- Публикувана: 28 май 2015, 19:56 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2015, 09:00 ч.
Имате ли прякор?
По принцип нямам прякор 
И не обичам, и ми е странно. Всеки път като се возя в маршрутка ми е смешно като чувам как шофьорите се наричат с идиотски прякори.
Обаче много хора около мен ми измислят някакви имена, които не бих нарекла прякори, а по-скоро традиционни обръщения. Майка ми и баба ми ме наричат с едно име, с което сама съм се наричала като малка, докато се науча да изговарям нестандартното си име. Няколко мои познати, с които сме били в един форум, ме наричат по никнейм. Най-добрият ми приятел ми казва "бижу". МП - "гъзец"
И не обичам, и ми е странно. Всеки път като се возя в маршрутка ми е смешно като чувам как шофьорите се наричат с идиотски прякори. Обаче много хора около мен ми измислят някакви имена, които не бих нарекла прякори, а по-скоро традиционни обръщения. Майка ми и баба ми ме наричат с едно име, с което сама съм се наричала като малка, докато се науча да изговарям нестандартното си име. Няколко мои познати, с които сме били в един форум, ме наричат по никнейм. Най-добрият ми приятел ми казва "бижу". МП - "гъзец"
Близките ми приятели дълги години ми казваха Гонзо (от Улица Сезам).
Бившият ми съпруг винаги ми казваше Бебе, много рядко се обръщаше към мен по име. След развода започна да ми казва Съкровище
Сега съпруг №2 ми казва Мафел(ка). От време на време се случва да ни изгледат странно когато сме някъде на обществено място, но не се впечатлявам.
Бившият ми съпруг винаги ми казваше Бебе, много рядко се обръщаше към мен по име. След развода започна да ми казва Съкровище
Сега съпруг №2 ми казва Мафел(ка). От време на време се случва да ни изгледат странно когато сме някъде на обществено място, но не се впечатлявам.
Да, имам.
От много мъничка ми казват Мишка. Прякорът ми е Мишката. Съученици, учители и приятели и до сега ми викат Мише. Обръщат се към мен с Мишето.
Не само че ми харесва, ами си го обичам. Породен е от това, че имам малко лице, а като момиченце - още по-мъничко, миша физиономия.
Всякакви други семейни обръщения не ги причислявам към прякор.
От много мъничка ми казват Мишка. Прякорът ми е Мишката. Съученици, учители и приятели и до сега ми викат Мише. Обръщат се към мен с Мишето.
Не само че ми харесва, ами си го обичам. Породен е от това, че имам малко лице, а като момиченце - още по-мъничко, миша физиономия.
Всякакви други семейни обръщения не ги причислявам към прякор.
Само сестра ми ме нарича с него. 
Спомням си, че в началното училище ми викаха дългуч, бях по-висока от повечето деца. Но още в прогимназията другите ме настигнаха и задминаха, та прякорът изчезна. В 7-ми -8-ми клас ми излезе прякор НЛО, четях книги по темата и обичах разговори по нея 
. Но и той беше за кратко 
. После не съм имала прякори май, много години без прякор са това
Аз също.
. Но и той беше за кратко . После не съм имала прякори май, много години без прякор са това Всякакви други семейни обръщения не ги причислявам към прякор.
Аз също.
Опитвам се да си спомня, но няма такъв, който да е останал и да се е наложил. Единствено се сещам, че едно време с децата от улицата ни си бяхме измислили кодови имена/прякори за заблуда на противника....кой беше този противник така и не разбрахме 
Та моето беше Валби-Хърби много слабичка бях .
Иначе татко и до ден днешен измисля всякакви вариации на името ми, обикновено са по-подходящи за хамстер, но нищо
Та моето беше Валби-Хърби много слабичка бях .Иначе татко и до ден днешен измисля всякакви вариации на името ми, обикновено са по-подходящи за хамстер, но нищо
Имам много. Всеки път като сменя средата, се оказвам с нов такъв. По прякорите си съдя от кога се познавам с някой. Може би е заради това, че аз самата измислям такива на хората покрай мен ...
За мен обаче не е толкова важно как ще се обърнат към мен, а какво ще ми кажат след това...
Иначе последният ми е "муца"
За мен обаче не е толкова важно как ще се обърнат към мен, а какво ще ми кажат след това...
Иначе последният ми е "муца"