Берен Саат преди и след Intikam, в очакване на новите проекти на екипа! Тема 12

Привет!!!
Благодаря ви за прекрасните постове по съдържанието, за снимките, за инфото!!!
Замислям се по въпроса за каста и не мога да кажа, че има слабо място.
Героите може и да не са, но артистите са великолепни!!!


Дайче, Дана, Тио, Ваня@, Серената, Дъгичка, момичета ,
не подминавайте спойлера!

Дива


Тио според мен трябваше котката Елизабет да е черна (по сценарий)...по-тематично ми се струва...щеше да приляга по-добре на стопанката си.

Здравейте, момичета!  

Дана, Тио, Дива, Дайче, благодаря за вашите постове и разсъжденията ви!
Нямам търпение за следващите епизоди. Няма да ми стигне един фрагман!
Тио, мерси за кафето, по-безопасно ми се видя да седна като Кьосем Султан, но не се получи.
Дива,
Да ви кажа аз какво видях в еп. „Братска кавга“. Не знам кое е правилното, срещнах заглавието и в ед., и в мн. ч. Но може би няма значение, виждам го повече като насочващ етикет. Според мен тежестта е не толкова върху кавгата и многото кавги, каквито безспорно виждаме между героите, а върху определението. Братски означава преди всичко кръвни  за разлика от духовни (емоционални, на сърцето, на разума). Виждам двете думи от заглавието използвани по-широко: „братски“ като кръвна свързаност не само между двама братя, но и между майка и дете, брат и сестра, а „кавги“ са не само моментите, когато се карат и бият, но и конфликтът без думи, неразбирането, различното мислене и поведение по повод на едно и също на кръвни роднини.

Защо темата за кръвното и некръвното става толкова важна? Първо, тя тръгва от Кьосем и насочва към оценка на нейното поведение да взима под крилото си и да мисли еднакво и родените от нея, и децата от други майки. Второ, тя е основна за начина на наследяване на трона в империята: по кръвна мъжка линия. Намесата на жените и непълното родство  (друга майка) дават възможност този железен принцип и всичко свързано с него да бъдат обсъждани. Наистина, и в двореца шехзадетата са от един баща и различни майки. Но отношенията са различни: конкуренцията за трона не познава поведението на Кьосем, идващо с нея от външния свят. По-нататък, темата очевидно скоро ще е на дневен ред във връзка с въпроса кого Кьосем ще подкрепи за трона и като е майка за Осман, може ли да е и негова Валиде? Ще бъде интересно да видим как след Ахмед Кьосем ще конвертира своето семейство, изградено на различни принципи, в принципите на империята Такава тема насочва към мислене върху героите; кое формира личността: кръвната му предопределеност, характера, средата? Чрез това, което ни разказват, ни дават възможност сами да правим своите изводи.

Осман – Мехмед. Виждаме доста от интимния свят на двете шехзаде с един баща, но от различни майки.

Осман: социален – излиза често от двореца; приятелски настроен – стана му мъчно, но каза, че ще направи наново унищожената рисунка; подкрепи баща си при Мустафа – отдавна сам искал да го посети, поинтересува се дали е прочел книгите в стаята, покани го да види и той неговите; търси това, което свързва хората, а не това, което ги разделя, това накара Мустафа да му се усмихне; той си знае какво му е, но не изразява външно чувствата си от загубата на майка си, показва своите и чувства тези на Кьосем – на истинска обич и привързаност: каза го пред Сафие, направил е подарък за Кьосем, прегръдката и усмивките между двамата! тя не му отказа да приеме Ангела в харема и я изпрати при него. Първото нещо, което направи Осман за Ангела е, че и спаси живота от търговеца на роби, както и от лошо място, където можеше да попадне, погрижи се за нея в двореца. Другото важно нещо, което направи, е че уважи чувствата на брат си и не се възползва от ситуацията, а освен това – уважи чувствата на Ангела. Остави и избор тя да реши с кого от двамата иска да е. Въпреки че недвусмислено, Осман също се влюби в нея.

Мехмед можеше да е с Осман на пазара и да видим как  би реагирал там, но той остана нарочно в двореца...за да унищожи подаръка за майка им. Очевидно това е болното му място: не може да понесе любовта на Кьосем към Осман, не може да понесе и Осман, който умее много неща по-добре от него. Подчертава това, че Кьосем не е майка на Осман, както и това, че Мустафа е бил дълго затворен – подчертава нещата, които разделят хората. Влюби се в Ангела, но не се поинтересува нищо за нея. Ревнив, затворен, действа в скритото, груб към чувствата на Осман (Кьосем не го обичала, а го съжалявала).
 
