Православието като начин на живот 5

Има, има много добри примери, права си Наде, не трябва да гледаме лошото, то е тук именно, за да ни покаже, че никога не трябва в крайности да се залита. Много светлина в очите виждам и аз на литургиите, спор няма в това.Нашето православие е религия на любовта, напоследък обаче ми попадат все материали за християнските мъченици в Сирия, онези, които и в днешно време продължават да жертват живота си, в името на вярата. Колко дребни и далечни ми се струват тогава нашите ежби, тук в България.Като, че ли сега повече от всякога светът има нужда от религията на любовта, именно православието е такова.

Да, затова си го обичам, а е толкова криворазбрано... Много са хората, които живеят с представата за някакво Православие, пълно с корумпирани попове, които само гледат как да те излъжат, за хора, прости, мрачни и назадничави, които отхвърлят всичко ново и т.н. Това вече е някакво клише, което и медиите много обичат. И изобщо никого не можеш да убедиш, че не е така. Единствено с личен пример, приказките не помагат. Мъчно ми е, когато хората говорят, а всъщност нищо не знаят. А ние, които знаем, помагаме ли с нещо или се включваме в общия хор?

Християнският начин на живот просто е трън в очите на всички медии, рекламни кампании, които искат да ни убедят, че най-важното е да сме слаби, богати, успешни, сексуални.Опитват се да ни продават "щастие", като издигат в култ тялото, съзнанието. За душата никой истински не говори( в публичното пространство). Виждам как едни и същи хора, споделят единият ден нещо от Ошо, после някоя мисъл на Дънов, след това нещо за християнските празници, после Буда ...Повърхностно, без никаква реална крачка към вътрешна промяна,а християнството изисква промяна, то е промяната. Последно време си мисля, че с прекалената си толерантност стигнахме до една такава еклектика и объркване, йога, дъновисти, манжда с грозде. Всякакви гурута и духовни водачи водят своя как да кажа, лов на души.
Живеем в свят, в който на пиадестал са желанията, а не въздържанието, в такъв свят на евтини удоволствия празнотата се усеща още по-зловещо.Всички се мъчат да я запълват-психолози, терапевти,всякакви други специалисти, а пътят е само един, може би не най-лесният, може би не най-привлекателният, но единственият и всички стигаме там, по един или друг начин.

Да, за съжаление ,  Lunno momi4e

Адмирации и благодарности за статията, четох я за пръв път преди месец през телефона и от тогава все не мога да открия сайта, но ето че сега отново ми попадна! Материалът се родее с темата, захваната тук около Петровия пост за популяризиране на православието. Честно казано, ще ми се да видя в лицата на хората в храма радостта от смирението и покаянието. Фактът, че си надмогнал земните страсти, че си възприел Божията воля (вместо стремежа към успех, красота, сексуалност и т.н.), че си се смирил пред тази Божия воля, че си достигнал искреност в покаянието, поне според мен са поводи за радост!!!! (Не земната и суетна радост, естествено. )

Щастлива съм, че във фирмата където работя, съм заобиколена от искрено вярващи и вцърковени  хора в най-активната си възраст (30-50 годишни). Реализирани и успешни в професионален и личностен план, но и в семейството. Вярата им дава упование в бога, смирение, благочестие. Тя за тях е извор на почтеност, лоялност и им помага да бъдат добри професионалисти, мениджъри и ръководители. Но същевременно това са щастливи, ведри, добре изглеждащи и приветливи хора. Не изпадат в лицемерна тъга и униние, нито в самоцелно отхвърляне на материята, които състояния като цяло са характерни за ония, които се заявяват като вярващи. Най-силно си личи това по време на пост - когато си поръчваме храна или излизаме на вечери и обяди, фактът че постим ни изпълна с радост, с увереност, а не с усещане за мъка и за голямо изпитание на тялото и духа. И точно когато като екип сме минавали през много трудни моменти, вярата ни е крепяла. но не гръмките приказки за вярата, а усещането, че това изпитание ни е пратено от Бог, за да научим уроците и укрепнем духовно и физически.

