- Публикувана: 8 юни 2015, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2016, 14:08 ч.
Православието като начин на живот 5
православни дрехи за православни жени http://baryshnya.com/catalogue
женствени дрехи от руски дизайнер Катерина Дорохова https://www.instagram.com/katerina_dorokhova_official/ http://vk.com/dorokhova_katerina http://vk.com/market-66224762
интернет-магазин за православни дрехи Мирянка http://www.miryanka.ru/
дрехи за православни Дикона http://dikona.ru/catalog/korotkie_platiya/
Една мисъл от един от тези сайтове за дрехи за православната жена:
Чем отличается православная женщина? Ее может только отличить скромность и жизнерадостность в глазах. Ее одежды более закрыты, потому что открыты ее глаза. Она тихая, но сильная. Она хранительница тепла и любви. Для нее каждый день праздник, потому что день начался и это большой подарок от Бога! Каждый день! Она терпелива в трудностях и всегда возносит Хвалу Господу! Она полна благодарности и любви . . .
. . . Она Мирянка"
Чем отличается православная женщина? Ее может только отличить скромность и жизнерадостность в глазах. Ее одежды более закрыты, потому что открыты ее глаза. Она тихая, но сильная. Она хранительница тепла и любви. Для нее каждый день праздник, потому что день начался и это большой подарок от Бога! Каждый день! Она терпелива в трудностях и всегда возносит Хвалу Господу! Она полна благодарности и любви . . .
. . . Она Мирянка"
още няколко думи за скромното и нескромното облекло в статия: http://pravoslaven-sviat.org/2014/08/18/po-dobre-nikoga-da-ne-se-omаjish/
още няколко думи за скромното и нескромното облекло в статия: http://pravoslaven-sviat.org/2014/08/18/po-dobre-nikoga-da-ne-se-omаjish/
fitblond, много хубаво си го казала това за възгордяването. За това говорех за начина на обличане не само в църквата, целият свят е една църква и е смешно да видиш един и същ човек пременен със забрадка и дълга безформена пола, а следващия ден да е с минижуп и високи ботуши с тънък ток. Но красотата, женската красота е дар Божи и не мисля, че трябва да се крие нарочно, мен това ме депресира и не ми носи особена гордост, по-скоро ми действа обратното. 
Именно. Красотата няма как да се скрие така или иначе, но и разголването не е красота ни най-малко. Сега разгледах идеите на руските дизайнерки - ами великолепни са. Т.е. отразяват цялата идея на православието - от една страна са спазени изискванията за благоприличие (дълги рокли и поли, които не подчертават неприлично тялото), но излъчват РАДОСТ. А нима нямаме повод да изпитваме радост, когато влизаме в Божия дом? Нима намусените изражения и изтерзани визии са много богоугодни? Ако влизаме в царския дворец (образно казано), така ли тъжни и кахърни ще изглеждаме? моята идея за православието винаги е била вярата и близостта до Бог да ни носят радост, да ни озаряват.... а ние да показваме тази си радост и чрез облеклото. Същото е като с постите - не разбирам защо някои постещи хора зорлем си слагат една угрижена и кахърна маска? Ако толкова им тежи въздържанието, душевното и физическото пречистване, идеята за покаяние и смирение, това е част от личните им изпитания и съблазни и няма нужда да придават това минорно настроение на останалите вярващи.
J_M_M, може би да поставим следващата събрала гласове тема за разглеждане 
?
fitblond, сега като те прочетох и се сетих за една Пасха. Гостувах на родителите си. Не знам от къде беше дошло едно младо момиче от Русия. В тамошният храм ходим сравнително малко хора, та се учудих, че виждам непознато лице. Как се радваше това момиче
. Никога няма да забравя щастието от празника, изписано на лицето й. Не съм виждала такава емоция у никого от нас (общо миряните).
Ангелче беше тя, русо и нежно ангелче
.
?fitblond, сега като те прочетох и се сетих за една Пасха. Гостувах на родителите си. Не знам от къде беше дошло едно младо момиче от Русия. В тамошният храм ходим сравнително малко хора, та се учудих, че виждам непознато лице. Как се радваше това момиче
. Никога няма да забравя щастието от празника, изписано на лицето й. Не съм виждала такава емоция у никого от нас (общо миряните). Ангелче беше тя, русо и нежно ангелче
. J_M_M, може би да поставим следващата събрала гласове тема за разглеждане ?
? 
аз покрай грижите по децата и покрай работата изключих за темата , извинете ме .Събралата най- много гласове е :
За естетиката на празниците.
Точен момент да го обсъдим. Предстои разгулът на "Коледния " кич.
Нека уточня: аз няма да съдя никого за усиленото пазаруване, приказките, песните и веселието. Няма да съдя търговците,на които това им е работата - да привличат клиентите, пък ако ще и с шарения. Аз няма да препускам из моловете, но не смятам, че тези, които го правят, вършат нещо лошо. Напротив - смятам, че ако на човек му е светло на душата, такива неща са нормални и даже желателни. Не смятам да съдя нищо, всъщност, а ще кажа кои неща харесвам и се старая да практикувам:
- да си спазвам поста, и на празничния ден да се облажа
- да направим украсата на дома в смесен стил - малко етно (низи пиперки, орехи и ошав), а и малко комерс (борови клонки и светлинки)
- да си прикадим
- да си разказваме с децата - -вечер за по минутка - историята за Рождество, да откриваме разни детайли в нея (като нощната паша, например)
- по възможност да посетим празничната служба
- да се съберем със родата и да си спомним истории около Рождество
- да не откажа на приятел, ако ме покани на колене на прасе
Гледам да честитя на хората Рождество, и никому не се сърдя, ако ми отвърне с нещо по-различно. Не разчитам и не очаквам всички да са като мен, нито пък им се сърдя или се правя на много умен, че да им обяснявам.
