- Публикувана: 8 юни 2015, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2016, 14:08 ч.
Православието като начин на живот 5
linskia, Да, разлика има. Просто отношението към митарствата като към мракобесие ми напомни за модерното възприятие за ада. Аз съм само един грешен човек и не разчитам на себе си, за да постигна тайните на духовния живот. Затова и момичетата горе питаха какво е мнението на светите отци по въпроса. Как съм разбрала аз митарствата според това, което съм прочела от тях? След смъртта, дяволите имат права върху душата на човек, който не е заличил греховете си чрез изповед или добри дела, които да ги покрият. Човек, който се е причастил в деня на кончината си, бива заведен от ангела пазител директно на небето.
Сигурна съм, че старецът Паисий не е оставял и най-мъничкият прилог неизповядан, така че, не, не мисля, че се е притеснявал за митарствата.
Надявам се да не приемеш това като лична нападка или заяждане. Просто обсъждаме и търсим истината. Много пъти излиза, че или човек не се е изразил правилно, или не е бил разбран правилно, затова го чепкаме въпроса.
Nil Desperandum, и аз съм се чудила за протестантите. Някои са много войнствени, но имам страхотни приятели протестанти. Изобщо и сред тях и сред нецърковните хора има някои, които са по-добри от нас дето уж сме църковни. Бог дава примери навсякъде.
За мира, който чувстват протестантите, се сещам думите на стареца Епифаний Теодоропулос: "Когато искат да вържат козата, достатъчно е да й вържат единия крак. Така прави и дяволът с еретиците. Той ги е вързал с лъжеучението и няма нужда да ги изкушава."(цитатът е по памет) А ние православните, които сме на правия път, колкото повече се стремим да се доближим до Христа, толкова повече, са ни изкушенията. Старецът Варсануфий разказва как в манастира всеки отива с някакъв порок, например някой е гневлив, друг чревоугодник, но се бори с греха. Минават години и чак тогава духовната работа над себе си дава плодове. А, ако не греша, протестантите вярват, че, щом са кръстени са спасени. При тях няма такава борба, като при нас, работа над себе си. Протестантите, доколкото знам, сами си определят кога да постят, например. Всеки, който е правил едно и също по своя воля и по послушание знае кое е трудно, много по-трудно.
Сигурна съм, че старецът Паисий не е оставял и най-мъничкият прилог неизповядан, така че, не, не мисля, че се е притеснявал за митарствата.
Надявам се да не приемеш това като лична нападка или заяждане. Просто обсъждаме и търсим истината. Много пъти излиза, че или човек не се е изразил правилно, или не е бил разбран правилно, затова го чепкаме въпроса.
Nil Desperandum, и аз съм се чудила за протестантите. Някои са много войнствени, но имам страхотни приятели протестанти. Изобщо и сред тях и сред нецърковните хора има някои, които са по-добри от нас дето уж сме църковни. Бог дава примери навсякъде.
За мира, който чувстват протестантите, се сещам думите на стареца Епифаний Теодоропулос: "Когато искат да вържат козата, достатъчно е да й вържат единия крак. Така прави и дяволът с еретиците. Той ги е вързал с лъжеучението и няма нужда да ги изкушава."(цитатът е по памет) А ние православните, които сме на правия път, колкото повече се стремим да се доближим до Христа, толкова повече, са ни изкушенията. Старецът Варсануфий разказва как в манастира всеки отива с някакъв порок, например някой е гневлив, друг чревоугодник, но се бори с греха. Минават години и чак тогава духовната работа над себе си дава плодове. А, ако не греша, протестантите вярват, че, щом са кръстени са спасени. При тях няма такава борба, като при нас, работа над себе си. Протестантите, доколкото знам, сами си определят кога да постят, например. Всеки, който е правил едно и също по своя воля и по послушание знае кое е трудно, много по-трудно.
.А старецът Паисий, да не забравяме, че все пак е монах, чиито задължения са да изповядва и помислите си, та ние не можем да живеем неговият живот и да сме всяка седмица на изповед. Но пък има и миряни достигнали святост, така че не методът е важен, а крайният резултат.
linskia, Да, разлика има. Просто отношението към митарствата като към мракобесие ми напомни за модерното възприятие за ада. Аз съм само един грешен човек и не разчитам на себе си, за да постигна тайните на духовния живот. Затова и момичетата горе питаха какво е мнението на светите отци по въпроса. Как съм разбрала аз митарствата според това, което съм прочела от тях? След смъртта, дяволите имат права върху душата на човек, който не е заличил греховете си чрез изповед или добри дела, които да ги покрият. Човек, който се е причастил в деня на кончината си, бива заведен от ангела пазител директно на небето.
Сигурна съм, че старецът Паисий не е оставял и най-мъничкият прилог неизповядан, така че, не, не мисля, че се е притеснявал за митарствата.
