(Био)зеленчукова градина - тема 30

а сигурна ли си, че в съседния парцел не се въди "твоят" копър? 

една година направих лехичка, насях копър (цял пакет на по-малко от квадрат", заградих, отбелязах какво е посято и зачаках.
после цяло лято брах копър .... от лозето  всичко беше отнесено там, мравки ли бяха, вятър ли...

Можеш да пробваш да съчетаеш копъра с други растения, с които ще си взаимодействат благоприятно. Има цяла наука за това, нарича се алелопатия. Съчетавайки различни култури в градината, те си взаимодействат благоприятно, като се защитават от вредители и се подхранват едно друго. Имам една книга, която много ми харесва (защото кратко и конкретно много неща са обяснени): "Градина без отрови" на "Хоби фермер" и там е посочено, че копърът добре се развива със зеле, лук, салата, краставици.

Забелязах, че в компостера ми има някакви ларви и като се разрових из нета, разбрах, че са ларви на обикновената златка. Е, няма такива лакомници!!!    Миналия ден им сложих няколко остатъка от круши и вече ги няма. Разбрах само, че трябва добре да ги захранвам, че иначе ще почнат да нападат и здравите растения. Но това си е едно перфектно решение за компостер на терасата. Смятам да пробвам и ще споделя резултати!  

Семената на водните ми лилии поникнаха и сега си имам един аквариум с красиви дълги, зеленикави дръжчици, завършващи с нежно листенце. И съм в голяма питанка: ако ги боцна в язовира дали ще могат да оцелеят през зимата? Иначе толкоз бързо се развиват, че буквално може да се следи растежа им! Влюбих се в това невероятно водно растение!  

Passiflora, снимай поетапно лилиите, дори сега.
Моите топинамбури май ще цъфтят. Някои бяха преполовени от пасящите, но има и много високи (оцелели  ). Високите малини вече зреят, ама нещо не ми харесват и май всичките ще ги сменям или ще ги подрежа, за да раждат ниско, както първия път тази година.

Златките са сериозни вредители по овошките - ларвите им изгризват вътрешността на главния корен и дървото загива... При търсене на български в гугъл, за златка излиза един зелен бръмбар, но всъщност не са това златките... Ето това е златка (в случая черна) - https://www.google.bg/search?q=Capnodis+tenebrionis&es_sm=93 … =1366&bih=667

Сигурно има от обикновената златка. Аз не бих им се радвала в компостера. Скоро ще излязат и ще налетят като хеликоптери на плодовете - нападат от череши до круши - всичко. Голям съм им ловец. Този сезон 1 имаше и вече е уловена. Слагам ги в "златна клетка" - в буркан заедно с плода вътре. Там живеят поединично без да се размножават.
Ако ги намеря като ларви ги слагам в средата на лозето в отрязано дъно на голяма пластмасова бутилка - все ще мине някоя птичка да ги клъвне.

stelt77, това батманското още не съм го завъдила.     Моите лакомници са обикновена златка:
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a2/Larves_hanne … -c%C3%A9toine.jpg

amica1, цяла година ги засичам в компостера и никаква поразия не са ми направили, но си ги храня обилно!  Сега си ги прехвърлих и на другия компостер. Имам два компостера: единият за едната година, другият за следващата. Сега на есен ще разхвърлям стария и на пролет става нов. Сложих три златки и в кофа за хранителни отпадъци на терасата на апартамента. Такова гладно нещо не съм виждала!    Едното се зарови директно в едно голямо грозде, а си имат и пръст, но директно се вмъкна в гнилия грозд.
На принципа съм, че щом нещо съществува - значи му е там мястото, само трябва да знам как да го впрегна да работи в хармония (в случая за моите интереси  ). Забелязах, че обикновената златка цяло лято си се ровеше в стърготините, с които е посипан най-отгоре компостера. Червеите предната година си изпапаха животинската тор, а обикновената златка е след тях. Обаче такава лакомия!  Не съм предполагала дори! А като тръгне да рови и повдига камъни няколко пъти по-големи от нея самата.
Струва ми се, че тепърва ще се открива ролята на това животинче в компостирането. Хубавото е, че не чака дълго, за да си хапне остатъци от плодове и зеленчуци, трябва им само  начален стадий на гниене. Същото се случва и с листата, докато не потъмнеят не се храни с тях. А, бе ще експериментирам! К'во ли не ми се разкарва из краката: стоножки, скрипи, паяци, щипалки, кърлежи, гущери, змии, че от една обикновена златка ли да се изплаша? То си ми прилича на египетския скарабей, нищо чудно да си се окаже доста полезно животинче за нашите географски ширини и след години да си я почитаме, както египтяните скарабея.

  аз си мислих, че това са ларви на попови прасета  много имам да уча значи 

Ще ти прочета няколко пъти поста, много нещо има в него. Нищо чудно да си преразгледам отношението към златките. Аз съм много податлива на такъв род разсъждения.
А за скарабея - много пъти съм оприличавала златката точно на скарабей. Красива е.

Поповото прасе е с непълна метаморфоза... В смисъл ларвите приличат на възрастното насекомо със съвсем малки разлики като например липсват им криле... Насекомите с пълна метаморфоза се различават много от ларвен до стадий на възрастно и преминават през какавида, където се получават тези всичките промени...

