Аз пък разбирам авторката, че не иска да се занимава с развод. Аз съм разделена с мъжа ми от 4 години, не поддържам абсолютно никаква връзка с него, но не мисля да си причинявам развод. Такси, разправии, вадене на мръсно бельо, не искам да го преживявам, мерси.
- Публикувана: 6 юни 2015, 18:48 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2016, 10:16 ч.
Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?
Обаче щом и той като все още не се и ориентирал разводно...пък може и ти да си имотна...и човека да изчаква 
Аз също ще се включа с един съвет, не знам колко ще ти е полезен, защото всички ситуации са различни, но искам да ти кажа, че правиш огромна грешка с тези семейни вечери. И това ти го казвам от гледната точка на 16 - 17 годишна, каквато бях преди няколко години и в същата ситуация. Първо удължаваш си не само твоята агония, но и тази на дъщеря ти. Ако баща и иска да я вижда той сам ще си търси контакта с нея, не е нужно да се събирате както преди, защото вие вече не сте семейство. Не знам дали в случая тези "семейни вечери" си ги предложила, защото и на теб са ти нужни, все пак казваш, че още ти е рано за развод, а ако искаш да продължиш напред, правилно са ти казали, че няма какво да го отлагаш.
Според мен трябва да прекратиш всякакъв контакт с него, ако той не се интересува от дъщеря ти без ти да го подсещаш, толкова по- добре за нея, по отрано ще се осъзнае какъв човек е и няма да се измъчва, защото повярвай ми тя го преживява колкото и да се опитва да не личи. На никой не му е приятно да му се разбие семейството, още повече когато си израснал в нормално такова. А и е в много рискова възраст, затова я наблюдавай и гледай да и създаваш положителни емоции доколкото е възможно, дадоха ти идея в по-предните постове да отидете на ексурзия някъде, това и на двете много добре ще ви се отрази.
Много е важен примерът, който сега ще и дадеш.
Според мен трябва да прекратиш всякакъв контакт с него, ако той не се интересува от дъщеря ти без ти да го подсещаш, толкова по- добре за нея, по отрано ще се осъзнае какъв човек е и няма да се измъчва, защото повярвай ми тя го преживява колкото и да се опитва да не личи. На никой не му е приятно да му се разбие семейството, още повече когато си израснал в нормално такова. А и е в много рискова възраст, затова я наблюдавай и гледай да и създаваш положителни емоции доколкото е възможно, дадоха ти идея в по-предните постове да отидете на ексурзия някъде, това и на двете много добре ще ви се отрази.
Много е важен примерът, който сега ще и дадеш.
И аз съм от тези, които се пазделиха със съпруга си след изневяра от негова страна. Много тежко го понесох, направо не бях на себе си, първите два дни след като разбрах за изневярата ревях от сутринта до вечерта, но това не ме е спряло веднага да поискам развод и да спра всички контакти със съпруга си освен свързаните с детето. Това съветвам и авторката-по-добре е бързо да приключи с развода и да гледа напред, да си намери нова среда, нови приятели и нов живот!
Стискам й палци да се възстанови от психологическа гледна точка в най-скоро време!
Стискам й палци да се възстанови от психологическа гледна точка в най-скоро време!
Понеже се повдигна въпросът дали съпругът ми е игнорирал бащинството, реших да споделя нещо и за това. През първия месец, след като ни напусна, не общувахме изобщо и тогава той видя дъщеря ни два пъти, за по два часа на пицария. Дъщеря ни е особено дете - много е сдържана и не обича да изразява емоциите си. Колкото и пъти да съм я питала как се чувства, все отговаря добре и сякаш е затворила ситуацията с нас някъде дълбоко в себе си. Това ме тревожи, защото, колкото и да е зряла за възрастта си, тя все пак е тинейджър, а и е много привързана към баща си. Аз бях лошото ченге, което я кара да учи, прави забележки и т.н, той винаги й позволяваше всичко. Според баща й, тя го разбирала, но, разбира се, тази теза е толкова удобна за него. Затова, реших да посмекча ситуацията за нея, а и за мен. Предложих му да ни идва на гости, когато иска, да вечеряме заедно, изобщо да имаме вечери, както преди. Така правим вече почти 2 месеца - гостува ни веднъж седмично, не говорим за ситуацията, държим се сякаш всичко е като преди. Мисля си, че на нея й е по-добре така. Аз също при срещите си с него го демитолигизирам и после един, два дни, не страдам толкова. Сигурно така удължавам агонията, но наистина съм съгласна със Зандали, че няма как изобщо да не общувам с него, заради нея. Той и без това понякога по цяла седмица не се обажда на дъщеря ни, което сигурно я наранява. Тя казва, че й е все едно, но не съм сигурна. Иначе, като материална грижа също не се е престарал - досега й е превел по сметката 400 лева и два пъти е пазарувал. Това за неговите възможности е много малко, но сигурно е доста скъпо да си с млада любовница. Слава богу обаче, че засега аз нямам проблем с издръжката й и парите му не ме интересуват, а и никога не съм разчитала на него в това отношение, по-скоро е било обратното.