Не знаем Ангела кого ще избере, след като Осман и остави възможност за избор.
Не е трудно в Осман да се видят моменти от историята на Ахмед и Кьосем: протегната ръка за помощ, грижа за другия, подкрепа, любовта като личен избор, уважение към чувствата. С показаните малки сцени и, без това да е направено драстично, ясно личи разлика между Мехмед и Осман. Докато важни разбирания и поведение  сближават Осман с Ахмед и Кьосем и особено с Кьосем, Мехмед очевидно се различава от двамата си родители. Това достатъчно ясно говори по темата „кръвно и некръвно“.

                          

 
  


Братска „кавга“ има и между братята Ахмед и Мустафа: без бой и остри думи. Тя е следствие на това, че човекът в Ахмед е буден и страда от решенията на султана в Ахмед; докато Пинхан е завзел  почти изцяло Мустафа. Все пак Мустафа си припомни старото обещание за корабчетата и това е голяма падежда, не го нарани с ножа. Колко още от човека в Мустафа ще успее „да освободи“ Ахмед в него, за да говорят на един език и да се разбират?
В този еп. ясно се вижда, че Пинхан е продукт не само от султанските решения на Ахмед, предизвикващи в него недоверие и страх; Пинхан говори и с езика на Халиме: ако се възкачи на трона, няма да има палачи и да се страхува, чуваме обвинения към Халиме, че го е изоставила сам, към Дилруба, че досега не го е защитила. Пинхан е микс от всичко преживяно през годините.

Една друга братско (-сестринска) „кавга“ се води между Ахмед и Дилруба. Докато Ахмед търси човека в Мустафа, Дилруба вижда като единствен виновен за състоянието на брат си Ахмед, целта е неговото отстраняване и възкачването на трона на Мустафа. Няма разлика между нейното отношение към шехзаде на тяхната група и това на групата на Сафие към Искендер: кандидатите за султан са подобно на вещ, без собствена воля, която няма и как да изразят, защото не знаят какво се планира чрез тях. Едрите шарки по дрехите, отговарящи на „едрите“ страсти на носещите ги, виждаме преминали от Халиме в дъщерята. Направо плашещ е „брачният договор“ между сестрата, която не е разбрала нищо от вината на майка им и своята собствена за състоянието на Мустафа, от една страна, и младия кариерист Давуд паша за съюз в името на Дилруба и поставянето на Мустафа на трона. Бързи и сръчни действия за ликвидиране на противника и за съюза от страна на двамата съпровождат клетвата за вярност, подчинена на: „Аз имам само една мечта: брат ми Мустафа да седне на трона, който по право му принадлежи.“ !?! Те са родени един за друг, за целта, която са си поставили, двамата са просто перфектната двойка.

Каква разлика между двойката Осман – Ангела, където се оставя да влезе първо любовта, и тази на Давуд паша – Дилруба, които подчиняват любовта на друга цел.

И кратък поглед към лагера на Сафие през призмата на кръвната връзка, любовта и средата: майка, син и дъщеря. В майката домогването до властта е унищожило почти всичко човешко: жестоки игри и готовност да убие всеки, изпречил се на пътя към властта. Финалната сцена на епизода разкрива пълна деградация, Сафие е изгубила всичко човешко в себе си. Преминала е отвъд границата на нормалното. Ако при убийството на бащата на Кьосем видяхме жестокостта, сега Хюлия ни показа Сафие налудничава.





Финалният откъс има забележително съдържание и монтаж. Когато Сафие казва, че е разрушила устоите на Кьосем и нейното управление е завършило „Страхуваш се, че тази хатун ще ти отнеме Повелителя.“,  ни показват влюбената Ясемин, която малко след това получава покана да придружи Ахмед, приета от нея с доволна усмивка. В няколко минути преминават различни и противоречиви чувства: управлението на Кьосем не е завършило, защото още не е започнало; виждаме резултата от действията на Сафие и компания: вместо да се влюби султанът, Ясемин се е влюбила в него; на самия султан малко преди това, гледайки нарисувания от нея портрет, му звучаха мотиви от музикалната тема на Анастасия и Ахмед – очевидно Ясемин за него е без трайно значение ; това нещастно влюбено момиче сега е щастливо, но не знае, че отива на смърт; „победата“ за Кьосем да се отърве от тази вредителка се сменя от това да чуе,  че е изпратила на смърт родната си сестра; все още предстои да узнае и това, че момичето не може да носи отговорност за случилото се.

