Какво да правя с майка ми?

Случайно ви намирам, преди 3.5 год почина баща ми внезапно, майка ми се мобилизира да се справя с всичко сама и до ден днешен само ни чака за мъжката тежка работа..
Преди 2м свекър ми почина от рак, с който се бори 3 г... Е свекърва ми се пробва да ни побърква, девера го отнасят, че са повече край нея.. Последното, с което ме вбеси, че детето беше при нея понеделник и вторник, е всеки ден ревеше, защото тя буквално го дразни нарочно.. Пример хванали се на бас, тя го загубила и му купила сладоледа от баса.. само, че отхапала половината сладолед  . Малкия се обажда - той реве, тя се хихоти и му вика ревльо 
Че я тресат нервите, тресат я, ама иска да ни командори и все тя да е отгоре и да е права. Това си е от много години, по скоро явно пак ще трябва да и набивам канчето, мислех да поизчакам поне 6м, но май трябва да взема мерки овреме..
Не може да ходи на вилата сама, за сметка на това може да ти се обади и да те организира мигом да я закараш, че има спешности.. И като заубеждавала ММ да оставели едното място за бахча, а да продадат това с вилата, добре че успях да го сритам под масата да й каже НЕ - или всичко стои,или заминават и двете.. 

Успокоителните не помагат, само да ви кажа.. Всъшност могат да помогнат ако НИЕ започнем да ги пием 

Запишете си бабите на шофьорски курс. ММ така направи с майка си. Вярвате, не вярвате, прокара на 60 г., купихме й количка, сега си има и занимавка. На тях проблемът им е многото свободно време и го запълват с вас.

До авторката на темата: емоционалният тормоз се "лекува" с дистанция. Изнесе те. Тя не е още на легло, не й трябвате да й сменяте гащите, така че в момента нищо не й дължите. Може едно предупредително тропване по масата, за да й стане ясно кой точно е in charge, ако и след това продължава да си мисли, че е тя, да си се управлява сама.

+1. Браво на бабата! Но са рядкост такива баби. Аз като предложих такова нещо на майка ми и леля ми, ме изгледаха все едно им предлагам да станат серийни убийци.

  За мойта не става, тя ще се кара с другите шофьори и ще я бият някъде. Освен това се съмнявам и да се навие, понеже тя не иска да кара, а да командори баща ми, докато той кара. Но вече няма как, уви.

Мойта свекърва е същата, по-кьорава е и от мен, а куриозът е, че тя прокара, аз - не  Дайте им сериозна занимавка, нещо, с което да се справят и да хабят енергия, иначе се самоизяждат, и вас изяждат (някой сега да ми каже нещо за ползите от ранното пенсиониране...)

На 60 и 60+ години опитни шофьори вече са със забавени реакции и лоша преценка за шофиране.А какво остава бабки тепърва да се учат да шофират.Имате ли представа що ПТП-та ще сътворят??И ако става въпрос само за криви ламарини и почупени фарове е добре.А жертви ако има????

Рецептата е добра за хора, които са се бъгнали в резултат на пенсиониране или оставане сами. За съжаление, не лекува хора, които цял живот са били такива.

Тя кара с максимална скорост 30 км. в час, II предавка й е абсолютния максимум. Шофира в провинцията, тя там си й живее. Но се справя да закара мъжа си до ранчото, до съседното градче за контролни изследвания. Иначе всички изброени доводи ги споделям на 100%, аз мисля същото, но за себе си и не шофирам (девствената ми книжка след 2 г. прави пълнолетие).

...
Емоционалният вампир цял живот си е бил такъв (социопат). Няма значение с какви определения го описваме, единственият начин е да не му давате да "пие вашата кръв". А това става 1)с дистанция (с живот отделно; и 2) рязко намаляване на свободното им време - шофьорския курс е нещо подобно.

