Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 311

  • 50 372
  • 729
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 217
Излезе превода на миниатюрата на Енгин.Слагам я на английски.
Анонимен,споко,скоро ще има превод и на български. hahaha hahaha

Скрит текст:
People say you have to travel to see the world. Sometimes I think that if you just stay in one place and keep your eyes open, you're going to see just about all that you can handle.” – Auggie Wren (Harvey Keitel) from a movie ”Smoke” directed by Wayne Wang and written by Paul Auster.

The conversations around the table, the swapping between the saliva and the stomach acid, and the damage on the idle percentage of my brain caused by the creaky sound of the wooden chair under my butt, as if it was creating a soft tissue trauma, were the proxy show of an atmosphere created by the weather. The rainy weather’s attempt to wet entire humankind, as if it was rolling itself from the ridge, was like squirming of a little child who needed to pee. That’s why streets were full of people and it was as if curbstones were walking on the people. Luckily, I had found a table and sat. And I had sat in such a way that my attitude was like a great commander who wanted to declare his own independence and my body was expansionist enough not to want any feudal systems inside and my hands and arms were threatening enough to colonize other continents. A chair that a waiter would suddenly put in front of the places that I would go with my eyes open could make me a distant relative of a sweaty elbow which was tired of waiting. Meanwhile, I can’t still catch the waiters’ eye.

I am in a place full of people and when there is a lot of people, one wants to be something else. What do I want? Looking everything from above, rising like a seagull in the steep of a tea, I want to go to my dream place. Actually, I want to be a seagull; like the eyes of a seagull searching for something, I want to play the fairy tales that I love the most, landing on different distant lands with a fairy tale hero attitude and inhaling the smell of the places where I land. Do I want a lot? It seems that, sitting at the table, one’s desire to drink a cup of tea is one’s most innocent state. When I look up, I don’t like this black backdrop casting shadows upon my eyelids. While looking at the people, the weather, and especially, the seagulls that I am jealous of, I want to discover new continents which nobody knows and I want their name to be mentioned with seagulls, and, arrogantly, with mine. Seeing is like the most primitive device compare to my dreams and feelings. The symphony composed by the tables, people who don’t listen to each other, hands mating with their phones, bodies that make their eyes make love with their smartphones as if they are receiving world’s most important news, and heads which wipe off the most primitive human behaviors with a theory that I cannot explain.

Human nature; when one sits at the table, and furthermore, isn’t able to catch a waiter’s eye, one wants to say something for everything; especially for the things spoken at the next table. Yet, I would just drink my tea at the table which I fortified with my mind’s walls. Even though the things spoken at the next table didn’t have any correspondence in my sensor’s system for a while, my existence defeated by the frailty of being a human, was trying to be a part of the reality, as if it was detached from the hairs of a white seagull, and the sentences spoken between the tables. When one draws one’s own borders, one audaciously wants to look around; and I am not still able to catch the waiter’s eye. It seemed like he, constantly turning his back as if I caught his eyes I would have him written the obscenest words on the ”adisyon” [Translator’s note: adisyon means `check` and it comes from the French word ”addition”], which I thought it was written as it was read, wanted to greet me with his back. The people who got together around the table had so many things to talk that I wondered how much sentence I would get in the judgments and the eyes of these people if I would do something crazy and, sputtering on the air with my breath, wanted everybody to open their eyes and go to places whose names they didn’t know. Like seagulls looking for their sea, everybody could look at the sky and the seagull that belonged to them.

While thinking all these, I didn’t know the angle between the hour and minute hand and I had already given hope up on the waiter. Our not being able to catch each others' eye had turned into a tragedy that needed to be told. Could I create a strong tea in the looks of the waiter who ran away from me with his eyes if I waved my arms and hands?

... and, it seems that my waving arms and hands apparently got his attention, he looks at me, as if he has been looking at me for years...

By waving the little paper in his hand, plain and clear, he says: ”Yes”. I look at him as if I reproach his being so clear and plain with my eyes and also by licking the spit piled up on the corner of my lips. I say ”Tea” without breaking up the serious atmosphere created by the waiter.