Синът и дъщерята, братът и сестрата:

Искендер: всичко за него се събира в човек, дисциплиниран войн и служител. Дълги години носи несподелената любов в сърцето си. Това не го е озлобило, нито го е довело до мисълта да разделя Кьосем и Ахмед, за което единствен би имал основание, уважава техните чувства. Любовта му към Кьосем е чиста, живее я в сърцето си,  а приятелството с Ахмед – вярно. Знае си мястото, но чувствата му очевидно го издават (Ясемин забеляза; вероятно ги усеща и Кьосем, затова се държи рязко с него – отказа да я придружи при Мехмед Гирай, също в разговора за Мелике), няма друга видима с него (която ние видяхме е за през нощта), отказва на Мелике, рисунката, признанието, че сърцето му е заето – всичко това е заплаха за него. Колкото майката е изгубила в двореца човешкото в себе си, толкова синът е само човек.
      
Хюмашах: брат и сестра с различно поведение по един и същи въпрос. Тя спря физическото отравяне на Ахмед, но нареди продължаване на „тровенето“ на душата както на Кьосем, така и на Ахмед. Зюлфикяр не знае нито за едното, нито за другото. Сърцето и иска да обича, склонна съм да приема, че това е нейната човешка същност. Но тя е „покрита“ от наученото в двореца и от „най-голямата и слабост“  - нейната Валиде: да не уважава чувствата на другите; възпитана е в отношение на превъзходство и власт над останалите, каквито иска да упражни и сега, страхува се от майка си (удари Ясемин, крещи на нея и Бюлбюл, но друг е истинският виновник). Ще видим как ще се справят със Зюлфикяр, ще може ли той да подкрепи и да разшири човешкото в нея. Не знам как той  ще понесе истината за Ясемин и участието на Хюмашах в тази история, както и това, че в същото време Ахмед е бил тровен и Хюмашах разбра това. Лоши тайни между двама в една любовна връзка.

Към края на Ахмед и епохата Султан Ахмед естествено се появява вече въпросът за оценката на управлението му. Но трябва да е ясно за кой Ахмед става дума: за историческата личност или за сериалния герой. Ако става дума за Султан Ахмед от сериала, няма да е справедливо и няма да е пълно, ако се пропусне постигнатото от човека Ахмед. Ахмед от сериала е преди всичко султан с човешко лице, човешки чувства и терзания, това е основното, което ни разказват. (Отнася се и до останалите герои. ) Историята е само опорни точки и фон.  Султан Ахмед  е, който позволи  да поникнат в двореца хуманизъм, любов и който има до себе си жена, в която цени ума, вижда я като свой спътник и  източник на щастие. Това само по себе си е исторически значимо, без да се е случило по този начин в историята.
Според мен тъкмо по тези причини на концепцията на сериала откриването на джамията беше показано доста стилизирано. На мен това ми хареса, най-малкото се избегна опасността от кич, който е винаги наблизо до такава тема. Но може в следващия епизод...
 
(Във връзка със ситуацията в момента се сещам да ви кажа нещо, което вече не помня къде прочетох. Че т.нар. Закон за братоубийството е по-скоро разрешение за такива действия. В смисъл, че не е задължително, а е позволено. Не знам дали това е така или не. Но има разлика и от това кое е вярно, Искендер и Мустафа биха се разбирали различно. Ако законът е задължителен, те са нелегитимни като кандидати за трона. Ако това е само разрешение те са легитимни, но са пропуснали реда си:  Искендер е изостанал от поколението преди Ахмед, а Мустафа от поколението на Ахмед. След смъртта на Ахмед би трябвало на трона да седне Осман, но той пък няма Валиде по правилата. Така и тримата възможни кандидати за трона са проблемни.)

Дива ,Ваня ,Дана  

Малко хумор от мен ...




