Dincho, не само на теб, ама тая жена преди да се светне че живота не свършва с мъжа й, едва ли ще може да направи каквото и да е за детето си 
- Публикувана: 6 юни 2015, 18:48 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2016, 10:16 ч.
Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?
Jesus..., и аз мога да ти стана фенка 
...ама твърде много страст вкарваш в "боклуците" и "п*тьовщините", което говори за лошо и болезнено Неизчистване от тези гадове 
Ама де да знам, аз от боклуци деца не съм раждала и въпреки, че съм разделена с бащите на децата ми, не ги смятам за последната гад земна. Разочаровала съм се - разделила съм се...и толкова от към емоция. Все си мисля, че страстта отива повече на обичта, а глозгането на кокали си е повече мършавоядство или по човешки казано - неумеене да прощаваш, от там и да продължиш. Може пък и да греша, но за сега се чувствам добре с тази си грешка.
П.П. докато се изпиша видях поста на Popule и съм съгласна с него / без частта "Веднага" да се тръгне да се търси нов мъж /
...ама твърде много страст вкарваш в "боклуците" и "п*тьовщините", което говори за лошо и болезнено Неизчистване от тези гадове Ама де да знам, аз от боклуци деца не съм раждала и въпреки, че съм разделена с бащите на децата ми, не ги смятам за последната гад земна. Разочаровала съм се - разделила съм се...и толкова от към емоция. Все си мисля, че страстта отива повече на обичта, а глозгането на кокали си е повече мършавоядство или по човешки казано - неумеене да прощаваш, от там и да продължиш. Може пък и да греша, но за сега се чувствам добре с тази си грешка.П.П. докато се изпиша
видях поста на Popule и съм съгласна с него / без частта "Веднага" да се тръгне да се търси нов мъж / 
Омразата вреди най-много на мразещия. А защо човек да не си запази хубавите спомени и добри отношения с бившата си голяма любов? Аз съм в отлични отношения с моята. Е, знам, че и сега да щракна с пръсти, веднага ще дотича обратно, но няма да го направя, защото за мен счупена и лепена стомна не носи вода. Ама всеки си знае себе си. Аз не тая злоба и омраза и живота ми е много по-лек така. Всеки ден си намирам повод за щастие - толкова красота има около нас. Стига да има човек очи да я види. Най-важното е човек да е в мир със себе си. Когато ходя на черква, винаги паля свещичка за това близките и приятелите ми да са в мир със себе си и винаги паля една за мир по света. Смейте ми се, ама това са моите откровения...и разбирания за живота.
Любов е последното нещо, което ще изпитам ако съм на мястото на авторката.
И не съм казала нищо за омраза. Но такъв човек за мен ще бъде едно голямо НИЩО.
Да в началото ще има сълзи и сополи, но някои неща не се прощават. Който иска да го унижават, да прощава. За мен е унизително да простя и да прибера обратно такъв човек.
А спомените да - остават си. Остават хубави спомени примесени с горчивината от раздялата.
Ама как може да обичаш човек, който веднъж вече те е предал по този начин и сега го прави за втори път? Аз след като веднъж ми го причини моя не мога да му позволя да се върне, нямам и грам чувства и доверие в него. А ти се чудиш как да го приласкаеш отново. WTF? Наистина се учудвам.
P.S. Сега прочетох горното мнение:
Любов е последното нещо, което ще изпитам ако съм на мястото на авторката.
И не съм казала нищо за омраза. Но такъв човек за мен ще бъде едно голямо НИЩО.
Да в началото ще има сълзи и сополи, но някои неща не се прощават. Който иска да го унижават, да прощава. За мен е унизително да простя и да прибера обратно такъв човек.
А спомените да - остават си. Остават хубави спомени примесени с горчивината от раздялата.
+1000
И нямам и грам омраза. От сърце му желая всичко най-хубаво, той е баща на дъщеря ми, просто ми е безразличен от страна на по-любовни взаимоотношения. Иначе ми е дори приятел. НО повече - абсурд
P.S. Сега прочетох горното мнение:
Любов е последното нещо, което ще изпитам ако съм на мястото на авторката.
И не съм казала нищо за омраза. Но такъв човек за мен ще бъде едно голямо НИЩО.
Да в началото ще има сълзи и сополи, но някои неща не се прощават. Който иска да го унижават, да прощава. За мен е унизително да простя и да прибера обратно такъв човек.
А спомените да - остават си. Остават хубави спомени примесени с горчивината от раздялата.
+1000
И нямам и грам омраза. От сърце му желая всичко най-хубаво, той е баща на дъщеря ми, просто ми е безразличен от страна на по-любовни взаимоотношения. Иначе ми е дори приятел. НО повече - абсурд
Dincho, не само на теб, ама тая жена преди да се светне че живота не свършва с мъжа й, едва ли ще може да направи каквото и да е за детето си
Което е ужасно тъжно.....
Мъжете не обичат децата си, обичат майките им...
Ама ние жените и майките кО правим
Страдаме за неквИ мъже и не мислим за децата си.............
Мога да съм в мир със себе и да продължа живота си и без да простя.
Наистина ли? Как го правиш това- сериозно питам, защото на мен пък ми е трудно с мира, когато ме гложди непрошката...все нещо ми се връща като емоция и току уж съм мирясала и ме хлопва някаква подобна на непростената гадост в тила.
Мога да съм в мир със себе и да продължа живота си и без да простя.
Наистина ли? Как го правиш това- сериозно питам, защото на мен пък ми е трудно с мира, когато ме гложди непрошката...все нещо ми се връща като емоция и току уж съм мирясала и ме хлопва някаква подобна на непростената гадост в тила.
Ами не знам точно. Просто приемам, че дадения човек си е такъв и няма какво да го мисля и да се тровя.
Да простиш не означава да прибереш някого обратно, означава да продължиш да си в мир със себе си и без излишни емоции към наранилия те ! И това има най-вече връзка с любовта към себе -си-то 
Което е ужасно тъжно.....
Мъжете не обичат децата си, обичат майките им...
Ама ние жените и майките кО правим
Страдаме за неквИ мъже и не мислим за децата си.............
Първо, че малко бащи не обичат децата си - говоря за истински мъже и бащи, и второ - че майките ...квото там. Не бих го казала нито за себе си, нито за някого, когото познавам.
Виж, ако имаш предвид, че има оглупели от любов жени, които пренебрегват децата си заради мъже - това да, има. Но да не мислят...
А има бащи, които правят за децата си много повече, отколкото някои "майки".
Невъзможно 
аз не съм прощаващ човек
аз не съм прощаващ човекХихих, недей, че ще ти станат бръчки по лицето от непрощаване.
Сега сериозно - поради каква причина трябва някой да прощава някому? Никой никому не дължи любов априори, освен майката на децата си. И то не всяка.
Та в този смисъл, поради каква причина трябва да прощаваш някому, че е спрял да те обича и е решил да продължи живота си без теб? След като не те иска за партньор повече, защо да седи с тебе? Никакви прошки и подобни глупости. Просто осъзнаваш и приемаш фактите и продължаваш напред.