Нека уточня: аз няма да съдя никого за усиленото пазаруване, приказките, песните и веселието. Няма да съдя търговците,на които това им е работата - да привличат клиентите, пък ако ще и с шарения. Аз няма да препускам из моловете, но не смятам, че тези, които го правят, вършат нещо лошо. Напротив - смятам, че ако на човек му е светло на душата, такива неща са нормални и даже желателни. Не смятам да съдя нищо, всъщност, а ще кажа кои неща харесвам и се старая да практикувам:
- да си спазвам поста, и на празничния ден да се облажа
- да направим украсата на дома в смесен стил - малко етно (низи пиперки, орехи и ошав), а и малко комерс (борови клонки и светлинки)
- да си прикадим
- да си разказваме с децата - -вечер за по минутка - историята за Рождество, да откриваме разни детайли в нея (като нощната паша, например)
- по възможност да посетим празничната служба
- да се съберем със родата и да си спомним истории около Рождество
- да не откажа на приятел, ако ме покани на колене на прасе
Гледам да честитя на хората Рождество, и никому не се сърдя, ако ми отвърне с нещо по-различно. Не разчитам и не очаквам всички да са като мен, нито пък им се сърдя или се правя на много умен, че да им обяснявам.
Много обичам декември. Може и да звучи тривиално, глупаво, но декември ми мирише на канела. Основно заради печената тиква 
. И така свързвах празника с тиквата, докато не открих православието.
Не мога да се откъсна съвем от приповдигнатия дух на пазаруване и предпразнична веселост до Рождесво. Част от начина на празнуване в нашето семейство е. И се виждам как предавам това и на детето си.
Правим планове с какво ще зарадваме приятели и роднини. Стараем се правим по нещо много мъничко за всеки. Обяснявам му защо е така, защо по това време на годината си подаряваме подаръци. Не знаех как по друг начин да обвържа подаръците под елхата с празника и обяснявам всичко с примера на Свети Никола. Старая се да го приуча не просо да купува и да подарява, а с даряването да се грижи за другите. Искрено се надявам и моля да постъпвам правилно.
. И така свързвах празника с тиквата, докато не открих православието.Не мога да се откъсна съвем от приповдигнатия дух на пазаруване и предпразнична веселост до Рождесво. Част от начина на празнуване в нашето семейство е. И се виждам как предавам това и на детето си.
Правим планове с какво ще зарадваме приятели и роднини. Стараем се правим по нещо много мъничко за всеки. Обяснявам му защо е така, защо по това време на годината си подаряваме подаръци. Не знаех как по друг начин да обвържа подаръците под елхата с празника и обяснявам всичко с примера на Свети Никола. Старая се да го приуча не просо да купува и да подарява, а с даряването да се грижи за другите. Искрено се надявам и моля да постъпвам правилно.
Ама той си съществува, пишем му писма.
Един свещеник беше казал, че когато детето разбере, че не същестував Дядо Коледа, драма няма, защотото Христос съществува.
Един свещеник беше казал, че когато детето разбере, че не същестував Дядо Коледа, драма няма, защотото Христос съществува.
Щерката, така и не повярва в дядо Коледа и все ме питаше защо има толкова много дядо коледовци - един в мола, един в градината, един на тържеството в детско клубче, и защо джуджетата са големи какички
Като стана на 6-7 сама почна да пита ''май вие с тати купувате подаръците, нали?'' и имаше много въпроси от технически характер, например как ще влезе точно през вратата или през терасата, кой ще му отвори, хаха, съмнението не я напускаше, та някак естествено й дойде като й казах в 1 клас, че няма дядо Коледа, даже сякаш се успокои.
А замисляли ли сте се, че е писано в Библията, че ще носим отговорност за всяка казана дума, както и, че никой лъжец няма да види Божието царство. Често си мислим, че има безобидни лъжи, но в същност Божият стандарт за чистота е много висок. За децата Исус каза, да не ги спираме да отидат при Него... Какъв е проблема, децата да знаят, че единствения който прави чудеса е Христос и то от малки, че Бог е създал света и се грижи за всичко в него... (може би, защото ще се наложи да се конфронтираме в детската градина, а после в училище... и да си спестим разправиите . Но аз вярвам, че ще ни се търси сметка за всеки един път в който сме можели да говорим за това кой е Бог (независимо дали пред децата си или не) и какво прави за нас и ние сме си замълчали. Ако децата просто вярват в чудеса, после с лекота ще приемат за истина езотеричните детски филмчета, Хари Потър и повярвайте ми съвсем няма да им е проблем да предпочетат да медитират пред това да постят и да се молят.
. Но аз вярвам, че ще ни се търси сметка за всеки един път в който сме можели да говорим за това кой е Бог (независимо дали пред децата си или не) и какво прави за нас и ние сме си замълчали. Ако децата просто вярват в чудеса, после с лекота ще приемат за истина езотеричните детски филмчета, Хари Потър и повярвайте ми съвсем няма да им е проблем да предпочетат да медитират пред това да постят и да се молят.