Before I was able to tell him about the relationship that we had during the time frame when we couldn’t catch each others' eyes, he, averting his gaze and folding the paper in his hand as if he is mimicking the gestures of important people, says ”We ran out of tea” and leaves.

Thinking whether I should postpone my dream of living a literary moment within me keeping my eyes open, I wrote on a white paper with characters stuck between my tongue and lips: ”I guess it was very easy to drink tea and be jealous of the seagulls... The hardest part was to be a human...”
[Translated by Engin Akyurek Universal Fans Club]

 

 

От този сайт може да се закупи списанието online
http://www.dr.com.tr...o=0000000641380

# 46
  • Мнения: 4 966


По-добре късно... Честит празник на всички, опазили детето в себе си.  Hug

# 47
  • Пловдив
  • Мнения: 34 226


https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/photos/a.23678310 … ype=1&theater

Превод от английски barisea: (Момичета, запазвам си правото да нанеса поправки след излизането на други преводи. Този път Енгин е надминал себе си по всички възможни параграфи. Барисеа)


Говорещи глави
От Енгин Акюрек

„Казват, че за да видиш света, трябва да пътуваш. Но понякога мисля, че ако просто си стоиш на едно място и държиш очите си отворени, ще видиш почти всичко, с което можеш да боравиш” Оги Рен (Харви Кайтел) от филма „Пушек” (режисьор Уейн Уанг, сценарий Пол Остър).
     Разговорите около масата, разменящите местата си слюнка и стомашна киселина, както и пораженията върху безработната част от моя мозък, нанесени от скърцането на дървения стол под задника ми, сякаш ми нанасяше травма на меките тъкани, заместваха атмосферата, създадена от времето. Дъждовното време, което се опитваше да намокри цялото човечество, сякаш се плъзгаше по планински склон, ми приличаше на гърченето на малко дете, на което му се пишка.     Точно затова улиците бяха пълни с хора и сякаш бордюрите ходеха по тях. Слава Богу, бях си намерил маса и бях седнал. И седнал така, приличах на велик пълководец, който иска да обяви собствената си независимост; тялото ми беше експанзионистично настроено, отхвърляше всяка феодална система на управление, а ръцете ми заплашваха да колонизират други континенти.       Столът, който келнерът внезапно би могъл да постави пред местата, където се готвех да отида с отворени очи, можеха да ме превърнат в далечен роднина на някой потен лакът, уморен от чакане. Между другото, все още не можех да уловя погледа на келнера.
     Намирах се на място, пълно с хора, а когато има много хора, на човек му се иска да бъде някой друг. Какво искам ли? Да гледам всичко отгоре, да се издигна като чайка, напила се с чай, да ида на мечтано от мен място. Всъщност, искам да бъда чайка; като очи на чайка, търсещи нещо, аз искам да изиграя приказките, които обичам най-много, да се приземя в различни далечни земи като приказен герой и да вдъхна аромата на местата, където се приземявам. Много ли искам? Изглежда, когато има желание да изпие чаша чай, докато си седи на масата, човек се намира в най-невинното си състояние. Когато гледах нагоре, не харесвах този черен фон, хвърлящ сянка върху клепачите ми. Когато гледах хората, времето и особено чайките, на които завиждах, исках да откривам нови континенти, за които никой не знае, и исках имената им да се споменават заедно с тези на чайките и най-дръзко – с моето. В сравнение с моите мечти и чувства, гледането е като най-примитивен инструмент. Симфонията, композирана от масите; от хората, които не се слушат един друг; от ръцете, общуващи със своите телефони; от телата, които карат очите си да правят любов със смартфоните им, сякаш получават най-важните новини на света; от главите, които заличават най-примитивното човешко поведение с теория, която аз не можех да обясня.
     Човешко е... когато седиш на масата и на всичкото отгоре не можеш да уловиш погледа на келнера, да ти се иска да кажеш нещо за всичко; особено за разговорите на съседната маса. Но все пак, аз просто ще си изпия чая на масата, която съм барикадирал със стените на съзнанието си. Макар казаното на съседната маса да не съответстваше по никакъв начин на сетивната ми система за известно време, съществуването ми, поразено от това колко крехко е човешкото същество, се опитваше да остане част от реалността, сякаш отделено от разговорите по съседните маси със белите пера на чайка. Когато човек сам чертае границите си, желае дръзко да огледа наоколо; а аз още не можех да уловя погледа на келнера. Изглеждаше така, сякаш като постоянно ми обръща гръб (да не би ако уловя погледа му, да го накарам да напише най-неприличната дума – „сметка”, за която смятам, че се пише, както се чете), той ме поздравяваше с гърба си. Хората, събрани около масата имаха да си кажат толкова неща, че се чудех каква ли присъда ще получа и как ли ще ме осъдят тези хора, ако направя нещо откачено и крещейки с пълно гърло, пожелая всички да отворят очи и да отидат на места, чиито имена дори не знаят. Като чайки, търсещи своето море, всеки да погледне към небето и към чайката, която му принадлежи.
     Докато размишлявах за всичко това, не знаех какъв е ъгълът между голямата и малката стрелка, и изгубих надежда за келнера. Неспособността ни да уловим погледа на другия се беше превърнала в трагедия, която трябва да бъде описана. Можех ли, ако помахам с ръце, да направя един силен чай от погледа на келнера, който избягваше моя?
... и изглежда моите размахани ръце очевидно привлякоха вниманието му, и той ме погледна така, сякаш ме гледаше от години...
     Мотаейки малко листче в ръцете си – чисто и гладко – той каза: „Да”. Погледнах го, облизвайки слюнката, събрана в ъгълчетата на устата ми, сякаш го укорявах, че е толкова чистичък и гладък в очите ми. И без да нарушавам сериозната атмосфера, създадена от него, казах: „Чай”.
     Преди да успея да му разкажа каква връзка е имало между нас в отрязъка от време, когато не можехме да засечем погледите си, той отвърна очи, сгъна листчето в ръката си и сякаш имитирайки жестове на важни личности, каза: „Чаят свърши”, и си тръгна.
     Докато мислех дали да отложа мечтата си да изживея литературен миг вътре в себе си с отворени очи, на листчето, с букви, заседнали между езика и устните ми, написах: „Мисля, че беше много лесно да пия чай и да завиждам на чайките... Най-трудно беше да бъда човек...”