Надявам се да не приемеш това като лична нападка или заяждане. Просто обсъждаме и търсим истината. Много пъти излиза, че или човек не се е изразил правилно, или не е бил разбран правилно, затова го чепкаме въпроса.
Nil Desperandum, и аз съм се чудила за протестантите. Някои са много войнствени, но имам страхотни приятели протестанти. Изобщо и сред тях и сред нецърковните хора има някои, които са по-добри от нас дето уж сме църковни. Бог дава примери навсякъде.
За мира, който чувстват протестантите, се сещам думите на стареца Епифаний Теодоропулос: "Когато искат да вържат козата, достатъчно е да й вържат единия крак. Така прави и дяволът с еретиците. Той ги е вързал с лъжеучението и няма нужда да ги изкушава."(цитатът е по памет) А ние православните, които сме на правия път, колкото повече се стремим да се доближим до Христа, толкова повече, са ни изкушенията. Старецът Варсануфий разказва как в манастира всеки отива с някакъв порок, например някой е гневлив, друг чревоугодник, но се бори с греха. Минават години и чак тогава духовната работа над себе си дава плодове. А, ако не греша, протестантите вярват, че, щом са кръстени са спасени. При тях няма такава борба, като при нас, работа над себе си. Протестантите, доколкото знам, сами си определят кога да постят, например. Всеки, който е правил едно и също по своя воля и по послушание знае кое е трудно, много по-трудно.
Сигурна съм, че старецът Паисий не е оставял и най-мъничкият прилог неизповядан, така че, не, не мисля, че се е притеснявал за митарствата.
Надявам се да не приемеш това като лична нападка или заяждане. Просто обсъждаме и търсим истината. Много пъти излиза, че или човек не се е изразил правилно, или не е бил разбран правилно, затова го чепкаме въпроса.
Nil Desperandum, и аз съм се чудила за протестантите. Някои са много войнствени, но имам страхотни приятели протестанти. Изобщо и сред тях и сред нецърковните хора има някои, които са по-добри от нас дето уж сме църковни. Бог дава примери навсякъде.
За мира, който чувстват протестантите, се сещам думите на стареца Епифаний Теодоропулос: "Когато искат да вържат козата, достатъчно е да й вържат единия крак. Така прави и дяволът с еретиците. Той ги е вързал с лъжеучението и няма нужда да ги изкушава."(цитатът е по памет) А ние православните, които сме на правия път, колкото повече се стремим да се доближим до Христа, толкова повече, са ни изкушенията. Старецът Варсануфий разказва как в манастира всеки отива с някакъв порок, например някой е гневлив, друг чревоугодник, но се бори с греха. Минават години и чак тогава духовната работа над себе си дава плодове. А, ако не греша, протестантите вярват, че, щом са кръстени са спасени. При тях няма такава борба, като при нас, работа над себе си. Протестантите, доколкото знам, сами си определят кога да постят, например. Всеки, който е правил едно и също по своя воля и по послушание знае кое е трудно, много по-трудно.
А какво за вас се променя от това дали има митарства или не?
Десетте Божии заповеди остават за изпълнение, евангелските заповеди - също. Второ Пришествие и Страшен съд ще има. Те са реалности от обозримото бъдеще и предстоят да се случат. На този фон, това дали има или няма митарства, и точно какво представляват, са само подробности. Живейте така, сякаш митарствата съществуват и няма да претърпите загуба, дори ако те се окажат само измислен благочестив разказ.
Десетте Божии заповеди остават за изпълнение, евангелските заповеди - също. Второ Пришествие и Страшен съд ще има. Те са реалности от обозримото бъдеще и предстоят да се случат. На този фон, това дали има или няма митарства, и точно какво представляват, са само подробности. Живейте така, сякаш митарствата съществуват и няма да претърпите загуба, дори ако те се окажат само измислен благочестив разказ.
Част от спасението е да стоим на правилни православни основи, на мен лично ми е важно.
Учението за митарствата с нищо не противоречи на православното учение на Църквата. Последното се гради върху основите на Свещеното Писание и Свещеното Предание. Разказът за митарствата е част от Преданието.
Надявам се, че тук ще можеш да намериш подробен и убедителен отговор на въпросите, които те вълнуват.
Надявам се, че тук ще можеш да намериш подробен и убедителен отговор на въпросите, които те вълнуват.
И още нещо от мен, като спирам повече да говоря по темата, защото може би съм ви засегнала, но се чувствам длъжна да го напиша.
Борбата за нашата душа е тук на този свят, всеки ден, а не след като умрем. Тогава вече ще е късно.
Още веднъж ви се извинявам от сърце, ако съм ви засегнала по някакъв начин
Борбата за нашата душа е тук на този свят, всеки ден, а не след като умрем. Тогава вече ще е късно.
