- Публикувана: 8 юни 2015, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2016, 14:08 ч.
Православието като начин на живот 5
Виждам, че разговорите са на доста високо ниво и се притеснявам, че моето предложение ще ви се види доста простоватичко, но има една книга за християнската жена, която е променила живота на много жени, в това число и моя преди години, за тези, които четата руски:
http://logoslib.com/content/view/207/41/
Няма какво да се лъжем, за каквито и високи духовно неща да си говорим, колкото и книги да прочетем жената е предимно съпруга и майка и там се проявява нейната сила, не във философията
http://logoslib.com/content/view/207/41/
Няма какво да се лъжем, за каквито и високи духовно неща да си говорим, колкото и книги да прочетем жената е предимно съпруга и майка и там се проявява нейната сила, не във философията
Благодаря, simpatikonia, за помоща и напътствията. Аз унивам, бързо и лесно. Една от големите ми грешки.
Бих ли могла да питам пак нещо.
Това е цитат от 'Слова том 1 ' С Болка и Любов за съвременния човек' на Старецът Паисий Светогорец.
Естествено, ми стана тъжно и обречено. Започнах да си задавам въпроси: защо? Защо този свещеник бил наказан толкова сурово!? Че и близките му , покрай смъртта му! Загубил живота си, при положение, че се е доверил не на случайни хора, а на своя изповедник и епископ, не е проявил своеволие.... нито пък осъзнато да се е съпротивявал. Това не е ли предопределеност? Обреченост ?
Та той е вярвал. Как да избягваме заблудите?
Когато , според този пример, те съвсем не са безобидни. А фатални.
Бих ли могла да питам пак нещо.
Цитат
Идва понякога в колибата някой свещеник, който има каноническо препятствие, и виждам, че трябва да спре да служи. Понякога обаче се случва неговият епископ да е на различно мнение. Какво да каже човек? Например, бях говорил с един свещеник и го подготвих да остави служението. Когато казал това на изповедника и на епископа си, те несе съгласили. Така продължи да служи, въпреки, че имаше каноническо препятствие. Не след дълго го блъсна един автомобил. Макар, че е бил на тротоара, автомобилът се качил там и го оставил на място! "Страшно е човек да попадне в ръцете на живия Бог' (Eвр. 10:31).
Естествено, ми стана тъжно и обречено. Започнах да си задавам въпроси: защо? Защо този свещеник бил наказан толкова сурово!? Че и близките му , покрай смъртта му! Загубил живота си, при положение, че се е доверил не на случайни хора, а на своя изповедник и епископ, не е проявил своеволие.... нито пък осъзнато да се е съпротивявал. Това не е ли предопределеност? Обреченост ?
Та той е вярвал. Как да избягваме заблудите?
Когато , според този пример, те съвсем не са безобидни. А фатални.
take a smile, не съм сигурна че разбирам добре примера, но вярата не е застраховка и не бива да се приема като такава,не вярваш за да си жив, здрав и щастлив, вярваш защото обичаш Бога, но той не ти дължи нищо, както и никой човек между другото. Всичко е по Негова воля и желанието ни да проумем тази воля не винаги е здравословно, а често и невъзможно.
take a smile, примерът, който даваш от книгата на св. Паисий Светогорец е много интересен. Тук става дума за разминаване във вижданията на един прозорлив старец, какъвто е св. Паисий (вече е канонизиран за светец) и един епископ, който няма неговите духовни дарби и който би трябвало да се вслуша в мнението му, но явно не го е направил.
Служението на свещеника е много отговорно - от една страна по отношение на хората, които той ръководи и обгрижва духовно, а от друга по отношение на Бога, пред Когото той стои молитвено. Църквата има определени правила, които са утвърдени на вселенските събори (ІV-VІІІ в) и които би трябвало да се съблюдават и в днешно време. Според тези правила изискванията към свещениците са изключително високи и не всеки вярващ мъж-християнин може да стане свещеник, без значение колко иска да служи като такъв. Преди да бъдат одобрени за свещеници, кандидатите за духовен сан се явяват на изповед пред епископа или друг опитен духовник. При спазване тайната на изповедта, тук целта е да се провери доколко даденият кандидат отговаря на изискванията на каноните на Църквата. Според някои от тези правила свещеникът трябва да има образцов брак - да бъде мъж на една жена (подразбира се да е живял в целомъдрие преди брака, да не е имал интимни отношения с други жени, а също и със собствената си жена преди брака). Същите изисквания се отнасят и към неговата жена.
