- Публикувана: 1 юни 2015, 21:59 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2015, 21:43 ч.
Север-Юг и проектите на актьорите след него; С Русия в сърцето - 38
Айрич
Шматкам се и уча по малко
Айрич тази твоя приятелка не е у ред 
щом на тези очи вика блудкави 
тогава на Халит Ергенч требе да са безцветни Явно не харесва синеоки хора ...
Ооо, Фифке 
как се излъга да ни навестиш ? Хубаво е да се шматкаш и да учиш по малко 
на мен много ми харесват клиповете на рускините с руски песни - все едно са писани именно за този сериал ...
тази твоя приятелка не е у ред щом на тези очи вика блудкави тогава на Халит Ергенч требе да са безцветни Явно не харесва синеоки хора ... Ооо, Фифке
как се излъга да ни навестиш ? Хубаво е да се шматкаш и да учиш по малко на мен много ми харесват клиповете на рускините с руски песни - все едно са писани именно за този сериал ...
Привет, привет!
Много ми е приятно да видя и тук някои от старите ми познайници, Зиз, Фифи,
Да дам отчет как вървя със сериалчето.
Стигнах до 6 епизод и мога само да кажа - страхотен Къванч! Както пее Криско "Шапка ти свалям, шапка ти свалям" Фара, започна да избледнява с играта си, но и тя е много добра. Пресъздаване на цялостната история малко им куца на сценаристите (според мен), заради това и не ме предразполага да разсъждавам кой знае колко по сценария. Но, затова пък актьорите си вършат страхотно работата и ми радват очите и ще си го догледам с кеф.
Само едно нещо, което ми направи впечатление и не мисля, че е случайно от страна на турците. Защо всички отрицателни персонажи (разбирайте, подли, двулични, подмолни) са християни!?
Ама, както и да е така с преценили, така са го направили.
Хубава вечер, момичета!
Много ми е приятно да видя и тук някои от старите ми познайници, Зиз
, Фифи, Да дам отчет как вървя със сериалчето.
Стигнах до 6 епизод и мога само да кажа - страхотен Къванч! Както пее Криско "Шапка ти свалям, шапка ти свалям" Фара, започна да избледнява с играта си, но и тя е много добра. Пресъздаване на цялостната история малко им куца на сценаристите (според мен), заради това и не ме предразполага да разсъждавам кой знае колко по сценария. Но, затова пък актьорите си вършат страхотно работата и ми радват очите и ще си го догледам с кеф. Само едно нещо, което ми направи впечатление и не мисля, че е случайно от страна на турците. Защо всички отрицателни персонажи (разбирайте, подли, двулични, подмолни) са християни!?
Ама, както и да е така с преценили, така са го направили. Скрит текст:
Можеха малко повече да ни покажат колко трудно всъщност им е на Сеид и Шура да преминават през всичко това, което се случва. От царски офицер да станеш преследван разбойник, от любим син да те заличат от семейтвото, от богаташ изгнаник. Тя, пък, от руска аристократка и благородничка да спи по влакове, да се лишава от сън, храна, стандарт на живот. От любима дъщеря, нежелана снаха. От смирена християнка, свикнала да и се угажда в съобразяваща се с непознати обичаи жена.
Мисля си, че ако бяха наблегнали малко повече на това за зрителят после щеше да бъде по - лесо да разбере изборите и постъпките на двамата, защото не само любовта има значение в случая, ами и самте времена, в които живеят героите. Светът им буквално се разпада под краката им. Не е въпрос само на това колко се обичат, ами как цялостно се променя живота им. Още много може да се пише, ама май ще се връщам към гледането. 
Мисля си, че ако бяха наблегнали малко повече на това за зрителят после щеше да бъде по - лесо да разбере изборите и постъпките на двамата, защото не само любовта има значение в случая, ами и самте времена, в които живеят героите. Светът им буквално се разпада под краката им. Не е въпрос само на това колко се обичат, ами как цялостно се променя живота им.