Още веднъж ви се извинявам от сърце, ако съм ви засегнала по някакъв начин
linskia, нещо не успявам да схвана позицията ти по въпроса.
Твърдиш, че се интересуваш от правилните православни основи (цитирам те дословно), а изведнъж не те интересува позицията на богослов от ранга на архим. д-р Серафим Алексиев.
Да разбирам ли, че вече имаш изградено твое лично мнение по въпроса и не искаш да го съпоставиш с мнението на Църквата? Ако е така, то това най-малко може да се нарече правилна православна основа.
Не ми се вярва да е така, затова остава вариантът да не съм те разбрала правилно.
Ще се радвам да се доизясниш. Най-малкото ще ме предпазиш от съставяне на погрешно заключение.
Твърдиш, че се интересуваш от правилните православни основи (цитирам те дословно), а изведнъж не те интересува позицията на богослов от ранга на архим. д-р Серафим Алексиев.
Да разбирам ли, че вече имаш изградено твое лично мнение по въпроса и не искаш да го съпоставиш с мнението на Църквата? Ако е така, то това най-малко може да се нарече правилна православна основа.
Не ми се вярва да е така, затова остава вариантът да не съм те разбрала правилно.
Ще се радвам да се доизясниш. Най-малкото ще ме предпазиш от съставяне на погрешно заключение
.
Неслучайно използвах думата "модерно" няколко пъти. Не обичам зилотите, но и модернистите не приемам с тяхната склонност да разчитат на собствения си разум. Така се създава някакво ново богословие вътре в църквата, което не е част от православната традиция.
linskia, не съм аз човекът, който ще Ви убеждава в каквото и да е. Честно казано, мотивът ми да пиша беше, че хора, които са новоначални може да се подведат, че това е единственото и правилно мнение. По-скоро заради тях се включих.
Симпа,
linskia,
не съм аз човекът, който ще Ви убеждава в каквото и да е. Честно казано, мотивът ми да пиша беше, че хора, които са новоначални може да се подведат, че това е единственото и правилно мнение. По-скоро заради тях се включих.Симпа,
Скрит текст:
. не си забравила, че някой ден ще се уговорим да се видим, нали? Толкова си активна във форума, че имам чувството, че се познаваме
mama Barba, намирам, че е съвсем естествен стремежът да пречупваме истините през собствения си поглед, за да ги възприемем. Разбира се това е допустимо, стига да не се опитваме ги нагодим според нашите желания и настроения. Това би било грешка и престъпление спрямо истината.
Православието не е никак елементарно, затова някои сложни въпроси искат по-детайлно разяснение. Мисля, че тъкмо това е главния проблем на катехизацията в днешно време. Тя изобщо не е на нивото на изискванията и способностите на възприемане на съвременния човек. В този смисъл не е достатъчно само да си носител на истината (т.е. да разбираш нещата), а и да умееш да я обясниш. В това отношение много ни куцат нещата... и то на най-високо равнище. Не е достатъчно да се гордеем със св. отци. Да, те са истинското съкровище за нас, но духовенството трябва да умее да ги разяснява на съвременните хора по разбираем за тях начин. Един св. Иоан Златоуст е бил велик оратор със "златни уста", но тъкмо, защото е умеел да "превежда" християнските истини на разбираем за съвременниците му език.
Да си призная следя и с удоволствие чета статии и интервюта на отец Владимир Дойчев - и в църковните сайтове и във фейсбук. Смея да заявя, че в негово лице имаме един много добър духовник и пастир, които със словото си докосва най-фините струни на човешкото сърце. Много бих искала всички духовници да вземат пример от него и да се научат не само да говорят на хората, но да им говорят бащински и с любов.
Православието не е никак елементарно, затова някои сложни въпроси искат по-детайлно разяснение. Мисля, че тъкмо това е главния проблем на катехизацията в днешно време. Тя изобщо не е на нивото на изискванията и способностите на възприемане на съвременния човек. В този смисъл не е достатъчно само да си носител на истината (т.е. да разбираш нещата), а и да умееш да я обясниш. В това отношение много ни куцат нещата... и то на най-високо равнище. Не е достатъчно да се гордеем със св. отци. Да, те са истинското съкровище за нас, но духовенството трябва да умее да ги разяснява на съвременните хора по разбираем за тях начин. Един св. Иоан Златоуст е бил велик оратор със "златни уста", но тъкмо, защото е умеел да "превежда" християнските истини на разбираем за съвременниците му език.
Да си призная следя и с удоволствие чета статии и интервюта на отец Владимир Дойчев - и в църковните сайтове и във фейсбук. Смея да заявя, че в негово лице имаме един много добър духовник и пастир, които със словото си докосва най-фините струни на човешкото сърце. Много бих искала всички духовници да вземат пример от него и да се научат не само да говорят на хората, но да им говорят бащински и с любов.