Сама разбираш, че това изискване е трудно изпълнимо дори сред християните, но е условие от изключителна важност за един бъдещ свещеник, който трябва да има безукорна духовна чистота. И не само защото след време този свещеник ще трябва да учи на целомъдрие младите хора, но и защото не трябва самият той да бъде уязим от подобни грехове и страсти.
Други изисквания към свещеника, за които се сещам е - да не е извършвал убийство (волно или неволно). Между другото е редно свещениците да не шофират, защото рискът от пътен инцидент е голям, а отнемат ли живот, моментално попадат под забрана и трябва да престанат да служат завинаги. Свещеникът има ограничения и относно някои допълнителни дейности, които му е забранено да извършва, дори ако се налага, за да изхранва семейството си. Напр. не може да бъде лихвар, търговец, кръчмар и т.н.
Предполагам на св. Паисий му е било открито чрез Св.Дух някакво прегрешение на този свещеник, което според каноните му забранява служение. Явно епископът по някакви други съображения не е погледнал достатъчно сериозно на тази забрана. Трябва да кажем, че в наше време се допускат много отклонения от изискванията на свещените канони относно изборът на свещеници. Оправданието е, че има твърде малко кандидати за свещен сан. И все пак - нарушението на св. канони никога не остава безнаказано. Свещеници, които съзнателно дръзват да служат, при условие че нарушават св. канони, подлежат ако не на църковен съд, то на Божия съд. Разбира се Бог е дълготърпелив, но явно в посочения случай, трагичният край на свещеника е имал за цел да вразуми и да послужи за сурово предупреждение, а не толкова да накаже. Защото всички сме грешници, и ако Бог трябва да въздаде на всекиму според делата още тук, на земята, то не би останал нито един жив човек. Освен това много често Бог прекъсва живота на човека, с цел да не се множат греховете му или за да го предпази от по-големи изкушения. Това е тайна, в която едва ли някое човешко същество би могло да вникне. Едни са човешките мисли, други - Божиите.
Служението на свещеника е много отговорно - от една страна по отношение на хората, които той ръководи и обгрижва духовно, а от друга по отношение на Бога, пред Когото той стои молитвено. Църквата има определени правила, които са утвърдени на вселенските събори (ІV-VІІІ в) и които би трябвало да се съблюдават и в днешно време. Според тези правила изискванията към свещениците са изключително високи и не всеки вярващ мъж-християнин може да стане свещеник, без значение колко иска да служи като такъв. Преди да бъдат одобрени за свещеници, кандидатите за духовен сан се явяват на изповед пред епископа или друг опитен духовник. При спазване тайната на изповедта, тук целта е да се провери доколко даденият кандидат отговаря на изискванията на каноните на Църквата. Според някои от тези правила свещеникът трябва да има образцов брак - да бъде мъж на една жена (подразбира се да е живял в целомъдрие преди брака, да не е имал интимни отношения с други жени, а също и със собствената си жена преди брака). Същите изисквания се отнасят и към неговата жена.
Сама разбираш, че това изискване е трудно изпълнимо дори сред християните, но е условие от изключителна важност за един бъдещ свещеник, който трябва да има безукорна духовна чистота. И не само защото след време този свещеник ще трябва да учи на целомъдрие младите хора, но и защото не трябва самият той да бъде уязим от подобни грехове и страсти.
Други изисквания към свещеника, за които се сещам е - да не е извършвал убийство (волно или неволно). Между другото е редно свещениците да не шофират, защото рискът от пътен инцидент е голям, а отнемат ли живот, моментално попадат под забрана и трябва да престанат да служат завинаги. Свещеникът има ограничения и относно някои допълнителни дейности, които му е забранено да извършва, дори ако се налага, за да изхранва семейството си. Напр. не може да бъде лихвар, търговец, кръчмар и т.н.