Още много може да се пише, ама май ще се връщам към гледането. Хубава вечер, момичета!
Айре лека и синеока! Фифунке като не ти се пише, кажи само едно дзак, да те не мисля
Киара радвам се, че харесваш играта на актьорите - мен само заради тях ме беше яд, че приключиха сериала по-рано, не го заслужаваха, защото всички играеха от сърце и душа . А Киво е както винаги на ниво Фара също - ще видиш по-нататък колко е добра. Не са само християни подлярите, ама най-гадните - да Много си права за това, което си споделила в спойлера 
Лекинка и от мен! До утре!
лека и синеока! Фифунке като не ти се пише, кажи само едно дзак, да те не мисля Киара
радвам се, че харесваш играта на актьорите - мен само заради тях ме беше яд, че приключиха сериала по-рано, не го заслужаваха, защото всички играеха от сърце и душа . А Киво е както винаги на ниво Фара също - ще видиш по-нататък колко е добра. Не са само християни подлярите, ама най-гадните - да Много си права за това, което си споделила в спойлера Лекинка и от мен! До утре!
Фиф , от тебе 4акаме малко лиготия, да не стане много сериозно 
Киар4е мераба
Киво си е Киво!!
бездарен маникен
но и на мен ми куца сценария, 100 пъти съм го повтаряла и нещо не ми идва отвътре да пиша дълбоки коментари
пък и Едже остана сама след 2, 3 серия, така, 4е е нормално сценария да е по-слаб
айде пак лека
, от тебе 4акаме малко лиготия, да не стане много сериозно Киар4е
мераба Киво си е Киво!!
бездарен маникен
но и на мен ми куца сценария, 100 пъти съм го повтаряла и нещо не ми идва отвътре да пиша дълбоки коментари
пък и Едже остана сама след 2, 3 серия, така, 4е е нормално сценария да е по-слаб
айде пак лека
Привет!!!
Благодаря за реакциите на поста ми!!!
Не съм имала за цел да провокирам, да споря, да защитавам, да съм против.
НО щом гледам "С Русия в сърцето" , не мога да бъда отрицател на видяното.
Публикувах поста си тук, защото заглавието на темата го позволява.
За в бъдеще силно ще се ограничавам с "провокациите".
Дива ама моля те, много се радвам, че именно при нас споделяш усещанията си за сериала ... Под провокиране сутринта имах предвид, че нямах намерение да пиша толкова много рано, рано, но твоя пост ме накара да се замисля за някои неща. Нямах предвид, че ти с нещо ни провокираш, нищо подобно! Ще се радвам много да се включваш често в обсъжданията.
Благодаря ти за прелестните колажи!
ама моля те, много се радвам, че именно при нас споделяш усещанията си за сериала ... Под провокиране сутринта имах предвид, че нямах намерение да пиша толкова много рано, рано, но твоя пост ме накара да се замисля за някои неща. Нямах предвид, че ти с нещо ни провокираш, нищо подобно! Ще се радвам много да се включваш често в обсъжданията. Благодаря ти за прелестните колажи!
Здравейте
Фенче
Дива, не мисля, че има нещо лошо ако имаме различни мнения по някои въпроси
съжалявам, ако си се почувствала засегната
хороскоп
хубава нова седмица
Фенче
Дива
, не мисля, че има нещо лошо ако имаме различни мнения по някои въпроси съжалявам, ако си се почувствала засегната
хороскоп
Скрит текст:
хубава нова седмица
Здравейте в понеделник!
Пожелавам ви хубава нова седмица. Дано хороскопът от Айра ви помага.
Днес ще участвам с още един „литературен разбор“. Не мога друго. Дори един кадър, който ми трябва, не мога да си сваля.
Но не, за да ви убеждавам в нещо, а за да кажа как мисля за филма.
Дива, за мен "провокация" е с положителен знак.
