Православието като начин на живот 5

Злото, страданието и грехопадението на човека.

Първо, разказът в Битие започва, като става дума за ‚ змията‘ (3:1), т.е. дявола- първият от онези ангели, които се отвръщат от Бога, за да се озоват в ада на своеволието. Имало е двойно грехопадение: първо ангелите, а след това на човека. За православието падението на ангелите не е живописна приказка, а духовна истина. Преди сътворението на човека вече се е било случило разделяне на пътищата в духовната сфера: някои ангели останали твърди в послушанието си към Бога, други Го отхвърлили. За тази ‚война на небето‘ (Откр. 12:7) имаме  само загадъчни податки в Писанието. Не ни е казано подробно какво се е случило, още по- малко знаем какви с аплановете на Бога за евентуално помирение в духовната сфера или как (ако въобще е възможно) може дяволът в крайна сметка да бъде изкупен. Може би, както подсказва първата глава от Книга на Иов, сатаната не е толкова черен, колкото обикновено се рисува. За нас, на този настоящ етап от земното ни съществуване, сатаната е врагът; но той има също и пряка връзка с Бога, за коятоизобщо не знаем нищо и за която не е разумно да размишляваме. Нека си гледаме нашата работа.
Три момента обаче трябва да се отбележат, защото ни засягат в усилията ни да се преборим с проблема за болката. На първо място, освен злото, за което ние, хората , сме лично отговорни, във вселената присъстват сили с огромна мощ, чиято воля е обърната към злото. Тези сили, макар и не човешки, са личностни. Съществуването на такива демонични сили не е хипотеза или легенда, а – за мнозина от нас, уви!- въпрос на непосредствен опит. На второ място, съществуването на паднали духовни сили ни помага да разберем защо в точка от времето , очевидно предхождаща сътворението на човека, в природния свят се открива безредие, разхищение и жестокост. На трето място, бунтът на ангелите показва пределно ясно, че злото произлиза не отдолу, не от материята, а от духа.
Злото, както вече подчертахме, ‚ не е нещо‘; то не е съществуващо битие или субстанция, а погрешно отношение към това, което само по себе си е добро. Източникът на злото следователно се намира в свободната воля на духовните същества, надарени с нравствен избор, които използват тази способност за избор неправилно.
„Първородният грях на човека, неговото обръщане от богоцентричност  към егоцентричност, означавало преди всичко , че той вече не гледал на света и другите човешки същества по евхаристиен начин, като тайнство на общението с Бога. Той престанал д аго смята за дар, който да бъде принасян с благодарение обратно на Подателя, и започнал да ги разглежда  като своя собственост, която да бъде сграбчена, използвана и погълната. Затова той вече не виждал другите хора  и неща каквито са сами по себе си и в Бога, а единствено с оглед насладата  и удоволствието, които могат да му дадат.  В резултат на това той бил хванат в порочни якръг на собсвената си похот, която ставала толкова по- ненаситна, колкото повече била задоволявана.
Светът престанал да бъде прозрачен – прозорец, през който той съзерцавал Бога- и станал непроницаем; престанал да бъде животворящ и станал подвалстен на тлението и смъртта.

Последствията от грехопадението били както физически, така и нравствени.  Във физически план човешкит есъщества станали подвластни на болката и болестта, на немощта и телсния разпад в старостта.

В нравствен план вследствие на грехопадението, човешките същества станали подвалстни на чувството на неудовлетвореност, отегчение и угнетеност.
Човекът станал подвалстен на вътрешно отчуждение: отслабен волево , разделен против себе си, той станал свой собствен враг и палач.. По думите на апостол Павел „ Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не  искам, него върша....
Нещастен аз човек! Кой ще ме избави? ( Рим. 7:18, 19, 24).
Тук апостол Павел казва, че има в нас конфликт между добро и зло. Той казва, че твърде често се оказваме нравствено парализирани : искрено желаем да изберем доброто, но се оказваме в ситуация, при която всички наши избори довеждат до зло.

Тук питам: нали имахме  свобода на избора?! Нали имахме Любов от и към Бога! Къде тогава е силата ни? И защо нямаме сила и власт да вършим добро. Нима това не е предопределеност? Нима не сме мишки в капан, на които им е заложено едно минно поле. И колкото да се спасяваме, опитвайки се да избегнем първата, втората , третата мина, ............нима не  сме обречени да се взривим на ‚найстата‘ мина?!  

