
Миналата седмица нали имаше кампания да четем заедно, та аз взех, че си препрочетох една от любимите ми книги - "Малкият принц". В резултатат на което се роди този колаж, който няколко вечери все забравям да публикувам. Няма да слагам цитати от книгата, защото предполагам, че всички ги знаете, но ще сложа в спойлер нещо, на което попаднах във ФБ. Малко тъжно, но доста вярно, за съжаление...

Caribiana
Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди – монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята … бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием… Може би от срам…
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото…И така…Мълчим…
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
…
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.