- Публикувана: 8 юни 2015, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2016, 14:08 ч.
Православието като начин на живот 5
Извън темата е това, което искам да ви питам, но може би могат да си вървят паралелно дискусиите.
Посещавате ли само една енория редовно, чувствате ли се част от нея, и най-вече събирате ли се след църква на кафе/обяд? Също и къде(имам предвид в някоя стаичка към църквата или в заведение)? Имате ли активна общност, в която споделяте и си помагате?
В нашата енория липсва това единение и ми е много мъчно. Наскоро една позната от енорията преживя огромна мъка, за която научих в последствие, а можеше да се помолим, да организираме бдение, нещо поне.... Чувала съм, че протестантите се събират и са много задружни (не, че от това което съм чувала всичко ми харесва на 100%), и това е нещо, което си заслужава да променим. Била съм част и от активна енория, но не бих казала че имаше задружност, а само едно кафепиене и се усещаше някаква скрита неприязън, или странни мотиви, или пък елитарност. С две думи не беше искрена атмосферата.
Посещавате ли само една енория редовно, чувствате ли се част от нея, и най-вече събирате ли се след църква на кафе/обяд? Също и къде(имам предвид в някоя стаичка към църквата или в заведение)? Имате ли активна общност, в която споделяте и си помагате?
В нашата енория липсва това единение и ми е много мъчно. Наскоро една позната от енорията преживя огромна мъка, за която научих в последствие, а можеше да се помолим, да организираме бдение, нещо поне.... Чувала съм, че протестантите се събират и са много задружни (не, че от това което съм чувала всичко ми харесва на 100%), и това е нещо, което си заслужава да променим. Била съм част и от активна енория, но не бих казала че имаше задружност, а само едно кафепиене и се усещаше някаква скрита неприязън, или странни мотиви, или пък елитарност. С две думи не беше искрена атмосферата.
Живея в чужбина и посещавам Руска православна църка. Определено се чувствам като част от енорията, църквата е много дейна и постоянно се организират различни събития. Всяка неделя има обща трапеза, на която се четат жития. Към самата сграда на църквата има кухня и едно по-голямо помещение, което служи за тази цел. Била съм и в други църкви, там хората носят кой каквото може и се сервира след църква. И това е удачен вариянт според мен.
Особено съм впечатлена от вероучението. Децата (а те не са никак малко), се разделят на възрастови групи, хранят се общо и след това имат занаятия. Моят син на 3 е в групата с най- малките. Казват молитва, хранят се, а след това играят различни занимателни игри, учат песнички и т.н. Как протичат часовете при го-големите не знам, не съм присъствала.
За големи празници и по особени поводи както например годишнина от упокоението на основателя на църковната община, се организират концерти. Хорът и децата изпълняват различни песни, стихтворения, свирят на пиано, китара и т.н. Даже и моята малка мишка участва в предния концерт
За децата през училищните ваканции се организира детски православен лагер. Наемат някъде хижа, подготвят различни дейности и занимания, общи молитви, служби и т.н. Единият свещеник задължително присъства. За деца от 7г. нагоре е това и се провежда няколко пъти в годината.
Организират се поклонически пътувания. Има и бибилиотека. Това се сещам за сега. Аа и има детска стая с играчки, където децата могат да останат по време на служба. При нас винаги трае много дълго- около или малко повече от 2 часа. Доста деца не могат да издържат и отиват да играят. Моята пракитка е да се редуваме- малко игра после малко в храма и така. В стаята има телевизор, който излъчва случващото се в църквата. Приключвам, че стана много дълго
Особено съм впечатлена от вероучението. Децата (а те не са никак малко), се разделят на възрастови групи, хранят се общо и след това имат занаятия. Моят син на 3 е в групата с най- малките. Казват молитва, хранят се, а след това играят различни занимателни игри, учат песнички и т.н. Как протичат часовете при го-големите не знам, не съм присъствала.