Предполагам на св. Паисий му е било открито чрез Св.Дух някакво прегрешение на този свещеник, което според каноните му забранява служение. Явно епископът по някакви други съображения не е погледнал достатъчно сериозно на тази забрана. Трябва да кажем, че в наше време се допускат много отклонения от изискванията на свещените канони относно изборът на свещеници. Оправданието е, че има твърде малко кандидати за свещен сан. И все пак - нарушението на св. канони никога не остава безнаказано. Свещеници, които съзнателно дръзват да служат, при условие че нарушават св. канони, подлежат ако не на църковен съд, то на Божия съд. Разбира се Бог е дълготърпелив, но явно в посочения случай, трагичният край на свещеника е имал за цел да вразуми и да послужи за сурово предупреждение, а не толкова да накаже. Защото всички сме грешници, и ако Бог трябва да въздаде на всекиму според делата още тук, на земята, то не би останал нито един жив човек. Освен това много често Бог прекъсва живота на човека, с цел да не се множат греховете му или за да го предпази от по-големи изкушения. Това е тайна, в която едва ли някое човешко същество би могло да вникне. Едни са човешките мисли, други - Божиите.
simpatikonia, идеално разбрах. 
Благодаря за отделеното време и мисъл, за да разясниш целия казус, ако може да бъде така наречен.
Преди се чудех как така всички сме грешни, мислех, че не може да бъде така. Не го разбирах - всички без значение от пол, възраст, начин на живот.....директно под един знаменател. Един изначално обречен знаменател на грешност. Все си мислех, че аз няма да се хвана в капана, че зависи от мен и само от мен....че съм достатъчно съвестна, добронамерена, даваща.....ама нъцки.
Сега вече с тъга се съгласявам напълно. Понятието за безгрешност (Божия) не пасва на земния живот.....
За Божията промисъл и човешкото вникване в нея ми е вече ясно, че е мисия невъзможна.. Може би има единици избрани, които да знаят повечко, но не и изцяло....
Веригата се прекъсва, явно има причина, няма и да се главоблъскам да мисля защо...но според мен, това е една от основните причини за нашето несъвършенство и обречена грешност.
Благодаря за отделеното време и мисъл, за да разясниш целия казус, ако може да бъде така наречен. Преди се чудех как така всички сме грешни, мислех, че не може да бъде така. Не го разбирах - всички без значение от пол, възраст, начин на живот.....директно под един знаменател. Един изначално обречен знаменател на грешност. Все си мислех, че аз няма да се хвана в капана, че зависи от мен и само от мен....че съм достатъчно съвестна, добронамерена, даваща.....ама нъцки.
Сега вече с тъга се съгласявам напълно. Понятието за безгрешност (Божия) не пасва на земния живот.....
За Божията промисъл и човешкото вникване в нея ми е вече ясно, че е мисия невъзможна.. Може би има единици избрани, които да знаят повечко, но не и изцяло....
Веригата се прекъсва, явно има причина, няма и да се главоблъскам да мисля защо...но според мен, това е една от основните причини за нашето несъвършенство и обречена грешност.
simpatikonia
Снощи прочетох цялата глава от книгата. Тя е свързана изцяло със свещеничеството. Не събрах кураж да пиша, защото нямам и достатъчно знания. Докато търсех просто обяснение на "канонично препятствие" попаднах на една статия, която ме доведе пак до Едни са човешките мисли, други - Божиите.
Напротив, ако беше мисия невъзможна, то нямаше Сам Бог , да слезе при хората и да ги поведе по пътя. Някои се справят по добре, други не се справяме, но важно е да не униваме. Когато паднем, да можем да поемем подадената ни ръка и да се изправим.
Примери много. Самия Старец Паисий е такъв пример, а и ни е казал много неща.
Снощи прочетох цялата глава от книгата. Тя е свързана изцяло със свещеничеството. Не събрах кураж да пиша, защото нямам и достатъчно знания. Докато търсех просто обяснение на "канонично препятствие" попаднах на една статия, която ме доведе пак до Едни са човешките мисли, други - Божиите.
Скрит текст:
Тази необикновена история е от живота на мой познат – свещеник, който е от консервативно семейство, човек на строгите правила, не признаващ никакви отстъпки. Преди да приеме свещенството, той отишъл по поръчение от семинарията в града и срещнал свой съученик. След два дни те организирали среща на цялата компания съученици – поседяли на масата, пийнали. Моят познат не е свикнал да пие алкохол. Тъй че на сутринта, като се събудил, не можел да си спомни как е приключила вечерта. Но се събудил в едно легло със своя съученичка. Това означавало, че трябва да забрави за свещенството – свещеникът трябва да е чист.
