Февруарчетата хапват ягоди, черешки - изцапани са вече всички дрешки!

Лили  Благодаря за кафенцето, чудно е.

Май влязохме в ужасните две. Дере се за всичко отнето. Разсейвам и се правя на маймуна, ама няма.
Окончателно ми бастиса телефона. Баща му колко ми се кара, после се зае да го оправя.
Вчера ни слагаха климатик и малкото орева света, че не му даваме да влиза в неговата стая, побърка ни всички и се изпокарахме. Накрая ще се моля да почвам работа.

Добро утро,
мерси за кафенцето, Лили.

Цветенце, добре дошла в клуба  това май им е програмирано състояние, за да не ни е мъчно, като трябва да ги оставяме вече   

ОХ, Феичка, Копче, и аз съм в тоя клуб.   Ние добре идентифицираме диагнозата, ама как се лекува е въпросът, направо съм кълбо от нерви в момента. Тръгнах да ѝ варя яйца на малката глезла (тя много обича) и още като ги видя сурови от хладилника, като почна едно тръшкане и едно пискане, докато не станаха готови, не спря да ми лази по нервите с писъци. Докато си ядеше яйцето, тичам аз да довърша една крем супа от картофи, дето се заех да правя, ама прекрасна - с домашни картофи и магданоз от баба ми, морковче, фиденце... Еееей изяде за нула време яйцето и пак се почна скимтенето, потя се аз да довършвам супата, да охлаждам, че да става веднага за ядене, нося я и тя почва да рови с пръсти вътре, а после и да ми маже дрехите, понеже явно другото не ѝ стига. Не знам за вас, ама аз подлудвам и я наказах в леглото, че да взема малко въздух... Извинете за мрънкането.  

Споделяйте, момичета! Моля ви! Вече имам чувството, че не съм у ред и че съм абсолютен провал като майка. Отделно вкъщи майка ми и мм ме изнервят с тяхните претенции и работата е да хвана горЪтЪ. Та тъй. Седнах да ям, той хвана стълбите. Качим се, чуй пералнята и тръгва надолу. Направо не знам как ще я караме.

Феичке, най-лошото, което можеш да направиш, е да си внушаваш, че не си добър родител. Още повече като не е така. Една от майките тук минава през сходни неща, тя се върна на работа 3 дни, сега обмисля да работи още един допълнително   Вчера я питах дали в градината се държи така и се оказа, чв там е съвсем нормален, но в момента, в който я види и почва да мрънка, да се тръшка, да се извива назад като дъга. Това възпитателите са го констатирали. А аз си мислех, че е още рано да се държат неуважително към нас  

Мчи тъй ще е...как иначе да си кажат кво искат/не искат. И наш младеж ревтуни за всичко отнето/недадено/поискано/непоискано - харрактер, каприз, инат, знам ли кое ще да е. Нооо понякога е толкова любвеобвилен, че се умилявам с тези мънички ръчички като се гушне или дойде до мен, гали ме по крака или ръката и ме гледа нежно, направо се разтапям и разливам Истина , не успявам да си сдържа нервите винаги, ама то пък е здравословно понякога да си кажем всичко, дето ни тежи така че, споделяйте  

Аз напълно разбирам, че дойде момента в който искат да покажат че имат мнение (или си мислят, че го имат) и че са отделни същества, които имат свои нужди и желания. Но аз съм много импулсивен човек (старая се да се боря с това) и настава голяма каша - аз викам, той реве и си държи на своето. Ок, приемам че зарязвам всичко и почвам да му осигурявам това което иска, но то е всичко което е забранено. Надига се на пръсти и търси да докопа нещо (вчера се тръшка за ножа, който е почти на средата на масата, ама го видял) ил отива да бърка в шкафовете и да вади най-тежките неща като тигани и тенджери, тоалетната го привлича с тоалетната хартия, която се яде и т.н.  и т.н. Не ме слуша, не изпълнява когато го помоля. Търся начина и съм убедена, че ще стане с много търпение и желание, но ми се искаше поне една идея по-добре да е.

Феичка, беше с най-добри чувства и ние минаваме през това, кога с по-малко тръшкане, кога с толкова много, че съседите ми звънят на вратата (от което полудявам, реве ми се, че съм толкова некадърна майка, та не мога са общувам с детето си и се изнервям адски повече) - за какво точно ми звънят, да ме питат защо плаче - м викам бия го на лягане и на ставане и тръшнах и аз вратата ако сме у дома, обекта на терзанията на малкото е непозволен, извеждам го от стаята, ако не мога да скрия обекта (отворен фризер, ближе вратата защото е студена и казвам "не"); ако мога да скрия обекта, скривам, пък нека си се тръшка - после като се поукроти, гушвам и обяснявам защо не може и не трябва. За сега минава. Ако сме навън...сложно ми е, защото не мога да го оставя на земята да се въргаля като прасенце. Вземам го и се отдалечаваме от обекта-дразнител. Реве, скубе ме, хапе ме, щипе ме и то ме гледа в очите докато "проявява тези си нежности", рита с крака, извива се на дъга с едно отривисто мятане на главата и раменете назад, без да го е грижа дали ще се удари (а пък не е като да не се е случвало). Та такива приятни емоции минаваме и ние.... после гледам да анализирам и оценявам "мирно време" като настане и се гуши в мене мило

Здравейте на всички.Искам да ви кажа че напълно ви разбирам.И Мишо постоянно се инати, а и любимата му дума е 'не'.Днес отново реших да му напълня басейна на терасата.Голямо забавление му е.Искаше ми се да ви пратя снимка, но не знам как да я кача (много ме е срам за което),бих се радвала ако някой ми обясни.