За големи празници и по особени поводи както например годишнина от упокоението на основателя на църковната община, се организират концерти. Хорът и децата изпълняват различни песни, стихтворения, свирят на пиано, китара и т.н. Даже и моята малка мишка участва в предния концерт
За децата през училищните ваканции се организира детски православен лагер. Наемат някъде хижа, подготвят различни дейности и занимания, общи молитви, служби и т.н. Единият свещеник задължително присъства. За деца от 7г. нагоре е това и се провежда няколко пъти в годината.
Организират се поклонически пътувания. Има и бибилиотека. Това се сещам за сега. Аа и има детска стая с играчки, където децата могат да останат по време на служба. При нас винаги трае много дълго- около или малко повече от 2 часа. Доста деца не могат да издържат и отиват да играят. Моята пракитка е да се редуваме- малко игра после малко в храма и така. В стаята има телевизор, който излъчва случващото се в църквата. Приключвам, че стана много дълго
linskia, редовно посещавам две енории - тази, в моя град и в града, в който съм родена. И в двете има активен живот извън службата. Не мога да разкажа такива хубави неща, като FiloTea (с организирано хранене в общи помещения и т.н.). И двете енории са малки и относително бедни. Макар да правим всичко по силите си да не е така.
Имаме обичай да ходим на кафе след литургия, винаги носим по нещичко от дома и в притвора на храма (при хубаво време навън, в двора) подаваме за здраве и/или упокой.
Неуспешен се оказа опита да направим неделно училище в моята енория. Записах сина си на такова в близък голям град.
Общност се създава, когато всички го искат и съвсем естествено се стремят към нея. Когато желание за това липсва няма как да бъде създаден какъвто и да било кръжец.
По темата ще пиша довечера. Днес от задачки трудно си събирам мислите и ще пиша неясно.
Имаме обичай да ходим на кафе след литургия, винаги носим по нещичко от дома и в притвора на храма (при хубаво време навън, в двора) подаваме за здраве и/или упокой.
Неуспешен се оказа опита да направим неделно училище в моята енория. Записах сина си на такова в близък голям град.
Общност се създава, когато всички го искат и съвсем естествено се стремят към нея. Когато желание за това липсва няма как да бъде създаден какъвто и да било кръжец.
По темата ще пиша довечера. Днес от задачки трудно си събирам мислите и ще пиша неясно
. 
Живея в чужбина и посещавам Руска православна църка. Определено се чувствам като част от енорията, църквата е много дейна и постоянно се организират различни събития.
Скрит текст:
Всяка неделя има обща трапеза, на която се четат жития. Към самата сграда на църквата има кухня и едно по-голямо помещение, което служи за тази цел. Била съм и в други църкви, там хората носят кой каквото може и се сервира след църква. И това е удачен вариянт според мен.
Особено съм впечатлена от вероучението. Децата (а те не са никак малко), се разделят на възрастови групи, хранят се общо и след това имат занаятия. Моят син на 3 е в групата с най- малките. Казват молитва, хранят се, а след това играят различни занимателни игри, учат песнички и т.н. Как протичат часовете при го-големите не знам, не съм присъствала.
За големи празници и по особени поводи както например годишнина от упокоението на основателя на църковната община, се организират концерти. Хорът и децата изпълняват различни песни, стихтворения, свирят на пиано, китара и т.н. Даже и моята малка мишка участва в предния концерт
За децата през училищните ваканции се организира детски православен лагер. Наемат някъде хижа, подготвят различни дейности и занимания, общи молитви, служби и т.н. Единият свещеник задължително присъства. За деца от 7г. нагоре е това и се провежда няколко пъти в годината.
