Патологична ревност

Здравейте,
Съгласна съм само до някъде, с това, че, „чрез форума трудно би ви се помогнало“. Според мен е добре да обсъдите проблемите си със психотерапевт и ако ми напишете на лични за кое населено място става дума ще ви препоръчам колега. Тук само ще споделя моите мисли и разсъждения, които в комбинация с мненията на другите участници в темата, надявам се ще ви дадат  различни гледни точки и посоки за размисъл .
Хубавото за мен  е, че краят на писмото ви показва, че сте се обърнали и  към своите преживявания и нужди и сте разбрали, че освен за проблемите на съпруга ви е добре да се погрижите и за себе си.
След като сте преживели заедно 25 години брак е много трудно да прецените какво точно да направите, а решението, както и отговорността, за последвалата промяна в живота ви са ваши. Трябва да прецените и претеглите много „за“ и „против“.  Още повече, че когато става дума за толкова продължителни взаимоотношения има много хора и взаимодействия, с които да може да се чувствате длъжна да се съобразите.
Едно от нещата, които знам, като фамилен терапевт е,  че когато децата напуснат родителското семейство – за да живеят самостоятелно, или за да създадат на свой ред семейства, обикновено проблеми като ревност или конфликти се изострят и набират мощ за партньорите. Причината за това е, че останали сами , те трябва да се обърнат отново един  към друг, вместо да се грижат за отглеждането и възпитанието на децата.  От друга страна, решението ви дали да се разделите със съпруга ви или не може и да се улесни тъкмо от това, че не трябва да „се грижите“ и за децата и може би , вече може да отделите „ресурс“ за себе си -Вашата личност, вашите мисли, чувства и преживявания да са най-важни и значими.
Последното ми се струва най-важно и ви желая успех, не зависимо от това „под грижа за себе си“ ще изберете да останете със съпруга си или да се разделите.
 Разбира се, не знам почти нищо вашата семейна ситуация е такава, така че  не мога да съм по-конкретна.
Даниела Тахирова /психотерапевт/