Здравейте, мили дами!
Нека да започна от това, че имам страшно силна психика. Никога не съм се бояла от нищо- напротив.
Дори обичам през нощта да се разхождам сама, срещам какви ли не психопати, какво ли не са правили- но пак НЕ !! Не съм изпитвала страх (това беше само най- обикновен пример, да не си помислите, че само това правя
)
От вече близо месец сънувам само кошмари. Най- странното е, че повече от кошмарите са тип филми на ужасите ( и те не ме плашат... попринцип гледам единствено този жанр, но филм не съм гледала от може би половин година), но са и много реални
Най- странното е, че попринцип преди спях като труп, а от както започна този адски маратон аз съм наполовина будна през цялото време... 
Успявам да отварям очи, да направя решено от мен движение, но мозъка ми продължава да сънува и не ме пуска да се събудя... Отчаях се от този ад, вече спя на 3-4 дена за по 2-3ч.... Винаги при някоя приятелка или някой от семейството, който да ме събуди...И както най- вероятно и сами сте се досетили много този проблем ми пречи ужасно много в ежедневието...в ангажиментите, в отношенията с хората...Ужас! Не знам какво да правя вече.
П.С. Извинете ме за несвързано писане, правописни/пунктуационни грешки, за неточности, дори тъпизми, които съм убедена, че съм допуснала. Просто мозъчето ми не функционира, очичките едвам гледат
Нека да започна от това, че имам страшно силна психика. Никога не съм се бояла от нищо- напротив.
Дори обичам през нощта да се разхождам сама, срещам какви ли не психопати, какво ли не са правили- но пак НЕ !! Не съм изпитвала страх (това беше само най- обикновен пример, да не си помислите, че само това правя
)От вече близо месец сънувам само кошмари. Най- странното е, че повече от кошмарите са тип филми на ужасите ( и те не ме плашат... попринцип гледам единствено този жанр, но филм не съм гледала от може би половин година), но са и много реални
Най- странното е, че попринцип преди спях като труп, а от както започна този адски маратон аз съм наполовина будна през цялото време... Успявам да отварям очи, да направя решено от мен движение, но мозъка ми продължава да сънува и не ме пуска да се събудя... Отчаях се от този ад, вече спя на 3-4 дена за по 2-3ч.... Винаги при някоя приятелка или някой от семейството, който да ме събуди...И както най- вероятно и сами сте се досетили много този проблем ми пречи ужасно много в ежедневието...в ангажиментите, в отношенията с хората...Ужас! Не знам какво да правя вече.П.С. Извинете ме за несвързано писане, правописни/пунктуационни грешки, за неточности, дори тъпизми, които съм убедена, че съм допуснала. Просто мозъчето ми не функционира, очичките едвам гледат