Та подобен е смисълът на статията - такива хора много лесно биха били осъдени от ония, които отъждествяват вярата единствено с тъгата, меланхолията и самобичуването. А те са истинските посланици на вярата, които с примера си лесно биха увлекли повече последователи. И го правят - свидетел съм как само с примера им (без много проповеди по темата), стажантите и новите млади колеги бързо проглеждат за Бога и за църковния живот и се обръщат към църквата.

Брях! Искам и аз там да работя. Звучи като утопия.

И аз щях да полюбопитствам, за какво работно място става дума, не познавам такива места.

Може ли да поискам мнението ви за това интервю?
Интервюто е на проф. Дечко Свиленов.
Объркана съм за чистилището и митарствата.
https://www.youtube.com/watch?v=Jp68hP3i1z0

Съвсем нормално работно място в София - офис на голям български производител. нищо особено не сме, просто сме попаднали на едно място хора със сходен манталитет и ценности (говоря за 10-15 души от висшия мениджмънт), над останалите колеги нямам толкова преки наблюдения, все пак сме над 3000 души в цялата страна. Дори да съм се изразила по-художествено на моменти, фактите са си факти. Но просто при нас вярата е съпроводена с огромни дози чувство за хумор и  един съвсем земен работохолизъм (и суета и многословие и със сигурност още грехове, които обаче осъзнаваме, каем се за тях и работим по изправянето им).

И един въпрос, свързан с наближаващия Кръстовден. Ще се радвам да ми разкажете лични впечатления ако сте ходили на Кръстова гора в нощта срещу празника. Имам огромно желание да посетя това свято място и всеки отзив ще ми бъде много ценен. Благодаря ви предварително.

Жени,  миналата година книгата на проф. Свиленов "Живот след смъртта" попадна у мен случайно от една жена в междуградския автобус, заедно с още няколко други книжки с евангелска тематика. Започнах да я чета, но нещо ме смути в нея- хем се позоваваше на православни източници, хем не съвсем... Скоро след това разбрах, че по същия, типичен за евангелистите начин, е заляла цяла София. Хвърлих всичко, което ми даде онази жена, защото почувствах нещо нередно, не ми вдъхваше доверие цялата тази работа, а в онзи момент бях в много труден период, не ми трябваха такива изкушения.
 Сега изгледах интервюто, което ти пусна и почувствах същото противоречие- този човек говори истини, позовавайки се на Библията, но в същото време- не съвсем. И то точно по онзи пасторски начин, присъщ на евангелистите. Не мога да съдя, но аз не бих му се доверила. Това е само моето лично мнение, не ангажирам никого с него. Пуснах в Гугъл да видя какво ще излезе и намерих ето това в един евангелски сайт. Като, подчертавам, не го споделям заради връзките му с ДС, а заради информацията за  такива с протестантски и евангелски църкви.

fitblond, разбирам те. И аз имам щастието да работя с хора, които много допринесоха за моето въцърковяване. Благодарение на тях, започнах да постя преди години и съм много благодарна на Господ, че съм в точно този колектив. Нищо не е розово и безоблачно, всеки си има своите изкушения, но има един здрав дух и се разбираме прекрасно, слава на Бога.

Относно всички протестански лъжеучения, тя вземат извадки от Светото Писание и всеки по своему си ги тълкува и говори.
Във всички тях името на Господа е с едно И, н.п. Исуса Христа, а не Православно Иисуса Христа.

 Това, което е объркващото в  книгата на този професор е, че доколкото си спомням, името на Господа беше изписано по православен начин.

 Жени, не знам дали си гледала този филм, но мисля, че е много интересен. И гледай, Божа работа, една приятелка пусна сега във Фейсбук следната мисъл на св. Теофан Затворник: "Колкото и дива, нелепа да изглежда на нашите умници мисълта за митарствата - и на тях ще им се наложи да ги преминат." 

Наде, точно - жегна ме нещо ... Ще чета статията. Благодаря  .

Жени, това интервю на професора е базирано, точно на протестански примери
Голяма заблуда 

Някой може ли да ми даде информация или линкове свързани с адвентистите. Мноого ми е интересно, понеже имам приятели такива. Е как пък не се разгневиха един път тези хора. Такова спокойствие и мир има в тях, каквото за съжаление, не съм виждала почти в никой православен  Направо съм в противоречие