- Публикувана: 8 юни 2015, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2016, 14:08 ч.
Православието като начин на живот 5
Като бях малка бях много доверчива (пък и сега де). Та много ясно си спомням какво разочарование изпитах, когато разбрах, че няма Дядо Коледа и че са ме лъгали. Та сега наистина си се замислям как да постъпя. Една приятелка казваше на децата си, че няма Дядо Коледа, но има ангели. Те дават на родителите пари и родителите купуват подаръци. За мен обаче тази версия някак ми е прекалено суха. Не ми се иска още от малки да мислят за пари и т.н. Може би ще седна и ще разкажа на сина ми за Св. Никола и неговата щедрост и че той е първообраза на Дядо Коледа. После заедно ще идем да изберем подаръци за близките ми с надеждата, че ще усети радостта да даряваш, а не само да получаваш. 
Ще трябва да мисля още. Моят "голям" син е само на 3 и никак не знам до колко би ме разбрал 
Ще трябва да мисля още. Моят "голям" син е само на 3 и никак не знам до колко би ме разбрал 
Като бях малка бях много доверчива (пък и сега де). Та много ясно си спомням какво разочарование изпитах, когато разбрах, че няма Дядо Коледа и че са ме лъгали. Та сега наистина си се замислям как да постъпя. Една приятелка казваше на децата си, че няма Дядо Коледа, но има ангели. Те дават на родителите пари и родителите купуват подаръци. За мен обаче тази версия някак ми е прекалено суха. Не ми се иска още от малки да мислят за пари и т.н. Може би ще седна и ще разкажа на сина ми за Св. Никола и неговата щедрост и че той е първообраза на Дядо Коледа. После заедно ще идем да изберем подаръци за близките ми с надеждата, че ще усети радостта да даряваш, а не само да получаваш. Ще трябва да мисля още. Моят "голям" син е само на 3 и никак не знам до колко би ме разбрал
Ще трябва да мисля още. Моят "голям" син е само на 3 и никак не знам до колко би ме разбрал
Напълно ви разбирам всички. От една страна е така наречената "магия на коледа", която бавно, но сигурно превзема Рождество. От другата страна са пламъчетата в очите на децата.
Не знам дали постъпвам правилно. Опитах се да коментирам и с изповедника си преди години, но и той избяга от даването на съвет. И него разбирам - всеки носи собствената си отговорност.
За това и се закотвих за житието на Свети Никола. По неговият пример действаме в къщи.
Обаче какво говорим ние родителите и какво се формира като разбиране в главицата на децата се оказа, че са две различни неща.
Сина ми и тази година пожела да пише писмо на Дядо Коледа (Свети Никола) и да поиска сто (всъщност четири, но не това е важното) неща, които е видял в реклами. Проблема не е само на вяра, религия и т.н. Той е твърде комплексен. Децата не живеят в изолираният свят на семействата си, във възрастовата група над 6 години (че и по-рано) те активно обменят информация, говорят помежду си как светоусещат и сами достигат до изводи.
Не знам, объркана съм и аз. Ще ми е полезно да прочета опита и на други родители в тази посока.
Не знам дали постъпвам правилно. Опитах се да коментирам и с изповедника си преди години, но и той избяга от даването на съвет. И него разбирам - всеки носи собствената си отговорност.
За това и се закотвих за житието на Свети Никола. По неговият пример действаме в къщи.
Обаче какво говорим ние родителите и какво се формира като разбиране в главицата на децата се оказа, че са две различни неща.
Сина ми и тази година пожела да пише писмо на Дядо Коледа (Свети Никола) и да поиска сто (всъщност четири, но не това е важното) неща, които е видял в реклами. Проблема не е само на вяра, религия и т.н. Той е твърде комплексен. Децата не живеят в изолираният свят на семействата си, във възрастовата група над 6 години (че и по-рано) те активно обменят информация, говорят помежду си как светоусещат и сами достигат до изводи. Не знам, объркана съм и аз. Ще ми е полезно да прочета опита и на други родители в тази посока.
