просто тя е неимоверно несъобразена с икономическите параметри на живота у нас. Все пак те не стигат само за детето...пък за детските (които не че вземам де) хич няма да отварям приказка
И ние не сме милионери, но жизнената ни философия е, че за нас като родители и човеци са хубавите спомени, за това и пътуваме много ... А, след нас ... остава онази частичка в децата ни - не коли, къщи, бизнес ...
Знам, че има и такива като вас, моите приятели, семейство също се справят прекрасно с живота в България, трудят се-получават това, което им се полага и не се оплакват. Но като цяло нацията ни вече не е така, както поколението на баба ми и дори на родителите ми, чисто като добродетели, упоритост, трудолюбивост, психика. С тъга всеки път го установявам като се прибирам...
Просто ... Не ми се иска да униваме ... Не ми се иска да сме с розови очила ..., ама да ги заменим и само с черните ... не ми се ще ... Аз виждам все повече усмихнати и устремени хора ... И това ме радва безкрайно ... Виждам и се срещам с хора, които четат много, търсят информация всякаква ... и това ... кара ме да мисля, че макар и бавно ..., макар и за моите внуци или правнуци ... има надежда

Ама, то е защото се познаваме от планините
4-ри деца и с три от тях в Непал тази година - https://www.facebook.com/stoyanmar?fref=pb&hc_location=frien … pnref=friends.all
Едната има 2 момчета и беше за година доброволна приемна майка на едно бебе момиченце ... В деня, в който взеха детето и го дадоха на новото му семейство (а тя толкова страдаше, че не й позволиха да го осинови ...) се сдоби с 2-ра чертичка ... и още един юнак
И още една многодетна, която се шегува, че както години са борили стералитета, така стана многодетна майка в рамките на 9 месеца
След поредния (5-6-7 опит инвитро) пристигат документите, че са одобрени да осиновят 4 годишни близнаци ... Е, в деня, в които отиват да си ги приберат у дома ... разбира, че последния им опит е успешен
Сега си има 3 деца
2 на 5 годинки и една бебка на годинка ... И още много хора познавам ... Ей, такива ... Обикновени, но добри ... Те ми давам светлина ... и надежда ... Няма да се даваме ... Ще е наред всичко
не го разбирам това мислене, ей, мъча се, но не мога 

пак ще стигнат парите