Последна редакция: пн, 01 юни 2015, 23:27 от mariana51

# 48
  • Мнения: 4 966
Цитат
Докато мислех дали да отложа мечтата си да изживея литературен миг вътре в себе си с отворени очи, на листчето, с букви, заседнали между езика и устните ми, написах: „Мисля, че беше много лесно да пия чай и да завиждам на чайките... Най-трудно беше да бъда човек...

Благодаря!

Не е надминал себе си, Барисеа... просто леко е открехнал вратата към себе си и своето уникално възприятие за света...



Разказът е разкошен... просълзи ме.

Последна редакция: пн, 01 юни 2015, 23:43 от marytza

# 49
  • Мнения: 20 905
Цитат
И седнал така, приличах на велик пълководец, който иска да обяви собствената си независимост; тялото ми беше експанзионистично настроено, отхвърляше всяка феодална система на управление, а ръцете ми заплашваха да колонизират други континенти.    

Цитат
 Намирах се на място, пълно с хора, а когато има много хора, на човек му се иска да бъде някой друг. Какво искам ли?

Цитат
Погледнах го, облизвайки слюнката, събрана в ъгълчетата на устата ми, сякаш го укорявах, че е толкова чистичък и гладък в очите ми

Цитат
Преди да успея да му разкажа каква връзка е имало между нас в отрязъка от време, когато не можехме да засечем погледите си, той отвърна очи, сгъна листчето в ръката си и сякаш имитирайки жестове на важни личности, каза: „Чаят свърши”, и си тръгна.