Моят познат отишъл с покаяние при ректора, който само разперил ръце и казал: „Това е Ваш избор. Аз ще Ви дам възможност да завършите образованието си, но в документите Ви трябва да се подпише духовникът на Семинарията със становището, че имате канонически препятствия да приемете свещенически сан”. Горкият семинарист отишъл при ефимерия. Обяснил нещата. Духовникът поклатил глава, взел лист и написал, че канонически препятствия за ръкоположение няма. Семинаристът възразил: „Отче, Вие не ме разбрахте, сигурно сте се объркали!” „Не-не, иди си с Бога, животът ще ти покаже всичко”, бил отговорът на духовника. Ректорът погледнал написаното и казал: „Вие сте излъгали стареца”. Обадил се на духовника, а той му отговорил: „Аз поемам отговорността, това е мое решение, което е удостоверено с моя подпис”.
По-късно този семинарист се ожени и прие свещенически сан. След много години той ми разказваше: „При мен на изповед идват също такива грешници, какъвто бях аз някога – с блудни грехове и се каят за това. Аз кипвам отвътре и ми минава през ума: „Как си го допуснал?!” И съм готов да извадя сабята от ножницата, за да накълцам на дребно този грешник … Но щом се хвана за сабята, си спомням как самият аз бях паднал и какво направи Господ с мен… И връщам сабята в ножницата и се опитвам със същата любов да покрия този човек, който идва при мен с открито сърце. Човешкото отстъпва на Божието и справедливостта застава по-ниско от милосърдието и любовта”. І www.pravmir.ru.
http://www.pravoslavie.bg/Праксис/Писма-на-свещеници-за-Изповедта/
Моят познат отишъл с покаяние при ректора, който само разперил ръце и казал: „Това е Ваш избор. Аз ще Ви дам възможност да завършите образованието си, но в документите Ви трябва да се подпише духовникът на Семинарията със становището, че имате канонически препятствия да приемете свещенически сан”. Горкият семинарист отишъл при ефимерия. Обяснил нещата. Духовникът поклатил глава, взел лист и написал, че канонически препятствия за ръкоположение няма. Семинаристът възразил: „Отче, Вие не ме разбрахте, сигурно сте се объркали!” „Не-не, иди си с Бога, животът ще ти покаже всичко”, бил отговорът на духовника. Ректорът погледнал написаното и казал: „Вие сте излъгали стареца”. Обадил се на духовника, а той му отговорил: „Аз поемам отговорността, това е мое решение, което е удостоверено с моя подпис”.
По-късно този семинарист се ожени и прие свещенически сан. След много години той ми разказваше: „При мен на изповед идват също такива грешници, какъвто бях аз някога – с блудни грехове и се каят за това. Аз кипвам отвътре и ми минава през ума: „Как си го допуснал?!” И съм готов да извадя сабята от ножницата, за да накълцам на дребно този грешник … Но щом се хвана за сабята, си спомням как самият аз бях паднал и какво направи Господ с мен… И връщам сабята в ножницата и се опитвам със същата любов да покрия този човек, който идва при мен с открито сърце. Човешкото отстъпва на Божието и справедливостта застава по-ниско от милосърдието и любовта”. І www.pravmir.ru.
http://www.pravoslavie.bg/Праксис/Писма-на-свещеници-за-Изповедта/
Сега вече с тъга се съгласявам напълно. Понятието за безгрешност (Божия) не пасва на земния живот.....
Примери много. Самия Старец Паисий е такъв пример, а и ни е казал много неща.
Simpatikonia,това за свещенниците беше много интересно!Не го знаех.Сега разбирам защо някой от тях не шофират.
Аз пък не познавам нито един свещеник, който да не е шофьор.
Освен може би най-възрастните свещеници.
За съжаление естеството на тяхната работа изисква да имат личен автомобил, с който да се предвижват при изпълняване на служебните си задължения. Но пък от епископите, доколкото знам, никой не шофира и това съвсем не е само по причина на по-високия им стандарт на живот.
Аз съм пак с въпросите 
Ако съм досадна, нетактична и не се държа по- християнски, напишете ми моля, в прав текст.
Имам нужда да общувам и питам.
А в реалността съм много ограничена.
Имам два въпроса.