До определено време говорим на децата за Бог, после говорим на Бог за децата 
Освен това не е достатъчно само да им говорим, нужно е те сами да пречупят това, което им казваме и да го почувстват със сърцето си, насочвайки ги чрез случките в живота им. Ето моето дете е такова, че само усещаше, че Дядо Коледа не съществува, но това не значи че трябва да брутално да разбивам представите й. Постепенно дорастват до някои неща, както и ние възрастните. А това, че ще каже "дядо Коледа не съществува", например, не означава, че изповядва вярата. Поне за мен не е така.
Целият въпрос за дядо Коледа с времето сам отшумява, и после на масата си говорим за Рождеството, което е прекрасно.
Освен това не е достатъчно само да им говорим, нужно е те сами да пречупят това, което им казваме и да го почувстват със сърцето си, насочвайки ги чрез случките в живота им. Ето моето дете е такова, че само усещаше, че Дядо Коледа не съществува, но това не значи че трябва да брутално да разбивам представите й. Постепенно дорастват до някои неща, както и ние възрастните. А това, че ще каже "дядо Коледа не съществува", например, не означава, че изповядва вярата. Поне за мен не е така.Целият въпрос за дядо Коледа с времето сам отшумява, и после на масата си говорим за Рождеството, което е прекрасно.
А замисляли ли сте се, че е писано в Библията, че ще носим отговорност за всяка казана дума, както и, че никой лъжец няма да види Божието царство. Често си мислим, че има безобидни лъжи, но в същност Божият стандарт за чистота е много висок. За децата Исус каза, да не ги спираме да отидат при Него... Какъв е проблема, децата да знаят, че единствения който прави чудеса е Христос и то от малки, че Бог е създал света и се грижи за всичко в него... (може би, защото ще се наложи да се конфронтираме в детската градина, а после в училище... и да си спестим разправиите 
. Но аз вярвам, че ще ни се търси сметка за всеки един път в който сме можели да говорим за това кой е Бог (независимо дали пред децата си или не) и какво прави за нас и ние сме си замълчали. Ако децата просто вярват в чудеса, после с лекота ще приемат за истина езотеричните детски филмчета, Хари Потър и повярвайте ми съвсем няма да им е проблем да предпочетат да медитират пред това да постят и да се молят.
. Но аз вярвам, че ще ни се търси сметка за всеки един път в който сме можели да говорим за това кой е Бог (независимо дали пред децата си или не) и какво прави за нас и ние сме си замълчали. Ако децата просто вярват в чудеса, после с лекота ще приемат за истина езотеричните детски филмчета, Хари Потър и повярвайте ми съвсем няма да им е проблем да предпочетат да медитират пред това да постят и да се молят. 
По тази логика и приказки не трябва да четем на децата, защото там има феи, магьосници /добри и лоши/, елфи, самодиви и т.н. Чудеса бол!!!! Но не вярвам, че някой гледа на четенето на приказките като на нещо, за което ще носи отговорност някой денnewsm78 Аз израснах с дядо Мраз, който идваше на 31 декември. Не си спомням да съм се замисляла дали наистина го има или не, но имаше нещо красиво в образа му и, в елените, в шейната и т. н. Вълнението от съществуването му /или не/ логично с годините изчезна без някаква особена драма. В къщи никога не сме гледали на дядо Коледа като на нещо супер важно. Децата получават подаръци от него в градината,участват в някакъв празник, но без да има еуфория в този факт. В съществуването му вярваха като съвсем малки. Сега са на 7 и 10 години и вече ни питат какво ще им купим за Коледа. Някак естествено вече ние, а не дядо Коледа купуваме подаръците. Знаят за Бог и за това, което е истински важно в живота ни. Другото е фон, който прави празниците по - колоритни - нищо повече!