Често съм патил от тези ларви - нападат коренчетата на прясно пресадения пипер. Интересно е, че вършат това за рамките на два-три дни след засаждане, докато растението боледува, а веднъж прихване ли се  - не го закачат. Понякога правят проблеми със страстта си към ровенето - разбутват и повдигат млади растения. Лесно се познава къде се и без проблеми се хващат, поне.

Домашният ми компостер е 600 литра, досега съм извадил максимум три колички компост. От 2011 го пълня. и към момента е малко над половината, като предполагам, че ще спадне много.

 Куркума, точно това е характерно за обикновените златки: имали гнилостен процес - голяма е вероятността растението да бъде нападнато. В случая от икономическа гледна точка (веднага смятаме колко стотинки/левчета е струвало коренчето) - ни пречат, но погледнато от гледна точка на естествения подбор - предоставят допълнителни хранителни вещества за здравите растения и освобождават място за други. Т.е. по-добре да имаш няколко здрави растения, които няма да се налага да пръскаш и третираш, съответно и ще дадат здрава реколта, отколкото множество, които ще се чудиш как да поддържаш в приличен вид и ще се сдобиеш с рехава реколта.
Между другото избягвам да плевя градината и навсякъде има тученица, глухарчета, живовляк... Съответно отиват в смутитата ми. Забелязала съм, че тученицата е много по-здрава между чушките и зелето, отколкото като расте самостоятелно на големи площи (съседите почти не си обработват градината и от там мога да наблюдавам разликата).

Забелязал съм тая отлика - тученица имам само в обработваемите площи, и нито стрък другаде.

Ех, Passiflora, колко добре щеше да е, ако вредителите изгризваха само болните, слаби, загниващи... Работата е там, че често гадинките избират най-едрото и сочно, най-младия и свеж кълн, най-сладкия и зрял домат, че да безчинстват.

Загубата при засаждане на пипер от непикиран разсад не бива да е над 10-15 %. Не толкова за пари - почтио всеки от нас произвежда пиперов разсад в тежък излишък - но труд и време. Понякога става досадно - подсаждаш, подсаждаш - а то се натрупва. Едното го изгризе плужек, другото го побутне жаба, трето го нагъне попово прасе, четвърто и пето прегори от слънцето, седмо осмо и девето ги окепази под ботуша си някой кьопав градинар - като мене, и когато десетото и единадесетото го обсмуче тая сочна ларва - веднага я вадя. Ако имате рибари наоколои - мило и драго вадят за тия протеинови хапки.

С горнмото съвсем не казвам, че водя пунически войни с вредители, а че никак не им се радвам.

Същевременно искам да се потвърдя, че търсенето на естествена хармония е път към хубава градина. Проблемът е, че в нашите градини трудно постигаме "естественост": имаме вредителите, а естествените им врагове най-често липсват. Няма косове, таралежи, къртици, синигери, жаби, патици, калинки, богомолки - те бягат от хората - и понякога вредителите се самозабравят, Та моите усилия не са да завъдя вредители - а да привличам враговете им.

Здравейте, аз да си повторя питането за кейла ако някой има опит. Също така се интересувам от съвети за манголд. Как се отглеждат, кога се засяват от семена или растения, някакви специфики? Абсолютно начинаеща съм и ще оценя всеки съвет подобаващо.

Виж тук за кейла
Манголд сях в края на зимата, когато времето позволява да се работи. Позволява разреждане, изобщо лесно се гледа. Моят манголд се опита да цъфти първата година, но пречупих цветоносите, някои изобщо изкорених, за да не ме дразнят. Другите, които оцеляха след моята намеса, продължават да дават листа. Чупя ги, готвя, те растат пак и така. За зимата пише да се приберат на по-топло растенията в сандъче с почва или пясък  , но още не съм стигнала до този момент.

Това със златките е много интересно. И без това ми е жал да ги унищожавам, когато прекопавам градината наесен. Сега ще ги прехвърлям към компостера, когато ги срещна, пък да видим. Друго интересно нещо - имаше къртица в двора (или сляпо куче, не съм я виждала с очите си, само купчините пръст). Не я преследвам, защото по някакви нейни си причини рови винаги в най-големите бурени и досега не е правила бели в обработената част на градината. Тази година премахнахме бурените и натрупахме една огромна купчина от плевели заедно с корените под ореха, да се компостира, тъй като така или иначе пространството точно под него не се използва. Къртицата много се ентусиазира от това и отиде точно там. Сега изравя край този куп от изкоренени растения огромни купчини от пръст, вероятно защото там са се концентрирали червеи и ларви, които тя си хапва. Аз пък, като ми трябва по-силна пръст, отивам и си събирам от тези изровени от нея купчини, защото хем е рохка и хубаво разровена, хем е доста силна като хранителни стойности. И така живеем в добри отношения. Само с мравките имам проблеми засега. Има малък каменен бордюр между мен и съседите и те си имат в него гнезда, съответно заселват всичко, което могат наоколо с листни въшки.  Оставям им суха котешка храна, те много я обичат (за да ги разглезя и да спрат да са толкова активни и работливи ЛВ-производители , но засега все още е трудно - изгоня ги от боба - отиват на краставиците, прогоня ги от там - отиват на копривата. Последно нападнаха киселеца. Но ще им намеря решение. Не искам да ги изтребвам, а само да се наместят по-културно в градината. Мисля да варосам въпросния бордюр наесен и след това през пролетта отново.