Ох, момичета, поне ме разсмяхте с вашите идеи- не става и с шофьорски курс, тя е шофьорка отдавна и си кара. Всъщност е много интелигентна жена и пак ще кажа, че не е такава през цялото време. С децата се държи супер, само напоследък с дъщеря ми по-честичко се карат през деня-и двете са със силни характери и както казва мъжа ми- не могат да се разберат кой ще командва (дъщеря ми влиза в пубертета - на 12 е и проявява и тя доста характер  .,  баба и се опитава да я командва, тя обаче не се дава и се започва - тръшкане, рев, звънят ми в службата да ми се обясняват- как малката не я слушала какво и казва, правила си каквото си иска, а всъщност въобще става въпрос за някаква глупост, но тя е решила че трябва да стане както тя иска(бабата) и като не става- те се изпокарват, на мен ми се намила на главата колко е инат дъщеря ми и как не съм я възпитавала....ужас.

Моят е съвет е да се изнесете. Майка ти няма да умре, млада и здрава е. Освен това ако си създаде свои социални контакти - приятелки, танци за пенсионери, дори някой мил и симпатичен вдовец на нейната възраст, бързо бързо ще забрави за вас.
Ако не се изнесете, след някоя и друга година децата ти ще избягат от вас, а току виж и съпругът ти да не издържи и да избяга. Надявам се това да не стане, разбира се.
Просто вие сте отделно семейство и винаги можете да й помагате, но всеки да си знае пространството. Според мен грешката ви е била, че още от самото начало сте живели при родителите ти. Ако тогава се бяхте изнесли, сега този проблем може би нямаше да го има. Винаги е можело да ти помага за децата без да сте под един покрив.

Не ви завиждам...но и не ме успокоява някак си факта, че и други освен мен си имат емоционален енергиен вампир наместо майка. За добро или зло живея от 11 години в чужбина, но ако си мислите че това е достатъчно разстояние, за да не бъдете изпползвани като душевна животоароматизитаща дъвка от женското родителско тяло...е, ще ви разочаровам. КОгато бяхме малки работехме с нея и по полето, длъжни бяхме обаче в училище да сме отлични и без грешки ("твоя си е четворката, ти си се срамувай заради нея...аз не съм те учила да носиш четворки вкъщи" беше едночасов монолог заради една единствена по време на срока на времето)Тогава обаче ни кълнеше и обиждаше за нищо-нещо, как сме неблагодарни и мързеливи, ако поседнехме за малко... Грижеше се за нас, осгуряваше ни всичко, но някак си тая работа си имаше цена- никакво спокойствие, никакъв личен живот...Днес  живее на 1600 км от нас, но няма ден без укорителни съобщения по телефона, истерии, оплаквания...Обазждаме и се 1-2 пъти на седмицата, макар да сме много заети, но тя под 2 часа разговор не води, а и то тоя разговор все неин монолог за стари, отминали неща,кой какво й е сторил в миналото, кой как я в съсипал...Лягам си после с главоболие, тотално изцедена и треперя всеки път като ми звънне, със болки в корема вдигам телефона защото знам какво следва. Оплаква се че е самотна, но не иска да общува с никой от роднините и съседите, понеже "никой не й е на нивото и само злобеят и завиждат"... Такава беще  и на времето, да общуваме с деца на комшиите беше недопустимо- Учтиви и добри към тях да сме да, за да сме деца за пример. Но приятел не ми е никой, така да знам...Само тя ни мисли наистина доброто и само на нея можем да се доверим напълно...
Мисля някак си, че българския манталитет за съжаление е такъв на това поколение- децата са родени за тяхно удобство и за помощ вкъщи, и акцептирането на техен личен живот в който те не са на първо място просто няма...

Аз също бих се изнесла...

Момичета,като ви чета малко се успокоявам.Явно има много с обща болка.

Да, иначе човек може да си помисли, че е сбъркан емоционален инвалид.

Ха+ха-ха,  не е истина днес след поредното обаждане, че никой не я водина лозе,  ММ и каза,  че я записва на курс шофьорски и лично ще и купи някоя малка колица...изражението й да се види-безценно
ММ отказва да пръска лозе и овошки, сеем си кьопави сортове,но устойчиви и пръскаме с билкови отвари и бабешки рецепти..Сега деверът й е на мушка да ходи да пръска с отрови през 2 седмици,че нам какви си благородни сортове било лозето и овошките

Моите родители не ми помагат много, но и с нищо никога не ми пречат. Сега го оценявам, като ви чета.

Как издържате на това, Mam4e Bandit, много ти съчувствам, аз бих спряла да си вдигам телефона със сигурност... не мога да изслушвам подобни неща и 1 минута.