Четох го 3 пъти, за да премахна противоречието, което се породи у мен и така и не успях. Как става така, че хем да живеем със сърце, което се раздава и хем да не се месим и случаите , които ни срещат да преминават без да ни докосват?
Не разбирам- хем ни се дават случаи, хем трябва да се раздаваме и да сме съпричастни, жертвоготовни и същевременно да не ни докосват.
Че аз давам сърце, бивайки винаги тотално докосната....
Другият ми въпрос е пак цитат, този път, от Евангелието.
Ако съм досадна, нетактична и не се държа по- християнски, напишете ми моля, в прав текст.
Имам нужда да общувам и питам.
А в реалността съм много ограничена.Имам два въпроса.
Скрит текст:
Текстът е копиран от тук.Ако живеем така, в постоянното Божие присъствие, всяко наше дело ще е от сърце. Не работим за хората, а за Бога! Всяка работа е от Господа. Затова не трябва да сме резервирани. Докато в нас няма саможертвеност, ние сме неспособни за Царството Божие. За всичко сме резервирани, във всяка работа, никога не се отдаваме целите. А Господ постоянно дава Себе Си без резерва и иска и ние да сме такива. Нашата сдържаност ни отделя от Бога и от Царството Небесно. Затова трябва да се научим на небесен живот, да бъдем абсолютно послушни и предани на волята Божия; каквото и да се случва с нас, да приемаме всичко като от Божиите ръце, без да размишляваме. А обстоятелствата? Той знае какво можем да понесем и какво не можем, знае дали ще можем да претърпим някое изкушение. Бог допуска това до нас, за да овладеем случилото се с мир и, когато се повтори, да го отминем, без да участваме в него, без да включваме своя мислен апарат в събитието.
Събитията следват своя ход, а ние се оплитаме в тях, не пазим своя вътрешен мир, месим се там, където не трябва. Случаите, които допуска Бог, вървят по своя ред и, ако ние сме придобили сърдечен мир, те ще преминат, без да ни докоснат. Ако участваме в тях, тогава страдаме
Събитията следват своя ход, а ние се оплитаме в тях, не пазим своя вътрешен мир, месим се там, където не трябва. Случаите, които допуска Бог, вървят по своя ред и, ако ние сме придобили сърдечен мир, те ще преминат, без да ни докоснат. Ако участваме в тях, тогава страдаме
Четох го 3 пъти, за да премахна противоречието, което се породи у мен и така и не успях. Как става така, че хем да живеем със сърце, което се раздава и хем да не се месим и случаите , които ни срещат да преминават без да ни докосват?
Не разбирам- хем ни се дават случаи, хем трябва да се раздаваме и да сме съпричастни, жертвоготовни и същевременно да не ни докосват.
Че аз давам сърце, бивайки винаги тотално докосната....
Другият ми въпрос е пак цитат, този път, от Евангелието.
Скрит текст:
24. Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох;
25.и като дойде, намира я пометена наредена;
26 тогава отива и довежда други седем духа, по- зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по- лошо от първото. (Eвангелие от Лука, гл.11 24:26)
25.и като дойде, намира я пометена наредена;
26 тогава отива и довежда други седем духа, по- зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по- лошо от първото. (Eвангелие от Лука, гл.11 24:26)
Скрит текст:
Как да разбирам смисъла? Това, което успявам да интерпретирам е, че чистият човек става в 7 пъти по- узявим от този, който има все пак някакъв нечист дух у себе си.... Ами тогава, какво- да си седим обсебени с нечистотии ли? 
Понеже в момента, в който се освободим от една, ставаме по- уязвими и ни нападат още повече такива и последното ни състояние да се окаже по- лошо от първото?
Понеже в момента, в който се освободим от една, ставаме по- уязвими и ни нападат още повече такива и последното ни състояние да се окаже по- лошо от първото?
take a smile, ако правилно съм разбрала текста, който цитираш, според него би трябвало да влагаме чувства без остатък в това, което касае нашия ближен и да ги пестим, когато даденото събитие касае самите нас (подразбира се нашето его). Така и в двата случая работим срещу нашето его.
Например:
Наш близък или съсед е в нужда. Състраданието, тревогата и грижата за него, отделеното време да помогнем, да се помолим и всичко останало ни помага да израстнем духовно, да извършим нещо добро, като ни прави подражатели на Бог, Който се грижи за всички хора.