Моето мнение:

Здравейте дами ,

Ваня благодаря за прекрасния анализ! Напълно съм съгласна с всичко написано! И акцентирам на някои моменти от поста ти за шехзадетата:


Точно тези черти, лично според мен, не се възпитават, не могат да бъдат придобити, а са заложени - или ги притежаваш или не. Според мен, Кьосем се е отнасяла и се отнася еднакво с всички свои деца. Да, към Осман може би е подхождала по-внимателно, но то е ясно за всички, защо това е така. Просто Мехмед не е приел и не приема настоящата ситуация, защото е такъв, защото така е устроен ...за него по-приемливо би било едно друго отношение и поведение - такова, каквото би имала, например, Махфирузе към Мехмед, ако ролите бяха сменени.

Дива благодаря за фрагмана!  

С риск да тълкувам неправилно трейлъра, бих казала, че на първо слушане думите на Кьосем не ми допадат .
Лека нощ!

   Приятен ден на всички  

 Много съм развълнувана от фрагмана и очаквам с голямо нетърпение новия епизод  
 За съжаление пророчеството на лечителката за спасяване живота на Ахмед от Кьосем се сбъдна    

От първата сцена разбирам, че Кьосем не е успяла да отмени поръчаното от нея убийство на Ясемин. Първото, което прави след шока от тържествуващото признание на Сафие, че е успяла да я направи убийца на собствената си сестра е да се върне в стаята на Ясемин и разгледа отново рисунките в албума й. Безсилна съм да намеря точните думи, с които да опиша състоянието на Кьосем в този момент, но страхотно ми харесва отиването й веднага при Хюмашах без да крие омерзението си от нея и майка й, че съзнателно са направили жертва невинната й сестра. Не разбирам дали Кьосем знае, че са накарали Ясемин и да отрови Ахмед, но се надявам в епизода и това да стане ясно. Изражението на Хюмашах е коренно различно от това на Сафие и ще се въздържа от предположения какво ще направи след разговора с Кьосем и заплахите, че ще бъдат жестоко наказани за този им най-голям грях.


Без съмнение от следващите сцени на Кьосем с Ахмед предполагам, че тя всичко му е разказала за Ясемин, Сафие и Хюмашах. Единствено за това, че е поглъщал с лекарството и отрова той и лекарят ми се струва, че дори и нямат предположения    Кьосем имаше подозрения, но ... наистина не успя да намери доказателства.


Едва ли Хюмашах ще направи някакви признания и за това дори на Зюлфикяр. Виждам, че Сафие иска да разбере "тревожна" (от Бюлбюл ... предполагам) подействала ли е отровата на Ахмед.


Може би самата Кьосем ще поиска от Искендер да НЕ убива Сафие    след като разбра истината за него от Зюлфикяр. Предполагам и че Зюлфикяр казал вече на Кьосем кой е Искендер в този епизод ще се въздържи да разкрие тази тайна и на Ахмед. А може би и Кьосем ще поиска това от Зюлфикяр, защото си спомням как искаше да спести болката и разочарованието на Ахмет от истината за майка му Хандан и Дервиш.


За Осман и Мехмет вече направих своя коментар, че за това имат вина родителите     необръщайки внимание на различните характери в проявите им още от детска възраст    

Дана, Дайче, ще прибавя и моите разсъждения по въпроса в спойлера от поста на Дана. 

Когато Кьосем разбра, че Ясемин и е сестра, се промениха начинът, по който тя я вижда и начинът, по който вижда присъствието и в двореца.

Дотогава тя я виждаше в контекста на това, което и каза Мехмед Гирай за нечии намерения да свалят Ахмед от трона и да сложат друго шехзаде. Свърза го с освобождаването на Мустафа и  намерението на Халиме да ожени Дилруба за Великия визир. (Кьосем мисли по начина досега - с внимание към Мустафа, тя не знае за новото шехзаде Искендер и откъде идва истинската заплаха.) По време на кризата на Ахмед главният лекар каза, че лекарството, което му дава за стомаха е трябвало вече да го излекува, учудва се, че  болестта прогресира. С Хаджи уточниха, че това е от 3 седмици и че времето съвпада с осовобжадаването на Мустафа и появата на Ясемин. Кьосем бързо събира „2 и 2“ и каза, че тези факти не може да са съвпадение и че имат смисъл и тя ще разбере какъв е той.
По време на разпита Ясемин не каза, че трови Ахмед, но тя също не каза при тази смъртна опасност за нея, че е сестра на Кьосем. Можеше да се спаси. Няма и как да каже, защото не знае.
Кьосем знае, че единственото място, където не може да си пъхне носа, е Ясемин в покоите на Ахмед.
От горните факти смятам, че без да има сигурни доказателства, има достатъчно насочващи, за да даде заповед за убийството на „шпионката“ Ясемин. (От съвременните си разбирания не го приемам, но действителността в двореца дава ли възможност за друго? Ако имаше сигурни доказателства, и тъй като това е покушение срещу династията, Ахмед трябва да издаде много смъртни присъди. Затова доказателства няма, а Сафие, Хюмашах и Бюлбюл ще мълчат.)