Симпа,
Скрит текст:
.не си забравила, че някой ден ще се уговорим да се видим, нали? Толкова си активна във форума, че имам чувството, че се познаваме
Скрит текст:
Вече съм казала "да" и няма да се отметна от думата си .
.
Борбата за нашата душа е тук на този свят, всеки ден, а не след като умрем. Тогава вече ще е късно.
Абсолютно съм съгласна!
Но пак ще имаме право на помощ от приятел. Нашите живи роднини и свещениците могат да ни измолят.Симпа, съгласна и с теб. Просто ми се струва, че е добре по-отговорно да се изказваме пред аудитория, която не знаем каква е и как ще приеме това, което й казваме.
Аз също следя отец Владимир във фб. Последният му текст там сякаш за нашия разговор е писан.
А за съвременните старци какво ще кажеш - свети Паисий Светогорец, свети Порфирий, старецът Тадей? Те не правят ли точно това - да "превеждат" светите отци от древността на съвременен език?
Реално погледнато винаги съществува риск да бъдеш разбран погрешно. И това не винаги означава, че грешката е у нас самите.
И на съвременните старци им се е случвало да не бъдат разбрани правилно. Но са подхождали с търпение към немощите на хората. Какво да говорим за нас, които не умеем да обясним и нещата, които уж разбираме. Трябва да сме в пъти по-търпеливи.
Иначе всички разбираме кога някой ни говори с обич и грижа. Старците са умеели да спечелят човека не с умни доводи, а с любов. Затова словата им имат сила да завладяват човека не само мисловно, но изцяло.
Полемиката винаги е ценна, но виж, страстите, които се развихрят покрай нея, не винаги са нещо добро. Но пък така човек опознава себе си и другите, значи пак има нещо полезно.
И на съвременните старци им се е случвало да не бъдат разбрани правилно. Но са подхождали с търпение към немощите на хората. Какво да говорим за нас, които не умеем да обясним и нещата, които уж разбираме. Трябва да сме в пъти по-търпеливи.
Иначе всички разбираме кога някой ни говори с обич и грижа. Старците са умеели да спечелят човека не с умни доводи, а с любов. Затова словата им имат сила да завладяват човека не само мисловно, но изцяло.
Предизвиках някаква излишна полемика с публикуването на видеото. Съжалявам, не беше това целта ми.
Полемиката винаги е ценна, но виж, страстите, които се развихрят покрай нея, не винаги са нещо добро. Но пък така човек опознава себе си и другите, значи пак има нещо полезно
.
Съжалявам, ако съм смутила някого. 
Просто разговорът беше спрял до момента, в който се каза, че митарствата са мракобесие, а това не ми се стори правилно.
Допълвам:
След дъжд - качулка върнах се назад да проследя началото на темата с митарствата и ми направи впечатление горният цитат.
Две неща:
1. Майка ми донесла вкъщи реклама на безплатния филм Исус. В старите реклами изписването е с едно И, но в новата - не. Написано беше "Иисус"!
2. В Китен има протестантска (не знам точно какъв вид) църква. Намира се близо до православния храм с голяма табела кога се извършва богослужение. И, забележете, с големи, красиви православни кръстове на вратите.
Просто разговорът беше спрял до момента, в който се каза, че митарствата са мракобесие, а това не ми се стори правилно.Допълвам:
Това, което е объркващото в книгата на този професор е, че доколкото си спомням, името на Господа беше изписано по православен начин.
След дъжд - качулка върнах се назад да проследя началото на темата с митарствата и ми направи впечатление горният цитат.
Две неща:
1. Майка ми донесла вкъщи реклама на безплатния филм Исус. В старите реклами изписването е с едно И, но в новата - не. Написано беше "Иисус"!
2. В Китен има протестантска (не знам точно какъв вид) църква. Намира се близо до православния храм с голяма табела кога се извършва богослужение. И, забележете, с големи, красиви православни кръстове на вратите.
Явно протестантите са разбрали, че най-лесният начин, по който ги разпознаваме, е по изписването на личното име на Христос - Исус (протестантизъм) и Иисус (православие), и са решили да заличат тази разлика 
.
Прави ми впечатление, че в началото на 90-те години, когато беше бумът на протестантската пропаганда в България, протестантите бяха доста по-самонадеяни и високомерни в проповядване на тяхната "истина". Днес, когато нямат много нови последователи, явно са решили да свалят гарда. А това да ползват православни кръстове на сградите си определено ме изненадва.
. Прави ми впечатление, че в началото на 90-те години, когато беше бумът на протестантската пропаганда в България, протестантите бяха доста по-самонадеяни и високомерни в проповядване на тяхната "истина". Днес, когато нямат много нови последователи, явно са решили да свалят гарда
. А това да ползват православни кръстове на сградите си определено ме изненадва.