Православието като начин на живот 5

  • 49 552
  • 745
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 1 732
Благодаря,  Lunno momi4e.Често ми е безумно трудно да определя и да съм сигурна дали съм във вярна посока, дали нещо, което съм сторила, е било Богу угодно или съм залетяла в погрешна посока. Чета.  Разчитам на интуицията си, а тя пък от своя страна е доста силна. Нямам духовник, нямам с кого да си сверявам нито съвестта, нито вярата.

# 451
  • Мнения: 19 392
... идеята на текста е, че не бива да се съпротивляваме на божествената воля и това, че нещо, което на нас ни се струва несправедливо....
Има ситуации, в които цялата ти същност се надига и дори да знаеш, че всичко е в ръцете на Бог не можеш да смириш душата си, защото боли.

# 452
  • Мнения: 354
За много години на всички пишещи и четящи тук, желая ви здраве и Божията благодат!
Take a smile, от сърце ти пожелавам да срещнеш своят духовен наставник! Вярвай, че Бог има грижата да те срещне с него в правилното време. Понякога човек трябва да "дорасне" до наставника си, а докато дойде този момент е достатъчно според мен, това което правиш - да четеш, да се изповядваш, да се причастяваш и да общуваш с вярващи хора Hug Изповедникът ти с времето може да стане духовен наставник, но пък наставникът може да е и друг човек, така че дерзай и всичко ще се подреди по Божията воля.
 Но един съвет от мен, не всичко, което ще чуеш в духовния си път означава, че ще бъде валидно за теб. Човек винаги трябва да се вслушва и във вътрешния си глас, и да се допитва до 1-2 души, защото иначе настава объркване в един момент.

# 453
  • Мнения: 1 314
take a smile, напомняш ми на мен самата. Както ти каза simpatikonia, опитваш се да напредваш със скокове. Знаеш ли, аз в началото си представях живота на вярващия човек като спринт, напрягаш всички сили и достигаш финала: светостта за месец-два, най-много година. Оказва се, че не е спринт, а маратон.

Във фейсбук бяха пуснали картинка на едно котенце излегнато на земята и надпис: "Ако не можеш да вървивш към целта, лази към нея. Ако не можеш да лазиш, поне лежи по посоката й." Нужно е търпение. И разсъдливост. Светиите също не са били безгрешни, но са постигнали спасение.

Текстът на старецът Тадей аз разбирам така: подай ръка, помогни, но не се тревожи, не губи съня си. Направи, каквото можеш по човешки, но не забравяй, че ако Бог не съдейства, твоето действие се обезсмисля. С други думи, направи, каквото можеш за решаването на проблема, но не го поемай на плещите си, остави го в Божиите ръце. Дали го обясних?

Съгласна съм с Лунно момиче, че спасението в крайна сметка опира да дребните неща. Това, което правим в ежедневието си и в семейството си е най-важното, за което ще даваме отговор. Разбира се, последната дума е Господа, но ние сме отговорни за избора, който правим

За притчата с нечистите духове, тълкуванието, което аз знам е: Ако се отървем от греховна привичка, да я заменим с добродетел, защото празността е "развъдник" за грехове.

Препоръчвам ти тези клипчета с тълкуванието на Новия завет:
https://www.youtube.com/watch?v=ggjhp6JJF6w

Искам да ти благодаря за хубавите въпроси. Виж как благодарение на теб, която се опасяваш, че ни досаждаш, всеки печели по нещо. Или нещо ново ще научим, или нещо ще докосне душите ни.