Дядо Коледа или Мраз, феите и летящите килимчета, Карлсон и Синдбад, Хари потър и Междузвездните войни, Чебурашка и Козелът Брада - всички те са обикновени приказки, а не бесовщина. Смятам присъствието им в детския сват за абсолютно благотоворно, нещо повече - неминуемо. Та бива ли никога никому да не се разклазват приказки? Следвайки тази логика, ще излезе, че единствено богоугодно е, ако четем нищо освен телефонния указател. Така де, ами то и "Осъдени души" и "Диви разкази" формално са си приказки, фикция, нали така?
Понякога се чудя защо е нужно при толкова зрими врагове на морала и Вярата защо е нужно да ги търсим на места, дето ги няма... Всъщност не се чудя, това е резултат от целенасочена работа за запокитването на църквата в средновековието, която определени среди провеждат с упортство от 15-20 години насам.
Сега - ако някое дете на 5, 8 10 или 15 години не е научено да различава реалност от приказка, то проблемът не е в приказките. Много е популярно мнението, че "филмчетата" учат децата на лоши неща, но аз не съм съгласен с това. Според мен учи децата на лоши неща този, който ги е оставил да се учат от филмчетата и телевизора, и никой друг! Не са виновни те, а липсата на внимание и яснота в душата на родителя и настойника.
Ако едно хлапе на 6 години се е вдянало във засуканите фабули на телесериалите, то за това безспорно безвремево порастване са виновни филмите?
Понякога се чудя защо е нужно при толкова зрими врагове на морала и Вярата защо е нужно да ги търсим на места, дето ги няма... Всъщност не се чудя, това е резултат от целенасочена работа за запокитването на църквата в средновековието, която определени среди провеждат с упортство от 15-20 години насам.
Сега - ако някое дете на 5, 8 10 или 15 години не е научено да различава реалност от приказка, то проблемът не е в приказките. Много е популярно мнението, че "филмчетата" учат децата на лоши неща, но аз не съм съгласен с това. Според мен учи децата на лоши неща този, който ги е оставил да се учат от филмчетата и телевизора, и никой друг! Не са виновни те, а липсата на внимание и яснота в душата на родителя и настойника.
Ако едно хлапе на 6 години се е вдянало във засуканите фабули на телесериалите, то за това безспорно безвремево порастване са виновни филмите?
Виждам, че съм пропуснала темата за облеклото.
От известно време съм без личен компютър, но за сметка на това се оказах с много свободно време
Моят малко закъснял коментар за облеклото на жената-християнка в храма (и извън него):
Куркума, ето и историята, която ме помоли да припомня.
От известно време съм без личен компютър, но за сметка на това се оказах с много свободно време
Моят малко закъснял коментар за облеклото на жената-християнка в храма (и извън него):
Скрит текст:
Нямам някакво специално облекло за храма - дълги поли, шалове и т.н. Облеклото ми не е последен писък на модата, затова го намирам за напълно подходящо за храма. Смятам, че дрехите по някакъв начин изразяват вътрешния свят на човека, затова се старая да се обличам така, както ми диктува съвестта. Каквато съм в храма, такава съм и извън него.
Единственото нещо, което спазвам като правило е да съм облечена с пола, когато съм на литургия. Не че с пола съм по-благочестива и богоугодна, но го правя, за да не смущавам жените, за които това е от огромно значение. Не искам да ги скандализирам и изкушавам. С две думи - слагам пола не заради Бога, а по други съображения, и съвсем не от човекоугодие.
Все пак трябва да отбележа, че намирам жените, облечени в храма с дълги поли и шал на главата, за много женствени. Предполагам, че това отразява техния вътрешен свят, затова нека се обличат както искат. Моят вътрешен свят явно е по-светски и ако аз се облека така, ще бъде чисто лицемерие.
Единственото нещо, което спазвам като правило е да съм облечена с пола, когато съм на литургия. Не че с пола съм по-благочестива и богоугодна, но го правя, за да не смущавам жените, за които това е от огромно значение. Не искам да ги скандализирам и изкушавам. С две думи - слагам пола не заради Бога, а по други съображения, и съвсем не от човекоугодие.