що бе, ако сега му прости, ще има още 7 години до следващата изневяра 
Седем - седем, явно като не изневерява е перфектният мъж и авторката си го обича още и се надява той да се върне пак /което всъщност е и твърде вероятно/. Аз също не мисля, че има зор да бърза с развода, щом и без това е толкова отчаяна и нещастна, защо да си причинява още неприятни емоции. Като свикне и приеме раздялата за факт, лесно ще се разведе.
Естествено, че има мъже, които не изневеряват.
Илина, тези семейни вечери за кого ги правиш? 
Ако е за детето, никак не е добре. То е голямо, знае какво се е случило, а вие лицемерно го лъжете, че всичко е ОК?!
Ако е за мъжа ти - не вярвам, той би предпочел да е с младата си приятелка.
Остава варианта да ги правиш за себе си, като начин да го виждаш и да се залъгваш, че ще се върне.
Може и да се върне. Съвсем възможно е.
Тази девойка едва ли има план да се обвързва с доста по-възрастен мъж.
Кавам ти го от личен опит.
Ще се позабавлява и ще се ориентира към някой по-близък до нейната възраст.
Но!
Ти така ли смяташ да продължаваш?
Явно не се чувстваш добре.
Явно можеш съвсем спокойно и без него. Това с хладилника е доста показателно какво точно е допринасял той.
Помисли си и действай.
Но не протакай много.
Не е в твоя полза.
Сметка на името на малолетно дете не е добра идея, колкото и разумно да е то.
Също си помисли.
Ако е за детето, никак не е добре. То е голямо, знае какво се е случило, а вие лицемерно го лъжете, че всичко е ОК?!
Ако е за мъжа ти - не вярвам, той би предпочел да е с младата си приятелка.
Остава варианта да ги правиш за себе си, като начин да го виждаш и да се залъгваш, че ще се върне.
Може и да се върне. Съвсем възможно е.
Тази девойка едва ли има план да се обвързва с доста по-възрастен мъж.
Кавам ти го от личен опит.
Ще се позабавлява и ще се ориентира към някой по-близък до нейната възраст.
Но!
Ти така ли смяташ да продължаваш?
Явно не се чувстваш добре.
Явно можеш съвсем спокойно и без него. Това с хладилника е доста показателно какво точно е допринасял той.
Помисли си и действай.
Но не протакай много.
Не е в твоя полза.
Сметка на името на малолетно дете не е добра идея, колкото и разумно да е то.
Също си помисли.
Говори ти наборка с 3 приключили дълготрайни връзки и момче на 14 год. Имам същите притеснения за детето си, когато ги игнигнорират, те стават "невидимите" деца /ако имаш време, прочети повече за тях/ Това, което аз правя е да съм постоянна подкрепа и всякакси го уверявам, че е обичан /неговият баща му е дал 400лв. за десет години/
Безсмислено е да се обвиняваш и да се питаш "къде сгреших?" И аз, като теб, никога не разчитах на партньорите си, а мъжете не харесват оправни жени, карат ги да се чувстват непотребни и малоценни и намират кукли, които им реват на рамото.Тъй като не искам да рева сега съм сама и никак не ми е самотно
Безсмислено е да се обвиняваш и да се питаш "къде сгреших?" И аз, като теб, никога не разчитах на партньорите си, а мъжете не харесват оправни жени, карат ги да се чувстват непотребни и малоценни и намират кукли, които им реват на рамото.Тъй като не искам да рева сега съм сама и никак не ми е самотно
Разумната силна жена познава своята слабост. А слабостта на жената (която силната жена особено ревностно прикрива) е самотата. Затова аз, въпреки, че съвсем спокойно мога да живея сама и да се справям сама - имам се за силна жена - не го направих. Една силна жена има нужда от още по-силен мъж - предизвикателството е да го намери.
Успех на авторката, успех и на теб.
Разумната силна жена познава своята слабост. А слабостта на жената (която силната жена особено ревностно прикрива) е самотата.
За някои самотата се определя от това имат ли мъж до тях - колкото и приятели да имат, деца или хобита, няма ли мъж все ще са зле.
За други мъжа хич не е определящ фактор...
Разумната силна жена познава своята слабост. А слабостта на жената (която силната жена особено ревностно прикрива) е самотата.
За някои самотата се определя от това имат ли мъж до тях - колкото и приятели да имат, деца или хобита, няма ли мъж все ще са зле.
За други мъжа хич не е определящ фактор...
Приятелите си имат семейства.
Имането на приятели не е равнозначно на това да има човек партньор в живота. За мен разликата е огромна. Да оставим настрана, че приятелството е доста съмнително понятие...А партньорът освен приятелство, дава и приятни физически и емоционални изживявания. Децата са си деца, в един момент си поемат по пътя.
Popule, не отричам, че има такива хора. Както се видя от една не толкова стара тема обаче, има и от другият вид - нямат нужда от партньор, за да са щастливи (или да борят самота).
В настоящият случай проблема на авторката е не само тя от коя група е (твоята, ама с правилния партньор ли е), а и че има дете за което да мисли (и какъв пример иска да му даде)
В настоящият случай проблема на авторката е не само тя от коя група е (твоята, ама с правилния партньор ли е), а и че има дете за което да мисли (и какъв пример иска да му даде)
Препоръчани теми