Организират се поклонически пътувания. Има и бибилиотека. Това се сещам за сега. Аа и има детска стая с играчки, където децата могат да останат по време на служба. При нас винаги трае много дълго- около или малко повече от 2 часа. Доста деца не могат да издържат и отиват да играят. Моята пракитка е да се редуваме- малко игра после малко в храма и така. В стаята има телевизор, който излъчва случващото се в църквата. Приключвам, че стана много дълго
Особено съм впечатлена от вероучението. Децата (а те не са никак малко), се разделят на възрастови групи, хранят се общо и след това имат занаятия. Моят син на 3 е в групата с най- малките. Казват молитва, хранят се, а след това играят различни занимателни игри, учат песнички и т.н. Как протичат часовете при го-големите не знам, не съм присъствала.
За големи празници и по особени поводи както например годишнина от упокоението на основателя на църковната община, се организират концерти. Хорът и децата изпълняват различни песни, стихтворения, свирят на пиано, китара и т.н. Даже и моята малка мишка участва в предния концерт
За децата през училищните ваканции се организира детски православен лагер. Наемат някъде хижа, подготвят различни дейности и занимания, общи молитви, служби и т.н. Единият свещеник задължително присъства. За деца от 7г. нагоре е това и се провежда няколко пъти в годината.
Организират се поклонически пътувания. Има и бибилиотека. Това се сещам за сега. Аа и има детска стая с играчки, където децата могат да останат по време на служба. При нас винаги трае много дълго- около или малко повече от 2 часа. Доста деца не могат да издържат и отиват да играят. Моята пракитка е да се редуваме- малко игра после малко в храма и така. В стаята има телевизор, който излъчва случващото се в църквата. Приключвам, че стана много дълго
Важното е желанието, а не средствата. При нас се сервират винаги макарони с доматен сос и гречка. Всяка седмица е едно и също, въпреки това децата ми настояват да останем. Атмосферата е по-важна.
И да се върна към така разискваната тема за Дядо Коледа
Това си е ясен пример защо не искам да пиша по форуми. Форумът като размяна на опит и идеи е чудесно нещо. Но до момента, когато никой не се опитва да налага мнението си. За жалост в повечето случаи става надиграване кой е по- прав 
Спорът за мен е напълно излишен. Всеки е на различно духовно ниво, децата са напълно различни, обкръжението е различно. Готова формула или пък правило са, според мен лично, напълно безсмислени. Има младежи, които не стъпват в църква заради "благочестиви" родители, които не спират да им натякват, какво означава да си християнин. Има и такива, които до такава степен обичат да се молят, че наистина забравят за музика, художествена литература и т.н. било то дори и с православен характер. Сещам се за живота на Св. Паисий Светогорец, който от малък обичал да ходи в гората и да се моли сам. Та той надали е чакал с нетърпение Дядо Коледа. Това не означава обаче, че всички деца са такива. Всяко дете е отделна личност и би трябвало да се подходи към него имайки това в предвид.
На мен лично ми е интересно да разбера мнението на другите потребители и да отсея това, което би могло да ми бъде полезно. За себе си реших подобно на Стефанели да игнорирам Дядо Коледа и да не разпалвам въображението на детето с истории за чудеса като например летяща шейна и т.н. Освен това взех идеята от други потребители да разказвам всяка вечер по-малко от историята за Рождество и да откриваме детайлите в нея, да разгледаме житието на Св. Николай и да се опитам да вмъкна, че той е първообраза на Дядо Коледа. Какво ще излезе от цялата работа ще се разбере в последствие. ИИ още веднъж един безкрайно дълъг пост от мен, съжалявам
И да се върна към така разискваната тема за Дядо Коледа