Извинявам се за безкрайно дългото писание! bouquet

# 454
  • Мнения: 1 732
Толкова съм ви благодарна!  Hug Heart Eyes Да, убедена съм, че човек трябва да 'дорасне'. За всичко е така.
Лъкатуша се аз от години, съвсем не съм скочила сега във вярата. Историята ми е дълга и преплетена.
Животът в една неправославна страна съвсем ме катурна, несподелеността е голям бич. Засмях се на сравненията 'маратон' и 'спринт'. Хич ме няма мен в бягането. С него няма да оцелея, пълзя си кротко, до колкото Бог ми позволява да пълзя, де, че изпитанията като ме връхлетят и разтърсването е голямо.
Имам още въпроси, отнасят се за сънищата - много сънвуам, от малка. Ама от съвсееем малка..... Сънувала съм повтарящи се сънища, през годините, на няколко пъти едни и същи неща и после са се случвали 100 %. Много сънувам, много живо, ярко, това ми е като втори мой живот.... А Православието като цяло отрича сънищата.
Това ми създава огромен дискомфорт и противоречие. Молила съм се на Господ да ме пази от сънища, да не ги помня, да не им обръщам внимание. Но уви.......сънувах името на детето си, пола му- още преди да бъде определен на прегледа, сънувах болестта на племенника си...това е грамадна тема, за България съм сънувала, за света......Не само лични неща.
mama Barba
, цялта ти публикация ме изпълни с радост! Хубави неща си написала, разбираемо и проникновено,  благодаря ти! bouquet

# 455
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
А Православието като цяло отрича сънищата.

В какъв смисъл ги отрича  newsm78 Някой който е запознат може ли да разясни,че ми стана интересно?Не,за друго,ами защото и на мен ми се е случвало да сънувам интересни неща.

# 456
  • Мнения: 2 551
Материалът на А. Карамихалева от сайта на Православна младеж е изключително добър. Няма какво повече да се добави като коментар към него. Остава само да го осмислим и критично да се вгледаме в себе си.

Авторката е описала една доста позната картина за всеки от нас, който е от по-дълго време в Църквата: усърдието на новоначалния, стремежът към подвизаване и външното подражание на аскетите и накрая обичайното осветскостяване на християнския живот.

Според мен всички тези етапи имат за причина липсата на здрава основа за нашия духовен градеж. Не случайно Христос напомня за необходимостта да строим "къщата си" върху камък, като камъкът е Христос. Усърдието на новоначалния християнин, а и не само на него, в повечето случаи има за "гориво" някоя страст, а не чистата любов към Бога. Винаги трябва да си задаваме въпроса - кое ни прави толкова усърдни, кое ни кара се стремим към успехи в духовния живот? Голяма самокритичност и духовна разсъдителност ни е нужна, за да си дадем сметка за истинското си духовно равнище. Гордостта, тщеславието, честолюбието са в състояние да разрушат всичко, което се стремим да направим. Тези страсти са изключително опасни и прилепчиви. Разказите за отците подвижници показват как самите те са се борили с гордостта до самия си край. Да си мислим, че сме се изкачили до средата на Лествицата е опасна измама.  А и самата тя показва как мнозина са били събаряни в средата й или пък от последното стъпало. Добродетели едва ли ще можем да култивираме в техния най-чист вид, но поне трябва да се стараем каквото правим, да го правим със смирение. Така то ще има някаква стойност пред Бога.  Иначе ще се трудим на вятъра.

Колкото до сънищата, неслучайно св. отци и техните правила ни съветват никак да не им се доверяваме. Това е заради опасността да бъдем измамени от демоните и да възмечтаем високо за себе си. Това би било началото на падението ни. А най-опасно е тогава, когато сънищата ни започват да се сбъдват, а ние започнем да им се доверяваме. Тогава сякаш сме се оставили в ръцете на демоните, а те ще могат да ни насочват накъдето и както си пожелаят.

# 457
  • по пътя
  • Мнения: 2 360
Всички разкази за светците и са поучителни, но са разкази за живота на мъже.В женския християнски живот нещата са далеч по -различни, жената не е призвана да води такъв начин на живот, за съжаление само на руски се публикуват неща за правилата, в живота на жената, които са доста по-различни от тези при мъжа. На български такива неща трудно се намират, това води до объркване, защото повечето съвети и описания, които ще срещнете са писани от мъже и са за мъже, за нас остават малко по-приземените неща, по-практични. Смятам, че от там идват и трудностите да приложим прочетено в живота си.