Все пак трябва да отбележа, че намирам жените, облечени в храма с дълги поли и шал на главата, за много женствени. Предполагам, че това отразява техния вътрешен свят, затова нека се обличат както искат. Моят вътрешен свят явно е по-светски и ако аз се облека така, ще бъде чисто лицемерие.
Куркума, ето и историята, която ме помоли да припомня.
Скрит текст:
Помня много добре тази история, понеже е доста поучителна.
Става дума за една симпатична млада жена в храма, облечена с рокля тип балерина, която беше четири пръста над коленете й. Жената явно се чувстваше добре в нея, но за болшинството от редовите богомолци тя беше фрапантно неподходяща - като кройка, дължина и цвят. Направи ми впечатление, че много от хората я гледаха и сигурно като мен се чудеха как при тази рокля ще направи земен поклон пред иконата на Христос с трънения венец (явно това е било през Страстната седмица). В такива моменти изобщо не ми идва на ум да осъдя, а изпитвам неудобство, сякаш съм на нейно мястото. Та в случая се оказа, че притесненията - моите, а и на останалите присъстващи (защото имах чувството, че всички мислехме едно и също) са били напълно безпочвени. Жената се приближи до иконата, коленичи - при което късата рокля покри напълно голите й крака, и се поклони пред Христос с голямо смирение. А аз се почувствах засрамена от мислите си, а най-вече от маловерието си, защото станах свидетел на това, как Бог прие нейното поклонение с присъщото Си милосърдие и човеколюбие. Почувствах се така, сякаш станах свидетел на една жива евангелска история, като онези, за които четем в Писанието. Аз бях в незавидната роля на фарисея. Не знам дали другите хора го почувстваха така, но за мен това беше много ценен урок, затова че не трябва да се бъркаме в отношенията между другите хора и Бога. Бог приема, когото иска и в тези отношения не важат нашите лицемерни правила.
Става дума за една симпатична млада жена в храма, облечена с рокля тип балерина, която беше четири пръста над коленете й. Жената явно се чувстваше добре в нея, но за болшинството от редовите богомолци тя беше фрапантно неподходяща - като кройка, дължина и цвят. Направи ми впечатление, че много от хората я гледаха и сигурно като мен се чудеха как при тази рокля ще направи земен поклон пред иконата на Христос с трънения венец (явно това е било през Страстната седмица). В такива моменти изобщо не ми идва на ум да осъдя, а изпитвам неудобство, сякаш съм на нейно мястото. Та в случая се оказа, че притесненията - моите, а и на останалите присъстващи (защото имах чувството, че всички мислехме едно и също) са били напълно безпочвени. Жената се приближи до иконата, коленичи - при което късата рокля покри напълно голите й крака, и се поклони пред Христос с голямо смирение. А аз се почувствах засрамена от мислите си, а най-вече от маловерието си, защото станах свидетел на това, как Бог прие нейното поклонение с присъщото Си милосърдие и човеколюбие. Почувствах се така, сякаш станах свидетел на една жива евангелска история, като онези, за които четем в Писанието. Аз бях в незавидната роля на фарисея. Не знам дали другите хора го почувстваха така, но за мен това беше много ценен урок, затова че не трябва да се бъркаме в отношенията между другите хора и Бога. Бог приема, когото иска и в тези отношения не важат нашите лицемерни правила.
Лично аз съм много далеч от запокитването на църквата в средновековието , но съм категорична за чистота на вярата. Казвате, че Дядо Мраз придавал колорит на празника... А всъщност най-красивия и колоритния не е ли Христос? (само тема за размисъл) Защо красотата и веселието да не е свързано с Него?
Моите деца (вече минали 10 те) винаги са знаели, че единствения който се грижи за тях е Христос и ако се молят ще получат, но е добре и да мислят за какво се молят. Всъщност колорита не го създава телевизията, нито кича в градината и училище, създава го семейството, създава го общението по между ни...