Това си е ясен пример защо не искам да пиша по форуми. Форумът като размяна на опит и идеи е чудесно нещо. Но до момента, когато никой не се опитва да налага мнението си. За жалост в повечето случаи става надиграване кой е по- прав Спорът за мен е напълно излишен. Всеки е на различно духовно ниво, децата са напълно различни, обкръжението е различно. Готова формула или пък правило са, според мен лично, напълно безсмислени. Има младежи, които не стъпват в църква заради "благочестиви" родители, които не спират да им натякват, какво означава да си християнин. Има и такива, които до такава степен обичат да се молят, че наистина забравят за музика, художествена литература и т.н. било то дори и с православен характер. Сещам се за живота на Св. Паисий Светогорец, който от малък обичал да ходи в гората и да се моли сам. Та той надали е чакал с нетърпение Дядо Коледа. Това не означава обаче, че всички деца са такива. Всяко дете е отделна личност и би трябвало да се подходи към него имайки това в предвид. На мен лично ми е интересно да разбера мнението на другите потребители и да отсея това, което би могло да ми бъде полезно. За себе си реших подобно на Стефанели да игнорирам Дядо Коледа и да не разпалвам въображението на детето с истории за чудеса като например летяща шейна и т.н. Освен това взех идеята от други потребители да разказвам всяка вечер по-малко от историята за Рождество и да откриваме детайлите в нея, да разгледаме житието на Св. Николай и да се опитам да вмъкна, че той е първообраза на Дядо Коледа. Какво ще излезе от цялата работа ще се разбере в последствие. ИИ още веднъж един безкрайно дълъг пост от мен, съжалявам
Важното е желанието, а не средствата. При нас се сервират винаги макарони с доматен сос и гречка. Всяка седмица е едно и също, въпреки това децата ми настояват да останем. Атмосферата е по-важна.
Скрит текст:
)? Имате ли активна общност, в която споделяте и си помагате?Извън темата е това, което искам да ви питам, но може би могат да си вървят паралелно дискусиите.
Посещавате ли само една енория редовно, чувствате ли се част от нея, и най-вече събирате ли се след църква на кафе/обяд? Също и къде(имам предвид в някоя стаичка към църквата или в заведение
Посещавате ли само една енория редовно, чувствате ли се част от нея, и най-вече събирате ли се след църква на кафе/обяд? Също и къде(имам предвид в някоя стаичка към църквата или в заведение
Скрит текст:
. В нашата енория липсва това единение и ми е много мъчно. Наскоро една позната от енорията преживя огромна мъка, за която научих в последствие, а можеше да се помолим, да организираме бдение, нещо поне.... Чувала съм, че протестантите се събират и са много задружни (не, че от това което съм чувала всичко ми харесва на 100%), и това е нещо, което си заслужава да променим. Била съм част и от активна енория, но не бих казала че имаше задружност, а само едно кафепиене и се усещаше някаква скрита неприязън, или странни мотиви, или пък елитарност. С две думи не беше искрена атмосферата
Преди година и нещо с голям трепет и надежда се включих в Църковната ни община тук (
Скрит текст:
) , но се оказа, че попаднах в атмосфера на разпри, доноси и нечисти взаимоотношения. Бях като попарена. Щутгарт
Сама се клатушкам в четене и живот във вярата. Виртуално нямам успех, явно. Много ми е трудно......
Четох, че в Таджикистан официално е забранено празнуването на Коледа и онемях. Добре, че поне там не съм.....
take a smile, съжалявам, че при теб е така.
Нашият енорийски свещеник пое пътя си извън България. До момента, в който той си тръгна от нас не разбирах как така няма постигнат добър енорийски живот на места. Не разбирах как може да се оплакват хората от отците си и защо. Защото нашият отец беше (и още е, де, но на друго място) истински призван да ПравоСлави.
На негово място дойде друг свещеник. Отеца дойде от катедралният храм в голям град наблизо. Нямаше опит в енорияшеската работа. Много се мъчи, уверена съм. Ние също се опитахме да влезем в крачка с него. Но не ни се получи. Много хора спряха да идват в храма. Храма се опразни, децата се водеха на други места за литургии ... Мъчно и тежко ми беше да гледам пустият дом.
Сега пак има промяна. За кратко е, но е промяна.
Трудно е, но съм сигурна, че тази трудност е само за наша полза. Най-малкото, за да се научим да ценим.
Скрит текст:
Накратко мога да ви разкажа през какво мина енорията ни през последната година. Трудно и тежко ни беше и все още е.Сега си давам сметка, че такива теми не са просто само за споделяне. И се извинявам, ако аз съм допринесла за разочарованието ти от онлайн общуването.