# 458
  • Мнения: 2 551
Lunno momi4e, има много разкази и за жени-подвижници.

Не виждам нещо кой знае колко съществено, което да отличава духовния живот на жената от този на мъжа. Да, едните и другите имат различен вид служение, но принципите и правилата на духовния живот важат еднакво за всички, защото в Христа  “няма мъжки пол, ни женски” (Гал. 3, 28). Житията на светиите дават достатъчно примери за жени-подвижници или мъченици, които показват много повече сила на характера, смелост и издържливост от мъжете (разбира се подкрепяни от Божията благодат).

# 459
  • Мнения: 1 732
За Коледа получих една книга- 'Жития на светиите', издание на Пловдивска света Митрополия, 2001 г.  и там има не малко описани жития на светици. Simple Smile
simpatikonia , знам за сънищата. Теоретично.
При мен толкова години практично не се получава. Просто не се. Купих си и ловец за сънища. Молих се, усилия полагам. Ами сънувам. И дори и да не обръщам внимание, да се опитам да забравя съня, той се повтаря. И потретва. И после, вземе, че се сбъдне. И не, това не е от вчера. Това е от както се помня. Зловещо звучи това с демоните. Но мен сънищата са ме спасявали. Сънувала съм любимия си дядо, който когато умирах преди 2 години ми показа, че ще оцелея...
Нямам практическо решение за сънищата си. Наистина това за мен е раздираща тема. Не съм съгласна, че съм обладана от демони.  Peace
Имам и друг грях.  BlushСпоред Православието. Астрологията. Не шарлатанската, а тази, която подхожда научно за себепознание и познание на света. Духовната астрология.  Питам се, нима тримата влъхви са ползвали астрономията не от Бога? (Ta нали по Витлеемската звезда са се ориентирали? -  Матей 2:1-12.) Нима Астрологията не ни е дадена като практическо пособие за по- пълноценно претворяване на Божиите закони, на Пътя, по който имаме да вървим, помагайки ни да не се отклоняваме от него? Та нали ножът може да бъде използван или за да мажем масло върху хляба, или да се нареже диня....или да убие  ...
Имам практически опит, който по един изключителен начин се припокрива с вярата ми в Бог. Моля, ако някой може да ми помогне, от доста време се опитвам да проумея и не мога . Кое е грехът тук?

И понеже стана дума за жени светици. Възможно ли е да съществува дълбоко духовно приятелство/ духовна обич между един мъж и една жена? Такива, които водят светски живот и имат свои собствени семейства, на които са посветени и отдадени.

# 460
  • Мнения: 2 551
take a smile, имах предвид да напомня опасността, която крие предоверяването на сънищата, а не да те обвинявам в обсебване  Grinning.

# 461
  • Мнения: 6 792
Момичета , почти нямам време да пиша, но видях че има много теми върху които може да се дискусии, та ако искате да подновим седмичните теми?

# 462
  • Мнения: 1 732
take a smile, имах предвид да напомня опасността, която крие предоверяването на сънищата, а не да те обвинявам в обсебване  Grinning.
Hug разбрах те, аз.  Hug изречението ми беше не към теб/твоята публикация, а като цяло, като обща постановка.  Grinning Защото моят опит показва, че не може да се сложат всички сънища и всички сънуващи под общ знаменател. И така.......не мога да намеря себе си. Къде точно попадам.
за опасността и за напомнянето- благодаря. Знам, внимавам уж....Работя  в тази посока , години наред, виждам нюансите, кога сънят ми е от стрес, от емоционална преумора, от страх(най- коварните ми сънища).....научила съм се до някъде да правя разлика и да усещам.
Имам и силна интуиция. Това, между другото, разглежда ли се също като грях?  

# 463
  • Мнения: 354
Материалът на А. Карамихалева от сайта на Православна младеж е изключително добър. Няма какво повече да се добави като коментар към него. Остава само да го осмислим и критично да се вгледаме в себе си.