Цитат
„Мисля, че беше много лесно да пия чай и да завиждам на чайките... Най-трудно беше да бъда човек...”
Възхитена съм от начина, по който говори за себе си..., та и за другите...
Извадих само някои пасажчета, които ме впечатлиха..



Благодаря за превода, barisea. smile3525

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 34 226


Получихме поредния си подарък от Енгин. А нашият към него - уважението към таланта му. Това момче е неповторимо. Спокойна вечер.

# 51
  • Мнения: 3 217
Барисеа,благодаря ти за прекрасния подарък! newsm51 newsm51 newsm51
С всеки брой на списанието Енгин ни дава по едно късче от сложния пъзел,който това момче явно представлява.Отново това,което е написал може да се тълкува различно,според настроението в което се намира читателят.Вчера и онзи ден,четейки първия превод си мислех за едно,сега в главата ми идват други мисли-така беше и с първата му миниатюра.Браво,браво Енгин!

# 52
  • Мнения: 23 353


Добро утро момичета  Two Hearts  и хубав, успешен ден !

Имаме превод на разказа на Енгин - благодаря за което !   bouquet

Да помним ...


Скрит текст:

# 53
  • Пловдив
  • Мнения: 34 226


Здравейте Енгинки. "Хората, събрани около масата имаха да си кажат толкова неща, че се чудех каква ли присъда ще получа и как ли ще ме осъдят тези хора, ако направя нещо откачено и крещейки с пълно гърло, пожелая всички да отворят очи и да отидат на места, чиито имена дори не знаят. Като чайки, търсещи своето море, всеки да погледне към небето и към чайката, която му принадлежи." Ние сме на ход, хората...
Успешен ден, би било добре да кажа - утре е СРЯДА... Но си имаме "Говорещи глави".

# 54
  • Мнения: 20 905
Здравейте,


Както се очертава, Йомер ще го видим на 10 юни...

А за ЕА..
Цитат
Когато човек сам чертае границите си, желае дръзко да огледа наоколо; а аз още не можех да уловя погледа на келнера. Изглеждаше така, сякаш като постоянно ми обръща гръб (да не би ако уловя погледа му, да го накарам да напише най-неприличната дума – „сметка”, за която смятам, че се пише, както се чете), той ме поздравяваше с гърба си
Трудно е "когато човек сам чертае границите си". Heart Eyes

Лек и приятен ден, момичета. Hug

# 55
  • Мнения: 3 217
Привет,момичета!
Днешния ден не знам защо нашите пишман политици наричат празник,аз бих нарекла ден за преклонение и равносметка-За какво толкова светли умове и смели сърца отдадоха живота си и кому и за какво отдаваме ние днес нашия живот??Равносметката май е доста горчива  Sick Sick

# 56
  • Пловдив
  • Мнения: 34 226




Намирах се на място, пълно с хора, а когато има много хора, на човек му се иска да бъде някой друг. Какво искам ли? Да гледам всичко отгоре, да се издигна като чайка, напила се с чай....
..............................
Чета, чета и няма изчитане. Висока топка е Енгин - не ми стига.... Полет на чайка.