Сеит върви по стъпките на баща си. Той сам казва, че иска да прилича на него и също един ден да се върне в Алуща:
„Точно както баща ми е направил“.
Но може би е време да се постави въпроса и за това, което отличава баща и син. Вече има достатъчно материал за това.
Мирза Еминов
Ето някои негови реплики:
(Думите към малкия Сеит): „Ще бъдеш лоялен към земята си, кръвта си, към семейството си и моя завет. Този, който предаде всичко това, се счита за предател.“
„Ще имаш приятелки в Москва и Петербург. Ще се забавляваш с тях, ще се смееш, ще си приятел с тях. Но накрая със сигурност ще се ожениш за турско момиче. Това е моят завет. И накрая ще се преместиш завинаги тук на земята ни.“
„Живеем на тази земя от 1000 години. Гордеем се, че сме турци. Но ние сме и руски граждани. Ако се противопоставят руснаци и турци, няма нужда да ви казвам на чия страна трябва да сте.“
В този мироглед „свое“ е с ясни граници; усеща се органично: земя, кръв, семейство, турско момиче. Опитът на етноса го охранява от „чуждото“ чрез правила, неподлагани на съмнение. От двете страни на границата хората няма как да се познават и живеят с предварително изградени за тях образи. Мирза няма дори да се запознае с Шура, защото неговите предходници вече са му казали каква е тя. Очевидно военната служба за него е била само професионално занимание и след приключването и той се е върнал в своя подреден свят.
Сеит Еминов:
И някои негови реплики:
„Аз мисля, че всеки трябва да живее така, както сърцето му подсказва.
Човек трябва да живее там, където иска да живее.
Трябва да прави нещата, които иска на този свят.
Но разбира се, да не забравя дълга си към родината.“
Очевидно е, че Сеит е ново поколение турчин. Да се води от сърцето, а не от правилата от векове; да решава сам къде да живее и какво да прави, а не задължително при роднините и на родната земя; при това да продължава да чувства родината си и да изпълнява дълга си към нея – това е много смело изказване, по което прилича на нас - 100 години по-късно. Баща му се успокои, едва когато чу думите за дълга към Родината. Това изказване Сеит направи при гостуването в Алуща преди тръгването на фронта и преди още да е застанал пред него ясно въпросът „Шура“; то ни разкрива общата подготовка, с която Сеит ще тръгне към решаването на този въпрос.
Все пак, изказвайки тези мисли по принцип, мечтата на Сеит към този момент е да живее в Алуща и тук да се родят децата му.
Сеит е преминал невидимите етнически граници, делящи „свои“ от „чужди“, по няколко теми.
Има близки приятели руснаци. В компромиса между командир и приятел след инцидента на фронта решението е в полза на руския приятел. Няколко пъти показа на Петро, че продължава да го счита за свой най-близок приятел както в Алуща, така и по-късно в Истанбул. „Навлизането“ в руското за Сеит не е формално, нито е професионално задължение; то е емоционално и с отношение към хората (приятелите, посещението при вдовицата на убития войник).
Най-далече в руското и отвъд границата на родното виждаме Сеит във връзка с любовта му към Шура. Очевидно плод на цялостното влияние на руската култура върху него – музика, театър, цялостна културна среда, той сънува и преживява любовта си с нея като в приказен сюжет. Това не само, че не е случайно, но по-късно сънят е повторен (първият път е преди, вторият - при връщането от фронта; съвсем различно би било, ако вместо като в този повтарящ се сън, Шура му се явеше в бяла рокля с червен колан в Алуща или нещо подобно.)