Авторката е описала една доста позната картина за всеки от нас, който е от по-дълго време в Църквата: усърдието на новоначалния, стремежът към подвизаване и външното подражание на аскетите и накрая обичайното осветскостяване на християнския живот.

Според мен всички тези етапи имат за причина липсата на здрава основа за нашия духовен градеж. Не случайно Христос напомня за необходимостта да строим "къщата си" върху камък, като камъкът е Христос. Усърдието на новоначалния християнин, а и не само на него, в повечето случаи има за "гориво" някоя страст, а не чистата любов към Бога. Винаги трябва да си задаваме въпроса - кое ни прави толкова усърдни, кое ни кара се стремим към успехи в духовния живот? Голяма самокритичност и духовна разсъдителност ни е нужна, за да си дадем сметка за истинското си духовно равнище. Гордостта, тщеславието, честолюбието са в състояние да разрушат всичко, което се стремим да направим. Тези страсти са изключително опасни и прилепчиви. Разказите за отците подвижници показват как самите те са се борили с гордостта до самия си край. Да си мислим, че сме се изкачили до средата на Лествицата е опасна измама.  А и самата тя показва как мнозина са били събаряни в средата й или пък от последното стъпало. Добродетели едва ли ще можем да култивираме в техния най-чист вид, но поне трябва да се стараем каквото правим, да го правим със смирение. Така то ще има някаква стойност пред Бога.  Иначе ще се трудим на вятъра.

Колкото до сънищата, неслучайно св. отци и техните правила ни съветват никак да не им се доверяваме. Това е заради опасността да бъдем измамени от демоните и да възмечтаем високо за себе си. Това би било началото на падението ни. А най-опасно е тогава, когато сънищата ни започват да се сбъдват, а ние започнем да им се доверяваме. Тогава сякаш сме се оставили в ръцете на демоните, а те ще могат да ни насочват накъдето и както си пожелаят.
Много ценни думи.
Както казва стареца Паисий, трябва да внимаваме да не ни свърши горивото, да не 'прегреем' с неофитския ентусиазъм, който за съжаление на мен ми е чужд, а много съм имала желанието да изпитам това начално 'горене'.
Но дори и при хора като мен, които са в църква от по-ранна възраст имаше период, в който се бях отдръпнала вътрешно от Църквата. Външно ходех всяка неделя, спазвах всичко, както си е определено, но вътрешно  всичко беше една апатия.
Но е много важно, когато настъпи този момент на отдръпване на благодатта, човек да продължи да се моли и да спазва своята аскеза, защото точно тогава започва най-важното - работата със страстите, които Бог открива постепенно. А после от време на време се завръща пак онази сладка радостна Благодат. При старците пък в края на живота вече става постоянно пребиваване в нея, дай Боже да я достигнем!

И още нещо, когато се отдръпне Благодатта на новоначалният християнин, тогава съм виждала случаи, в които човек се разочарова, сваля розовите очила, може и да се съблазни и от духовника си, и тогава има и хора, които отпадат от вярата и поемат по светски път. И ако духовникът е неопитен, може и да не усети този момент и да не успее да помогне, затова е важно да знаем какво ни очаква и какво е нормално да ни се случва.

# 464
  • по пътя
  • Мнения: 2 360
Симпа, на практика са съвсем различни нещата при жени и мъже, в книгата, която препоръчах има доста по въпроса,жената си е жена, тя има съвсем различни функции слава Богу. Става дума за реални жени, в наши дни, на които им е доста трудно, поне според мен, високата духовност е запазена територия за мъжете, жената в християнството е насочена навътре, към семейството и съпруга, децата.Много знания и четене на книги често са проблем в приемането на чисто женската роля, жената започва да се конкурира навън, става амбициозна, горда, превъзхожда понякога мъжа си и смята ролята на майка и домакиня за по-долна.Това имах предвид, при мъжете такъв проблем няма.

Общи условия

Активация на акаунт