Приказките винаги са четени като приказки и никое дете не пише писмо на Аладин или да си търси перка да лети като Карлсон. Но Дядо Коледа се възприема като един който го е грижа за децата, който може да им изпълнява желания и всъщност славата която трябва да бъде отдадена на Бога се дава на друг...
Наистина Дядо Коледа не е най-големия проблем на християнството и църквата, той е следствие от големите проблеми. А по-точно желанието да се покаже на хората, че нямат нужда от Христос, че могат да живеят без Него, че могат да са щастливи и весели, че могат да са добри без стандартите на Библията, че могат да достигнат до Бог без Спасител... Т.е. това което направиха Адам и Ева - бунта срещу Бога. Няма нищо ново под слънцето...
Мисля, че е време християнството да стане крайно (не да се хващат пушки и да се слагат списъци със забрани), но хората толкова да обичат Бога, че той да е единствената ценност за тях, този който ги прави щастливи и този който дава пълнота на ежедневието им... Стандартите на добро и зло са толкова размити, че дори и вярващите хора лесно се подлъгват. Ще следват въпросите, защо днес да не поиграя йога ей така само за гимнастика, защо да не помедитирам ей така само да сваля стреса, защо ... дявола е изключително изобретателен и ни предлага всичко обвито в много красива опаковка... Това е практика вече в повечето детски градини. Допускайки малки компромиси в живота си в един момент се оказваме много далеч от Бога, защото след всеки следва още един и още един ....
Та в този ред на мисли, много скоро това ще случи и в Европа... на какво е символ това сами може да се сетите, а дали Дядо Мраз не е просто брънка в "системата за управление на религиите"
http://news10.com/2015/10/06/workers-removing-ten-commandments-f … oklahoma-capitol/
Превод за тези които не зная английски: "OKLAHOMA CITY (AP) - Работници са започнали да премахват гранит паметника на Десетте Божи заповеди от столицата на Оклахома.
Изпълнението на задачата за премахване на паметника започнала около 22:30ч. в понеделник, пише news10.com. Решението за премахване на десетте Божи Заповеди идва след нареждане на Върховния съд на щата Оклахома в подкрепа на "системата за управление на религията."Премахването на шест метровия емблематичен паметник ще струва на държавата над $ 4700."
, но съм категорична за чистота на вярата. Казвате, че Дядо Мраз придавал колорит на празника... А всъщност най-красивия и колоритния не е ли Христос? (само тема за размисъл) Защо красотата и веселието да не е свързано с Него?Моите деца (вече минали 10 те) винаги са знаели, че единствения който се грижи за тях е Христос и ако се молят ще получат, но е добре и да мислят за какво се молят. Всъщност колорита не го създава телевизията, нито кича в градината и училище, създава го семейството, създава го общението по между ни...
Приказките винаги са четени като приказки и никое дете не пише писмо на Аладин или да си търси перка да лети като Карлсон. Но Дядо Коледа се възприема като един който го е грижа за децата, който може да им изпълнява желания и всъщност славата която трябва да бъде отдадена на Бога се дава на друг...
Наистина Дядо Коледа не е най-големия проблем на християнството и църквата, той е следствие от големите проблеми.
А по-точно желанието да се покаже на хората, че нямат нужда от Христос, че могат да живеят без Него, че могат да са щастливи и весели, че могат да са добри без стандартите на Библията, че могат да достигнат до Бог без Спасител... Т.е. това което направиха Адам и Ева - бунта срещу Бога. Няма нищо ново под слънцето... Мисля, че е време християнството да стане крайно (не да се хващат пушки и да се слагат списъци със забрани), но хората толкова да обичат Бога, че той да е единствената ценност за тях, този който ги прави щастливи и този който дава пълнота на ежедневието им... Стандартите на добро и зло са толкова размити, че дори и вярващите хора лесно се подлъгват. Ще следват въпросите, защо днес да не поиграя йога ей така само за гимнастика, защо да не помедитирам ей така само да сваля стреса, защо ... дявола е изключително изобретателен и ни предлага всичко обвито в много красива опаковка... Това е практика вече в повечето детски градини. Допускайки малки компромиси в живота си в един момент се оказваме много далеч от Бога, защото след всеки следва още един и още един ....