Без да искам стигам до въпроса за тв редакцията на сериала. Тя сигурно има своя логика, но тя е друга и нарушава логиката на създателите на сериала. В техния замисъл сънят на Сеит е след напиването и стрелбата. Сънят издава не само вътрешния свят на сина като своеобразен диалог с думите на бащата. В последователността има заложени контрасти: между забиващия се в съзнанието глас на традицията и звука от стрелбата, от една страна, и последващата ги красива руска приказка, от друга; между турско – руско; има контраст и в хващането на ръцете на Шура от Петро (сцената е наблизо до съня), когато тя отдръпна своите и му каза, че цени братската му загриженост, с протегнатите в съня ръце към Сеит. Сънят предхожда сцената на пазара, повтаряща на битово ниво приказния сюжет. Сънят на Сеит е важно да бъде показан не въобще, а тъкмо в тази последователност.
Като емблематична сцената е репродуцирана в много от материалите за сериала, нейното място от създателите на сериала е намерено точно тук.
(В бг варианта в думите на Мирза не присъства „завет“; това остава без смисъл присъствието на сцената с пиянството и стрелбата, предизвикана от споменаването на завета от Петро в предишна сцена; отпадат и горните съотнасяния между сцените, които зрителят може да направи; написаното от мен по-горе и в други постове губи смисъл (това, разбира се, е най-малката беда); от нищо друго не разбираме как Сеит мисли за Шура.)
И така, към момента на появата на Шура виждаме Сеит различен от своя баща: с доста свободно мислене и с наченки (в каква степен може да се каже, ако има някой друг за сравнение; може би това ще може да се каже в Алуща; тук можем да сравним само с бащата) на отвореност и преминаване на границата на етничното, решимост да се противопостави на традицията. Тази нарушена/премината граница е новото в КСШ, което го отличава от другите сериали.
По-нататък въпросът е: дали войната и събитията след нея ще стагнират или ще ускорят този процес или пък ще поставят Сеит пред една съвсем нова гледна точка към рускинята и „турското момиче“.
Особен поглед на порасналия Сеит към думите и завета на бащата.
Пожелавам ви хубава нова седмица. Дано хороскопът от Айра ви помага.
Днес ще участвам с още един „литературен разбор“. Не мога друго. Дори един кадър, който ми трябва, не мога да си сваля.
Но не, за да ви убеждавам в нещо, а за да кажа как мисля за филма.
Дива, за мен "провокация" е с положителен знак.
Сеит върви по стъпките на баща си. Той сам казва, че иска да прилича на него и също един ден да се върне в Алуща:
„Точно както баща ми е направил“.
Но може би е време да се постави въпроса и за това, което отличава баща и син. Вече има достатъчно материал за това.
Мирза Еминов
Ето някои негови реплики:
(Думите към малкия Сеит): „Ще бъдеш лоялен към земята си, кръвта си, към семейството си и моя завет. Този, който предаде всичко това, се счита за предател.“
„Ще имаш приятелки в Москва и Петербург. Ще се забавляваш с тях, ще се смееш, ще си приятел с тях. Но накрая със сигурност ще се ожениш за турско момиче. Това е моят завет. И накрая ще се преместиш завинаги тук на земята ни.“
„Живеем на тази земя от 1000 години. Гордеем се, че сме турци. Но ние сме и руски граждани. Ако се противопоставят руснаци и турци, няма нужда да ви казвам на чия страна трябва да сте.“
В този мироглед „свое“ е с ясни граници; усеща се органично: земя, кръв, семейство, турско момиче. Опитът на етноса го охранява от „чуждото“ чрез правила, неподлагани на съмнение. От двете страни на границата хората няма как да се познават и живеят с предварително изградени за тях образи. Мирза няма дори да се запознае с Шура, защото неговите предходници вече са му казали каква е тя. Очевидно военната служба за него е била само професионално занимание и след приключването и той се е върнал в своя подреден свят.
Сеит Еминов:
И някои негови реплики:
„Аз мисля, че всеки трябва да живее така, както сърцето му подсказва.
Човек трябва да живее там, където иска да живее.
Трябва да прави нещата, които иска на този свят.
