Православието като начин на живот 5

Но хората просто като папагали повтарят това, което са чули (не се знае от кого и дали може да бъде доказано), поддават се на емоциите си и не преценяват рационално ситуацията. За случая със защитата на възрастния свещеник в Асеновград имам мнение и то не е в полза на въпросния отец. Колко още години ще може да служи? 10? 20? 30? После на кого ще остави енориашите си? Сигурно е добър свещеник, но в случая постъпва според човешката правда и забравя как е редно да постъпим по християнски. Един добър свещеник ще приеме решението на владиката като Божия воля и ще се постарае да успокои духовните си чада. Между другото, въпросният певец от храма в Асеновград ще бъде даден под съд, че разпространява неверни слухове за приемане на суми в хиляди за ръкоположение на свещеници. Познавам лично всички свещеници, които са ръкополагани в последните години в нашия град. Абсурдно е!!!

тя беше нещото, което се навира в очите на широката аудитория. Гледах прякото предаване от Ал. Невски и Г. Благоев се изказа умерено, разумно, че такава заря не е нещо необичайно за гръцката църква. Тогава на живо не го отрази изобщо като скандално. Скандалните неща са се случили в храма по време на служба и те са свързани с нарушаване на свещените канони от страна на г-н Дионисий. Но това не се разяснява на хората. Говори се за фойерверки, които може и да не се правят на въпрос, а се мълчи за нарушаване хилядолетните традиции за отслужване на света Литургия по канона.

Присъствала съм на епископска хиротония неведнъж и внимателно съм слушала всички обещания, които дават кандидатите пред Бога. Отговорността на епископите е голяма, а и не ми се мисли какъв отговор ще дават на Пастиреначалника на Страшния съд... Защото ще ги съди Този, Който положи душата Си за всички и ще иска от тях отговор за всяка погубена душа.

Страшна е отговорността им, но дали изобщо я осъзнават, защото сме свидетели колко млади, зелени  и неподготвени за това служение са повечето от кандидатите, но пък с големи амбиции за слава и власт... Това е факт. Ние само сме свидетели на последиците от недообмислените хиротонии. Сигурно това се случва по Божие допущение, но със сигурност и ние носим вина за това - къде с мълчание, къде с примирение пред злото и несправедливостта, къде от страх или криворазбрано смирение, вместо да се говори и изобличи злото, когато е нужно. Но ясно е, че всички малко или много сме пристрастни, и че единствено Бог може да отсъди справедливо.

На епископът (митрополит) е дадена голяма власт, но и голяма отговорност.
От една страна той тържествено обещава, че никога няма да действа под давление на тълпата, а решенията  му винаги ще имат за свое основание каноните на Църквата. В това отношение съм съгласна, че епископът трябва да има за коректив на решенията си единствено правилата на Вселенските събори и разбира се съвестта си. В конкретният случай обаче няма от страна на народа опит да се накара епископа да извърши нещо противно на църковния закон. В това отношение нищо не му пречи да чуе какво искат да му кажат хората. Може би, ако беше имал навика да се вслушва в мнението на хората или поне да го уважава, нямаше да се стигне до подобни протести и ескалация.

Защото освен администратор митрополитът е преди всичко и пастир, т.е. водач на словесните овци (т.е. хора) и би трябвало да намери начин да общува с тях като с хора, да зачита мнението им, да ги уважава, особено по-възрастните от него, а не да действа като църковен апаратчик или диктатор, над когото е само Бог.

Колкото до конкретния случай, съмнявам се всичко да има за цел да се помогне на възрастния свещеник в обслужването на енорията. Неприятно ми е да го кажа, но явно тук интересите са предимно финансови...

Покрай този случай имах възможност да чуя и мнението на хора, които не са въцърковени. Не обичам особено тази дума "въцърковен", защото в повечето случаи се употребява с претенция и самочувствие - от хора, които смятат, че са нещо в Църквата само затова, че ходят всяка неделя на литургия, и че се изповядват и причастяват редовно ... А това, съгласете се,  изобщо не е гаранция за духовност, освен може би за фарисейския тип такава.  

Та мнението и на хората, които са по-далеч от църковния живот, и които съдят чисто по човешки, са възмутени от начина, по който събратята му свещеници и митрополитът му се отнасят към него, предвид почтената му възраст... И нямам предвид само декларацията, която той е бил принуден да подпише. Който не е имал възможността да прочете т.нар. Писмо на свещениците от Пловдивска епахрия до Н.В.Митрополит Николай, в която остро се осъжда поведението на техния събрат, нека я прочете (качена е на сайта на Пловдивска Митрополия). Аз лично изпитах огромно неудобство от това писмо. Няма смисъл да обяснявам защо. Моля, прочетете...

П.П. Без съмнение това "Писмо" е било подписано единодушно от всички свещеници. Излишно е да обяснявам защо. А всъщност тъкмо това "защо" обяснява всичко.