Вчера на обяд ми се тръшна, когато се прибирахме. Даже не разбрах за какво. Пищя, рева... Върви и реве, качва стълбите, а целият блок кънти от нейните писъци. Чак се напика от зор. Прибрахме се и след 5 мин се успокои. Но цирковете ми пилят здраво нервите, а и с тея хормони съм като бомба.
Не смятам за полезно прекалената отдаденост... Намирам за нездравословна всеотдайността на моменти. Детето трбва да разбере, че живеем заедно и се съобразяваме един с друг, а не се върти светът около него. Аз съм едно дете по лошо стечение на обстоятелствата и съответно съм гледана като принцеса. После ми светна по трудния и болезнен начин, че не съм центъра на Вселената. Чудех се другите защо не са запознати с този факт и страдах. Та така... На моменти пускам игнор като се закелеши или я оставям да й бъде скучно, за да си намери сама игра - не може вечно до полата на мама и да й правя игра. Има време за игра, време от мама-за-мама, време за домакинстване и т.н.
Флауър, ти си страхотен родител и Вили не може да има по-добра майка. Не се измъчвай! А щом имаш съмнения дали си добър родител, значи всичко е наред. Така са добрите родители.

И нов хит!... Хванете се за нещо, че може да паднете. Свеки, която не ми се е обадила нито веднъж по телефона от 6 месеца ей така, за да пита как съм... Или пък да пожелае да види детето, защото ако не я заведем може и месеци да минат... Та вчера с цялата си наглост заявила на ММ, че е време да го кръстим на нея, когато разбрала, че чакаме 2ро момиче. Тонът е бил императивен. Посмях се доста...

Аууу, Фрауст, думата на свексън не тежи ли като камък у вашта къща тц, тц, тц, това младо поколение сериозно, как е възможно да прояви такава наглост все пак второ момиченце не съм ти честитила, така че честити панделки, Ева ще си има сестричка-дружка

Привет и от мен от морето.
Дребния го качих в стаята да спи, поизчетах ви и викам да се оплача и аз, че гледам съм в темата.
Няма такъв цирк като нас тук на морето  . Луда ме е направил. До днес поиздържах и днес  му се развиках едно хубаво на плажа и го прибрах. Седи и реве за всичко и за нищо. Просто сме подлудили всички тук. Не знам какво му става , ама нон стоп реве. Сутринта тамън се закроти и видя човека с царевицата и рев за него или за царевица не знам. Вчера му дадох царевица и явно го е запомнил и днес като го видя и го сочи и опищя за пореден път плажа. Реве щото не може да е постоянно в морето, реве щото му духа, щото не му духа и тн. За капак нали сме си кекави и саполите се проточиха още на 2 ден, след това разбира се дойде и кашлицата да си пием и илачи. А и що да е само това, ми че как ...имаме още не излезли зъби,що и те да не тръгнат сега  , кошмар ви казвам. По гадна почивка не съм имала. Почти нямам шанс да се опъна да се попеча, камо ли да почина. Като почне да се лигави и се вкопчва в мен и се въргалям в пясъка с него. А и това тъпо време, тук редовно духа и как да му дам с тия сополи и кашлица да виси все във водата. Ако може само там би висял.
Стига толкова оплаквания. Фейчка не се бой че си лоша майка, аз съм по лоша и от теб. Чак се чудя понякога как ми издържат нервите.
Днес си викам взимам по 50лв и ша дам на всеки спасител и влизам в морето. Как не мога да плувам бърже ша са удавя, а тех нали съм ги подкупила да гледат на страни та сигурно ми е спасението  . Само де хората пищясаха тук от нас и на дали някой ще иска да го прибере 
Само се моля сега да се излекува, че понеделник да си го пратя на ясла, че иначе ще си тегля куршума вече. . Какво им се чудите толкова на тези ясли не знам. Ей голямо спасение са, че иначе ще изперкаме 

Фрауст честити ви розови гащички 

айде лек ден от мен и дано другия път да не се оплаквам толкова, не си падам да се оплаквам , но тук ми дойде в повече и реших да си поизлея малко мъката пред вас.

Герииии, милата  аз пък много ви харесах снимките у ФБ изглежда сякаш всичко е по мед и масло, а тя каква била работата...с деца на море

Стига с тез лоши майки, бре, всяка си е най-добрата мама за нейното си детенце

Абе лоши, добри, това им е късмета на децата.
Майтапа на страна, но мисля, че гледането на деца хич не е лека задача. Много нерви се изискват.
Гери Споко по морето е така. Ей на моя живее срещу него, а оревава плажа като го заведа.
Пробвай да даваш Коризалия и Алиум цепа за сополките. Може да е от влажния въздух.
Бизи Далеч не си ме обидила, надявам се и аз. Нервичките ми заминаха просто.

Ах, колко добре ви разбирам с това тръшкане  днес и на мен ми поскача на ластик с нервите, после докато се приспим...ама аз си намерих решение - тя докато спи, аз си пийвам биричка на терасата. И без това я кърмя след 8 часа. Ох, как ще ми липсва това вкъщи 
И подкрепям твърдението, че лошите родители не се замислят дали са лоши 

а пък колко ми е хубаво без свекърва и събрано всичко на един етаж като в апартамент, да не ви обяснявам 
И да ви кажа, на плаж без пясък и със сладка вода е голяма оферта - нищо не й се завира, не я щипе, не й се суши кожичката. Само аз съм огромна параноя да не се разболее и доста й ограничавам плицикането.

Фрауст, честити розови гащички    коментар за името ще си го спестя. Аз успях да извъртя ситуацията, хем да си мислят, че е кръстена на тях, хем на мен да ми харесва  а ако имаме второ и ако са близнаци и то момчета почти съм се решила да ги кръстя Miracle и Wonder    щото ако преживеят ще са точно такива 

Хубав и спокоен следобед