Но разбира се, да не забравя дълга си към родината.“
Очевидно е, че Сеит е ново поколение турчин. Да се води от сърцето, а не от правилата от векове; да решава сам къде да живее и какво да прави, а не задължително при роднините и на родната земя; при това да продължава да чувства родината си и да изпълнява дълга си към нея – това е много смело изказване, по което прилича на нас - 100 години по-късно. Баща му се успокои, едва когато чу думите за дълга към Родината. Това изказване Сеит направи при гостуването в Алуща преди тръгването на фронта и преди още да е застанал пред него ясно въпросът „Шура“; то ни разкрива общата подготовка, с която Сеит ще тръгне към решаването на този въпрос.
Все пак, изказвайки тези мисли по принцип, мечтата на Сеит към този момент е да живее в Алуща и тук да се родят децата му.
Сеит е преминал невидимите етнически граници, делящи „свои“ от „чужди“, по няколко теми.
Има близки приятели руснаци. В компромиса между командир и приятел след инцидента на фронта решението е в полза на руския приятел. Няколко пъти показа на Петро, че продължава да го счита за свой най-близок приятел както в Алуща, така и по-късно в Истанбул. „Навлизането“ в руското за Сеит не е формално, нито е професионално задължение; то е емоционално и с отношение към хората (приятелите, посещението при вдовицата на убития войник).
Най-далече в руското и отвъд границата на родното виждаме Сеит във връзка с любовта му към Шура. Очевидно плод на цялостното влияние на руската култура върху него – музика, театър, цялостна културна среда, той сънува и преживява любовта си с нея като в приказен сюжет. Това не само, че не е случайно, но по-късно сънят е повторен (първият път е преди, вторият - при връщането от фронта; съвсем различно би било, ако вместо като в този повтарящ се сън, Шура му се явеше в бяла рокля с червен колан в Алуща или нещо подобно.)
Без да искам стигам до въпроса за тв редакцията на сериала. Тя сигурно има своя логика, но тя е друга и нарушава логиката на създателите на сериала. В техния замисъл сънят на Сеит е след напиването и стрелбата. Сънят издава не само вътрешния свят на сина като своеобразен диалог с думите на бащата. В последователността има заложени контрасти: между забиващия се в съзнанието глас на традицията и звука от стрелбата, от една страна, и последващата ги красива руска приказка, от друга; между турско – руско; има контраст и в хващането на ръцете на Шура от Петро (сцената е наблизо до съня), когато тя отдръпна своите и му каза, че цени братската му загриженост, с протегнатите в съня ръце към Сеит. Сънят предхожда сцената на пазара, повтаряща на битово ниво приказния сюжет. Сънят на Сеит е важно да бъде показан не въобще, а тъкмо в тази последователност.
Като емблематична сцената е репродуцирана в много от материалите за сериала, нейното място от създателите на сериала е намерено точно тук.
(В бг варианта в думите на Мирза не присъства „завет“; това остава без смисъл присъствието на сцената с пиянството и стрелбата, предизвикана от споменаването на завета от Петро в предишна сцена; отпадат и горните съотнасяния между сцените, които зрителят може да направи; написаното от мен по-горе и в други постове губи смисъл (това, разбира се, е най-малката беда); от нищо друго не разбираме как Сеит мисли за Шура.)
И така, към момента на появата на Шура виждаме Сеит различен от своя баща: с доста свободно мислене и с наченки (в каква степен може да се каже, ако има някой друг за сравнение; може би това ще може да се каже в Алуща; тук можем да сравним само с бащата) на отвореност и преминаване на границата на етничното, решимост да се противопостави на традицията. Тази нарушена/премината граница е новото в КСШ, което го отличава от другите сериали.
По-нататък въпросът е: дали войната и събитията след нея ще стагнират или ще ускорят този процес или пък ще поставят Сеит пред една съвсем нова гледна точка към рускинята и „турското момиче“.
Особен поглед на порасналия Сеит към думите и завета на бащата.