Ползвам случая да се извиня на всички, защото не малко нараних и наскърбих. За съжаление на човек му трябва време, за да види и разбере къде е стъпал и как е стъпал накриво.
Ползвам случая да се извиня на всички, защото не малко нараних и наскърбих. За съжаление на човек му трябва време, за да види и разбере къде е стъпал и как е стъпал накриво.
Нашият енорийски свещеник пое пътя си извън България. До момента, в който той си тръгна от нас не разбирах как така няма постигнат добър енорийски живот на места. Не разбирах как може да се оплакват хората от отците си и защо. Защото нашият отец беше (и още е, де, но на друго място) истински призван да ПравоСлави.
На негово място дойде друг свещеник. Отеца дойде от катедралният храм в голям град наблизо. Нямаше опит в енорияшеската работа. Много се мъчи, уверена съм. Ние също се опитахме да влезем в крачка с него. Но не ни се получи. Много хора спряха да идват в храма. Храма се опразни, децата се водеха на други места за литургии ... Мъчно и тежко ми беше да гледам пустият дом.
Сега пак има промяна. За кратко е, но е промяна.
Трудно е, но съм сигурна, че тази трудност е само за наша полза. Най-малкото, за да се научим да ценим.
ЖДК ,
Скрит текст:
Благодаря най- сърдечно за линка към книгата на Беседите от митрополит Атанаси Лимасолски Съвсем не си допринесла за мое разочарование. Добре, че го написа, та да не остава недоразумение. Проблемът е в мен. Аз се включих с надежда, четях тук публикациите, четях, но свеждах глава в безграмотността си. Тогава спирах и се връщах към книжките. Ала и там свеждам глава, защото явно чета (кълвя)напосоки и все изникват въпроси, които остават в пустота. И спирам. Няма как тук да ги задавам, защото ще са изключително не на място. Вие сте много напреднали :- )) Питам близки в Бг, но това не ми е достатъчно...И така..омагьосан кръг.... Виртуално някак не успявам.
Проблемът е в мен. Аз се включих с надежда, четях тук публикациите, четях, но свеждах глава в безграмотността си. Тогава спирах и се връщах към книжките. Ала и там свеждам глава, защото явно чета (кълвя)напосоки и все изникват въпроси, които остават в пустота. И спирам. Няма как тук да ги задавам, защото ще са изключително не на място. Вие сте много напреднали :- )) Питам близки в Бг, но това не ми е достатъчно...И така..омагьосан кръг.... Виртуално някак не успявам. 
Една притча прочетох по темата за напреднали и назаднали
Пред портите на Небесното царство се е наредила опашка:
-Ти какъв си?-пита един Архангел.
-Католически богослов.
-Познаваш ли Исус Христос?
-Що за въпрос? Та аз съм богослов...
-Добре, влизай.
Приближава следващия
-А ти?
-Аз съм протестантски пастир.
-Познаваш ли Исус Христос?
-Що за въпрос?Той е най-добрият ми приятел...
-Минавай.
Идва ред на една бабичка.
-А ти коя си?
Аз съм православна, цял живот в църковния хор пях.
-Познаваш ли Исус?
-Помилуй, Господи, та кой не би те познал?!
Пред портите на Небесното царство се е наредила опашка:
-Ти какъв си?-пита един Архангел.
-Католически богослов.
-Познаваш ли Исус Христос?
-Що за въпрос? Та аз съм богослов...
-Добре, влизай.
Приближава следващия
-А ти?
-Аз съм протестантски пастир.
-Познаваш ли Исус Христос?
-Що за въпрос?Той е най-добрият ми приятел...
-Минавай.
Идва ред на една бабичка.
-А ти коя си?
Аз съм православна, цял живот в църковния хор пях.
-Познаваш ли Исус?
-Помилуй, Господи, та кой не би те познал?!