Прокрадва ми е една мисъл, че човекът е създаден като филтър. Да филтрираме злото и неистово да се борим с него, обречено умирайки в тази битка. Защото както е ясно, злото е извън нас, сътворено е преди нашето сътворение , а  ние изначално сме засмислени като добро. А злото само ни цапа, напада, и сме му невинна жертва.
И защо и животните и растенията стареят и измират?
И те ли са съгрешили?
Ясно е, че светът, който в момента функционира  е замислен да функционира с интегрирано зло в него. Неизбежно . Неизбежните мощни вселенски сили, които са извън нас, извън Човека! Че законите на кръговрата на тризмерния ни настоящ земен живот включват и болка и страдание, и болести и смърт. Не само за хората. За всички живи твари.....

take a smile, сигурна съм, че с времето ще съумееш да подредиш своя вътрешен свят и да се научиш да правиш преценка кое си заслужава да бъде допуснато в него и кое не. Но за всичко това е нужно да придобиеш много смирение, търпение, надежда и вяра в Бога. Това е пътят на духовното усъвършенстване - път, който е труден, стръмен, тесен, но пък има ясни, простички и достъпни за всеки правила. И те не изискват много четене на книжки, а повече молитва, самовглъбяване, или както св. отци го наричат - безмълвие (вслушване в Бога, в Неговите наредби, но и в собствената си душа и съвест).

Четенето на много книги, слушането на много съвети (включително и такива като моя ) на този етап няма да ти помогнат особено. Споделям го от личен опит. Безразборното четене на много книги си е доста опасно занимание. Мисля, че добре си се насочила към това да четеш Евангелието. То е един от изворите на Божието Откровение, но не е лесно за разбиране и тълкуване. Сама няма да успееш да стигнеш до неговите дълбочини, а и съществува реалната опасност да залитнеш в неправилно тълкувание на някои по-мъчни места в него. С две думи и това не е съвсем безопасно.

Книгата, която си се захванала да четеш - тази на еп. К. Уеър, не е много подходяща за теб. Аз съм богослов по образование и въпреки това някои изрази и разсъждения от нея малко ме смущават.  Какво да говорим за човек като теб, който тепърва се ориентира в нещата.

Ако искаш да имаш полза от четенето, насочи се към книги, които са подходящи за новоначални християни. На този етап имаш нужда от буквар, а не да четеш научни трудове . mama Barba ти е посочила няколко заглавия, които ще ти бъдат наистина полезни - на първо място трилогията "Нашата вяра. Нашата надежда. Нашата любов" от архимандрит Серафим (Алексиев). Намери поне първата част от нея. Ако наистина се опиташ не само да прочетеш, но и да изучиш добре тази книга, то ще ти отнеме поне година. А книгата обхваща почти цялото християнско вероучение - Стар и Нов Завет, основите на богослужението, Десетте Божии заповеди, евангелските Блаженства.

Изобщо опитай се да се съсредоточиш върху една книга - най-добре тази, като паралелно с това четеш и Библията, посещаваш богослужението и се молиш у дома. Друго подобна книга е "Закон Божий". Можеш да четеш и поученията на св. Паисий Светогорец, известен като Старецът Паисий, отскоро канонизиран за светец. Думите му са много силни и същевременно казани с голяма любов. Чети ги за утеха и в моменти, когато си объркана и тъжна. Като новоначална няма начин да нямаш такива моменти.

Сигурна съм, че Бог ще ти посочи и добър духовник, който да следи духовния ти живот и при когото да се изповядваш. Това е също много важно. Защото е добре да имаш добър коректив за решенията, които ще се налага да взимаш и в личния, и в духовния си живот. Ако в светския живот да си самостоятелен е признак за зрелост, то в духовния живот, това е гаранция за духовна катастрофа. Помни, че винаги трябва да се съветваш с духовника си, когато предприемаш нещо в духовен план, колкото и незначително да ти се струва. Обикновено новоначалните имат в излишък ентусиазъм и хиляди идеи, но не могат да преценят нито силите си, нито полезността на това, към което се стремят. Духовникът е този, който може трезво да прецени кое е полезно и кое не. Не случайно се нарича и "отец" - т.е. духовен родител и ръководител.

И не се притеснявай от това да питаш каквото и да е. Всеки ще се опита по силите си да ти помогне, да те утеши или да те посъветва от позицията на личния си опит. Тук много често споделяме духовните си неуспехи и разочарования. Високомерни хора тук няма и няма от какво да се притесняваш.