Та в този ред на мисли, много скоро това ще случи и в Европа... на какво е символ това сами може да се сетите, а дали Дядо Мраз не е просто брънка в "системата за управление на религиите"
http://news10.com/2015/10/06/workers-removing-ten-commandments-f … oklahoma-capitol/
Превод за тези които не зная английски: "OKLAHOMA CITY (AP) - Работници са започнали да премахват гранит паметника на Десетте Божи заповеди от столицата на Оклахома.
Изпълнението на задачата за премахване на паметника започнала около 22:30ч. в понеделник, пише news10.com. Решението за премахване на десетте Божи Заповеди идва след нареждане на Върховния съд на щата Оклахома в подкрепа на "системата за управление на религията."Премахването на шест метровия емблематичен паметник ще струва на държавата над $ 4700."
А всъщност най-красивия и колоритния не е ли Христос? (само тема за размисъл) Защо красотата и веселието да не е свързано с Него?
Но Дядо Коледа се възприема като един който го е грижа за децата, който може да им изпълнява желания и всъщност славата която трябва да бъде отдадена на Бога се дава на друг...
Наистина Дядо Коледа не е най-големия проблем на християнството и църквата, той е следствие от големите проблеми. А по-точно желанието да се покаже на хората, че нямат нужда от Христос, че могат да живеят без Него, че могат да са щастливи и весели, че могат да са добри без стандартите на Библията, че могат да достигнат до Бог без Спасител... Т.е. това което направиха Адам и Ева - бунта срещу Бога. Няма нищо ново под слънцето...
Мисля, че е време християнството да стане крайно (не да се хващат пушки и да се слагат списъци със забрани), но хората толкова да обичат Бога, че той да е единствената ценност за тях, този който ги прави щастливи и този който дава пълнота на ежедневието им...
Наистина Дядо Коледа не е най-големия проблем на християнството и църквата, той е следствие от големите проблеми.
А по-точно желанието да се покаже на хората, че нямат нужда от Христос, че могат да живеят без Него, че могат да са щастливи и весели, че могат да са добри без стандартите на Библията, че могат да достигнат до Бог без Спасител... Т.е. това което направиха Адам и Ева - бунта срещу Бога. Няма нищо ново под слънцето... Мисля, че е време християнството да стане крайно (не да се хващат пушки и да се слагат списъци със забрани), но хората толкова да обичат Бога, че той да е единствената ценност за тях, този който ги прави щастливи и този който дава пълнота на ежедневието им...
А това за крайното християнство....Не знам...Като го прочетох точно за пушки си помислих. С насилие такава любов не се постига...Сега като те чета се чудя дали трябва да изпитвам удоволствие, примерно от Болерото на Равел, от някой хубав филм, от интересна книга, от това, че децата ми ме сурувакат на Нова година и т.н.? Все пак Бог е инспирирал много от чудесата на света, от изкуствата, постиженията. Скрит текст:
Прощавайте ако съм казала нещо в повече или съм засегнала някого. !!! С напътствието на Светия дух, Ти озаряваш мисълта на художниците, поетите, на гениите на науката. Със силата на Свръхсъзнанието те пророчески постигат Твоите закони, разкриват ни безданата на Твоята творческа премъдрост. Техните дела неволно говорят за Тебе; о, колко си велик в Своите съзидания, колко си велик в човека.
Слава на Тебе, явилия непостижима сила в законите на вселената;
Слава на Тебе, цялата природа е пълна със законите на Твоето битие;
Слава на Тебе за всичко открито на нас, по твоята благост;
Слава на Тебе за гениалността на човешкия ум;
Слава на Тебе за животвирящата сила на труда;
Слава на Тебе за огнените езици на вдъхновението;
Слава на Тебе, Боже, во веки.