Какво се промени след като Кьосем разбра, че Ясемин и е сестра? Заедно с това, което научи от Халил, Кьосем е възстановила и свързала новата информация със своите наблюдения, за които не е имала обяснение досега, и пред нея сега стои една различна Ясемин. Нейна сестра, на която е вложено друго съзнание: Кьосем знае, че тя не помни родния край – рисува мелниците, но не знае къде е това място, представя се за венецианка, не знае своята истинска история. Липсата на съзнание и манипулирането и правят Ясемин невинна. Това Кьосем разбира едва сега.
Сега пред Кьосем „се отваря“ цялата история с Ясемин: едно, като отвратителен подарък от Хюмашах, насочен не само към Ахмед, но и към самата нея, поставяйки сестра и между двамата. Кьосем сега разбира, че целта на Сафие е всъщност (и) самата тя: да и причини непоносима болка. По-нататък, ако за Хюмашах с това се приключва, коварството и подлостта от замисъла на Сафие продължават. Като поставя отровата в ръцете на шпионката Ясемин, тя насочва Кьосем към нея – Сафие знае, че Кьосем ще направи всичко за живота на Ахмед. И когато това е свършено, тя „превръща“ шпионката в сестра на Кьосем.
Кьосем със сигурност ще се обвинява за смъртта на сестра си, но Кьосем е убила "шпионката", а не сестра си. Затова грехът е на Сафие и Хюмашах (до степента, в която участва).

Ние не знаем какво още до репликите от фрагмана е  разбрала Кьосем . 

Здравейте

Дайче

Съгласна съм с теб! Като се замислих, права си в това отношение. Наистина, може би не е било правилно Кьосем да се отнася еднакво с децата си, а да прояви гъвкавост в подхода си към тях, съобразно характерите.

Всичко е възможно. Може и така да е, а може и да е друго: да накара Искендер да убие Сафие, след като вече знае, че той й е син. Така Сафие в последните си мигове да осъзнае, че ще умре от ръката на собствения си син. Така както тя (Кьосем) без да знае, уби сестра си. Може би това планира за Сафие, използвайки Искендер. Ще видим.

Ваня съгласна съм с написаното! За вината на Сафие и Хюмащах въобще не говоря, защото оправдание нямат. Но може би, Кьосем трябваше да подходи не толкова радикално с Ясемин. Да я прокуди, да я затвори някъде, докато вината й бъде доказана със сигурност - да. Но убийството... . Единствено не съм съгласна, аз лично , с думите й, че някой я е принудил да убие. Принудиха я да се съмнява, да се страхува, но не и да убие...това беше нейно решение. Можеше да вземе и друго такова, както вече писах.
Но, Сафие познава Кьосем много добре и знаеше, че Кьосем ще действа радикално - така с "един куршум два заека".  Грозно, подло и жестоко от страна на Сафие, но тя вече отдавна е изгубила всичко човешко. Дори да загуби децата си, надали ще се трогне толкова. Ужас!

 

Ваня        
Дана     
  Напълно приемам и твоя вариант на отмъщението за Сафие     но ми се иска и да разбере за Искендер, че влюбен и дори повече от Ахмед обича Кьосем     
Тио     благодаря много и за поредния тематичен колаж       

Дайче,Ваня,Дива ,Дана  привет и от мен ! 
Благодаря на всички за прекрасните постове и предположения, за следващия епизод...
Аз смятам ,че след срещата със Сафие , в погледа на Кьосем  прочетох едновременно съжаление за това ,че загубва сестра си ,едновременно разочарование от самата себе си ,че без да иска е изпълнила пъкленият план на Сафие за втори път /случката с баща и/
Относно новият фрагман ,след като научи истината за Искендер предполагам ,че Кьосем ще се откаже от това да го накара да убие Сафие.Предполагам ,че Зюл и е казал ,че самият Искендер не знае ,че Сафие е майка му.Сафие умира една година след Ахмед 1618 и ще види изкачването на Мустафа на престола.
Колкото се отнася до Зюлфикяр той е верен на Династията ,той е войн и чувството му за дълг е на първо място ,даже и пред любовта.