# 57
  • Мнения: 2 293


Не съм си променила мнението за миниатюрата на Енгин/както и за него/ след превода на Универсалките.  В основата, както и предположих, е проблемът за идентичността или казано на български на самоопределението, на собствения смисъл, стремеж да се запази собственото пространство, без да се робува на чужди ценности.
Отново въпросът: Кой съм аз и какво е мястото ми в света, който ме заобикаля.. С този  сън наяве, Енгин отново ни води за ръка из криволиците на подсъзнанието, осветявайки и този път по някое затънтено ъгълче на своята психея/от гр. psyche/. На своя анимус, а защо не и на своя янг. На своя прилив от спонтанни чувства, излети на белия лист.
Ето тук, на белия лист Енгин Акюрек е себе си. И ни казва точно толкова, колкото той реши. А той има много за казване.
Поразена съм от картината, която изниква в съзнанието му, докато гледа хората, дъжда и  емблематичните чайки над Истанбул: „Симфонията, която композират  масите, хората, които нямат уши за другия, ръцете, които се любят с телефоните си, телата, които принуждават очите си да правят любов със смартфоните си, все едно получават най-важната световна новина, и главите, които заличават най-примитивното човешко поведение с една необяснима за мен теория.” Оградил се със своята самолично издигната Китайска стена  в усилието си да остане човек, което е толкова трудно в днешно време, да бъде част от тази действителност, в която господства станалата вече мръсна дума „l'addition / сметката/ , която той в своето заблуждение, че нещата са такива, каквито изглеждат на пръв поглед, смята, че се пише както се чува! Боже какво проникновение, каква присъда е това за днешния свят. Какъв шамар за нечувствителността, безкултурието и войнстващата простащина! Ето, виждам го как става и крещи: „Хора, събудете се, открийте своята мечта, открийте своята чайка и като нея потърсете своето море”, но вместо това получава  укоризнения поглед и бездушието на днешния свят, който се сношава с телефона и останалите технологични придобивки на съвремието ни.
И това, което най-много ми хареса, е самочувствието на пишещия. Не, той не хленчи, не се вайка, не е меланхоликът Хамлет, който оплаква съдбата си, но бездейства. Той ни казва кой е: Един велик пълководец, който подписва и подпечатва с тялото си  своята Независимост, руши границите на мракобесието и с мощната си десница завоюва нови континенти: нови територии на свободната мисъл.
Прекрасна образност! Удивителна смелост! Безбрежен дух на вътрешната, лична свобода!
Браво на момчето-чайка…
Сигурна съм, че ако прочета „Говорещи глави” още веднъж, ще открия и други неща между редовете и точно това е хубавото на литературните изблици на Енгин – никога не казва всичко, за да не ни пресити,  да имаме желание да се срещнем отново…
До скоро, Енгин…
 

Последна редакция: вт, 02 юни 2015, 10:21 от loveofmine

# 58
  • Мнения: 4 966
Привет.

Благодаря ти за отзива, ЛюбовHug
И в този и в предишния си разказ Енгин е открит. Той е себе си... въплътен в своя литературен герой така, както се превъплъщава и в екранните си герои... Леко провокативен, любопитен и любознателен, готов да прегърне света и да му даде себе си...
но не и на всяка цена!
Само с обич и разбиране можеш да получиш това, което е вътре в него - една великолепна вселена от усещания, размисли и чувства.
Всъщност, смисълът, който чета в заглавието на разказа, е по-скоро "общуващи" глави, не само говорещи. Защото човек може да говори и сам със себе си, или с Бога... А това, което ни провокира да направим Енгин, е да общуваме един с друг... защото:
"...съществуването ми, поразено от това колко крехко е човешкото същество, се опитваше да остане част от реалността..."
Не е нужно да губим миговете за близост с отлагане за бъдещето, което е неизвестно... или със заместители като смартфони... Хубаво е да го направим сега... да срещнем очите си и да надникнем в душите си, да докоснем ръцете си...

Последна редакция: вт, 02 юни 2015, 10:40 от marytza

# 59
  • Мнения: 2 293
 newsm51

Прекрасно казано,  Маричке…Вселена от любов, мисъл и чувства е Енгин. Енгин е човеколюбие. Енгин е предупреждение. Енгин е призив да общуваме, да не губим време, така, както той не отлага изживяването на този миг на откровение върху белия лист, а ни го подарява. С тази миниатюра той се опитва да ни накара да осъзнаем бездушието на машините в нашето съвремие и да си спомним, че първо сме хора и трябва да използваме всеки миг от живота си, за да общуваме с ближния, със себеподобните си, защото иначе ще загубим празника.…Също като посланието на Текин Булут, не мислиш ли?
След като обичаме такъв човек, трябва и ние да даваме…
А единственото, което можем  да направим ние за него, като негови фенове,  за да му върнем любовта, е да не мълчим, а да се опитваме да го разберем какво ни казва…Доколкото можем…

Общи условия

Активация на акаунт