Икос 7 от Акатист "Слава Богу за всичко"
Слава на Тебе, явилия непостижима сила в законите на вселената;
Слава на Тебе, цялата природа е пълна със законите на Твоето битие;
Слава на Тебе за всичко открито на нас, по твоята благост;
Слава на Тебе за гениалността на човешкия ум;
Слава на Тебе за животвирящата сила на труда;
Слава на Тебе за огнените езици на вдъхновението;
Слава на Тебе, Боже, во веки.
Икос 7 от Акатист "Слава Богу за всичко"
milmich, първото чудо на Христос беше на сватба... какво ли е правил там? Веселието и щастието не е ли също част от вярата ни в Бога. Давид пееше и танцуваше...
Не си ми засегнала, приемам това просто като разговор и нямам очаквания за овации.
На това попаднах преди малко: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3338153/Dance-devil-Sant … -festivities.html
Веселието и щастието не е ли също част от вярата ни в Бога. Давид пееше и танцуваше...Не си ми засегнала, приемам това просто като разговор и нямам очаквания за овации.
На това попаднах преди малко: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3338153/Dance-devil-Sant … -festivities.html
Това е много интересна тема.
В един въпрос се вплитат и националност, вяра, традиции, начин на живот.
Моето мнение - не, не е. Няма никакво значение от каква националност е човек. Обаче друго наблюдавам наоколо. Друго съм чувала и от баба си.
Ще стане много интересн разговор. Нека пишем с усмивка.
В един въпрос се вплитат и националност, вяра, традиции, начин на живот.
Моето мнение - не, не е. Няма никакво значение от каква националност е човек. Обаче друго наблюдавам наоколо. Друго съм чувала и от баба си.
Ще стане много интересн разговор. Нека пишем с усмивка
.
Разбира се,че няма значение каква националност е човек 
Вярата си е вяра и тя трябва да достигне до всички.
Прощавайте,че ще продължа още малко предишната тема.Аз до известна степен съм съгласна с Migito.Струва ми се,че натъртването на дядо Коледа измества същността на празника,подменя истинските ценности с фалшиви,а това е особено опасно,защото става въпрос за деца.Може и излишно да се притеснявам,но това е първата по-осъзната Коледа на дъщеря ми и се чудя как точно да и представя нещата
Имам и още едно предложение за тема,която мен лично ме вълнува-Въвеждането на децата във вярата.
Migito,до колкото си спомням ти не беше православна,нали?
Вярата си е вяра и тя трябва да достигне до всички.Прощавайте,че ще продължа още малко предишната тема.Аз до известна степен съм съгласна с Migito.Струва ми се,че натъртването на дядо Коледа измества същността на празника,подменя истинските ценности с фалшиви,а това е особено опасно,защото става въпрос за деца.Може и излишно да се притеснявам,но това е първата по-осъзната Коледа на дъщеря ми и се чудя как точно да и представя нещата
Имам и още едно предложение за тема,която мен лично ме вълнува-Въвеждането на децата във вярата.
Migito,до колкото си спомням ти не беше православна,нали?
На това попаднах преди малко: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3338153/Dance-devil-Sant … -festivities.html
Това е митология.
milmich, първото чудо на Христос беше на сватба... какво ли е правил там? Веселието и щастието не е ли също част от вярата ни в Бога. Давид пееше и танцуваше...
Не си ми засегнала, приемам това просто като разговор и нямам очаквания за овации.
На това попаднах преди малко: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3338153/Dance-devil-Sant … -festivities.html
Веселието и щастието не е ли също част от вярата ни в Бога. Давид пееше и танцуваше...Не си ми засегнала, приемам това просто като разговор и нямам очаквания за овации.
На това попаднах преди малко: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3338153/Dance-devil-Sant … -festivities.html
Иначе съм съгласна, че много от православните празници са прекалено заглушени от западната кулутра и католическите традиции. Тяхната вътрешна празнота е запълнена с материалната част, а българите сме малко комплексирани на тема църква, традиции и т.н.
А седмичната тема, не знам доколко може да се дискутира - вярата няма националност, разбира се, всяко друго разбиране не би било християнско.