Наследство...


В четвъртък ни чака тежка сватба 

Привет, момичета!!!        
Благодаря ви за написаното!!!
Чета ви в захлас и с удоволствие.
Сериалът страхотно ми харесва.
След всяка серия, изгледана с превод и написан пост, си мисля,
че съм си подредила картинката и нататък, ще ми е ясно всичко.
Но не би. Идва фрагманът и пак ме връхлитат емоциите.
Като чета постовете ви, пак се вълнувам.
Няма да си излагам фантазиите, но ще споделя само за закона за братоубийството.
Не, че го знам какъв е. Както не знам, дали е задължителен, или препоръчителен.
Но този закон, в нашия случай, не беше приложен.
Спомням си, че в началото ферманът /султански указ/, който Ахмед написа,
не получи фетва - /становище по теологичен, или правен въпрос,
базирайки се на източници на ислямското право;  
писмен отговор на мюфтия по правни въпроси./
Така, че приемам, че Мустафа, а и Искендер, са легитимни претенденти за престола.
Мустафа при това на два пъти е султан - след Ахмед и след Осман.
За Искендер остава съдбата на изчезналото шехзаде.

В братската кавга много ми хареса Осман,
но много ми е мъчно за Мехмед.



Благодаря ви за реакциите на спойлера!!!
Дайченце,   чакам и твоето мнение.
Надявам се и Серената,   да се появи.
Приятна вечер!!!

Привет, мили момичета

Дива още в началото на сериала бях шокирана от този закон за братоубийството, в името на цялостта на Империята и се разрових за повече информация. Няма нужда да казвам, че написаното в различните статии е доста противоречиво. Първо четеш едно, после друго... . Аз лично си изградих следното впечатление: законът не е задължителен, но е силно препоръчителен и изпълнението му се окуражава.
Не случайно ни дадоха, че Ахмед получи запитване или по-скоро препоръка за съдбата на Мустафа, след раждането на Осман. Тогава Халиме отиде да разговаря с него и той я успокои.

Също така законът се прилага не само за братята, а и за мъжките им рожби, ако имат такива. Случвало се е да се избиват и други роднини на базата на закона.  Повечето султани изпълнявали закона частично: убиват най-близкия по възраст брат или братя. Но Мурад III и Мехмед III са известни с радикалността си в това отношение. Доколкото си спомням, в една английска статия пишеше, че за 150 години са избити над 80 шехзадета.

Лека нощ от мен! 

Дива    не пропуснах спойлера ти и направо не повярвах на очите си  че съм пропуснала в предходния си пост и да ти благодаря    за предложенията с категоричния отговор ДА за новата тема  
 
   Имам една едничка молба  ...  
 Много приятен за гледане хубав клип видях току-що във ФБ с една от музикалните теми като промо за новия сезон на ВВ Кьосем   и ще съм ви много благодарна за допълнителна информация    

https://www.facebook.com/merasultankosemsultan/videos/1552925251673504/

   Размислих се с притеснение за напускането на Джанет    трябваше да каже на Кьосем истинската причина защо го прави  


   Като предателство за Кьосем се получи и не само    но ще се наложи и нея да спасява от Лала Омер    


    Никак не ми харесва този поглед на шехсаде Осман към Кьосем и то в този момент, когато тя го оправда пред Мехмет  


Дана  този "братоубийствен" закон е точно цитиран и пояснен в 3:10 мин. на 6 част от френския документален филм за Сюлейман Великолепни. Тези политически и династически убийства са се случвали по същото време и в царските дворове и на Запад, и на Изток, но за ОИ са били ... "легализирани"  

http://vbox7.com/play:858ac2c17b

Приятна вечер  

Здравейте ,

Дайче благодаря! За съжаление не мога да отварям vbox7 от Белгия . Търсих го в youtube, но не го намирам. Ако знаеш друг източник, откъдето да го гледам, моля пиши. Ще го потърся и на френски.

В очакване на резюмето днес!