Друг пример:
Същият този наш близък или съсед, на когото сме помогнали в нужда, след година-две съзнателно или несъзнателно ни причинява скръб - казва ни лоша дума, разпространява клевета за нас и т.н. Всичко това ни причинява скръб, разочарование, болка, чувстваме се излъгани и обидени, като тази несправедливост ни лишава от мир. Най-често допускаме тези чувства да ни завладеят, премисляме нещата хиляди пъти и стигаме все до един и същ извод - не е справедливо той да постъпи така, след като е видял толкова добро от нас.
Така губим вътрешния си мир и допускаме нещата да ни докоснат (както се казва в цитирания текст). Правилното поведение в случая е да не позволяваме това да ни докосне, т.е. да го приемем за изпитание и то заслужено, което Бог ни праща, за да ни направи по-съвършени или да заглади някои наши скрити недостатъци - напр. желанието да бъдем хвалени от хората или да се надяваме на доброто, което сме извършили. Такива горчиви уроци от живота получаваме всекидневно, явно имаме нужда от тях, щом Бог ни ги праща.
Например:
Наш близък или съсед е в нужда. Състраданието, тревогата и грижата за него, отделеното време да помогнем, да се помолим и всичко останало ни помага да израстнем духовно, да извършим нещо добро, като ни прави подражатели на Бог, Който се грижи за всички хора.
Друг пример:
Същият този наш близък или съсед, на когото сме помогнали в нужда, след година-две съзнателно или несъзнателно ни причинява скръб - казва ни лоша дума, разпространява клевета за нас и т.н. Всичко това ни причинява скръб, разочарование, болка, чувстваме се излъгани и обидени, като тази несправедливост ни лишава от мир. Най-често допускаме тези чувства да ни завладеят, премисляме нещата хиляди пъти и стигаме все до един и същ извод - не е справедливо той да постъпи така, след като е видял толкова добро от нас.
Така губим вътрешния си мир и допускаме нещата да ни докоснат (както се казва в цитирания текст). Правилното поведение в случая е да не позволяваме това да ни докосне, т.е. да го приемем за изпитание и то заслужено, което Бог ни праща, за да ни направи по-съвършени или да заглади някои наши скрити недостатъци - напр. желанието да бъдем хвалени от хората или да се надяваме на доброто, което сме извършили. Такива горчиви уроци от живота получаваме всекидневно, явно имаме нужда от тях, щом Бог ни ги праща.
благодаря много, simpatikonia , но вместо да ми се проясни, съвсем ми се заплете всичко.
Че когато дадено събитие касае ближния, и аз се намесвам, подавайки му ръка, това не е ли вече събитие, което по някакъв начин ме касае и мен? Двустранен процес, взаимност. Все пак, когато даваме сърце, общуването няма как да не е споделено....
Бих ли могла да се надявам за коментар и за цитата от Евангелието?
Че когато дадено събитие касае ближния, и аз се намесвам, подавайки му ръка, това не е ли вече събитие, което по някакъв начин ме касае и мен? Двустранен процес, взаимност. Все пак, когато даваме сърце, общуването няма как да не е споделено....
Бих ли могла да се надявам за коментар и за цитата от Евангелието?
Бих ли могла да се надявам за коментар и за цитата от Евангелието?
http://www.pravmladeji.org/node/1105
Ще се радвам, ако simpatikonia или някой друг го изкоментира.
take a smile, нещата никога не са едностранни, в първия ти текст диалектиката е ясна-" Божието -Богу..."Т.Е. идеята на текста е, че не бива да се съпротивляваме на божествената воля и това, че нещо, което на нас ни се струва несправедливо, т.е. наша близка не може да има деца или остава с малко средства, може да е спасение за душата на този човек, не бива да негодуваме срещу случващото се, на вътрешно ниво, като в същото време външно трябва да следваме човешките правила и да се борим за правата си, без обаче да има вътрешно осъждане, защото вътрешното осъждане е вече борба с Бога. Т.е. външно ние можем да влизаме в конфликти, да се борим с несправедливостите в нашия и чуждия живот, но вътрешно не трябва да има осъждане и негодувание, а приемане на волята Му.Т.е. разсъждаваш така-помагам, но всичко зависи от Бога, не от мен, прекалено активната ми намеса понякога може да е във вреда.